Събота ! Хубав ден. Почти като петък, само където се спи до по-късно 🙂 Денят ми започна с плащане на сметки – интернет и телефон. С последнато си платих и последната лизингова вноска за телефона. Вече съм горд притежател на Siemens C60. Повече няма да си взема телефон на изплащане. Не че минималните месечни вноски ми пречеха, но не си струва. Вече започнах да гледам разни оферти и най-вероятно до коледа ще го сменям. Не че е лош модел и в момента си рабоди добре, но вече два пъти беше на ремонт и май му е време 😛 А и този “стария” вече знам къде ще отиде.

Следобяда ходих с нашите до Чоба и зазимих колелото ми там. Мисля, че ще му е по-добре там от колкото на терасата. Покарах го за последно и се разделихе до едни по-топли времена 🙂 Надявам се да се видим скоро …

Вечерта бях на среща на OpenClub в Петното. Поговорихме добре за свободния и затворения софтуер … флеймовете на маса май се приемат по-добре 🙂 … беше весело. Аз все още се чудя дали не трябваше днес да намина до Сливен за OpenFest, но нещо нещата не се стекоха в тази посока…

Накрая една “кратка” “разходка” с усмивка 🙂

Бях на концерта и въобще не съжалявам ! Беше супер ! На живо винаги изживяването е неповторимо.

Тръгнах след работа в 5 часа, но докато събера другите и излезем от града, стана 6. Сега като е затворен единия мост на Марица, движението по другите в пиковите часове е ужас. Стигнахме в София към 19:30 и добре, че зала Фестивална е горе-долу на удобно място и лесно ми обясниха на Плиска как да стигнем до там. Влезнахме на концерта точно в 8 часа. Отидохме да освободим повика на природата и като влезнахме в залата, Анимационерите вече пееха ” … с хавайски изпечен нос ..” 😉 Аз си ги харесвам като група и се накефих на краткото им половинчасово концертче. Бяха облечени в бяло с по една буква на дрехите и общо изписваха MONO 🙂

STEREO-то започнаха в 9 и в 10 мислеха да си тръгват, но пяха още половин час. Направиха невероятно шоу ! А русата негърка беше просто … нямам думи ! Върха беше когато Роб излезе на сцената без тениска и от смъкнатите му дънки се виждаха червени боксерки с надпис “който може … го може” 🙂 Въобще лудница .. тоя човек как не спря час и половина да скача и да се тръшка, докато пее не знам ?!? а и цялата зала с него … особено на Conected усещането беше неповторимо.

п.с. вечерта след като се прибрахме се оказа, че (отново) ми е спрял интернета и сега пускам това с малко задна дата

Този уикенд си го прекарвам направо по учебник. Класическо мързелуване и спане почти до обяд. Разбира се и едно пътешествие 😉

Събота след обяд с Гери, решихме да отидем до Стамболиски, при една нейна приятелка, която да ни разходи из околността. Тръгнахме по пътя за Пазарджик, защото по другия път за Кричим, бяхме минавали скоро и реших малко да поразнообразим. Грешка ! Оказа се че пътя от там към Стамболийски е затворен още от наводненията и е паднал моста. Ама аз откъде да знам ?!? Наложи се да заобикаляме през няколко села. Минахме през Говедаре, Хаджиево и Триводици, за да стигнем. Принципно обичам да минавам, през закътани села, като объркам пътя, но тези конкретно не ми харесаха. Въобще не може да се определят като “китни”.

В крайна сметка стигнахме в Стамболийски чак в 15 часа. В града влезнахме през един завод (за хартия може би), който така добре пушеше, че е идеален за моята колекция от индустриални снимки, която още не съм публикувал. С малко питане из града намерихме къщата на Нина (момичето, при което отивахме). Тя предложи да отидем в Перущица. Речено-сторено. Малко преди Перущица, спряхме да разгледаме едно полуразрушена стара църква (Червената Църква). Имаше няколко препядствиея по пътя (всъщност нямаше път, а поле, което трябва да се премине). Най-голямото беше един канал с мръсна вода. Имаше нещо като мост, но със стълби само от едната страна. На близо не се виждаше друг. Решихме да скочим, а на връщане ще мислим от къде да преминем обратно.

Църквата беше много интересна. Направихме доста снимки. Нина носеше един Nikon (не цифров) и с моята сапунерка снимахме доста. Може да сложа някоя снимка във Фото-блога ми, но за сега ето една, която намерих във ФОТО-КУЛТ.

Върнахме се по един малко отдалечен мост и потеглихме към Перущица. Градчето ми хареса. На места ми приличаше на стария Пловдив. Има и доста къщи във Възрожденски стил, но не може да се мери с Копривщица. Отидохме до паметника (не знам дали това е най-точната дума), който се намира високо над града и правихме снимки докато слънцето залезе. Направо се учудих колко места обиколихме за два часа и половина (17:30 вече беше тъмно) 🙂

Отидохме отново в Стамболийски и дори разгледахме и негоя център. Пихме по нещо за сгряване (чай, не си мислете нещо друго, все пак карах) и се върнахме в Пловдив.

