Естествено, че става дума за галактическия стопаджия. Още преди 5-6 месеца, като чух, че ще правят съвременен филм по поредицата на Дъглас Адамс си казах, че ще го гледам пък дори и да не ми хареса. Малко след това гледах трейлъра, с който започнаха учудванията ми (и не само мойте). За нещастие крайният резултат оправда ниските ми очаквания за филма. Тази вечер го догледах, след като на два пъти предишните дни заспивах пред компютъра. Не знам дали е било заради умората, но един култов филм, би трябало да ме грабне, независимо в какво физически и психическо състояние се намирам. Режисьорът просто разби всичките ми представи, които си бях изградил, когато съм чел книгата. Не съм расист, но Форд винаги съм си го представял като бял англичанин, и се присъединявам към всички останали учудени от избора на чернокож за ролята. Друг е въпросът, че винаги може да се поспори как изглеждат извънземните, но за мен това беше първата голяма изненанда още когато гледах предварителното филмче. Друго, което си го представях различно е двете глави на Бийбълброкс – винаги съм си мислел, че са едно до друга, а не една под друга 😛 Въобще едни такива дребни подробности и леки (и не съвсем) разминавания с книгата ми развалиха удоволствието от филма. Всеки си има право на виждане по въпроса, и това е хубавото като четеш книга, че може да го пречупиш през твоята призма, а с филмите не е съвсем така … или поне с амриканските. Радвам се, че не отидох на кино. Всъщност дори не знам, дали вече е минал по кината или не.

Тази вечер ходих на танцово представление в Баня Старинна. Беше много хубаво и искам да го отделя от предишния пост, с не толкова положителна енергия.

Самия спектакъл е от две части (дори май три). Първата е моноспектакъл на Ана Каракашева, наречен “Босо Танго”, който бях гледал, но с удоволствие изгледах отново. Втората част по принцип също трябваше да съм я гледал, но днес беше толкова променена, че дори не мога да кажа, че е същото онова представление “Тя” от миналия път. Участваха повече хора и наистина се превърна в танцова импровизация. Един гаф се превърна в превратна точка за изпълнението – почти в самото начало спря тока и респективно музиката и осветлението, като се включи само авариината лампа за изхода. За огромна моя радост, а и на цялата на публиката, двете Ани (Митева и Каракашева) продължиха представлението в тишина и полумрак. Изведнъж на сцената се появи един японец с гайда, който просто разби всички с уменията си, а когато се появи и човек с тарамбука, просто всички останаха възхитени и запленени от това което гледат и слушат. Въпреки липсата на оригиналната музика (мисля, че гайдата трябваше да е просто допълнение), представлението стана повече от отлично и наистина се докосна до идеята за танцов експеримент и импровизация.

Днес, т.е. вече вчера, бях на наборна военна комисия. Отидох още в 8 без 10 сутринта и ни изнесоха една лякция, която мжду другото си беше добре. Един майор ни разказа всичко, както е по закон, за комисиите, за самата служба, за начините за отлагане и отмяна, за алтернативните служби и т.н., което е много хубаво за тези които сега завършват училище. Дори аз някои неща не ги знаех, а други съм научил от тук от там, а си е друго да те информират на време. След като завърши тази кратка част и започна самата комисия разбрах, че всичко ще се проточи мнооого. На всеки 30-40 минути викаха по 10 човека и аз чаках до 11 за да влеза и още един час чакане вътре. Всичката тази загуба на време за да ми кажат, че съм годен за военна служба и като си взема дипломата да я представя в военното окръжие. За сега май се отлага ходенето ми в казарма, поне до януари догодина.

Днес, след като не можах да отида на време на работа, изпуснах една командироивка до Кричим. Вярно, че си работа, но поне снимки щях да направя 🙂

Вчера ходих до Перперикон. Вечерта, след цял ден обикаляне, бях скапан и не можах да напиша тук, просто се изкъпах и се трупясах в леглото. Целите на пътуването всъщност бяха две – първо, естествено, да видя перперикон, и второ да изпробвам новата кола на дълъг път (главно колко гори).

