Бях на място, където добротата е навсякъде около теб. Бях с хора, които излъчват доброта навсякъде. Добрата в истинския смисъл на думата – красива и силна природа, която те оставя без дъх, тишина, която те обладава и чуваш всеки горски звук, хора без капчица корист, без частица зла мисъл, пълно доверие … въобще някои биха казали, че това е утопия, но аз го видях, аз бях там и беше прекрасно. Беше истинско. Много съм доволен от това пътешествие. Сега се чуствам малко духовно порастнал. Благодаря на всички които бяха там и най-вече на Моба (Халил) за разговора навръщане ! Това са добрите хората, които си мислиш, че трябва да ги има някъде по Земята, но никога не си ги виждал. Е те са истински и съществуват !
Сега малко по-хронологично и по-фактологично какво стана този уикенд. Снощи към 10 часа сутринта напълних резервоара на Opel-ката до горе и отпрашихме с пълна газ към Карлуково. Решихме да пътуаме по по-дългия, но по-хубав път през София, и зафучахме по магистралата. Някъде към Пазарджик се усетих, че съм забравил кабела за усилвателя към player. Много ме хвана яд и си помислих че останахме без музика, а всички разчитаха на мен. Въпреки че носeх усилвател и колони и просто заради едно кабелче оставаме без музика. Криво-ляво пристигнахме в Карлуково, но не знаехме накъде е хижата. Попитахме една баба и тя ни упъти и най-накрая пристигнахме. Общо от Пловдив 250 км или 3 часа и 15 минути. Насладихме се на прекрасната гледка която се открива към пещерите и към лудницата 🙂 и се настанихме в хижата "Национален пещерен дом"
В раницата ми намерих един кабел, който е за фотоапарата ми за да се включва към телевизор, но важното беше че имаше чинчове. Оставаше някой да си жертва слушалките, за да взема буксата. За щастие се намери такъв човек и отрязахме двата кабела и ги запоих (не знам се бях сетил да си взема поялник). Така спасих положението с музиката и удържах на думата ми, че ще имаме музика ! 🙂 Разхождахме се в околноста и посетихме някои пещери. Очаквайте снимки скоро – има много 🙂 Лошото беше че нямахме нито един фенер и почти нищо не видяхме в повечето. Едвам влизахме навътре на светлината на запалки, GSM-и и фотоапарати. Другия път без нужната екипировка не тръгвам. Сигурно са били доста красиви, а аз нищо не видях. Аз през деня едва се оправях, а двама решиха спят в една пещера и го направиха 🙂 Как са стигнали до там в тъмното по онези пътеки – не знам ?!? 🙂
Естествено през повечето време в хижата звучеше Bjork, но все пак имаше и доста друга музика като Moloko, PJ Harvey, Tricky … а аз сутринта малко ги потормозих с Клас и Deep Forest.
Днес деня беше много хубав и топъл. Отново отидохме до пещерите, защото някои от хората снощи не бяха дошли. Като стана време да си тръгваме към 3 след обяд беше толкова топло че останахме по тениски с къс ръкав и пак ни беше топло. Аз дори шофирах с къс ръкав и като слизам в Пловдив от колата гледам хората с якета, а аз по тениска се прибирам 🙂
Беше супер !