Победа

Победа

Победа

Победа

Днес продължиха неволите ми с интернета. След като от два дена нямах никакви изходящи заявки и вчера вечерта (към 21 часа), като се прибрах след работа, а в Енджъл Софт нямаше никой на дежурните телефони (или поне никой не ми вдигна) и изядоха сумати псувни, днес реших да се обадя от работата ми. Преди това реших да видя какво е положението и пробвах да свържа по SSH, направо се опулих като успях ! Веднага пробвах да отворя някоя страница или ftp, но нямах никакъв успех. Имам ping, DNS, traceroute, но при опит за иницииране на заявка към HTTP или FTP заявка навън мигновеннпо ме отрязва и казва, че заявката е отказана. След като си погових с човека, който ми вдигна и най-конкретния му въпрос беше : “какво ти казва internet explorer ?”, ми дадоха друг, с който се разбирах по-добре. Поговорихме си половин час докато успя да ме убеди, че проблема е в мен, но така и не ни дойде на ум къде може да е. Нямам никакви правила в iptables, нито съм настройвал някакав firewall напоследък. Успявам да се свържа от вън по ssh или web, но от мен навън не излизат заявки по TCP (само DNS и ping). Човекът (не му узнах името) каза, че като пробвам да отворя някоя страница с links (или lynx) не се праща никаква заявка към gateway-а ми, където евентуално някое правило може да я спре. Това всъщност беше доказателствто, че проблема е в мен. Проверих всичко за което се сетихме и двамата, но всичко си беше наред и би трябвало да имам интернет. Прекратихме разговорът, а аз продължих да мисля какво съм правил напоследък. Изведнъж ми светна, че при поредни update на ArchLinux-а пакета procps искаше да презапише файла /etc/sysctl.conf, който аз бях създал с една единствена настройка – нещо за wine-а, който така и не ползвам. Тогава преименувах стария файл, пуснах да се инсталират новите пакети и всичко си мина добре и забравих да видя новия sysctl.conf. Днес веднага, след като се сетих за това, издърпах файла чрез scp и видях, че съдържанието му е следното :

#
# Kernel sysctl configuration
#

# Disable packet forwarding
net.ipv4.ip_forward=0

# Disable IP source routing
net.ipv4.conf.all.accept_source_route = 0
net.ipv4.conf.lo.accept_source_route = 0
net.ipv4.conf.eth0.accept_source_route = 0
net.ipv4.conf.default.accept_source_route = 0

# Enable IP spoofing protection, turn on source route verification
net.ipv4.conf.all.rp_filter = 1
net.ipv4.conf.lo.rp_filter = 1
net.ipv4.conf.eth0.rp_filter = 1
net.ipv4.conf.default.rp_filter = 1

# Disable ICMP Redirect Acceptance
net.ipv4.conf.all.accept_redirects = 0
net.ipv4.conf.lo.accept_redirects = 0
net.ipv4.conf.eth0.accept_redirects = 0
net.ipv4.conf.default.accept_redirects = 0

# Enable Log Spoofed Packets, Source Routed Packets, Redirect Packets
net.ipv4.conf.all.log_martians = 0
net.ipv4.conf.lo.log_martians = 0
net.ipv4.conf.eth0.log_martians = 0

