Днес беше единствения почивен ден за тази седмица, времето се оправи (вече е над нулата ! 😉 ) и просто нямаше как да пропусна момента да отидем някъде сред природата. Събрах четири момичета (Гери, Яна, Маги и Софи) в колата (направо ме бъзикаха, че е цял харем), и чак след това се замислихме на къде да потеглим. Вече беше станало 14 часа, така че нямахме много време. След традиционното чудене се спряхме на пътя към водопада “Сливодолско падало”. За там имаше най-добър коефициент на неходили. Знаехме, че сигурно няма да има достатъчно време да стигнем до самия водопад и да се върнем, но се съгласихме, че и по пътя е достатъчно красиво. Повечето бяха гледали само снимките от миналия път, когато ходих преди повече от година. Тогава беше есен, сега е зима и си знаех, че изживяването ще е друго.

Стигнахме безпроблемно, оставихме колата срещу рибарника “Тунела” и потеглихме пеша на горе. Минахме през малкия водопад в началото. До него дори нямаше стъпки в снега, т.е. никой не беше ходил скоро натам. По пътя на горе срещнахме няколко човека, но всички се връщаха вече. Това малко ни подсказа, че сме закъснели. Настроението беше на шест, защото най-сетне сме излязли от големия град и сме на свобода сред природата. Зимата е красива, но студа е гаден и напоследък просто никъде не можеше да мърда от вкъщи.

Стигнахме до една колиба, където поседнахме отпред и се захванахме да правим малки снежни човеци 🙂 Доста време и емоция им отделихме … а и доста снимки 😉

ама много яки станаха 😉

Много хубав е този маршрут. Струва си да се посети през всичките сезони. Не е особено труден, само трябва да се внимава, да не се подхлъзне човек, че на моменти има стръмни скали и през цялото време се върви покрай река, в която хич не е хубаво да паднеш зимно време. Днес повечето падания (за щастие) бяха на равното 🙂 Това си е част от разходката.

Студа продължава, работата също (а тази седмица дори се работи и събота 🙁 ) … Йонов ми е взел билети за Depeche, само където не искаше да ми ги даде днес. Утре, та утре 😛 Да те обложа публично, колко си лош ! 😉

ама наистина на кубчета ! Направо не можех да повярвам, че след слънчевия неделен ден, може температурата да пада с един градус на половин час, както беше сутринта в Пловдив. Точно днес се случи да изпишат баща ми от болницата след 20 дневен престой там. Най-хубавото, е че той се чувства бодър и оптимистично настроен, а и така изглежа, въпреки че днес беше отпаднал и отслабнал. Така в тази мразовита и снежна обстановка ми се наложи да кръстосвам целия град с автомобил. Главните пътища бяха просто затворени, а никои не бяха разчистени. На места просто се налага да направиш обратен и да търсиш обиколни улички, от колкото да чакаш да минеш. На една пресечка дори не залитнах леко на леда и добре, че нямаше коли на по-главната улица, и си минах спокойно. За час и половина успях да стигна от работата ми (Брезовско шосе), през гарата до хирургиите на Пещерско. Хубаво поне, че в колата си е топло и успешно прибрах баща без да го излагам на снежната виелица на вън. Имаше моменти, когато не можех да ходя с отворени очи.

Сега е -13, ще видим как ще е сутринта … и все пак като гледам тук е едно от топлите места в България.

Иначе е красиво, ако стоиш на топло и гледаш как лекия снег се стели по земята 🙂

Дойде времето и аз да си ъпгрейдна блога. След около една година на WordPress 1.2 реших да си сложа 2.0. Най-дълго време отделих да си избера нова тема. За сега се спрях на тази, но ще я променя малко, за да стане точно както искам 🙂

По време на обновяването нещо беше станало с таблицата за коментарите от базата данни, и първо ги нямаше коментарите, после се появиха, но не можеха да се добавят нови, сега уж работят, но не пише броя им за всеки пост. Нещо май Сребрин работят по сървъра. Ще изчакам още малко и дано всичко се оправи, ако не, ще разследвам как да го оправя.

Честно казано WordPress 2 не ме впечатли кой знае колко. Всичко си е почти същото като при 1.2. Очаквах доста по-драстични промени.

Напоследък няма муза да пиша тук. Това май си е нормално състояние от време на време. Тази седмица (поне работната й част) се изниза доста бързо. Почти не съм излизал, но то къде ли и да ходиш в този студ, а го дават да се застиди още повече. Май ще трябва да купувам още антифриз. Като стана дума за колата, тази седмица ми откраднаха задната чистачка, и се наложи да си купувам нова. Мислех ,че вече не се крадат чистачките но уви (едва ли се е дематериализирала от само себе си). Спомних за онази песен на Тодор Колев:

… Дай ми чистачките
или ми ги върни …

Баща ми е по-добре, но още в болницата. Оправя и дано да няма нови проблеми.