Сутринта към 10 часа събрах Магито, Вилито, Стефан и Калоян и потеглихме през Хасково за Кърджали. Всъщност след Хасково не продължихме по главния път за Кърджали, а имаше табели специално за Перперикон. Ако сте забелязали на места едни кафяви табели, те водят към 100-те национални туристически обекта. Из Кърджалийско, както може да се очаква, всичко е село до село, а между тях тютюн. Сравнително лесно намерихме мястото, в смисъл без да се изгубим нито веднъж и спряхме още в началото на черния път. Имаше доста хора, които продължаваха с колите си още нагоре, но ние решихме, че не се плашим от ходене 🙂

С коли всъщност се стига до една чешма, на която има надпис “Водата е условно годна за пиене”. В голямата жега (пристигнахме към 12:30), почти не й обърнахме внимание, а се разхладихме в направо ледената вода. Там имаше и няколко сергии на които продаваха всякакви материали на тема Перперикон – от картички до DVD-та. Обраха ни с 3 лева за една карта на местността, без която обаче трудно ще разберете кое какво е, а и има някои части в горички наблизо, по които може да не се сетите да тръгнете, ако не знаете че има нещо там. Разбира се всеки може да направи собствена интерпретация на залите, камъните, рисунките … 🙂 Поне печатите за книжките с обектите са без пари, и имаше кой да ни ги подпечата там.

Целия комплекс е доста по-голям от колкото очаквах. Честно закано предварително си мислех, че ще го обиколим за час и след това да си направим някой планински преход, но дори и след 3-4 часа престой там, не мога да кажа че съм видял всичко. Има доста запазени части и всичко наистина е величествено, особено като седнете на трона. Дврореца е може би една от най-високите точки в околоноста и гледката също е внушителна. Идеално място е за пейзажни снимки, особено ако може да отделите повече време да хванете изгрев или/и залез. Ние бяхме след обяд в най-голямата жега и повечето ги заболяха главите от слънцето (май само аз имах шапка). Въпреки това на всички ни хареса пътешествието 🙂 Перперикон наистина е място, което си струва да се посети.

За втората цел на приключението – колата издържа без да създаде никакви проблеми, а разхода на гориво беше в очакваните граници, като се има в предвид, че на връщане минахме през Асеновград и пътя е доста зле – планински и с много завои. Тогава най-сетне успяхме да се изгубим за момент, но то иначе, щях да се усъмня че ми има нещо 🙂 Все пак на нагорнище с 5 слаби човека и с малко багаж, усетих, че е по-маломощна от Кадета и трудно креташе нагоре.

Човек дори и добре да браузва, един ден се сеща за RSS. Моите премеждия с RSS са от доста отдавна … преди време. още когато нямах кабелен интернет, се кефих на Evolution, как събира всичко каквото му кажеш и ти го показва в една страница. Тогава това беше наистина нещо ново за мен, но без постянна връзка към мрежата – неефективно. Постепенно дойде интернета, аз малко позабравих тези неща, а когато се сетих, вече имаше Evolution версия 2 и там няма подръжка на RSS (колкото и да търсих 😛 ).

После се появи подръжка на RSS в CenterICQ, но щастието ми беше кратко – традиционните проблеми на клиента с различни кодирания, се бяха пренесли и върху тази му част. Въпреки това все още използвам CenterICQ да следя някои новини на англииски.

Един ден реших да пробвам mono и като тестови програми сложих F-Spot и Blam. За проблемите ми с F-Spot може би ще разкажа друг път, сега говоря за RSS. Blam е многообещаваща програмка, която се развива доста, но все още има някои досадни бъгове. Някои новини ги отваря много зле форматирани, например в много тясна и висока колона с може би 1-2 думи на ред или цвета на буквите и фона е един и същ, и други такива проблемчета, които бързо ме отказаха от тази програма на този етап.

На работата ми на Windows използвам LiveBookmarks на Firefox, но и този начин за следенене на блогове и новини не ми удобрен.

Снощи беше преломния ден за мен по отношение на RSS. В GnomeJournal прочетох статия за RSS четци за Gnome. От там попаднах на Liferea ( LINux FEed REAder), което се оказа точно това което търсих. Подържа всичко, което ми трябва, дори и повече – RSS/RDF, CDF, Atom, OCS, OPML. Няма нужда от външен браузър, за да отваря връзките, което беше основния недостатък на другите четци. Всъщност използва GtkHTML2 или Mozilla, но все пак си отваря всичко в същия прозорец 🙂 С GtkHTML имах някакъв проблем с UTF8, но като превключих на Mozilla всичко се отаваря както трябва. Подържа папки, всичко се подрежда много добре, и дори има виртуални папки, по даден критерии. Позволява индивидуални настроики за всеки “канал”, и всичко работи доста стабилно. Поне от вчера до сега не съм му намерил нещо, което не ми е харесало. Единствено не подържа (и няма планове да подържа) HTTPS , но и за това има workaround, като задаваш команда, вместо URL (а може и файл). Например за gmail :

curl -s -u username:password https://mail.google.com/mail/feed/atom

Всичко до тук ме накара с удоволствие да изпълня

pacman -R blam

Сега Liferea си стои почти постоянно пуснато и не се налага да обикалям сайтове, на които няма промяна. Така ще хващам бързо хора, които напоследък рядко пишат в блоговете си.

