Към “сливодолското падало”

Днес беше единствения почивен ден за тази седмица, времето се оправи (вече е над нулата ! 😉 ) и просто нямаше как да пропусна момента да отидем някъде сред природата. Събрах четири момичета (Гери, Яна, Маги и Софи) в колата (направо ме бъзикаха, че е цял харем), и чак след това се замислихме на къде да потеглим. Вече беше станало 14 часа, така че нямахме много време. След традиционното чудене се спряхме на пътя към водопада “Сливодолско падало”. За там имаше най-добър коефициент на неходили. Знаехме, че сигурно няма да има достатъчно време да стигнем до самия водопад и да се върнем, но се съгласихме, че и по пътя е достатъчно красиво. Повечето бяха гледали само снимките от миналия път, когато ходих преди повече от година. Тогава беше есен, сега е зима и си знаех, че изживяването ще е друго.

Стигнахме безпроблемно, оставихме колата срещу рибарника “Тунела” и потеглихме пеша на горе. Минахме през малкия водопад в началото. До него дори нямаше стъпки в снега, т.е. никой не беше ходил скоро натам. По пътя на горе срещнахме няколко човека, но всички се връщаха вече. Това малко ни подсказа, че сме закъснели. Настроението беше на шест, защото най-сетне сме излязли от големия град и сме на свобода сред природата. Зимата е красива, но студа е гаден и напоследък просто никъде не можеше да мърда от вкъщи.

Стигнахме до една колиба, където поседнахме отпред и се захванахме да правим малки снежни човеци 🙂 Доста време и емоция им отделихме … а и доста снимки 😉

Snowmen

ама много яки станаха 😉

Много хубав е този маршрут. Струва си да се посети през всичките сезони. Не е особено труден, само трябва да се внимава, да не се подхлъзне човек, че на моменти има стръмни скали и през цялото време се върви покрай река, в която хич не е хубаво да паднеш зимно време. Днес повечето падания (за щастие) бяха на равното 🙂 Това си е част от разходката.

6 thoughts on “Към “сливодолското падало”

  1. браво,много готини снежни човеци, добре сте си прекарали 🙂 колко сняг имаше – 20-30 см или по-малко ?

  2. По-малко имаше. Може би 15-20 най-много. А ти като много спиш – така пропускаш 😛

  3. INTERESUVAM SE DALI V NA4ALOTO PATEKATA E MARKIRANA I AKO MOJE PO-TO4NO OT KADE SE XVASTA TIA. KOLKO E VREMETO NA PREHODA DO VODOPADA?

  4. Пътеката започва непосредствено в ляво след втория (поне така си мисля) тунел след Бачковския манастир по пътя към Смолян. От дясно има един рибарник. В началото (на пътеката) има упътваща табела. Пътеката не е трудна и с нормално темпо си мисля, че са необходими поне два часа. Може би три. Отново не мога да кажа със сигурност. Никога не съм бързал по този път, а и не мога да си спомня точно. На табелата е означена маркировка, значи е маркирана, но аз не си спомням да сме я следили. Има и табели.

  5. Току що се връщаме от там.Не стигнахме водопада, защото с малко дете ( на 1г. и 3 месеца) ни стигнаха силите до 2/3 от пътя (иначе рискувахме да не се върнем до вечерта :)на няколко места пътят беше истинско предизвикателство- свличания, мостчета, стръмнини…Оставяме целият маршрут за след няколко години 😉

Коментирай