Вечерта ми премина в гледане на филми. Първо майка ми искаше да гледа “Оркестър без име”, който си е купила от DVD колекцията на 24часа. Аз също нямах нищо против, да го гледам пак. Учудващо диска е много добро качество. Направо се чудя как са го прехвърляли ?!? От преди имаме едно DVD с “Опасен чар” (отново от някой вестник), който е с отвратително качество и дори със знака на Канал 1. След Оркестъра, си пуснах поредния ми епизод на Изгубени. Вече съм на втория сезон 🙂 Накрая реших да се наспя една нощ както аз си знам 🙂

Неделята станах отново към 12. Отидох на фризьор, този път не можа да ми се размине, и махнах идиотската ми прическа, която Ви гледа от дясно 🙂 Сега мързелувам … довечера може би ще ударим едно Петно и утре пак на работа …

Между другото, купих си билет за Stereo MCs и в сряда вечер, живот и здраве, ще прекарам няколко часа в София 🙂

Тази вечер отново (за втори пореден ден) бях на концерт. Този път P.I.F. бяха в Мармалад. Едно място, където не бях ходил до сега, а се каня от самото му откриване. Честно казано не ми хареса. Малко твърде тузарско идва за моя вкус, цените са по-високи и от всякъде другаде, където излизам, музиката не беше точно за мен, а и това е поредното заведение в Пловдив, където не продават продукти на Каменица, На къде върви този град и пловдивчани, да пият само Загорка и други подобни … ъъ коня ви е здрав.

Да се върна на P.I.F. – първо не мислех да ходя, и Йонов ми викаше ‘що не искам, а после ме изкара виновен, че съм го накарал да останем 😛 Ами виновен съм … Иначе хубаво беше – подредиха песните в нещо като разказ, който вървеше между тях, или песните бяха между разказа … не знам точно 🙂 но беше хубава реалистина картина на мислите и емоциите на един млад човек, с всичките му любовни радости и разочарования. Всичко хубаво, само не разбрах, защо се ОПИТВАХА да свирят (и пеят) толкова кавъри, след като си имат доста хубави техни песни ?!? 😛 Ааа, за протокола, пифчетата остават повече и от Остава – не останах до края, и си тръгнах в 1:30. Батерийките миу съвсем свършват … Вече е петък 🙂

А на вън вали, вали, вали ….

Тази седмица, в пълен противовес на предишната, тече супер бавно. Понеделника ми в работата започна със гръм и трясък, като ми гърмяха наколко платки една след друга. Както си трябва с дим, черно и мирис 🙂 Разследването показа, разменени елементи в склада, но трябваше бързо да се оправят уредите. Поне след това всичко потръгна някак си. Приключих (дано) проекта, който ме побърка от три седмици. Вече имаме кислороден сензор. Някой да иска да си купи ? 🙂

Във вторник вече си мислех, не е ли петък, а уикенда е още далече … май пак ще карам на резервни захранване до края на седмицата. Тази вечер, беше поредния суперски концерт на Остава в Петното. Те май по-добре да се пренесят да живеят в това заведение 😉 Този път стоях по-назад, където имаше поне малко място за движение, но не правех снимки. Да живеят спомените ! 😉 Лека нощ.

След като снега не идва в Пловдив, ние отидохме при снега

Въпреки студа навън, решихме, че неделята е идеална за разходка извън града. С Герито и Таня, завиждахме на другите, където си имат сняг и трябваше да измислим, къде най-близо е възможно да е натрупало. Решихме да отидем в Марково, и не сбъркахме. В самото се ло се оказа, че снега е малко, но на близо в планината, всичко си беше бяло. Оставихме колата в края на селото и продължихме пеша. Никой от тримата не беше ходил там, но това не ни пречеше да вървим все напред и на горе. Логично, колкот по-високо се качвахме и натрупалия сняг беше повече. В началото следвахме един дядо, който случайно минаваше по същите пътеки. Всъщност той ни показваше къде има пътеки 🙂 По едно време го изгубихме и кривнахме на страни. Направихме по един призрах 🙂 и мислихме да изкачим някой връх, но не се оказахме толкова подготвени. Намокриха ни се обувките и решихме да се върнем в селото. Кратката разходка из Марково се оказа грешка, защото в селото духаше много по-силен и студен вятър, от колкото в гората. Сега мисля да си направя чайче за гърлото, но въпреки това съм много доволен от разходката.

п.с. Първоначално мислех да избера една снимка за фотоблога ми, но напоследък въобще няма муза да слагам снимки там, затова реших, че първия сняг е добър повод, да добавя всички снимки от днес на Нашите Снимки – ето ги

Няма небе
и няма земя –
само сняг вали, вали …
Хашин

Тук (в Пловдив) още не звалял хубав сняг, но от няколко източника е потвърден първия сняг в София. Днес и тук прехвърчаха малко снежинки, но придружени с дъжд и веднага се стопяваха. Иначе деня ми започна с посещение на зъболекаря, бърза рентгеноа снимка и нова хубава беличка пломба за по-хубава усмивка 😉 (не само). Трябваше да последва фризура, но ми се размина …

Вечерта за пръв път си сложих зимното яке и обувки … събрахме се OpenClub, уж да обсъдим OpenFest, но само отидохме на китайски ресторант … 13 човека непушачи … там бира с 800 гр. ориз … после Петно … отидох да видя Свилен и Дани (от Остава) като DJ 🙂 Отидох сам, но пак срещнах много познати … първо отмъкнах Цвета, която стоеше сама и отидохме в ресторанта при Таня … Тана ни почерпи с по 3 чаши невероято домашно вино … после дойдоха Калоян, Коко, Емо с Весела и Жоро, Найден с неговата компания, Вилито … въобще се чудих при кой да отида … водка, водка, водка …. танци, танци. танци … Браво на Свилен и Дани … въпреки, че в началото нямаха никаква представа какво ще става … весело беше ! 😉 скапах се …

От както си купих записвачка си търся подходящ софтуер, с който да си записвам CD-та и DVD-та. Предварително си мислех, че това ще е лесна задача, но се оказа, че дълбоко греша. Оказа се, че няма нито една графична програма, която да отговаря на моите изисквания.
Continue reading Записващ софтуер за дискове под Gnome →