Пътепис с елементи на разсъждение 🙂

ден 1 (6 септември 2007 , четвъртък)

На празника на Пловдив се наспивам за първи път от доста време и сънено включвам мобилния ми телефон към 11. Звънкам на Таня да се разберем кога ще тръгваме и за къде. От предишната вечер си бяхме наумили да ходим за почивните дни на Върховръх. Постепенно плана се промени към Синеморец. Докато се разберем кой ще идва, докато напазаруваме и както винаги тръгнахме към 2 часа следобед (защо винаги така става ? 🙂 ). Така с Таня, Дина и Пухи за пореден път се отправихме към морето. Първа по-голяма спирка – Созопол. Там – среща с познати на Дина, разходка из стария град (на мен ми беше за първи път – интересен град е, въпреки многото хора), ядене на закуски и продължихме на юг. Междувременно плана за крайната цел се измени още веднъж. Гергана ни инструктира – крайна цел за вечерта – Варвара. Стигнахме там чак по тъмно и се срещнахме с нея и двама Николаевци. Във Варвара пийнахме по една бира за 80 стотинки или малко за 70 и след това се отправихме към мястото, определено от единия Николай за лагер за вечерта. Опънахме палатките, хапнахме, пийнахме … и по някое време заспахме.

ден 2 (7 септември 2007 , петък)

Събудих се сутринта и огледах скалите наоколо. Събрахме лагера, разгледахме Желязното дърво, изкъпах се в морето, въпреки че леко валеше. Водата беше много по-топла от въздуха и беше много приятно. Пих едно кафе в същата евтина кръчма от предишната вечер и тръгнахме към старата ни цел – Синеморец. От своя страна в Синеморец първата ни цел беше да си намерим чорби и цаца за ядене – оказа се не толкова лесна задача. След това отидохме на плажа, на който река Велека се влива в морето. Хубаво място – хем море, хем река 🙂 Изкъпахме се, разгледахме. Въобще Синеморец все още става за летуване, в сравнение с всички други крайморски курортчета. Вечерта решихме да спим на плажа “Липите”. Малко се полутахме докато разберем дали и как може да се стигне до там с кола. Трябва да се мине през една дървена порта от пътя към Резово и след това по черния път. Липите е страхотно място ! На мен много ми хареса, а и вечерта плажа беше целия само за нас 🙂 Сготвихме си леща, но малко по-късно заваля и се наложи да се приберем в палатките. От цялото пътешествие единствено тогава ни заваля малко. Заспал съм докато все още валеше.

ден 3 (8 септември 2007 , събота)

Събудих се сравнително рано, обходих плажа и се изкъпах в топлата вода. То било супер да влизаш във водата при хладно време. Сутринта си направихме палачинки на газов котлон, който носеха Гергана, и ги омитахме веднагически след като излязат от тигана. След като прибрахме лагера, се отправихме към Резово. Решихме да видим и най-южната точка по черноморието ни. По пътя спряхме на плажа на Силистар (глупавата звездичка 🙂 ). Там беше доста пренаселено, но все пак останахме за по едно кафе. След това стигнахме и до Резово, разходихме се покрай морето, видяхме турския бряг, ядохме бира с пържени картофи и след като нямаше къде по-надолу да ходим просто тръгнахме наобратно на север. Междувременно разбрахме, че Гергана ще ходят към Кара Дере, но нас ни се стори твърде далече и започнахме да мислим къде да преспим последната ни вечер. Искаше ни се да е на различно място от предишните две вечери. Докато мислим направихме един плаж на Силистар. Скачахме от едни скали и беше супер 🙂 Само където са доста остри. Върнахме се в Синеморец да напазаруваме малко, докато все още се чудихме и накрая решихме да отидем до село Българи. Беше вече доста късно да търсим място, а в Българи знаех къде има хубава полянка за палатки. Така в крайна сметка пренощувахме и в Странджа (природен клуб Странджа, както някой изгафи 🙂 )

ден 4 (9 септември 2007 , неделя)