# Disables the magic-sysrq key
kernel.sysrq = 0

# Decrease the time default value for tcp_fin_timeout connection
net.ipv4.tcp_fin_timeout = 15

# Decrease the time default value for tcp_keepalive_time connection
net.ipv4.tcp_keepalive_time = 1800

# Turn off the tcp_window_scaling
net.ipv4.tcp_window_scaling = 0

# Turn off the tcp_sack
net.ipv4.tcp_sack = 0

# Turn off the tcp_timestamps
net.ipv4.tcp_timestamps = 0

# Enable TCP SYN Cookie Protection
net.ipv4.tcp_syncookies = 1

# Enable ignoring broadcasts request
net.ipv4.icmp_echo_ignore_broadcasts = 1

# Enable bad error message protection
net.ipv4.icmp_ignore_bogus_error_responses = 1

# Log Spoofed Packets, Source Routed Packets, Redirect Packets
net.ipv4.conf.all.log_martians = 1

# Increases the size of the socket queue (effectively, q0).
net.ipv4.tcp_max_syn_backlog = 1024

# Increase the tcp-time-wait buckets pool size
net.ipv4.tcp_max_tw_buckets = 1440000

# Allowed local port range
net.ipv4.ip_local_port_range = 16384 65536

За съжаление при поредните опити да си оправя настройките бях рестартирал udev (/etc/start_udev), с надежда, че е някакъв проблем с правилата, при което се размонтира /dev/pts и така си отрязах достъпа, като не искаше да ми отвори конзола. Трябваше да дочакам докато се прибера, веднага преименувах /etc/sysctl.conf и за най-бързо рестартирах без да влязат в сила настройките описани вътре. Както и очаквах проблемът се оказа именно там и заявките ми си тръгнаха нормално. Сега мисля да пиша в bug tracker-a на ArchLinux за проблема, който определено е при тях. Все още не знам точно кой ред е отрязвал изходящите връзки, но съм доволен, че вече всичко се оправи. Ако някой от AngelSoft чете това, да го приеме като извинение, но просто не знаех какво да мисля, след като не съм правил нищо конкретно. Всички останали – внимавайте с ъпгрейдите, особено с дистрибуции като Arch, където всичко излиза, скоростно без много да е тествано. Винаги имайте едно на ум къде може да е проблема.

Стига с тоя дъжд, за Бога,
писна ми, вече не мога (*)

Само вали и гърми. Човек не може да излезе нормално навън. Днес бях на зъболекар и точно да си тръгна отново заваля и трябваше да остана още един час в кабинета докато поспре. Не че не се намокрих. Поне с Дафо оплюхме задружно федората и убунтото, за да мине малко време 🙂 После изпуснах среща на OpenClub, защото така и не спира да пада тая вода от небето. Продължавам да нямам интернет – цяла зима нямаше проблеми със снегове и дъждове, а сега през лятото на всяка буря – без нет. Всичко това въобще не помага за добро настроение и някаква творческа работа. Научно е доказано, че мрачното време подтиска. Айде няма да се оплаквам повече, дано поне скоро се появи интернет-а, че дори не знам кога ще го публикувам това.

п.с. Днес (неделя) продължава с същия дух без почивка 🙁

—-
* интерпретация на текста на Хиподил:

Стига с този секс за Бога,
писна ми, сега не мога !

Е, не обичам да вали. Днес като излизах към 8 беше 35 градуса и само по прогнозата на Кума Лиса имах някакви предположения, че може да вали с гръмотевици. Не е истина каква буря се развилня изведнъж, типично по лятно. Както си стояхме кротко пред Red Eye с Йонов и Калоян с бирички, изведнъж се изстреляхме на вътре. Бяхме едни от последните, които си намериха места за сядане. Постепенно заведението се напълни с нови хора, които идваха все по-мокри. Мрачното време и гръмотевиците, въобще не допринасят за приятно пиене на биричка и по едно време просто решихме да слагаме шапките и да тръгваме докъдето можем. Аз бях най-далеч от вкъщи и докато вървях по главната реших, че няма да мога да взема разстоянието на веднъж и се наложи междинна спирка в Петното 🙂 Стоян още като ме видя от вратата такъв мокър, веднага позна, че искам водка с вишна и се оказа, че ще се застоя малко. Малко след това дойде Таня, която трябваше да работи долу и слезнахме да отвори и да слушаме музика. Тези дни учениците свършат училище и веднага се напълни с разни “деца”. Допих си водката, горе-долу поизсъхнах и реших да пробвам да си тръгна, преди да е почнало караокето. Почти беше спряло да вали и успях да се прибера без много да се намокря. Бурята се оказа дори по-голяма от колкото съм я усетил – имаше много изпочупени клони от дървета по улиците. Сега като се прибрах, както и очаквах, се оказа, че нямам интернет и ето още една причина да не обичам да вали. Ако искам да се намокря ще вляза в банята или в морето, а през останалото време искам слънцеее !!!

След два дена отдадени почти изцяло на работа до късно и без никакво излизане за забавления, днес реших да отида на концерт в “Конюшните на царя”. По предварителна програма трябваше да бъде група M.V.R. (които ги чакам от месеци да дойдат), но още през деня разбрах, че няма да са те, а ще свирят непозната за мен група Lifetime. Не очаквах кой знае какво, но в крайна сметка много ми харесаха 🙂 Изпълняваха само кавъри на известни песни и каката пееше много добре. Единствения недостатък е, че беше много кратко – нямаше и час.

