Днес трябваше да съм в Букурещ по работа, но снощи се разбра, че се отлага пътуването. Някои хора ще ме бият, и то не без основание, за това че не отидох … но да започна от началото 🙂
Всичко започна в петък вечерта, след вечерята в Йонов, когато отидох в Петното. Навих се уж да изпия една бира, “и без това ми е на път”. В Петното още от врата започнах да срещам сумати познати, които не бях виждал от доста време. Няма да изброявам всички, но виновниците за тази история са Тишо и Вилито. Така стояхме в Петното до по-големите малки часове.
Сутринта станах в 9 и се напънах да ходя на лекции. Отидох в университета, отново не намерих никой и се прибрах. Използвах предиобеда да си сменя гумите на колата. Взех си две нови гуми Goodrich (ако някой смята, че съм сбъркал да казва – нищо не разбирам и ги харесах по вида и цената). Докато сменях гумите, разбрах, че пътуването до Букурещ отпада и аз се зачудих какво да правя двата дена. Отидох в Таня и Пухи, където имаше някаква уговорка да се ходи до Косово, но нещо всеки от групата беше на някъде или имаше ангажименти. Аз все повече се замислях над идеята да отида при Вилито и Тишо, които ми казаха, че ще бъдат някъде из Родопите на палатка. След като знаех че и неделята ми е свободна, нищо не ме спираше. Звъннах им информативно да видя къде са и те ми казаха, че хващат рейса за Брестовица и после нагоре пеша или на стоп до някаква място, което аз си помислих, че е село или местност, която не съм чувал. Пийнахме кафенце у Таня и реших да закарам Таня до Кричим (тя беше решила, че ще си ходи), а аз след това към Брестовица. Така отидох до Кричим, след което поех към Перущица. Лошото беше, че след като излязох от Кричим и се опитах да звънна на Тишо или Вилито, те вече бяха някъде където нямаше обхват и аз се наложи да се хвана за последната информация, която имах – нещо с много щ-та, ц-та и ч-та 🙂 Погледнах в картата и видях хижа Бряновщица – казах си – това е ! Въпреки ,че според моята карта имаше път до там само през Храбрино, аз все пак реших да мина през Брестовица и да се надявам да срещна другите някъде по пътя. Оказа се, че има асфалтиран път почти до самата хижа (на 50 метра може би) и точно я виждам и гледам пред нея – Тишо, Вилито, Здравка и Марто 🙂 Зарадвах се, че ги намерих, защото това ми беше последната информация от тях, иначе не знаех къде щях да ги търся.
Петимата тръгнахме нагоре по пътеката за хижа Върховръх, като целта ни беше да намерим някоя хубава полянка, където да останем за през нощта. Това не се оказа много лесна задача и вървяхме половин-един час преди да стигнем до първата полянка, на която в крайна сметка останахме, защото други нямаше наоколо. Всъщност наоколо беше доста апокалиптично. Наскоро явно е имало страшна буря, защото много, дори здрави и високи, борове бяха изпочупени. Видяхме истинската сила на природата. Пътеката беше затрупана от буквално измъкнати с корените огромни дървета и се минаваше трудно дори и пеша. Беше гадничко да гледах, как току що цъфнали дървета са изпочупени и цветчетата им все още стоят на падналите клони. Снощи вечерта звездите също ни говореха, че е облачно (нямаше никакви звезди 🙂 ) и решихме по-навреме да си направим лагера, преди евентуално да завали.
За щастие нямаше никаква буря и дори не валеше, а мога смело да твърдя, че вече времето е идеално за палатки. Сутринта ни посрещна едно жарко слънце, на което се печахме чак до обяд. Някой твърдят, че дори съм хванал тен и имам “черта” (тип ТеКеЗеСарка). Всъщност ако имахме повече вода, сигурно щяхме да останем и до по-късно, но ние последната вода си я направихме на кафе 2 в 1 и останахме само на бира. Върнахме се в горещия Пловдив, хапнахме на пицария. и ги закарах останалите на стопа за София.
Букурещ, Бряновщица .. все едно – важното е да се ходи някъде !