Днес бях до КАТ да си взема талона към книжката и да видя каква глоба са ми сложили за това, че се превъртях с колата. 100 лева !!! 100 лева, за това че си потроших колата и за малко не се убих ! 100 лева, и при това не съм блъснал никой друг и няма някой пострадал ! 100 лева, за това че съм жив !

Честно казано очаквах 50 или малко повече, за несъобрзена скорост, но 100 ми се виждат множко. Добре, че поне нямам взети точки. Сигурно е станала повече, заради “материалните щети” – счупени 4 метра мантинела. За какво въобще я слагат, като не свърши никаква работа ..

Под гръмкото име Cycle Computer, се продават всякакви джаджи, които измерват скороста, километрите и други неща докато си караш велосипеда. Днес отидох до новия (всъщност първия) Praktiker в Пловдив да го разгледам, и въпреки скъпите цени там, си купих нов велокомпютър. Стория ми беше с невероятната марка Xiu Hang и постоянно ме ядосваше, защото забравяше всичко когато му хрумне, т.е. не ми вършеше дори работата, за която го бях взел – да брои колко километра съм изминал. Новия дори изглежда да е правен в Германия, което малко ме стъмнява, но поне се надявам да е по-надежден. Има малко повече функции от стария, включително една, която наистина ми липсваше на стария – часовник. Трябваше постоянно да си вадя GSM-а от джоба в движение, за да видя колко е часа. В Praktiker-а имаше няколко модела и си избрах точно този с тези функции, които ми трябваха и без излишни, като измерване на изхабени калории, налягане, радио предаване и други. Моят с 14 функции и струва 19 лева (всъщност само 18.99 🙂 ) и може би е скъпо, но в Metro ми бяха казали за цени между 20 и 30 лева, а и нямам карта за там, така че тези условия ме устройваха. Дано само да работи стабилно, друго не искам. По-късно като се скрие малко слънцето, ще го пробвам.

Тази вечер най-сетне, след толкова очакване, доживях да видя Gravity Co. на живо с Пловдив. Събитието се случи в “Конюшните на царя” на така наречените “Оранжеви Концерти”. Момчетата бяха страхотни ! Много се забавлявах и концерта си беше върха. Предварително си мислех, че може и да съм сам, защото повечето ми приятели се юрнаха към връх Ботев, но Вилито, сестра й и Цецо се навиха да дойдат и бяхме заедно. Освен това познавам повечето от персонала, а видях и доста познати на концерта, така че хич не скучаех 🙂 Въобще вечерта беше супер, както всъщност и целия ден, въпреки че не се случиха някои очаквани неща, но за всичко си има време. Единственото, което ми направи лошо впечатление, е че имаше сравнително малко хора на концерта. По-малко от този на Остава. Може би хората очакваха да вали и да се отложи, но за щастие валя само малко и то няколко часа преди това. Друга спънка може би е била входа от 6 лева, което си е солидна сума за Пловдив за българска група.

Сега отивам да заспя доволен и сравнително изморен от цялата работна седмица. Лека нощ и весел уикенд 🙂

Последните няколко дни започнаха проверки на нашите сензори в различни ВЕЦ-ове. Днес беше мой ред да ходя и ми се падна ВЕЦ Тешел. Намира се след Девин нагоре в Родопите – много красиво място. Там наблизо се намират много туристически обекти, които обаче нямаше как да посетя, защото все пак бях по работа и то не с наша кола. Минахме покрай табела за Триград 12km, което едно от заплютите ми туристически направления за това лято. Разбира се там искам да отида на спокойствие с хубава компания, а не служебно мислейки за евентуални проблеми. Наистина имахме малко проблеми, но се оправихме и веднаха тръгнахме обратно, защото имаше работа и в офиса. На връщане ни заваля страшен дъжд, но аз много не го усетих защото успях да заспя – не бях спал в кола от може би две години, защото обикновенно карам, и днес се почувствах някак странно.

Между другото от няколко дена има една добра и една лоша новина, но няма да ги кажа. Добрата, защото не искам нещо да се прецака в последния момент, а когато стане, ще се похваля, а лошата – защото може да я прочете един човек, който не трябва да научава така. Всъщност вече всичко е наред и всичко премина.