Тази вечер ходих на танцово представление в Баня Старинна. Беше много хубаво и искам да го отделя от предишния пост, с не толкова положителна енергия.

Самия спектакъл е от две части (дори май три). Първата е моноспектакъл на Ана Каракашева, наречен “Босо Танго”, който бях гледал, но с удоволствие изгледах отново. Втората част по принцип също трябваше да съм я гледал, но днес беше толкова променена, че дори не мога да кажа, че е същото онова представление “Тя” от миналия път. Участваха повече хора и наистина се превърна в танцова импровизация. Един гаф се превърна в превратна точка за изпълнението – почти в самото начало спря тока и респективно музиката и осветлението, като се включи само авариината лампа за изхода. За огромна моя радост, а и на цялата на публиката, двете Ани (Митева и Каракашева) продължиха представлението в тишина и полумрак. Изведнъж на сцената се появи един японец с гайда, който просто разби всички с уменията си, а когато се появи и човек с тарамбука, просто всички останаха възхитени и запленени от това което гледат и слушат. Въпреки липсата на оригиналната музика (мисля, че гайдата трябваше да е просто допълнение), представлението стана повече от отлично и наистина се докосна до идеята за танцов експеримент и импровизация.