Днес с един ден закъснение поисках прошка. Принципно не го правя, но този път имаше повод, за който се тормозех почти година. Всъщност това няма значение – въпроса е че разговора (който не беше разговор, а писане в ICQ) тръгна в друга посока. Чух нещо, за което предполагах от горе-долу същото време. По принцип ми стана много хубаво. Обичам честните разговори и си мисля, че всички трябва да общуват така. Почувствах се почти щастлив. Както при последния път в онази палатка над Храбрино. Въпреки това, малко след това на отиване към центъра и на обратно си пуснах последния депресарски албум на Hooverphonic – No more sweet music. Радвам се, че Йонов ме измъкна от вкъщи, но никаква работа не свършихме. Нито успяхме да прехвърлим блоговете (естествено проблем с кодиранията по който се мъча и сега), нито гледахме филм у Таня. Нещо и двамата бяхме сдухани. А и се установи, че с уиски нищо не тръгва – биричка си трябва !

събота, 17-ти февруари

Ставане в 8. Цял ден упражнения в университета. База данни. Java. Благодарение на J0ke написах първото ми GUI на Java 🙂

В 18:30 – среща на OpenClub Пловдив. Колкото и странно да звучи – все още има такова нещо, поне в сърцата ни (както отбеляза cipher). Пихме по две бири, обсъдихме програмистите и блондинките, изпратихме fla да заминава, въпреки ,че се надявам да се видим пак преди да потегли … и беше весело.

След OpenClub срещата беше у Таня, където се събрахме всички (междувременно отново пиехме бира) и потеглихме към Петното. Въпреки ,че бяхме сравнително голяма компания, не можах да навия никой да слезем на концерта на Macrophone и се наложи да отида сам. Добре, че както винаги,там бяха Калоян и Лидия и имах компания 🙂

Macrophone много ми харесаха ! Както се разбра в последствие това им е било първото сценично представяне и се справиха много добре. Браво на тях ! Май ще им ставам фен. Още от първото парче забелязах, че звучат нещо в стил Placebo. Преди концерта нямах много голяма представа какво да очаквам – знаех само че label-а им е VoxxLab и бях слушал само малко в MySpace. Впоследствие, освен авторски песни, свириха и кавъри на Placebo, Massive Attack и Coldplay. Добро впечатление ми направи, че когато скъсаха струна, вокала (не му знам името) остана на сцената и изпълни сам две песни с акустична китара.

След концерта останах горе в Петното. Пухи (DJ-ят) не ни остави да си тръгнем преди слезе от мястото си в 3:30. Тогава използвах момента да си тръгна, защото вече знаех, че на сутринта ще трябва да ставам по-рано.

неделя, 18-ти февруари

Ставае в 9. Планът – да ходим на кукери във Виноградец. Дружина – все още неизвестна. Така се наложи още като станах да звъня по GSM-а, да видя кой ще идва. Вилито и Тишо естествено бяха веднага навити. Магито малко се дърпаше, но дойде 🙂 След цялото мотане успяхме да тръгнем след 10:30. Около един час по-късно стигнахме Виноградец, но хората точно бяха започнали да си тръгват. Изпуснахме главното представление, но все още кукерите бяха на площада и поне ги видяхме. Там бяха нашите “любимци” от Симитли, които миналата година на Широка Лъка се бяха настанили точно до нас в Солища.

На центъра звучеше народна музика и Софито, Магито и аз се хванахме на хоро, в което после се включиха доста хора, а Софито водеше през цялото време 🙂

След като всичко на площада окончателно свърши отидохме при бабата на Маги и както се случва в повечето български села ни посрещнаха с голяма трапеза, а въпроса беше “какво ще пиете?” 🙂 Аз се наложи да се въздържа, защото бях шофьор, но хубаво се наядохме (кой каквото яде 🙂 ). Хубаво беше покрай печката, но трябваше да тръгваме, за да може Тишо и Вилито да успеят да стигнат в Казанлък.

Прибрахме се към 4 часа следобяд и аз веднага легнах да се наспя. Добре ми дойде – и наспиването и пътешествието. А от утре новата работна седмица … Тази беше хубава, надявам се и следващата да е така 🙂

Тази седмица тече особено бързо за мен. Преди малко направо се учудих, че вече е четвъртък, а общо взето нищо съществено не съм свършил. Само където вчера се охарчих тотално – първо си платих таксата за семестъра (610 лева), а вечерта платих и новия хостинг за drundrun.org . Да, ще се местим ! Аман от български хостинги, да видим как е в Америка 🙂 Вече е платено, акаунта е активен и до няколко дни се надявам да се прехвърли всичко.

