Остап Бендер

Култура

Тази вечер почти спонтанно отидох на театър. Не бях ходил от доста време и реших, че ми е време. Всъщност от доста време бях обърнал внимание на постановката Остап Бендер в програмата на театъра, но така и не си взех билет. Днес след работа отидох да видя дали случайно няма да има някой останал билет. Имаше само два и реших да ги взема. Звъннах няколко телефона, но нещо не намерих някой който да се навие след един час да е на театър, и в крайна сметка отидох с майка ми.

Не съм чел Илф и Петров, за които Янко отдавна ми говори, и това също беше една причина да видя постановката за Остап Бендер. Други причини са че гостуващи театри рядко се връщат, така че е хубаво да се гледат, а и вече е края на сезона и кой знае кога пак ще отида на театър – може би чак на есен.

Постановката ми хареса. Николай Урумов игра супер, а и другите актьори не му отстъпваха. Идеално си влязоха в ролята. Историята, за която дори не знаех какво да очаквам, също ми допадна. Всичко беше аранжирано с приятна жизнерадостна руска музика. Като цяло препоръчвам да гледате постановката, ако можете.

Гости от Белгия

Ежедневие, Разни,

В петък и събота бях домакин на двама приятели от Couchsurfing. Толкова добре си изкарахме с Aäron и Jordan (да си призная не съм сигурен точно как се произнася) че сега дори не се сещам какво да напиша. В петък, като ги посрещах, валеше такъв дъжд, а се наложи доста да пообиколя, но след това всичко беше ОК. В петък вечерта изкарахме до доста късно в Аспарух, където си говорихме много на много различни теми. И с двамата гости си допаднахме и имахе доста общи теми. Толкова им хареса, че решиха да отложат пътуването си до Истанбул и да останат цялата събота в Пловдив. Така аз цялата събота бях екскурзовод и обиколихме доста места из Пловдив. Случихме идеално,че не валеше, а заваля чак когато отидохме да вечеряме. Мисля, че доста им хареса, а и на мен ми беше приятно с тях. Аз дори така превключих на английски, че този път наистина заговорих една сервитьорка на английски 🙂 Вечерта дори отидохме за малко в Петното и към полунощ ги качих на едно такси до автогарата, от където да си хванат нощния рейс за Истанбул.

Това беше един пример как може да намериш добри приятели от CouchSurfing. Дано да се видим отново.

Къде

Пътешествия, Разни

Настана лято. Време за пътешествия. Ето на къде ми се ходи. Този пост може да се разглежда и като отговор на предизвикателството To Do списък на Еми.

Малко се отплеснат – ето какви посоки съм си набелязал, без да правя конкретни планове (реда е горе-долу от най-желани към по-малко такива)

  • обиколка на старите български столици – Велико Търново, Плиска, Преслав. Като не смятам да пропусна Овеч, Мадарския конник и разни други неща из североизточна България. За два дена (един уикенд) може и да успея, но ще е хубаво да има повече време
  • село Маточина – една отдавна желана от мен посока. Да видя най-сетне крепостта от “Мила от Марс”
  • Райското пръскало и връх Ботев – няколко пъти вече ми се разминава. Трябва да се кача най-сетне.
  • пътешествие по(край) Дунав – Лом, Козлодуй, Никопол, Белене, Свищов, Русе, Тутракан, резервата Сребърна, Силистра … за това пътешествие, ако имам една седмица, ще е супер
  • B’ESTFEST в Букурещ. Миналата година бях там и тази година румънците също са с голям шанс да ме привлекат. От всички летни фестивали наоколо, тази година отново, този най ми харесва. Освен това в Румъния много ми се ходи в Брашов (набелязал съм го още от зимата)
  • Македония – тази година вече бях във всички съседни нам страни, с изключение на Македония. Защо да не отида и до Охриското езеро 🙂
  • хижа Безбог – това ще е хубаво да остане за зимата, но трябва да отида. Въобще не съм ходил в Пирин (срам, срам, срам)
  • Маджарово – както и посещение на крепостта Лютица. Това си го представям двудневно пътешествие с преспиване в Мандрица
  • пещерите Магурата и Леденика
  • Татул, Вулвата, Дяволския мост – тази част от Родопите също е малко изследвана от мен
  • връх Околчица – винаги съм си мислил да отида там на/около 2 юни, но и тази година пропуснах. Нищо, може и по друго време
  • да обиколя малко повече Рила преди (не дай си Боже) да я застроят
  • северното черноморие – Шабла, Дуранкулак. Там също ще отида някой ден
  • на палатки в село Свежен също ми е в To Go списъка от доста време
  • Златоград също

Мисля че имаше още, но нещо сега не мога да се сетя. Ако ми хрумне нещо, може да променям в движение. Няма да споменавам местата, на които вече съм ходил и сигурно ще повторя (като Широка поляна), както и местата където с голяма сигурност ще ходя (Кара Дере например).

