Едно хубаво и едно лошо нещо за лека нощ.

• лошото: нашите управници, така и няма да се научат да опазват ценната ни природа 🙁 🙁 🙁
• хубавото : отношението на Пловдивския драматичен театър към Creative Commons лицензите.

Неделята след OpenFest реших да си дам един ден почивка, или както се казва да изкарам така както само аз си искам ! Това в моя случай означава – пътешествие 🙂 Времето не беше така хубаво както предишните дни от седмицата, но това не ме отказа. Предишната вечер в Петното се бяхме разбрали с Магито, Таня и Тишо и в неделя сутринта потеглихме към Витоша. Герито пак се отказа в последния момент, така че останахме четирима. Минахме лесната част – пътя до София, и от там малко се затегнахме. Никой от нас не беше ходил на Витоша и не знаехме дори как да стигнем. Хората на които звъняхме или не си чуваха телефона, или и те не знаеха, така останахме да разчитаме на картата. Поразгледахме и решихме да отидем през Драгалевци, на лифта и от там нагоре 🙂 Речено-сторено ! С малко объркване на пътя и с две-три питания стигнахме 🙂 За пръв път се качих на лифт (поне от както се помня). Хареса ми. Много мързелив начин за катерене на планина. Като цяло това ми направи най-голямо впечатление на Витоша – всичко е доста цивилизовано (или поне там където аз бях). В Родопите, не бях изпитвал такова чувство.

Когато стигнахме горе (“Голи връх”) вече повечето хора се връщаха. Ние бяхме единствените, които се изкачваха. Порадвахме се малко на снега, въпреки, че не бяхме много екипирани, качихме се на близкото по-високо хълмче и решихме да се връщаме преди да се стъмнило. За наша радост лифта все още работеше – беше 16:30, а ни бяха казали, че работят до 16 часа. Лелката ни изчете едно конско, но все пак ни качиха и слезнахме отново с лифта. Все пак не е хубаво нощта да те свари в непозната планина, а и мъглата ставаше все по-гъста. Някъде по това време разбрах, че сме се разминали много странно с Еми, която също е била на Витоша, но аз така и не й се обадих по-рано с мисълта, че е невъзможно да се засечем.

Върнахме се отново в София, за да хапнем някъде. Направихме си една среща с Вилито и Стефан и отидохме на пицария. Някои ядоха, други не, но по-важното беше, че стана към 8 часа, а (някои от) нас ни чакаше още много път. Трябваше да минем за по-пряко през Казанлък за Пловдив 🙂 Шегувам се – трябваше да оставим Тишо в Казанлък и след това с Таня да си се приберем във Филибето. Магито я оставихме в София (за нейно и наше най-голямо съжаление 🙁 ).

Хванахме подбалканския път, който принципно е много красив, но когато е светло 🙂 На места дори имаше много гъста мъгла (сигурно се виждаше не повече от 20 метра) и това допълнително ни забави. Поне в неделя вечер почти няма движение и пътувахме спокойно. Малко преди полунощ стигнахме в Казанлък и отидохме за малко на гости на Тишо.

В крайна сметка в 1:30 се прибрах у нас – след 500 км. шофиране и почти изкачен един връх за един ден. Да не забравя и махмурлука от предишната вечер, който някъде из Витоша си отиде. Май за първи път ме болеше глава само от бири.

Като цяло си изпълних задачата – да си изкарам един хубав ден 🙂 Обичам да тръгна на някъде и дори да не знам къде точно ще стигна и какво ще стане. Само сестра ми ми се разсърди, че не се видяхме. Извинявай, Софи, ще гледам да се реванширам 🙂

Ето още едно доказателство, че каквото кажа, не се случва. Снощи писах, че скоро време почивка не ми се очертава и изведнъж на следващия ден ми е нещо повече от почивка. Сутринта GSM се раззвъня в 8:30, но просто отказах да го послушам. Бързо реших – пропускам лекции. Спах до 11. Последните няколко седмици ми се беше насъбрало и днес най-сетне се наспах. Веднага след това с Герито решихме, че е твърде хубаво време да се стоим някъде на закрито. Имах време до 15:30 и се хванахме и отидохме в Асеновград на реката. Хапнахме сандвичи (вие си знаете от къде, да не правя реклама) и се разходихме. Времето беше перфектно. Сигурно над 20 градуса – по-хубаво и от циганско лято 🙂 Ех, хубаво беше ! Не искааам зима !

В 15:30 отидох на пощата да вземем последните неща за OpenFest-а – касетки за видеозаснемането и снимахме програмата и анкетите. Само баджове не намерихме. Дано да се появят от някъде 🙂

Вечерта прекарахме у Таня, където беше дошъл и Тишо, и въобще най-сетне тази седмица успях да си видя приятелите и да се съберем на по биричка(и).