Събудихме се в планината, но веднага отидохме отново на море 🙂 Този път бяхме на Арапя. Честно казано нямаше нищо общо от онази Арапя, която помня от преди 5-6 години. Почти всичко и там е застроено 🙁 На връщане към Пловдив решихме да минем през Странджа. Астралката отново измина този разбит и криволичещ, но живописен път. Направихме си пикник на една полянка в планината малко преди Визица, където имаше невероятна гледка. Въпреки, че минахме по долния път, все пак попаднахме на малко задръстване преди Харманли. Все пак беше много по-добре от предишния път. В 19 часа си бяхме в Пловдив, а в 20 се озовах на Jazz концерт с Милчо Левиев, Глен Ферис, Стоян Янкулов, Елица Тодорова и още други музиканти.

Страхотни четири дена ! Толкова много места за единица време отдавна не бях посещавал.

Напоследък хич не пиша … знам … и сега на бързо за изминалия уикенд. В петък след работа веднага на път – 200 km до Мандрица. Пристигнах, нагостиха ме, спах, станах, тръгнахме обратно към Пловдив с нашите, които две седмици бяха там.

Събота вечерта бях на рожден ден на Спас (ЧРД отново, Спасчо 🙂 !!! ) . Целия се намокрих в бурята, ядохме торти в Неделя, после по една малка бира (само такива имало в Ориент-а) и после на кино. Гледахме “Ултиматумът на Борн” – става за губене на време.

В неделя си направихме една малка разходка до Казанлък. По пътя в Долно Съхране се видяхме с Тишо. Радвам се, че се видяхме – зарадвах му се, като не се бяхме засичали вече толкова време. Иначе в Казанлък предишната вечер наистина е било голям катаклизъм – всички коли са с изпомачкани ламарини от градушката, да не говорим за дърветата … просто УЖАС !

След Казанлък директно отидохме в Таня … там като отвориха едни мастики … не можах да си тръгна … и останах … сутринта – буу с колата на работа … и така – рапорт даден 🙂

От доста време имах идея да напиша моите 5 блога, които чета, но не си признавам 🙂 т.е. нямам линк към тях (аз и без това слагам връзки само към хора, които познавам). Днешния BlogDay 2007 е чудесен повод за този пост. Ето блоговете:

• България – всъщност първия е едно изключение от правилото, което написах в началото, защото вече писах за него специално. Това наистина е блогът, който в последните месеци ми направи най-голямо впечатление с многото туристически дестинации в България, които няма да намерите по популярните туристически агенции, а наистина си струва да се посетят.
• Hemophiliacinme – блогът на една моя съгражданка, която не познавам, но на мен много ми харесва как пише много неща в малко думи.
• Soulmates Never Die – блог за музика, който за съжаление не се обновява толкова често, колкото ми се иска, но винаги намирам нещо ново и интересно. Ако мислите че имаме сходни музикални вкусове – почти е сигурно, че ще Ви допадне
• Вселената – един блог, който намерих от коментари от автора му в моя и много се зарадвах, че има такъв на български. Интересни статии за тайните на вселената
• Digital.bg – последният не е точно блог, но мисля да го спомена като RSS канал, който следя. Digital.bg излизат с доста новини за интересни hi-tech продукти
• …am I more myself or less myself… – хайде и един бонус – блога на Еличката 🙂 Разни красотии !

Хмм, повечето са строго тематични блогове, но това е положението. Напоследък явно откривам повече такива.

Една седмица след като се завърнахме от морето, решихме, че трябва да излекуваме постваканционната депресия с ново пътешествие – този път на планина. Целта ни беше екопътеката “Каньона на водопадите” близо до Смолян. Снощи към обяд с Таня , Дина и Дарко тръгнахме към Смолян. След като стигнахме разгледахме града (за първи път бях там) и решихме да намерим къде е екопътеката и място за пренощуване на палатки. Учудващо това не се оказа толкова лесна задача – повечето от местните, които попитахме, не знаеха къде са водопадите ?!? В крайна сметка успя да ни упъти една полулуда жена – леля Роза, която се представи като втората Ванга и веднага се опита да ни гадае. Наистина май е по-лесно да се научи за пътеката от Интернет от колкото от местните. В крайна сметка за екопътеката трябва да тръгнете от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла и до една стара автобаза има отбивка в дясно, където вече има табела за каньона. Точно в началото на екопътеката си намерихме едно божествено място за палаткуване в една лека отбивка в ляво – една затворена с борчета гладка поляна с чуден изглед.