Две от старите мечтани деснинации – Самотраки и Крушуна вече са изпълнени.

рапорт към 2 юни 2008

Ежедневие, Работа, Учение, Филми

Булкотрола 2

Знам си аз че като кажа нещо и после не става точно така. Поредния пример е като се похвалих, че тази година ще бъда на Булконтролата само за един ден и ето че в петък ме пратиха отново. Поне последня ден беше по-къс, но трябваше да събирам щанда след това.

Петък вечер

Най-приятните вечери стават почти винаги спонтанно ! Така в петък вечер отидох “за малко” в Гражданския клуб да се видя с Таня и Аспарух, а то после взеха че дойдоха всички един по един. Само където на следващата сутрин имах изпит и не се присъединих към продължението на купона в квартирата.

един тест = две оценки

В събота сутринта ми бяха изпитите по Реинженеринг и Екстремно програмиране, което всъщност се оказа че е един тест и просто кой каквото изкара се пише на два пъти за двата предмета. Ей такива неща се случват в ПУ.

HMD 5

Handmade Day номер 5 беше най-големия до сега (поне според мен). Най-много хора, най-много неща, най-много хубаво настроение 🙂 Поздравленията отиват при Еличката !

Съботно Петно

Вечерта след ръчния ден (естествено) отидохме в Петното 🙂 Там имаше доста малко хора, но все приятни изненади 😉 Получи се почти частно парти, на което след като бяхме добре подгряли, много се забавлявахме. Аз отново трябваше да си тръгна рано, заради пустите изпити.

Последен изпит

В неделя ми беше последния редовен изпит за моята магистратура. Имам само още една поправка на изпит, който не съм взел от предишната сесия. Пфу свърши училището. Сега трябва да измисля някаква дипломна работа. На държавен изпит не ми се ходи.

Лежерна неделя

В неделя след изпита уж бяхме решили да ходим на караме колела, но като отидох в Таня и Пухи, там се замотахме, пуснахме си филм да гледаме, след това заваля дъжд и всичко пропадна. За сметка на това си направихме филмов маратон. Започнахме отпускащо с “Музиката на Истанбул“, който бях гледал, но с удоволствие си припомних. Продължихме по-напрягащо с “Шесто чувство“, който заради финала ми хареса, иначе на моменти си стоеше измислен. Накрая изгледахме и “Пътеводител на галактическия стопаджия“, който на второ гледане дори ми хареса повече.

28 май 2008

Пътешествия, Работа, , , , ,

Днес бях на Булконтрола в Интер Експо Центъра в София. Отново излагах фирмата. По-принцип нямаше да ходя тази година, но Янко днес имаше работа в Пловдив и аз трябваше да отида. С Мирослава двамата сутринта в 8 тръгнахме и съвсем на време бяхме на изложението. Днес беше втория ден на Булконтролата. На първия имало отчайващо малко посетители, като днес също не бяха много. Като цяло – слаба работа. Някои коментираха, че заради протестите на таксиджийте и камионите хората от София не са могли/искали да стигнат до ИЕЦ. От Пловдив беше по-лесно 🙂 Все някак си го избутахме деня, но най-интересното беше на връщане. В 18 часа си тръгнахме, в 18:12 бях вече на магистралата и си викам – ехаа измъкнах се. Да, ама не ! Точно на отбивката на Ихтиман ни отклониха от магистралата и целия трафик мина по стария път. Добре че обичам да минавам по подобни пътчета и ако нямаше толкова коли, щеше много да ми хареса, а сега само ми хареса. Минах през Костенец (до сега не бях ходил там), Белово и като наближихме Пазарджик си казах, че няма и смисъл да се връщаме на магистралата. Пътя Пазарджик-Пловдив също е затворен и в крайна сметка, реших да послушам табелите, и минах през Стамболийски. Обикваме родината, като я опознаваме 🙂 Хубав завършек, на този общо взето скучен работен ден на изложение.

