В неделя сватбата на Серго и Красито мина прекрасно ! То било много готино да ходиш на сватба на приятел. За пръв път ми се случваше. Иначе всичко си беше както на всяка сватба, със всичките церемонии и представления, само където се чувствах много добре 🙂 Голям купон си стана. Хей, който снимаше – давайте снимките да ги съберем.
Малко кофти беше единствено, че на сутринта трябваше да ходя на работа и от тогава съм толкова зает, че не мога да седна да напиша две изречения за сватбата. Другата седмица е панаира (за който се готвим на работата) и защитата на дипломата ми (за която се готвя сам 😛 ), а тази седмица е дори по-къса от обикновенно с почивния петък.

Ще се справя.

От доста отдавна не съм писал какво става с мен и какво мисля да правя. От няколко дена се замислям над някои въпроси. Най-важното, което (може би) ми предстои, е че след двегодишно отлагане съм на път да се дипломирам бакалавър. Вчера разбрах, че на 28-ми ще има дипломни защити и мисля, че до тогава ще се оправя с моята. Вчера се видях с дипломната ми ръководителка (доц. Г. Петрова) и въпреки че си записах един лист с малки проблеми и неща за оправяне, като цяло имам надежда, че ще стане. От тук пък следват много въпроси – дали не избързвам , мога така да си карам и още време ? Не, искам да свършва. Да записвам ли магистратура ? По-скоро да, но идва големия въпрос – КАКВА ? Ако не запиша, сигурно ще трябва глупаво да изкарам последен набор военна служба, преди да я прекратят в края на другата година. Снощи прегледах прегледах какви магистърски програми предлагат пловдивските университети. Не искам да ходя другаде. Пловдив си ми харесва ! Досегашния ми университет – техническия, все повече ме отказва. Миналата година имаше само ТРИ бройки електроника, а и като знам какви са преподавателите по-скоро искам нещо друго. В медицинския имаше специалност “медицинска електроника”, но като гледам за тази година специалностите, не я видях ?!? Остава ПУ. Там има и друго предимство – повечето лекции са събота и неделя и може да си продължа работата, от която за сега съм доволен. Софтуерни технологии (или софтЕУрни, както пише на страницата им най-отгоре) звучи добре, само се надявам да е по-фундаментално от колкото практическо. Не ми се задълбава в Java или нещо от сорта. Така и така вече съм се насочил в програмирането за микроконтролери. Е, такава специалност конкретно няма. Май, както повечето от OpenClub Пловдив, ще се забия в ПУ. Не че е лошо. Всъщност съм чувал всякакви мнения за ФМИ-то им. Аз принципно имам добри спомени от организацията на OpenFest миналата година. Дори като ми минат натоварените програми този месец, може и тази година да организираме още един там. Само се чудя от къде ще намеря по 610 лв. на семестър (общо четири), но честно казано за пари най-малко се притеснявам. Знам че е рано да мисля за всичко това, преди да ми е минала защитата, но като се замисля, ако чакам след това ще е много късно. Все пак говоря за някакви си две седмици най-много.

Между другото сестра ми е приета” Анимация” в НАТФИЗ и утре ще празнуваме, а в неделя е сватбата на Красито и Серго 🙂 Предстои ми тежък уикенд 😛

Цялия ден прекарах в подземния гараж на Новотела да пренастройваме сензорите. Изморих се. А и още не съм оправил напълно.

Вечерта поне се очертава по-приятна 🙂 Повод има.

ЧРД , мамче ! 😉

Хайде да си помрънкам малко, колко ми е гадно. Боли ме гърло, глава, имам температура. От онази вечер на асеновата, май съм настинал. Днес дори не издържах и след обяд си тръгнах от работа. Накупих си разни смукала за гърло, Fervex-и, витамин C и т.н. , прибрах се и се пльоснах в леглото.

Вечерта бях обещал да отида в Баня Старинна за откриването на поредната Седмица на съвременното изкуство, тази година със заглавие “Общи граници”. Издържах един час и реших да се прибирам, преди да разваля настронието (а може и здравето) на другите. Дил се появи изведнъж и ни изненада, за което много се зарадвах, но дори и тя не можа да ме убеди да остана повече.

Сега се сгрявам и буф обратно в леглото.

Един, от двата поста, който се каня да напиша от много време. Втория ще видя кога ще му дойде времето. Сега за TwinDesks.

Идеята започна някъде в средата на миналата година, когато със Спас (колегата ми на работата), решихме картинките на десктопите на служебните ни компютри да са винаги на една тема. Двата компютъра са (почти) един до друг и веднага се хваща общата идея като ги погледнеш, още влизайки в стаята. Ето картинките досега:

Багер

Бряг

Цветя

Нощ

Дъга

Небе

Пролет

Лято

Лято 2006

Залез

Зима

Коледа

Мисля, че се досетихте кои са моите 🙂 Личи си металския характер на Спастнята. За сега толкова. В бъдеще ще видим.

п.с. сортирал съм ги по азбучен ред (на имената на файловете), защото вече не помня как бяха хронологично.