Цялата вечер мина много бързо за мен. Дори и сега не знам как е станало след 1 часа. Още едно потвърждение, че в хубава комания времето тече неусетно 🙂

А животът си тече …

От няколко дена си намерих нова музикална мания – македонската група Мизар. Страшно много напомнят на Нова Генерация и точно се вписаха в настроението ми през изминалата седмица. Знам си аз, че депресарските музики ме изкарват от същото настроение. Мизар са започнали по времето на Нова Генерация и първия им албум е от 1988, но продължават да творят и до сега с последния им диск от 2004-та. Музиката им е интересна смесица между фолклор и дарк звучение. Въобще, ако харесвате Нова Генерация, и Мизар ще Ви харесат 🙂

Да успокоя няколко човека, които ме попитаха след текста на “Безнадежност, моя любима” на Нова Генерация и една странна Кока Кола, която изпих в деня за размисъл – вече съм по-добре. Дори в началото като слагах картинките за настроенията си мислех никога да не използвам “depressed”, но ето че и това стана. Снощното Петно до 5 сутринта също ми дойде добре и сега съм психически готов за следващата седмица. Lemon-че на теб лек път и съм ти задължен за следващия път като дойдеш. BTW напиши някой пост през трите часа престой 🙂

Гласувах.

До преди 2 седмици почти бях убеден, че няма да гласувам, дори по разни online анкети избирах този отговор. Йонов, ти беше човека, който ме убеди да гласувам онази вечер в Гражданския клуб, заедно с Йохо. Сега не съжалявам. Предишният път пропуснах и нямам право да говоря против царя (не че го правя де), но сега поне знам че всичко не мина без мен. По принцип не обичам да гласувам за депутати, които в бългаския парламент гледат само себе си и както се казва – “всички са маскари”. Предпочитам мажоритарните избори като за кмет или президент – така може поне малко да знаеш що за човек е този. който избираш. Днес, след като бях решил, че ще гласувам, също използвах този подход и всъщност гласувах за човек, а не за партия или коалиция.

Знам, че вече е късно да Ви агитирам (точно преди 10 минути вече излязоха и първите прогнозни резултати на ангециите), но снощи една картичка от FameCards, за кампанията за увеличаване на гласуването ме накефи супер много 🙂 Браво на момиченцето и на фотографа:

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.

Тази седмица започна много напрегнато и май ще е така поне до лятната отпуска, а сигурно и след нея ще продължи по същия начин. Вече почти всеки ден ще се налага да оставам до по-късно на работа, но от това мога само да спечеля – и опит и знания и пари 🙂 В момента обмислям закупуване на нова кола (на старо естествено) и финансовия аспект на нещата въобще не е за пренебрегване.

Започвам по-сериозно да се занимавам с микроконтролери AVR ATmega на Atmel и дори на работата се сдобихме с нова развойна среда – STK500 (другата седмица се очаква и добавката STK501) 😉 Днес я разучавах, и въпреки че съм малко скептично настроен към подобни среди, си е добър начин да научиш фамилия процесори. За сега съм оптимистино настроен и се надявам енчусиазма ми да не спадне бързо.

Снощи Таня дойде у нас да изгледаме някой друг филм. Имаше и други поканени, но се отказаха 😛 Ако щат, ние си взехме биричка и чипс и заседнахме пред компютъра. Започнахме с “Irreversible” (Необратимо) на Гаспар Ное. Всичко, което сте чули за този филм е вярно – наистина много брутален и разтърващ. Ако издържите първите 30 минути, дори само на еднообразното бръмчене (доколкото разбрах 28 херцово) и постоянно въртящата се камера, без да споменавам самите сцени, ще го изгледате до края, но е много вероятно да се откажете още в началото. Не мога да Ви го препоръчам задължително, всеки трябва сам да прецени дали му се гледа подобен филм.

След това решихме да просължим с депресивните филми и пуснахме “Лошо Възпитание”, но субтитрите нещо не съвпадаха, а и mplayer-а нещо не можа да се справи добре с кодека и постоянно се появяваха едни квадрати и се наложи да го спрем. Пуснахме и “Closer”, който дълго време си мислех, че не искам да го гледам, след това си го изтеглих, но все не се решавах да го гледам. Погледахме 10 минути, но реших, че все още не ми се гледа и спряхме и него.

В райна сметка се върнахме на първоначалната идея да гледаме нещо по-весело и пуснах турския филм “G.O.R.A.“. Много добра пародия на Междузвездни Войни, Матрицата и другите подобни американски филми. На мен лично много ми хареса 🙂 Като преодолях странното чуство да говорят на турски, всичко останало е много забавно, оригинално и интересно.