п.с. някой знае ли защо беше затворена магистралата ? Надявам се да е някаква глупава причина, като протест или някоя важна клечка. Не съм чул да е станало нещо лошо ?!?

Напоследък

Ежедневие, Работа

Напоследък уж ми се случват разни неща, но все нещо недостига, за да пиша  него в блога. Затова ето от всичко по малко 🙂 Последния уикенд .. хмм .. в петък вечерта си направихме един купон в Таня и Пухи … Динчето си дойде в Пловдив и празнувахме да й е живо и здраво името 🙂 Освен това събирането беше от типа “всеки да донесе нещо, че няма нищо” и стана много яко ! Откарах до доста рано, но все пак следващата събота ми беше първата от мнооого време, я която можех да спя колкото си искам. и го направих – чак до обяд.

В събота следобяд, заедно със Янко, имахме среща с Мурат, с който се запознахме на панаира в Истанбул (той и фирмата в която работи, бяха на съседния щанд). Та сега Мурат и братовчет му Асан бяха в Пловдив и целия ми ден мина с тях да ги развеждам из града. Честно казано го приех все едно са ми дошли гости от couchsurfing. Качихме ги на Альоша (да видят града), намерихме им хотел, разведох ги из стария град, центъра, бяхме на обяд, на кафе, на бира, на вечеря, а накрая дори и в Петното 😉 Дано да им хареса. За Петното не съм сигурен, но останалото май да. (забележка към мен: през деня се видях с Дафо – това май е знак да му се обадя по един друг въпрос ! 🙁 ). Най-интересната случка с Мурат, който е свикнал с размерите на Истанбул, и по едно време съвсем нормално ме попита: “колко жители е Пловдив ? има ли 2 милиона ?”. Иначе споменах Петното … дааа мнгоо добре се получи тази събота. Браво, Пухи ! Яна, не трябваше да си тръгваш. Стоях докато свърши бирата 🙂

В неделя отново спах до ранния следобед. Колко е хубаво да няма никой и нищо, което да те буди. Цял ден нямах интернет, което малко ми помогна да уча, но не много 🙂 Вечерта само ми се обадиха и веднага хукнах към Найлона, където имаше прожекция на един стар италиански филм – Amici miei. Доста забавен филм, всички добре се посмяхме. Има добри попадения. След филма – още по една биричка и хайде в къщи.

В понеделник отново на работа. Следобеда бях до София да подреждам щанда на Булконтролата. Когато се прибрах вечерта все още нямаше интернет (т.е. имаше но с много голям процент drop на пакетите). Естествено след 19 часа от поддръжката въобще не отговаряха. Теглих им една и отидох в Йонов където уважихме традицията в понеделник с една ракия и салата 🙂 Днес сутринта чак им се обадих на доставчика ми и сега като гледам са си оправили проблема и мога да напиша всичко това, което стана доста по-дълго от колкото го предвиждах.

Ай лека нощ 🙂

София, музеи, Кайли

Ежедневие, Култура, Музика, Пътешествия, Учение, , , , ,

Този уикенд отново не си останах в Пловдив. Успяха да ме убедят да отидем в София – пак по-добре от нищо. В събота сутринта отидох на упражнения в университета, но не изкарах много. Ще видим на изпита какво ще направя. Следобед, трябваше да изчакаме Таня да свърши работа, и след това великолепната петица отново се качихме на Астралката и потеглихме към София. Първата ни цел беше да се срещнем с Дина и след това да ходим някъде по музеите в нощта на музеите. Разочарован съм от София, че по магазинчетата за цигари и алкохол не можахме да намерим бира. Те дори нямаха хладилна витрина. Така отидохме на изложбата на Пиер и Жил напълно трезви 🙂 Бяхме и за началото на концерта на Gravity Co, но не се застояхме много, а си намерихме магазин за водка (според някои след 22 часа по БДС вече можело да се пие водка). Така в центъра на София, точно пред висшия съдебен съвет, добре се почерпихме. Особено след като свърши и втората бутилка (все пак бяхме доста хора). След това отидохме в Тънка червена линия. Според снимките добре сме се забавлявали там. Дори много добре ! Някои дори съжаляваха, че сме си тръгнали.

