Днес най-сетне ми остана време да се позанимавам с mp3 плеъра, който правя за дипломната ми работа в ТУ Пловдив. През последните 1-2 седмици реших кардинално да променя управляващия процесор от PIC на ATmega128. Главното предимство е по-лесното препрограмиране, повечето входно-изходни пинове и възможността да напиша софтуера на C. Всъщност последното не е толкова голямо предимство за мен, защото асемблер ми е по-приятно, но така и така напоследък във фирмата се занимавам със C и ще е добър повод да се поупражня допълнително. Тази кардинална промяна ми върна разработката в по-начален стадии на конструиране на принципна схема, но се надявам новите удобства които ще се получат да компенсират тази “загуба” на време. С повечето пинове се чудя дали да слагам дисплей – може би е само излишна консумация на енергия 😛 Важното е по-дълго да си слушам музика а не да се радвам на шарениики 🙂 Това мога да го оставя за по-късен етап на размисъл – сега съм се навил твърдо да си направя устройството, пък дали и кога ще защитавам е друга работа.

Малко рязка смяна на темата – вчера с Йонов занесохме неговите бас каси и Изверга (така се казва усилвателя, за тези които не знаят) в Баня Стариина, където утре ще бъде откриватено на Арт Позитив 2005, под надслов “CD – Начин на употреба” и ще има хубава музика (надявам се 🙂 ) и естествено много интересни творби направени със CD-та, но без да се използва за носител на информация. Аз вече видях някои и ми харесаха. Утре съм там от 18 часа за откриването, който иска да идва – мисля че входа е свободен.

Днес беше първия наистина топъл ден за тази пролет 🙂 Много съм радостен от този факт, и се надявам студа си отива и да не се връща повече. Малко преди обяд се наложи да изляза от работа и направо не ми се връщаше. Всъщност повода да изляза не беше много приятен. Малко предистория – в неделя ми зашуши предното ляво колело на колата и се оказа, че буталото на спирачката беше заяло и така се нагряваше, че направо пушеше. Тогава трябваше да отида до Пазарджик, но така и не стигнах, а на сред пътя свалях гума и се опитвах да отлеяпя наклатките, които се бяха залепили за диска. Дори не знам дали говоря с правилните термини – много много не са ми ясни колите. Така днес водих колата на доктор, така де – на сервиз 🙂 Представете си как карах при положение, че все едно ми е натисната постоянно спирачката. Само да отпусна газта и направо спирах. Взеха ми 20 лева (честно казано очаквах и повече) и за 40 минути, всичко беше готово. Оказа се че това често срещан проблем при Опел Кадет. След това тръгнах по главната на разходка и отидох до Петното да пия едно кафе, защото както казах въобще не ми се връщаше в работата. От Петното се отбих до един от офисите на Mtel и си смених тарифата на новия план 5+5+5. Както го смятам, при моето малко говорене, си мисля, че ще имам извесно намаление на сметките с тези 5 безплатни минути, SMS-a и MMS-а. Грубо сметнато това са над 4 лева (без MMS-ите, защото нямам много приятели на които да пращам), което при обичайна сметка от 20-30 лева, са си нещо 😉 ако не друго, то поне 2-3 бири 🙂

Вчера говорех със шефа и утре ми е почивен ден 🙂 Все пак работех и събота и неделя и не съм имал почивен ден от седмица и половина. С Анито, Таня, Цецо и може би Ева ще ходим на Асеновата крепост и ако времето е като днес, направо ще бъде супер (дано, дано, дано !). По прогнози гледам, че ще е хубаво и дано поне този път да познаят 😛

