И тази година не пропуснахме Широка поляна. Макар и само за един уикенд отидохме на това прекрасно място. Ако отидем още веднъж (или няколко пъти) тази година въобще няма да се дърпам 🙂 Един от поводите тази година беше рождения ден на Ники – да си ни жив и здрав ! Другия да се измъкнем от жегите в Пловдив … а то какво стана – направо може да се каже че ни беше студено. Наистина вечерта сложихме всички дрехи, които имахме, и пак беше хладно. Поне в палатките беше ОК. Признавам си – не бях подготвен за толкова студено време. Днес беше доста слънчево и дори всички май почервеняхме, но вятъра все още беше хладен и така и не можахме да се топнем в язовира. Затова си мисля, че пак трябва да отидем. Въпреки, че вече имаше много хора, и дори обичайното ни място беше заето и се наложи да си търсим ново, което също не беше лошо.
8 юни 2009
4 години от катастрофата.
7 юни 2009
Ден за избори. Аз съм доволен, че освен че дадох моя глас, помогнах и на Дори и на Пухи да гласуват, като ги закарах с колата до техните секции, преди да отпрашим извън непоносимо горещия Пловдив. Отидохме на реката до Храбрино. Там не само се разхладихме, а дори ни валя и дъжд. Иначе ходенето на горе по реката на места дори си беше екстремно. Като цяло беше хубаво, а на края дори бяхме в някаква кръчма в Храбрино. Не може да се сравнява с тази в Бойково, но все пак.
HMD7
поредния ден с хора, музика и неща беше чудесен. Особено много бяха хората и нещата 🙂 Всичко благодарение на тази усмивка:
Търся си работа
Има един принцип, който до някъде ми харесва – човек трябва на 5 години на смени нещо кардинално в живота, като например да се ожени, да се разведе, да смени града, държавата, да има дете … аз от 5 години работя на настоящата ми работа, и реших да я сменя. Всъщност реших направо да си сменя професията. Днес си подадох предизвестието за напускане и сега си търся работа в IT сферата. Имам една оферта, но ако ми предложите работа с която да обикалям света, да работя на Линукс и да ми плащате чутовно, няма как да откажа това неприлично предложение. Повечето, които ме четат, сигурно знаят какво мога, иначе има (някакво) CV от дясно.
Разбира се всяка промяна си е риск, но на мен ми се рискува с тази. Дано да е за добро.
HandMade Day в събота
За който е забравил, или за който не знае – тази събота на обичайното място.
1 юни 2009
Днес точно като за празника така се случи, че работихме само до обяд. Просто нямахме ток на работата, мотахме се, и в 12 часа ни пуснаха. Аз използвах следобеда да си свърша разни лични неща и да си платя разни сметки. Успях да свърша и нещо, което отлагам от един месец вече, а именно да се отблагодаря на Eee PC-то за добре свършената работа през априлското ми пътешествие. По този повод (а и поради днешния празник 🙂 ) той (тя/то) вече е с 2 GB RAM ! Eee PC-то е направо много лесно да му се ъпгрейдва RAM-а. Отваря се задния капак, който се държи на две болтчета и виждате паметта, твърдия диск (който в моя случай представляваше една платка с няколко чипа) и още нещо, което предполагам беше WiFi картата. Смених платката RAM (за съжаление има само един слот, но при тези размери е разбираемо) и рестартирах. Биоса веднага показа 2048MB 🙂 Само където Линукса не го разпозна веднага, но бързо се сетих, че бях с ядро компилирано за 1GB RAM и бързо си сложих друго такова за 4GB. Сега вече Фуфи е гъзар !
п.с. на някой да му трябва 1GB SO-DIMM DDR2 400MHz памет ?
30-31 май 2009
Един много спокоен уикенд на Мандрица. Отидох в събота, изключих си телефона, починах си, четях си книжка (Кръглата риба става все по-интересна. Дано не ме разочарова на края), изгледах “Сън” на Ким-Ку Дук (точно преди лягане не е най-подходящия избор за филм, но все пак ми хареса). Като цяло уикенда ми се отрази добре – малко на саме с мислите ми и пълна почивка.
Асоциации – Таджикистан
– Таджикистан
– ?!? Азия ! Какво ?!? Нищо друго не свързвам с тази бивша съветска република. Трябва да проверя в Уикипедия !
Общо взето това ми бяха приблизително мислите (до колко може да се изобразят писмено), когато прочетох, че Пешо ме предизвиква на игра на асоциации с дума Таджикистан. Наистина, Пешо, хвана ме – нищо друго не ми хрумна в първия момент.
За да продължа играта, няма да предизвиквам определен човек, нека който желае да се включи. Думата (страната) е Сирия. За последната седмица, имах няколко разговора за тази държава и ми е интересно с какво я асоциирате ?
19 – 25 май 2009
Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица
Mariann
Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.
21 май 2009
В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.
Ревю, Контрол Хиподил
Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.
23 май 2009
След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.
24 май 2009
24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.
25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂
И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.