В 2 часа решихме да отидем на концерт на Ambient Anarchist в изложбената зала на Шипка. Там се опитаха да направят един пърформънс – да свирят в един куб направен от вестници и хартия и да се прожектират сенките, но нещо не се получи. Публиката искаше да види какво става вътре и постоянно късаше “завесата”, те пък се сърдиха и така като цяло не се получи много добре. Всички започнаха да си тръгват един по един и в крайна сметка останах само с Пухи и Гергана. Накрая, дори леко обидени на Ambient, отидохме да спим в квартирата на Гергана, която беше наблизо.

Неделя сутринта беше една от най-ужасните сутрини, които съм имал. Когато можех да си отворя очите и да си вдигна главата вече беше 13:30. Направо се чудя как Гергана е отишла в 7 на работа. Почти зомбирани с Пухи тръгнахме към Дина. Второто ми разочарование от София – обществения транспорт. Няма нито рейсове (поне които ги зная), нито свободно такси в центъра (на Орлов мост). Ние дори се надявахме на такси, но постояхме доста време на напичащото ни слънце, преди да си хванем.

Някак си все пак пристигнахме в квартирата на Дина, където ни чакаше страхотно приятно ухаещ обяд. Взех си един душ и горе-долу свежнах. След това трябваше да отида до Гергана (братовчетка ми) да взема едни багажи, а и да се видим. Там се разхладих добре с едно фрапе.

В Борово отидох и до Магито, където заедно с Тишо се размазахме на слънчевата терасата под звуците на лежерна неделна музика. Беше толкова отпускащо, точно каквото ми трябваше, за да се съвзема.

Неделя вечерта беше другото събитие, с което ме убедиха да отида в София – концерта на Kylie Minogue. Попаднаха ни покани и реших че за без пари ще си струва концерта от всякъде. Дори бяхме във VIP зоната, най-отпред пред сцената. Кайли пя повече от 2 часа и на стадиона имаше доста повече хора, от колкото предварително се очакваше. Получи се шоуто ! Хореографията и визуалните ефекти си бяха точно на място, въпреки, че на мен не ми е точно това идеала за концерт. Все пак се радвам, че бях там. Концерт на живо винаги си е добре и трябва да се подкрепят такива изяви. Дано да има повече подобни големи концерти в България.

След концерта – обичайната гъчканица, задръствания, няма таксита, изпуснахме последните трамваи … но по някое време успяхме да стигнем пак в Тънка червена, където тази вечер беше доста по-спокойно. Седнахме на голямата маса долу и дори си говорихме, за разлика от предишната вечер, когато само скачахме наоколо. Пихме по едно питие и към 2 часа се прибрахме в квартирата на Дина. След което аз съм заспал по някое време. Станахме в 6, в 6:30 тръгнахме и точно на време в 8:30 си бях на работа.

Днес, дори леко учудващо, се чувствах много добре. Всички в офиса бяха нещо изнервени, а на мен ми беше едно спокойно, айляшко, не се впрягах много … пожелавам на всички, и на себе си цялата седмица да е такава 🙂

update: ето нашите снимки (основно от събота) и едно ревю на концерта на Кайли със снимки на различните й тоалети.

След празниците

Ежедневие, Пътешествия, Учение, , , ,

След празниците всеки се опитва да се наспи, но нещо не се получава. На следващия ден след като се върнах от Самотраки, беше рождения ден на Йонов. В Мария Луиза отново хубаво се “почерпихме” 🙂 Всеки ден на работа, дори и в събота ! В събота вечерта пък беше партито на Пухи в Петното и ние решихме, че е време да довършим бутилката узо, която носехме от Гърция. Това узото/мастиката много размазва. Добре че към два часá реших да си тръгна, че иначе като разбрах на сутринта какво е ставало …

А аз сутринта в неделя реших да видя какво става в университета и осъзнах, че само другия уикенд и свършвам с магистратурата. Разбира се остават изпити. Упражнявах се до обяд, пък след това решихме да разходим някъде извън града. Събрахме се пак компанийката от Самотраки и тръгнахме към Родопите. Уж отидохме да се разхладим, а то замалко да замръзнем 🙂 Все пак се разходихме из Дедево а след това отидохме в кръчмата в Бойково, която за пореден път я признахме. Мноиго вкусно готвят ! Ще ходим пак.