За Мохамед и снега

След като снега не идва в Пловдив, ние отидохме при снега

Въпреки студа навън, решихме, че неделята е идеална за разходка извън града. С Герито и Таня, завиждахме на другите, където си имат сняг и трябваше да измислим, къде най-близо е възможно да е натрупало. Решихме да отидем в Марково, и не сбъркахме. В самото се ло се оказа, че снега е малко, но на близо в планината, всичко си беше бяло. Оставихме колата в края на селото и продължихме пеша. Никой от тримата не беше ходил там, но това не ни пречеше да вървим все напред и на горе. Логично, колкот по-високо се качвахме и натрупалия сняг беше повече. В началото следвахме един дядо, който случайно минаваше по същите пътеки. Всъщност той ни показваше къде има пътеки 🙂 По едно време го изгубихме и кривнахме на страни. Направихме по един призрах 🙂 и мислихме да изкачим някой връх, но не се оказахме толкова подготвени. Намокриха ни се обувките и решихме да се върнем в селото. Кратката разходка из Марково се оказа грешка, защото в селото духаше много по-силен и студен вятър, от колкото в гората. Сега мисля да си направя чайче за гърлото, но въпреки това съм много доволен от разходката.

п.с. Първоначално мислех да избера една снимка за фотоблога ми, но напоследък въобще няма муза да слагам снимки там, затова реших, че първия сняг е добър повод, да добавя всички снимки от днес на Нашите Снимкието ги

2 thoughts on “За Мохамед и снега

  1. Разбира се, че опитахме да направим снежен човек, но снега беше много сух и не ставаше 🙁

Коментирай