Иначе предишните две вечери бяхме у Таня и Пухи и гледахме филми. Биричка, приятели, хубаво … А утре вече е петък 🙂 А някой век трябва и да се наспя …

Ами да, пак 🙂  (обичам да започвам с “ами” – най-често използваната дума в българския език 🙂 ). След като снощи бях на рождения ден на баща (да му е честита годишнината и много здраве !), след това ударих едно Петно до 3 след полунощ, сутринта в 9 станах и отидох на упражнения. Не се задържах много. Към 11 и нещо Магито ми се обади и ме убеди да ходим някъде. Тя стоеше на гарата и се чудеше дали да ходи към Асеновград. Взех я с колата от там и се зачудихме дружно къде да ходим. Междувременно минахме да вземем Спас и уж тръгнахме към Храбрино. Точно си карам по околовръстното и решихме да отидем в Пещера на пещерата Снежанка. И така още едно кабарче на картата 🙂 Пещерата е много хубава ! Най ме впечатлиха безбройните малки сталактити по “тавана”. Досега бях ходил само в Ягодинската и там няма подобни неща, обаче пък Снежанка е по-малка. Няма никакъв смисъл да Ви описвам – такива неща просто трябва да се видят. Само където си забравих книжката с печатите от туристическите обекти в колата, но това е хубав повод да отида пак 🙂

Точно се връщахме към Пловдив, когато Таня се обади дали не ни се ходи до Казанлък да закараме Ирена 🙂 Замислих се малко, но нямаше как да откажа пътуване 🙂 Само минахме през Кастело да хапнем и тръгнахме. Така от ден, който трябваше да прекарам на упражнения, се превърна в 350 километрово пътешествие 🙂

Накрая само настроението ми се развали, защото едно камъче по пътя ми удари предното стъкло, което сменях преди по-малко от месец, заради друга пукнатина. Дано не се разрасне удареното, защото е точно на погледа ми и много ще ме е яд. Не толкова за парите, колкото за цялата разправия с всички лепенки по стъклото.

Петък вечер, а аз си стоя вкъщи. Излиза ми се, а няма къде. Всъщност, ако ми се излизаше щях да съм навън, така че май и аз не знам какво ми се прави. Какво ми става ?!? Бях на театър с нашите и сестра ми … и моя влак ще дойде. Не че не се е случвало. И това е ставало. Ще дойде !

Втората половина на януари и първата на февруари ми е най-натоварения период от годината с рождени дни на приятели и познати. Като се започне от 19-ти януари на Анито, 25-ти на minix-а, 29-ти на Тишо, 31-ви на Софито и се продължи през февруари – 4-ти – Цецката, вчера Краси, днес (8-ми) Спастнята, в събота баща ми, на 17-ти – Ира и се стигне до 20-ти на Павката. Въобще не е лесна моята. Още повече, че напоследък получих и още допълнителни радостни поводи за празнуване – Донка си е взела изпитите и вече е дипломирана политоложка 🙂 а сестра ми вече има седем шестици в първата си сесия въобще като студентка 🙂 Софи, ще взема да се фукам вече с теб 😉

Честито на всички ! Много Ви се радвам и обичам 😉

Вчера и днес ми се сляха в едно. Снощи след работа взех служебния лаптоп и отидох в офиса на Йонов да оправяме wireless-а. С помощта на 2 литра бира, всичко тръгна както трябва – криптиране, идентификация … (за пореден път се потвърди, че без бира, нищо не тръгва).

След мрежовите настройки, решихме да отидем у Таня да изгледаме някой друг филм. Така и така бях взел компютъра, Йонов взе филми, взехме още бира и отидохме на коновечеринка 🙂 Първо хапнахме малко вкусни сандвичи, защото бяхме доста гладни, а след това изгледахме The Human Stain. След него Йонов си тръгна, Таня заспа и останахме Пухи и аз и по едно време дойде и Цвета. Изгледахме “Мечтатели“. Аз го бях гледал и преди, като не мога да кажа, че много ми харесва. The Human Stain (който не запомних как е преведен на български) ми хареса повече, но и двата са доста тежки драми.

Беше минало 1:30 през нощта и се зачудих дали да си зарежа колата и на другия ден си я взема (все пак бях пийнал доста бира), но реших да остана да спя там и на сутринта направо на работа с колата. Така и направих. Иначе трябваше и лаптопа да мъкна сутринта пеша.

