Изминаха 4 дена от OpenFest Пловдив, но аз все още си мисля за моментите от онзи ден. Сега реших да споделя, как мина празника през моя поглед.

Съботата започна в 7:30 с кафе и кратка закуска. До последно се чудих дали да взема PC-то ми, но в крайна сметка се отказах. Нямаше да мога да го наблюдавам, а все още ми е новичко и да си призная малко ме беше страх.

В 8:30 трябваше да съм пред Калоян, за да го взема заедно с компютъра му. Оказа се, че той точно става и има малко работа, така че само взех PC-то, а той щеше да дойде по-късно. На същото място тряваше да дойде и Георги с приятелката му, но се обади, че малко ще закъснее. Междувременно се появи Дафо, който каза, че не знае със сигурност къде е новата сграда на ПУ-то и искаше да кара след мен. Той ми донесе лошата новина, че лекцията за “криптиране на мрежовия трафик” отпада. Лектора му оставил лично съобщение в един форум, че няма да дойде и се извинява. Всъщност аз така и нямах никаква връзка с тези лектори, само през Дафо. Те не отговориха, дори когато им пратих да одобрят програмата. Новината направо ме шокира. Помислих си, че деня се разпада … попитах Дафо: “Какво ще правим?“, а той с ведро настроение отговори: “Как какво ?!? Ще се оправим“. Това много ми помогна и ми даде повод да съм оптимист.

В 9 и малко бяхме пред университета, където се оказа, че е препълнено с коли и трябваше да паркираме сравнително далеч в едно поле. Паркирането отне доста повече от предвиденото време. Награбихме багажите и се отправихме към аудиторията. Joke каза, че трябва да се запишат всички компютри, които се внасят и постояхме малко при охраната. След като оставихме нещата в залата, първото нещо с което се захванахме с Найден, беше да сложим стрелките, които да сочат пътя на посетителите от входа до самата аудитория. Предварително имах големи страхове, че въпросните стрелки, ще предизвикат много смях, но си мисля, че наистина бяха полезни. Аз лично също не бих се оправил в сградата без тях.

Неусетно стана 10 часа и се появи Йовко със Софийската група. Те донесоха доста рекламни материали и започнаха да оставят по един комплект на всяко място в аудиторията. Учудих се, че има толкова много. Реших да сложим и по една програма и една анкета на всяко място, вместо Магито да ги раздава на всеки.

Назначих Йонов за отговорник по озвучението, като поне за това реших да не мисля. Йонов, обещавам да ти направя бадж с надпис “root” 😉

Постепенно започнаха да идват хора и само с 15-минутно закъснение, реших да открием феста. Малко преди това видях Йовко, да говори с деката и го попитах, дали не е поискал и декана да каже няколко думи, но не искал. Помолих някои познати да седнат и да се подготвят за лекциите, а аз се престраших, взех микрофона и смъмрих няколко думи за добре дошли и представих Йовко, като идеолог на идеята OpenFest, който да открие официално събитието. Така всичко започна и нямаше връщане назад.

След феста всички ме поздравяваха за добрата подготовка и казваха, че всичко е минало чудесно, но аз честно казано не го усещах така. Бях доста напрегнат, особено в моментите, когато трябваше да говоря на микрофона. Най-трудно ми беше да обявя отпадането на лекцията и да обясня как се променя програмата. Повтарях си няколко пъти всичко, предварително, но така и не излизаше това което исках. Никога не знаех какво ще кажа в действителност на микрофона. Ето за това не се престрашавам, все още да изнеса и аз някоя лекция.

Посъветвах се с Хрис, как да променя програмата и приех нейното предложение, да изнесем напред лекцията на Антоний за GnuPG, който да обясни малко по на време, какво е това keysigning парти, което е обявено в програмата. Калоян имаше малко против да е последен, но успях да удържа мнението ми (което не означава, че е правилно).

По време на откриването на Йовко, падана плаката OpenFest и аз и Йонов скочихме да го залепим отново на дъската. Един момент, който можеше да подмина без да спомена, ако не беше Лина, която ме обложи на UrbanStyle. Направо щях да падна като се видях в RSS четеца ми 🙂

Не мисля тук да споменавам за самите лекции, за които писах в отделен пост. Всички бяха чудесни !

Някъде по средата на лекцията на Пейо, осъзнах, че залата е почти пълна, което означава над 200 човека. Направо ахнах ! Не очаквах толкова хора още в началото. Още повече, че предишните дни някой спомена, че очаква да дойдат 20 човека и да си направих фест само между нас си. Радвам се, че този сценарии не се изпълни. Към края едни хора ме попитаха, дали знам кога има рейсове или влакове за София, което означава, че имаше и други гости от други градове.