Напоследък се потвърждава теорията ми, че съм нощна птица. Лягам си късно (дори може да се каже рано), без никакви проблеми, т.е мога да не спя цяла нощ, но сутрин, трябва ли да свавам рано, просто не е за мен, не ме търсете. Взех да свиквам и с нощното шофиране. Ето и доказалтелствата за тези ми мисли – още в неделя, Наката ме помоли да го закарам в Кричим вечерта, защото вече всички рейсове бяха заминали. Много не се чудих – не ми се спеше, не бях пил, защото ми беше гадно, така че се съгласих. Изчакахме Таня да свърши работа (за да имам компания на връщане), след това ядохме дюнери и към 2 през ноща, тръгнах към Кричим. Сутринта естествено в 8 на работа. Понеделник вечерта бяхме на партито на Миро в Петното – Liquid Love. Както винаги беше много добро, и си изкарах супер, само където нямаше много хора, и дори хората от моята компания си тръгнаха рано. Така се заредих, че накрая хич не ми се тръгваше. Отново лягане в 4. Четири часа по-късно – ставане за работа. Дъъълъъъъъг работен ден до 1 след полунощ с две отивания и връщания до Пазарджик, но пълен с много нови идеи и най-важното свършена доста работа. Вечерта имаше мъгла и второто отиване до Пазарджик ми отне час и половина, както правилно смятате, лягане в 2:30. Днес спане до 12 на обяд 😉 и само 4 часа работа 🙂 След малко отпрашвам към Петното и концерта на Нова Генерация. Като се върна, ако мога ще напиша нещо тук. Между другото сестра ми е тук от вчера, а не можем да се видим като хората. Пак си говорим главно по ICQ, както и когато си е в София 😛

Голямата новина от онзи ден – Стамат се вижда отвън !!! 😉 Честно казано не го знам как го прави това този ADSL модем на БТК (ZTE ZXDSL831), но е факт – отвън като изпратиш заявка към IP-то на модема и отговаря Стамат. От вътрешната мрежа, този номер не става ?!? Въобще излязоха доста интересни неща при един scan с nmap 🙂 Взе да ми става интересен този модем 🙂 Тц, няма да ви кажа IP-то 🙂 Искам само аз да си играя 🙂

Тази събота и неделя си стоях в къщи, въпреки желанието ми да отида някъде извън града. Причините за това са две – първо, нямаше с кой да ходя някъде и второ (и по-важно) – бях (съм) болен. Събота сутринта се събудих с болки в дясното ухо и ми беше много зле, дори си купих капки за уши, които за щастие подействаха и до края на деня болките ми почти спряха. Почти целия ден прекарах в леглото. Само вечера реших да се разсея малко и отидох на срещата на OpenClub. Събрахме се доста хора, но мястото в Горско-стопанската камара, отново не беше свободно и всички пак се замъкнахме към ресторант “Азия” за пийване на биричка и хапване на ястия с имена, годни за root парола и най-важния сървър 🙂 Беше много приятно. Има(м) нужда от такива събирания веднъж седмично. След срещата, последва за малко едно Петно, но там имаше конерт на група Angel – tribute на AC/DC и не се задържах много 😉 Прибрах се, взех един горещ душ и буф (отново) в леглото.

Днес (неделя) отново ми беше заспал ден и проспах по-голямата част от деня. Надявам се поне този ленив уикенд да ми помогне за следващата седмица, която се очертава доста натоварваща в личен и работен план. Утре започвам с една командировка в Асеновград, а вечерта съм на парти в Петното на DJ Shunt. Вторник се очертава да работя отново до късно, а сряда е големия концерт – Нова Генерация ! За следващите дни още не знам, но се надявам да са по-спокойни 😉 освен съоботата и неделята, когато най-сетне се надявам да отпътувам на някъде с колата. Дано времето да е с мен 😉

Успешна седмица !

