Днес беше единствения почивен ден за тази седмица, времето се оправи (вече е над нулата ! 😉 ) и просто нямаше как да пропусна момента да отидем някъде сред природата. Събрах четири момичета (Гери, Яна, Маги и Софи) в колата (направо ме бъзикаха, че е цял харем), и чак след това се замислихме на къде да потеглим. Вече беше станало 14 часа, така че нямахме много време. След традиционното чудене се спряхме на пътя към водопада “Сливодолско падало”. За там имаше най-добър коефициент на неходили. Знаехме, че сигурно няма да има достатъчно време да стигнем до самия водопад и да се върнем, но се съгласихме, че и по пътя е достатъчно красиво. Повечето бяха гледали само снимките от миналия път, когато ходих преди повече от година. Тогава беше есен, сега е зима и си знаех, че изживяването ще е друго.

Стигнахме безпроблемно, оставихме колата срещу рибарника “Тунела” и потеглихме пеша на горе. Минахме през малкия водопад в началото. До него дори нямаше стъпки в снега, т.е. никой не беше ходил скоро натам. По пътя на горе срещнахме няколко човека, но всички се връщаха вече. Това малко ни подсказа, че сме закъснели. Настроението беше на шест, защото най-сетне сме излязли от големия град и сме на свобода сред природата. Зимата е красива, но студа е гаден и напоследък просто никъде не можеше да мърда от вкъщи.

Стигнахме до една колиба, където поседнахме отпред и се захванахме да правим малки снежни човеци 🙂 Доста време и емоция им отделихме … а и доста снимки 😉

ама много яки станаха 😉

Много хубав е този маршрут. Струва си да се посети през всичките сезони. Не е особено труден, само трябва да се внимава, да не се подхлъзне човек, че на моменти има стръмни скали и през цялото време се върви покрай река, в която хич не е хубаво да паднеш зимно време. Днес повечето падания (за щастие) бяха на равното 🙂 Това си е част от разходката.