Интересен момент беше, когато очаквахме Мишинев, в който бяха тениските за продаване, а се оказа че той е в някакво село и чака дърва 🙂 Добре, че се появи горе-долу на време. Въпреки всичко отново не продадохме много тениски. Общо десет, а лошото е че Магито не е записала от кой размер по колко е продала.

Най-учудващия за мен момент беше, когато някой ме попита дали Магито не ми е сестра 🙂 Приличаме ли си ???

Рекламните материали бързо свършиха. Хората се радват на безплатното 🙂 Най-много се търсеха, и ме питаха дали има още, календари и опаковки за дискове. Рекламните брошури и няколко списания останаха и доста хартия изхвърлихме накрая.

Постепенно хората намаляваха след всяка лекция и май това беше точния брой лекции за един ден. Без да искаме сме го уцелили. Лекторите са си голям проблем по принцип. Радвам се че успяхме да се справим с почти изцяло пловдивски сили. Само Пейо ни беше гост, но така и трябва. Дай боже догодина гост от чужбина 🙂 Благодаря на Антоний и Калоян, които се включиха в програмата само 1-2 седмици преди събитието и запълниха дупките в програмата. Радвам се, че успях да убедя и Георги за лекцията му. Той по едно време се беше отказал, защото си мислеше, че ще има медии, които да снимат и да го записват, а той щял да се притесни. Дори се наложи да обещая че ако стане така, неговата лекция отпада автоматично.

Голямо учудване и радост за мен донесе install феста. Първоначално беше предвиден в една малка стаичка до самата аудитория, но се оказа, че там си имало хора, които работят. По-късно хората са се преместили в една по-голяма стая, която като минах по едно време, също се беше напълнила. Главния отговорник беше Георги (fla), на когото много благодаря за помощта за OpenFest като цяло. Аз не можах да обърна никакво внимание на install феста. До колкото разбрах, той е продължил и след ПУ-то в един ресторант, където са записани още няколко дистрибуции 🙂

По време на лекцията за Ubuntu, все още не беше дошъл Серго, а и не бях го чувал къде е, и да няма някакъв проблем. Ако и неговата лекция се окажеше под въпрос, направо не знам какво щях да направя. За щастие, той се оказа на гарата и идваше към ПУ-то.

В една от паузите попитах софийската група, дали ще останат за по бира след феста, и след като получих утвърдителен отговор, направих резервация за 20 човека в ресторанта на Петното. Всъщност просто се обадих на Таня, но и това си е резервация 🙂

Феста е хубав повод да се запознаеш с много нови хора. Понякога дори си мисля, че това е основната задача на подобни мероприятия. Доволен съм, че най-сетне се запознах официално и на живо с Христи, Силвина, Лина и Мариян. Всички се оказаха много готини хора, което си личеше още при online кореспонденцията. Всъщност тях само Мариян, остана за цялата конференция, но той си имаше задача да записва с видео камера. Накрая ми каза, че е имало проблем с кабела и може някои лекции да има дупки, но каквото е, такова. Като се енкоднат и качат, ще ги видим.

OpenFest Пловдив завърши малко преди 16 часа, след което прибрахме боклуците и останалите рекламни материали и се подготвихме за тръгване. По коридорите махнахме стрелките и пътьом казах чао на install феста, който продължаваше с пълна сила. Само където аз нямах повече сили. Закарах Калоян до тях и реших да се прибера да оставя колата, преди да отида в Петното.

В ресторанта постепенно се събрахме и запълнихме отредените ни маси, които отново приличаха на сватбарски. Поговорихме си хубаво на биричка и хапване. Масата винаги е добро място да опознаеш по-добре събеседниците ти.

Към 20 часа останахме само Дафо, Мариян и аз. Оказа се, че трябва да отидем до нас, за да дам 4 тениски на Мариян и Дафо ни закара. Заедно с тениските Мариян взе и анкетните карти, за да обработи резултатите. Дадох му тази задача с удоволствие, защото последня път имах доста неприятности, като ми се изтри файла при един срив на OpenOffice 🙁 Последва една дълга разходка пеша от нас до гарата с Мариян, съпроводена с дълъг разговор, в който аз почти нищо не казах 😛

От гарата отидох в Скалата, където ме чакаха не една, а две усмивки 🙂 Хубав завършек на един прекрасен ден !

Надявам се думите, че подготовката на OpenFest 2006 вече започва, да не се окажат празни, както миналата година и пак всичко да стане в последния момент.

п.с. моите снимки от феста може да види тук. Все още никой друг не ми е пратил снимки