Нали Ви казах – истински почивен ден 🙂 Хайде сега отивам да режа баджовете и стрелките за упътване за феста. Май няма да се спи много. А, ако сега е събота и ти четеш това, по-добре спирай и идвай в ПУ на OpenFest ! 😉

Още от понеделник си знаех, че не ме очаква лесна седмица ! И наистина се оказа така. Напоследък за мен четвъртък е краят на работната седмица, а петък е началото на учебната. Работната седмица беше доста тежка ! Най-значимото, което ми се случи беше едно безмилостно борене с Visual Studio 2005, QT2 за Windows и една стара фирмена програмка, която имаше проблем под Windows XP (заради проблеми със серийния порт). Така се наложи да я прекомпилирам спешно, след като никога преди не съм се занимавал с обектно ориентирано програмиране, C++, QT и графични интерфейси. Малко ме е срам, че се захванах с такива неща, но съм горд, че за около 24 часа успях да сглобя целия пъзел и да прекомпилирам програмката и тя тръгна ! След сигурно 1000 заявки към google и изчетени още толкова форуми и страници, най-накрая стана. Усетих какво е да се съсредоточиш върху даден проблем, който да изяде цялото ти време. За споменатите 24 часа, прекъснах само за спане. Поне прекарах известно време със служебния лаптоп и ми беше приятно да пиша в леглото 🙂

Утре трябва да съм на лекции, но не знам до колко ще ги посетя, защото ще се наложи да се занимавам с последните подготовки по OpenFest Пловдив. С феста ми беше заето останалото свободно време от седмицата до сега. Поне си мисля, че се получава добре – ще видим накрая как ще се стане. Тази вечер малко разпуснах с едно Петно, но почивка скоро не се очертава …

Да не забравите – в събота е OpenFest Пловдив – новата сграда на ПУ, 10:30. Само се съобразете с това.

Днес, въпреки че беше 13-ти, не ми беше хубав ден 🙁 Понеделник 13-ти е определено по-гадно от петък 13-ти ! Когато е петък, поне знаеш, че те очаква уикенд, а сега цяла работна седмица. Нещо ми тъпо напоследък. Случват се разни неща, други не се случват … всъщност май е по-добре да спра да пиша. Като съм по на кеф ще пиша тогава.

Зимата ли дойде, каква става, но напоследък всички са се покрили ?!? Днес за втори пореден път ми се случва да ходя сам на кино. Като стана дума – някой да му се ходи в сряда на “Сътресение” на Мариус Куркински, че май пак се очертава да ходя сам. (командировката ми за другата седмица се отложи за неопределено време, за тези на които бях казал, че ме няма през седмицата). Та мисълта ми беше, че всички или не мърдат от вкъщи или се изнесоха към София. Според мен не си струва само заради едната работа и парите. Все още имам някакви надежди/мечти, че положението и тук ще се оправи. Вчера ми попадна линк, че и големи фирми стъпват в Пловдив, така че ако искате да градите кариери и тук става. Вече има работа и за линуксджии 🙂 Не, това не е реклама, а просто го споделям като факт (все пак ако от IBM решат да ми платят – няма да откажа 🙂 )

Хайде да се върна на днес. След лекции отидох в офиса на Сдружение Изкуство днес, на представянето на Венцислав Занков на проекта – “10 години видео изкуство в България“. Пускаха се доста видеа и имаше много интересни и оригинални. Единствената забележка, която се спомена и на място, беше че повечето са предвидени да се показват на изложби, а не като филми и някак си усещането е друго. За тези които се интересуват, утре (от 14 часа) прожекциите продължават и ако можете отидете – струва си !

Да кажа и няколко думи за филма, който споменах в началото. Отидох на първия, от набеляазаните ми филми, на първата Киномания Пловдив в Lucky Cinema. Заглавието е “9 песни” (9 songs), и както пишеше в резюмето, което четох – режисьора си направил направо нов жанр. Мога да го нарека музикално-еротичен или еротично-музикален. Просто музиката и секса бяха 50/50. Редуваха се цели концертни изпълнения и цели еротични сцени … и друго май нямаше … ааа и малко кадри от Антрактида. Някои хора в салона не издържаха голата истина и периодично някой си тръгваше. Може би филма просто не е всички. Лично аз получих точно това, което очаквах от филма, и останах доволен.

Колкото и да не ми иска зимата иде. Вече си пускам печката и ползвам парното в колата. Днес сложих зимните гуми, прибрах палатката и шалтетата от багажника, а на тяхно място се появиха веригите. Дори отидох да си платя данъка на колата, който се оказа по-малко от колкото очаквах – 8.80 лв. + 21 стотинки лихва. Сега оставя да си извадя зимното яке и утре, живот и здраве – София и OpenFest.

Поздрав с един спомен от лятото – Слънце мое !