Последните няколко дена още повече ми допадна идеята на семейството сайтове 43 (43places, 43things, 43people), попълвах профилите си и гледах места, неща и хора 🙂 Интересно.

Днес сутринта си купих още 512MB RAM за компютъра (вече имам 768 🙂 ). Отказах се от идеята за mp3 плеър, поне докато не стане сезона за велосипед. Надявам се цените да паднат още малко до тогава. За сега си имам стерео в колата 🙂 Следобяд спах до 7:30 вечерта и сега не знам кога ще заспя пак.

Тази вечер с Гери си направихме чудесно нощтно пътешествие с колата. Тя си беше изпрала якето и не ставаше да отидем на разходка. Реших да пробвам един мартшрут, който от доста време си мислех как точно може да стане – да обиколим Пловдив по “околовръсното”. Всъщност то няма един път, който да се нарича така и затова го сложих в кавички. Тръгнахме от гарата на Тракия в посока Асеновградско шосе и идеята беше да върнем пак там, но от другата страна, т.е. да докажем, че Земята е кръгла 🙂

От Асеновградско шосе, свих на дясно по посока София. Всъщност трябва да се следват все табелите за София. Подминахме отбивки за Белащица, Марково и Коматево, но не знам защо влезнахме в Прослав ?!? Всъщност въобще не беше лошо, само където не знаехме къде се намираме и се въртяхме наслуки. В крайна сметка излязохме от същия път от който влезнахе, без да разбера как точно сме направили обратен завой ?!? След това продължихме по околовръсното, подминахме отбивката за Пазарджик (в ляво) и продължих на право. Това беше участъка по който не бях минавал преди. В крайна сметка знаех, че по някое време трябва да стигнем до магистралата. Внимателно прецених, че трябва да тръгнем към Бургас, а не за София 🙂 Профучахме за малко по магистралата, но на първата отбивка за Пловдив, реших да не рискувам и излязохме по нея. В тъмното е доста по-трудно да се ориентираш. Влезнахме в Пловдив по пътя от Труд. Значи е можело да изчакам и следващата отбивка, но пътя там така и така е в ремонт и щеше да се наложи да се приберем през Войводиново. Сега поне знам как може да стане обиколката.

В крайна сметка завъртях към Скобелева майкаи от там към Тракия и стигнахме точно там от където тръгнахме, но от другата страна 🙂 Земята е кръгла !

Днес благодарение на гостоприемството на Сребрин преместихме drundrun.org на неговия сървър. Още веднъж благодаря. Тези дни може да има проблем с достъпа до drundrun.org, и ако забележите някакви проблеми казвайте.

Благодаря и на Серго, който ми помогна да прехвърлим базите данни. Оказа се по-трудна задача от колкото предполагах. Всъщност аз никога не съм се занимавал с подобни задачи, но уж имах идея как трябва да стане, а все изкачаха някакви проблеми.

Ехаа, Йовко написа своя хороскоп за моята зодия Стрелец. Както винаги точен, ясен и най-вече забавен 🙂 Я кажете дали ме е описал правилно ? Малко е субективно аз да го казвам.

Измина поредния хубав 13-ти, дори и петък 🙂

А ако Вие сте от фаталистите, които смятат че ще им се случи нещо лошо, поне не се хващайте ако ви кажат, че следващата нова година се пада на петък 13-ти.

Вечерта не ме пуснаха в болницата при баща ми, така че само оставих майка ми и се прибрах бързо. Видях, че баба ми е заспала и реших да изляза да се разсея малко. Отидох до Найлона, да поздравя Таня за имения ден. И двамата с нея се оплакахме един на друг от семейни, ежедневни и любовни проблеми, но не го дадохме на отчаяние, де 🙂 Малко след това доиде и Йонов и се видяхме и с него.

Не можах да навия никой да дойде с мен в Мармалад на концерт на Белослава, така че отидох сам. Влезнах още в 22 часа. Концерта започна чак в 23:15, а аз не видях никой познат да отида при него. Малко се изнервих от чакане, но когато започна всичко се промени. Белослава заедно с Лили Йончева и Живко Петров, просто бяха перфектни. Аз й се усмихнах, а тя изпя любимите ми песни 🙂 Новите също ми харесаха и мисля, че целия албум ще ми хареса. Малко преди полунощ реших да си тръгна, за да мога да се наспя, защото утре също ме чака тежък ден. Кратък (за мен), но хубав концерт стана.