Напоследък нещата около мен се променят много бързо и точно в обратна посока на това което съм планувал. В цялата тази суматоха дори не остана време да блогвам. Още в понеделник, на 14-ти, излязох към Петното с мисълта да не се бавя много, а като подкарах с едни водки и тъкмо да си тръгвам към 12 и минах на бири 🙂 Точно тогава се видяхме с Миро (DJ Shunt) и обсъдихме нещата 🙂 След това той започна да пуска, въпреки че не беше DJ тази вечер (а по стари планове, трябваше да има wave парти с него на 14-ти). С Таня се накефихме на Depeche Mode и Massive Attack. Тръгнах си след 2 и уж всичко вървеше на привършване, а после разбрах, че Таня е стояла да след 5. Във вторника очаквах спокоен ден на работата, а най-внезапно се отвори едно ходене до Катуница и поставяне на два газови сензори в спиртната фабрика там (която между другото е на винпром Пещера). Лошото беше, че ни завалява такъв дъжд, че целия прогизнах и се разболях. След работа минах през Петното и там се видях с Оля и се чудих като ми каза. че е изморена и си ляга към 9:30. Същата вечер ми беше зле и точно в 9:30 бях задрямъл в леглото с книжка върху мен. От Петното се прибрах бързо, защото с Донка трябваше да правим една автобиография и да я пращаме, а тя нито дойде, нито се обади, а аз заспах рано-рано. Добре че като се събудих, вече бях добре.

В сряда на работата правих едно ново изделие, което на макет работеше без проблем и си мислех, че и на платката ще е ОК, но бушоните гръмнаха два пъти, т.е. и двата гръмнаха с готини светлинни ефекти 🙂 Признавам си вината беше моя, и се наложи “лека” промяна на платката – запояване на мостчета и пробиване на нови дупки за да се поправи 🙂 а тези образци, дори ще ги продаваме 😛 В 12:30 имах среща на центъра и точно тръгнах и си мислех че ще закъснея, и човекът ми се обади че срещата пропада, а аз в същия момент попадам в такова задръстване в търговиите, че след това 20 минути едвам се измъкнах и направих обратен завой. Междувременно разбирам, че сестра ми се е разболяля много лошо и не е на работа. Баща ми се обади, да ходим до София, да я вземем да се лекува тук в Пловдив, а аз имах планове вечерта да ходя на концерт на Остава в Петното. Прибрах се колкото може по-бързо от работа, приготвих се за път, но като се обадихме пак на сестра ми, се оказа че е по-добре и няма нужда да ходим. Излязох с мисълта, че каръщината ми ще продължи и няма да успея да стигна до Остава. Учудващо, не само че отидох, ами влезнах без пари за вход и седнахме на една маса точно до групата 🙂 Както се изрази Йонов– масата са ВИП-ове 😉 Концерта беше супер ! Всички много се кефиха и дори самите Остава. Публиката просто не ги остави да спрат – три пъти се връщаха на бис.

Между другото имам покана по пощата (истинската) от Motorola да ходя на Freescale Technology Forum в Орландо, Флорида през юни 🙂 Някой да иска да ме спонсорира един билет до там и обратно ? 😉

Днес цял ден ми е едно никакво … дали е грипа, който се опита да ме тръшне или, както пеят “Обатен ефект”,

или е от снощния купон,

на който аз напих се

яко като слон

Всъщност снощи (отново) бях в Петното и не можах да си тръгна преди 4 часа през ноща. Просто музиката, настроението и компанията, не ме пуснаха по-рано 😉 , а и си бях забравил GSM-а и се оказа, че ми е супер добре без да се притеснявам, дали някой ме търси и дори без да знам колко е часа. Сутринта станах сравнително по-рано от колкото очаквах, но по едно време ме заболя много главата и реших пак да си легна. Така съм заспал, че станах преди малко и се усетих, че изпуснах сещата на OpenClub и отгоре на всичко главата продължава да ме боли …

Студено е ! Зимата тази година се забави, но не ни се размина. Дори и тук в Пловдив, белите мечки ни превзеха 😉 а както каза сестра ми, в София дори и мечките не излизат от вкъщи 😉 По улиците имало само пингвини и студенти 😉 Сутринта ми се наложи да стана в 5 часа и като погледанах на GnomeWeather аплета -16 градуса, направо се изцъклих. Благодарности на Опелката ми, че запали от първия път. Сега е -8 и мен ме е страх да изляза навън. Преди малко отидох до близкия магазин и съвсем се отказах да излизам тази вечер. Колкото и някой да се опитва да отрича, навън си е студено ! Поне на мен ми е студено, не знам как живеят хората в Сибир или Аляска. Аз искам някъде на юг, на по-топло 😉