Аспарух не можа да дойде с нас колата, защото имаше работа и доиде по-късно с рейс. Дори се появи с изненада – дойде с една французойка Полийн (дори не съм сигурен дали точно така се казваше, но то във френския никога не знаеш кое ка се пише и как се произнася), която обикаляше България, а всъщност беше тръгнала от Русия за Франция. Много готина мадама се оказа, която веднага приобщихме в компанията и беше с нас през двата дена. Вечерта си изкарахме чудесно с една бутилка водка и се наспахме добре в планината. Не ми стана толкова студено, колкото очаквах, дори хич 🙂

Каньонът на водопадите е най-хубата екопътека на която съм бил. Неповторима природа, сравнително лесен терен (според мен става и за деца и възрастни), невероятни гледки … въобще препоръчвам силно силно ! Някъде чухме, че била 26 километра, но ние успяхме да направим един пълен кръг (без да се налага да се връщаме по същата пътека, от където бяхме дошли) за около четири часа, като пред доста от времето се моткахме, защото изчаквахме Маги и Йонов, които бяха тръгнали сутринта от Пловдив на стоп. Според мен пътя по който минахме в никакъв случай не е повече от 10 километра. И си струва целия – постоянно се минава по мостчета над реката, има доста панорамни площадки, дори има вирчета, в които може да цопнете ако Ви е топло.

Хайде и малко за града Смолян – бях там за първи път (както казах) и съм доста приятно впечатлен. Хубаво планинско градче, пълно с много и все красиви жени 🙂 Не казвам, че само момичетата ме впечатлиха, но и това не е малко. Иначе новата църква също е доста впечатляваща, а малко ме хвана яд, че не успяхме да посетим планетариума (изпуснахме го за малко), но нищо – другия път.

p.s. днес (последната неделя на август) било и деня на туриста 🙂 Добре го отбелязахме с тази разходка.

Да Ви кажа честно птиците на Кара Дере не са особено умни. След като чайките миналата година разпространяваха лъжи, тази година и кормараните са се подвели по думите на незапознати:

Вие да не повярвате на тези инсинуации ?

– Хей, Пух, защо ти не си зает ? – попитах аз.
– Защото денят е хубав ! – каза Пух.
– Да, но …
– Защо да го съсипвам ? – попита той.
– Но би могъл да правиш нещо важно – казах аз.
– Ами че аз го правя !
– Тъй ли ! И какво ?
– Слушам – каза Пух.
– Какво слушаш ?
– Птичките. И тая катеричка там.
– Какво казват те ? – попитах.
– Че денят е хубав – каза Пух.
– Но ти вече го знаеш – му казах аз.
– Да, но винаги е приятно да чуеш, че и някой друг мисли така – отвърна той.
– Добре де, можеше вместо това да прекараш времето си, като се образоваш, слушайки радио – отвърнах аз.
– Това нещо ?
– Разбира се. Как иначе ще знаеш какво става по света ?
– Като изляза навън – отговори Пух.
– Хм, добре … (Щрак) – А сега послушай това, Пух:Трийсет хиляди души бяха убити днес при падането на пет големи пътнически самолета в центъра на Лос Анджелис … – съобщи радиото.

– Какво ти казва това за света ? – попита Пух.
– Хм. Прав си ! – (Щрак) – А какво казват птичките сега ? – попитах аз.
– Че денят е хубав – отвърна Пух.