Днес след работата се прибрах 🙂 и малко след това пак излязох 🙂 Отидох да се видя с Гери и колкото ни е акъла, вместо да я закарам към тях тръгнахме към Храбрино. По пътя сменихме посоката и в крайна сметка стигнахме село Руен 🙂 Полюбувахме се на безбройните звезди, светлините на града и студа и … се върнахме.

След това бях на мисия “Happy hands” и вече синьото си има лапа за здрасти 😉

Сутринта започна в университета. Първоначално се бях разбрал с Антоний да отида да слушам лекцията му за GnuPG, но там нещата много се проточиха с началото и аз си отидох на база данни. В една от почивките отидох за малко в другата стая, но хванах само за основи на Линукс, което беше хубаво, но аз лично си го знаех 🙂 Все пак се радвам, че се преподава и нещо различно от продуктите на Microsoft, които са доминиращи във ФМИ-Пловдив.

Лекциите ми по бази данни свършиха към 13 часа, а упражненията по дискретна математика бяха чак в 14:15 и аз реших да ги пропусна. Звъннах на Тишо и Вилито и се оказа, че са в Асеновград и ще ходят към Бачковския манастир. Бързо ме убедиха да отида при тях 🙂 Така и тази седмица не издържах, без да изляза от Пловдив. Пътьом взех Магито и потеглихме.

На изхода на Асеновград качихме Тишо и Вили и отидохме към манастира. Спряхме отпред и тръгнахме нагоре към поляните. Времето все още беше хубаво дори почти слънчево. Магито си беше взела чисто новия пой и трябваше да го пробваме някъде, където има повече място 🙂 Стигнахме до водопада, разгледахме го, снимахме го (както винаги) и тръгнахме още на горе. Изведнъж започнаха да падат снежинки 🙂 Зарадвахме се. Докато стигнем до любимата ни полянка вече си валеше обилно сняг. Това не ни попречи да се забавляваме. За първи път въртях пой и почти се научих 🙂 Естествено си направих няколко синини, но то така трябвало в началото 😛 Снегът понатрупа. Решихме да направим снежен човек. Направихме ! (1 2 3 4) 🙂 Идеален стана. Решихме да си тръгваме. Снегът спря. При манастира вече нямаше и следа от сняг. В Пловдив още по-малко … Страхотно се получи, че се качихме малко по-високо да видим сняг. Кога ли в Пловдив ще се порадваме на хубав сняг ?!?

п.с. снимките са тук.

Измина почти една седмица, през която блога не ми работеше, а ми се случиха толкова неща 🙂 Сега само на кратко

Рождения ден на Тишо

мина супер ! Много хубаво си изкарах(ме) ! Вече ми се струва толкова далече. Добре че ги има спомените 🙂

31-ви януари

Рождения ден на сестра ми ! ЧРД , Пуфи 😉 Пожеланията си ги знаеш 🙂 и са от сърце 😉 И аз си те обичам 🙂

Вечерта отново бях на театър. Гледах “Отвътре” и май се оказа, че само аз не бях го гледал. Все пак по-добре късно отколкото никога. А представлението си струва от всякъде (дори от вътре). Много се смях ! Хареса ми определението на Цонев – “Тежка простотия”. Ако не сте го гледали, силно Ви препоръчвам да отидете на 14-т, когато междувременно може да кажете “обичам те” от сцената на театъра 🙂

MidpSSH

Намерих си идеалния SSH клиент за мобилния ми телефон – MidpSSH. Подържа всичко и изглежда много яко !

(между другото установих, че за ядра >= 2.6.18 , трябва да се промени малко сорса на siefs, за да може да се монтират Siemens телефоните. Трябва да обновя Siemens Mini-HowTo-то)

Остава

Петък вечерта бях на концерт на Остава в Петното. Както винаги беше невероятно преживяване ! Срещнах много познати хора, въпреки, че за малко пак си помислих, че ще съм сам. (Софи, имаш много поздрави от Дани 🙂 и го хвана яд, че ти е забравил РД-то 🙂 )

Вчера бях на театър – “Домът на Бернарда Алба” в Драматичния театър. Благодарности на Gregg за поканата ! Спектакъла беше хубав, само се чудих какво правеше онзи телевизор с bTV, който беше на сцената през цялото време и излъчваше стари черно-бели кадри.

Днес си взех дипломата за висше образование от техническия. Миналия петък е била официалната промоция, но аз не бях разбрал и я пропуснах. Дори и да знаех, едва ли щях да отида, защото не познавам никой от този випуск. А и цялата работа с тези тоги, нещо не ми е по сърце.

Утре … кой знае ?!? 🙂 Има един план, но си знам, че ако пиша за него няма да се случи, така че каквото стане. Да не забравяме, че най-доброто предстои 😉