Tag Archives: Опел

От Кадет на Астра

Добрата новина от преди няколко поста, е че си взех нова кола. Отново Опел, но този път Астра. Лек ъпгрейд след Кадета, с който катастрофирах преди малко повече от месец. С финансовата подкрепа на шефа ми Янко Христов (да е жив и здрав много много години !!!), със заем от банка, който изтегли майка ми и с разни спестени парички успях да събера за горе-долу запазена кола от края на ’92-ра година, нов внос от Германия. Всъщност затова и не казах до сега, въпреки че бях я капарирал от една седмица, но чаках да минат всички митнически неща, регистрации в КАТ, преглед, застраховка … Днес вече всичко е готово, и макар с временен талон, може да се кара съвсем законно. Единственият проблем, е че не е на мое име все още, но на самия талон си пише “не важи за нотариус” и не може да се прехвърли, преди да излезе основния. Малко на доверие подходих, защото вече дадох всички пари на човек, който почти не познавам, но е познат на познати и се надявам нещо да не ме прецака. Изглежда точен, с това се занимава от доста време, и това е риск, който реших да поема. Всички документи са в мен, включително и митническата декларация, а гражданската застраховка, дори е на мое име. Все пак парите му ги дадох пред свидетел, за всеки случай.

Надявам лошите мисли да си останат само мисли, а колата да си я карам безаварийно дълго време, и някой ден да я продам в по-добро състояние от старата 🙂 За сега, поне на външен вид, е много добре. Върви също така добре и само трябва да свикна със серво управлението, което е нещо ново за мен и ми е малко странно 🙂 Иначе интерфейса е сходен със стария Опел и бързо свикнах в обстановката и се чувствам комфортно. Ето една от първите снимки, където леко мръсен, но като го намалих с GIMP-а почти не си личи:)

Opel Astra

п.с. търся си газова, че този бензин … мале, мале …

Прощално слово за Опелката

Вече е сигурно, че Опелката ще ходи на морга. Не искам да звуча тъжно, дори напротив, с тази кола имам толкова хубави спомени и изживявания, че не мога дори да си помисля лоши неща за нея. Ето една от първите снимки от зимата на 2003-та, от когато всъщност я имам. Не знам дали е първата, но определено ми е една от любимите снимки, която през цялото време стоеше в колата закачена над вратата.

Опелката през 2003-та

Чувствата са си лично мои и едва ли някой друг може да ги разбере като му ги кажа, за това през последните няколко дена реших поне да се опитам да си спомня всички места, където съм ходил с нея. Ето ги по азбучен ред, а някой ако се сети за други, да казва да допълвам:

На някои от местата съм ходил по няколко пъти, а други съм посещавал в рамките на едно пътуване, но на всички тези съм бил и най-малко съм ги разглеждал. Чудя се дали да добавя и Габрово, до където стигнах последния път и всъщност това е единствения път, когато Опелката не ме е връщала.

Последни минути на Опелката

Когато я взех беше на 15 години и 200 000km пробег. След това навъртях малко над 20 000 km за малко повече от година и половина. На дълъг и равен път гореше само 5/100 бензин, което беше едно голямото предимство и може би ще ми липсва в бъдеще.

Това ми беше първата кола и винаги съм си знаел. че ще я разбия, но никога не съм предполагал, че ще го направя толкова буквално. По-скоро си мислех, че нещо ще се счупи от неправилна поддръжка и незнание от моя страна.

Возел съм доста хора и (почти??) всички са оставали доволни, което разбира се ме прави леко горд. Ако има някой недоволен, да казва сега или да замълчи завинаги 🙂

Един любопитен факт. Може би някои незапознати се чудят защо Опела е женски – много просто, защото от време на време (почти регулярно) нещо му течеше отдолу 🙂 най-често бензин, но и разни други течности. Друго име с което беше известна е “белия лебед” 🙂

Е, това бяха нещо като сухите факти. Както казах няма да пиша за личните и съкровени спомени и чувства свързани с нея и само ще кажа:

Опелке, няма да те забравя !

п.с. и все пак е по-добре, че тя отива в моргата, а не аз …