Дао-то на Пух

Така и аз две седмици се чувствах като Пух – без радио, телевизия, GSM-и, Интернет … Въобще дните бяха хубави 🙂 Събрахме се доста голяма компания и излязохме от цивилизацията. Първо бяхме няколко дена на Мандрица, точно докато бяха дъждовете на другите места (в Мандрица почти не валя), а следващата седмица и половина бях на Кара Дере. Вече съм черен като циганче 🙂 Скоро не бях изкарвал толкова време на море. Прекъснахме само за два дена за обиколка до Балчик, Калиакра, Каварна и Камен бряг … и то само за да установим, че от Кара Дере по-хубаво няма ! А там постоянно идваха и си тръгваха хора от нашия лагер – супер беше ! Още събирам снимките – някой ден (надявам се скоро) ще се появят на Нашите Снимки.

Малеее целия свят беше решил да се връща днес. Ужас ! 9 часа пътуване от морето до Пловдив за първи път преживявам. Да, думата е преживявам. Мислех да напиша нещо за двете седмици през които ме нямаше, но ще стане утре …

лека нощ

Допълнение (понеже втори ден явно няма да напиша нищо ново, а и като отговор на Боримечката): пътувах с лека кола, но просто като попаднеш в задръстване от Айтос до Пловдив става така (лявата лента е насрещна). Някои дори извадиха тротинетките на децата да си поиграят, докато чакаме.

От утре (т.е. вече днес) изчезвам от виртуалното пространство. Очаквайте никакво или минимално on-line присъствие от моя страна през следващите две седмици.

/mode: offline

п.с. наскоро си припомних едно старо флашче за случая. Ако и вие излизате в отпуска – изключете си мобилния телефон ! Поне служебния 😉

След като си смених темата на блога постепенно се опитвам да достигна функционалността, която бях постигнал с предишната. Все още не съм успял. Опитвам се да си намирам подходящи widget-и, но не винаги успявам. За случайничетата вече използвам комбинация от random quotes plugin и random quotes widget, така вече мислите се пазят в базата данни, а не във файл. Това не знам дали е хубаво или лошо, но вече свикнах. За връзките си намерих този widget, който би трябвало да ми свърши работа, но нещо не работи с wordpress 2.2.1, а автора още не ми е отговорил. Така и мога да го накарам да ми сортира връзките по rating и да показва картинките.

В предишната тема си бях сложил и рекламни банери за кампании, които подкрепям. Тогава ги променях ръчно в кода, а сега успях да си намеря доста хубав plugin – WPAds. Доста добра приставка, която може да сменя неограничен брой реклами, като им се задава приоритет и максимален брой показвания. Като цяло много лесно се работи с този plugin. Преди 2 вечери в 2 часа през нощта, както не можех да заспя се зачетох в Google AdSense и дори се регистрирах. Сега вече на моя сайт се показват реклами от Google. Ще видя дали наистина може да има някакъв келепир от тази работа. За сега рекламите са с равен приоритет с другите банери на кампании, които подкрепям. В момента те са две – Да спасим Иракли и Не на Microsoft OOXML.

Ако твърдо отказвате да гледате реклами Ви предлагам две решения:

1. инсталирате си  добавката No Script за Firefox и забранявате напълно скриптовете от googlesyndication.com , както съм направил аз. Така освен рекламите се противопоставяте и на сайтовете, които използват google да следят кой ги посещава. Малко повече анонимност в Интернет, никога не е излишна.
2. използвайте RSS четец – там рекламите ги няма.

Ако нещо не ми хареса AdSense, поне съм спокоен, че винаги мога да ги махна рекламите. Обичам поне да пробвам нещата и сам да реша дали е за мен.

Вчера шефката дойде в стаята ни и каза, че излизаме в отпуска от 1-ви, а не от понеделник, както знаехме. Попита дали имаме нещо против, ние казахме “не” и така днес ми беше последния работен ден и вече съм официално в почивка ! Не е лошо така в последния момент да ти кажат, че отпуската ти започва 3 дена по-рано и се респективно се удължава с толкова 🙂