Отново на Асеновата … както преди … пак пиене … този път поне не беше “нека бъде литър” … уважихме всички пейки … пак бяхме горе по тъмно и с премрежен поглед … някои се напиха повече, други по-малко … дори успяхме да изпуснем последния влак и трябваше Спасчо да дойде да ни вземе 🙂

Естествено, че ще започна с

Честит празник, Българи !

Честит празник на Пловдив !

До преди малко бях на Античния театър на представлението “България през вековете” на ансамбъл Българе. Доста впечатляващ спектакъл, за който се беше изръсил половината град и още толкова отгоре 🙂 Със сестра ми направо се чудехме дали да взлизаме, но дори и местата от вън, където може да се гледа бяха препълнени. В крайна сметка влезнахме вътре, като даваш по пет на човека на входа и стоиш където намериш. Все пак ние се уредихме много добре 😛 Седнахме на тревната площ, което с изключение на това, че газиш тревата си имаше много предимства – не седиш на камък, изпъваш си краката, няма хора пред теб, гледаш от високо и дори може да се излегнеш 🙂 Въобще май ни беше най-широко от всички.

Спектакъла беше зрелищен – с много ефекти, много костюми, големи екрани … Историята на България беше представена не с най-баналните моменти, които всеки очаква да види. Нямаше Симеон, Левски, Ботев, …. за сметка на това се появиха Кубрат, Иван Асен, Кочо, руснаците. Може би точно това е била идеята. Музиката и светлинните ефекти бяха на ниво, само микрофоните не бяха настроени както трябва. Като цяло другия път като дойде, и има по-малко хора, ще е представление, което не трябва да се пропуска.

п.с. този месец в Пловдив ще има доста култура, за разлика от предишните няколко (да не кажа от много отдавна)
п.п.с. Хайде и Gnome 2.16 ще излиза на празника 🙂  Ще трябва пак да ходи на джамбуре 😉

На теория и на практика вече е септември. Полунощ премина и на часовника свети датата 1-ви. Навън пък е хладно, не за септември, а направо на ноември. Сутринта, като отивах на работа с колелото, дори се наложи да спра и да си сложа Диадорката с дълги ръкави от раницата. Добре, че я носех. За пореден път тази диадорка спасява живот 🙂

Работния ден мина нормално. Радостното е че е последния ден на месеца и взимам пари. Естествено още утре една голяма част от тях, ще отидат за сметки 😛 Серго, казвай какъв подарък искаш за сватбата, че да знам какви пари ще имам 🙂 Ако не, ще ти вземем както обикновенно 🙂

Уфф стига съм мислил за пари. По-лошото, е че този месец трябва максимално да устоя на изкушението да ходя някъде. Дори гледам и вечер да не излизам, а да пиша глупавата дипломна работа. През деня като съм на работа, ми остават само вечерите за писане. Знам че зора е максимум един месец и след това каквото стане, но пак ми е много. Моля Ви не ме изкушавайте прекалено с пътешествия !

А последния ден на август било и ден на блогърите. Така и не разбрах защо точно този ден. Да уважа празника ето един блог със стари руски снимки, който намерих днес. Да, само един линк. Повече има отстрани в графата Приятели.

Днес нашите се върнаха от Мандрица и ми предложиха да закарам чичо, леля и Мимито до София, заедно с багажите. Не му мислих много, а се съгласих. Точно ми върнаха колата и веднага запраших 🙂 Вярно, че в София няма какво да се прави за няколко часа (или можеш само да се изпикаеш, както каза Спастнята), но отидох и сега се върнах. Друго си е малко да се разведриш с едно минаване на магистралата. Малко е кофти в София с тези затворени булеварди, особено за човек, който въобще не познава града, но все пак се оправих с картата.

За невярващите – ето че изкарах цяла седмица без да мръдна от Пловдив. И то точно тази, в която съм сам в къщи. Всъщност може би точно заради това 🙂 Цяла събота и неделя си стоя и пиша дипломна. Хич ме няма да разтягам локуми, а то тук и малко обем трябва да стане. Ще търся още теории да слагам. Важното е че напредвам 🙂 Направо не мога да повярвам, че му се вижда края – някакси свикнах със статуса ми на “студент, ама не съвсем”.

Сутринта все пак излязох за малко. Нещо ми се е прецакала мрежовата карта, а трябваше да преинсталирам windows-а на Анито и исках да му пусна интернет за ъпдейти, но не можах. Това да търсите (купите) мрежова карта в неделя си е мисия невъзможна ! Така и очаквах, но все пак се поразходих малко с Лео. Пих едно кафе у Таня и пак у нас пред монитора. Не че е лош 😉 ама цял ден пред него ми идва много. Направо не съм свикнал на толкова ярък и фокусирам екран. Brightness-а ми е на 35% 🙂

Не знам до кога ще издържа с това висене у нас. Сигурно не много – ще полудея и другата събота и неделя може да изхвърча на някъде. Не че съм се депресирал, ама постоянното висене на едно място не ми понася.

btw днес сутринта пък с кафенцетпо ми се падна късметче, че “някой те обича, но не знае как да го пакаже и изрази”. Кажете си, бе хора 😉

А сега си намерих разни песнички на сайта на Строежа и ги слушам. Само таговете им са отвратителни ! Повече от час съм ги оправял.