Естествено, че става дума за галактическия стопаджия. Още преди 5-6 месеца, като чух, че ще правят съвременен филм по поредицата на Дъглас Адамс си казах, че ще го гледам пък дори и да не ми хареса. Малко след това гледах трейлъра, с който започнаха учудванията ми (и не само мойте). За нещастие крайният резултат оправда ниските ми очаквания за филма. Тази вечер го догледах, след като на два пъти предишните дни заспивах пред компютъра. Не знам дали е било заради умората, но един култов филм, би трябало да ме грабне, независимо в какво физически и психическо състояние се намирам. Режисьорът просто разби всичките ми представи, които си бях изградил, когато съм чел книгата. Не съм расист, но Форд винаги съм си го представял като бял англичанин, и се присъединявам към всички останали учудени от избора на чернокож за ролята. Друг е въпросът, че винаги може да се поспори как изглеждат извънземните, но за мен това беше първата голяма изненанда още когато гледах предварителното филмче. Друго, което си го представях различно е двете глави на Бийбълброкс – винаги съм си мислел, че са едно до друга, а не една под друга 😛 Въобще едни такива дребни подробности и леки (и не съвсем) разминавания с книгата ми развалиха удоволствието от филма. Всеки си има право на виждане по въпроса, и това е хубавото като четеш книга, че може да го пречупиш през твоята призма, а с филмите не е съвсем така … или поне с амриканските. Радвам се, че не отидох на кино. Всъщност дори не знам, дали вече е минал по кината или не.