Днес останах в къщи с надеждата, че ще си почина малко. Единственото, което успях да свърша е да се наспя едно хубаво до 12:30 на обяд, но след като си легнах към 3:30. След това реших да видя какви неща си бях наумил да правя и се оказа съвсем не малко и цял ден се занимавам с наглед дребни неща, но ми отиде цялото време. Сега реших малко да спря и да пиша тук, което май също се явява от ежедневния ми TODO списък. Освен това:

• Направих един колаж със скултурите от Галерия Сариев, които снимах вчера. Честно казано не ми хареса как стана. Всъщност вече ме похвалиха, че е добре, аз не си го предствях точно така. Явно има още доста да уча GIMP-а. Всъщност това въобще не беше спешно, но знаех, че ако не го направя още днес, никога няма да го направя. Имам доста снимки, които съм си мислил, че ще ги оправя малко и ще ги сложа на фотоблога ми, но така и не са се появили.
• Оправих и сложих снимките от Disintegration партито в Петното на Нашите снимки, защото много хора искаха да ги видят, а беше много яко и си струва да стоят там 🙂
• Търсих и си оправях емотиконките за current mood plug-in-а 😉
• Оправих снимките от снощи, когато празнувахме рожденния ден на сестра ми, но още не съм ги качил
• Разучавам EasyTAG, за да си оправя таговете на музиката, и статистиката ми в AudioScrobbler да е по-точна
• Още няколко дребни неща, като написването на няколко имейла, за които не остана време последните дни, четене на други и обсъждане на някои работи по ICQ

Лошото, е че за важни неща от този TODO списък, като направата на дипломната ми работа, пак не остана време … а и една книжка на Станислав Лем съм захванал и искам да я прочета по-скоро 🙂 Въобще исках просто да кажа, че от липсата на време, оставям доста малки неща които си мсиля, че ще свърша бързо, а ми отнемат цял ден като се натрупат и естествено оставaм без свободен ден за пълна почивка.

Днес отново пътувах. Този път до София със майка ми и баща ми. Видяхме с братовчетките ми, с Мимито, и със сестра ми, заради която всъщност отидохме 🙂 Тя утре има рожден ден и й занесохме разни вкусотии и подаръци, защото не се знае кога ще се видим пак. За съжаление тя днес беше на работа и се видяхме само за 1 час, но все пак се зарадвах, че се видяхме (Ехоо, Пуфи, поздрави от Пловидив, тук е по-топло от София 😉 )

Пътуването мина добре. Сутринта колата беше яко замръзнала и се наложи да влезна през багажника, да я запаля и отворя вратите 🙂 Не знам кой трябва да поздравя, но благодаря на хората които се грижат за магистралата Пловдив-София. Беше в отлично състояние и сутринта и вечерта ! Пътувахме безпроблемно и на връщане дори беше суха магистралата, което не може да се каже за улиците в градовете, където беше много по-опасно и на места съм карал върху лед.

Днес претърпях едно леко ПТП. Както си карам по бул. “Руски”, в посока към централна гара, от пресечката до хотел Лайпциг, постоянно излизаха коли и аз за да не се блъсна в една отбих леко в ляво и набих спирачки, но се ударих в един Фолксваген Голф. За щастие никой не пострада (аз бях с майка ми), само ми се счупи десния мигач. Извикахме ченгетата, а те замалко да изкарат мен виновен. Наложи се чак до отидем до 2-ро РПУ и да пишем обяснения какво е станало. Добре че другия човек с който се блъснах се оказа свестен и дори и той казваше как може аз да съм виновен ?!? Най-виновен си беше човека, който ме засече, но никои не му беше видял номера … то кой ти гледа тези неща в този момент. Аз първо отидох да видя за пострадали и какво й има на колата. Така сега няма акт, няма да може и застраховка да взема и си изгубих 2 часа в мотаене и разправяне в РПУ-то. Ама така е като ми е за първи път и не знам какво да правя. За друг път ще знам, да не се занимавам с полицаи при такива леки произшествия – нищо хубаво не излиза. А тези граждански отговорности май са само да ни взимат парите 🙁