Тази седмица го карам на вечерни културни мероприятия. Само да не звучи като оплакване 🙂

филмът – “What the #$*! Do We (K)now!?” (с превод като “Човекът и вселената”). Този филм ни го даде Митко йогин, като бяхме в неделя на Розино и в понеделник с Герито го гледахме у нас. Хубав филм с интересни идеи. Всъщност не мога да го нарека точно игрален филм, а по-скоро филм като по Discovery Channel. Разказва се за квантовата физика и как може всичките ни представи за света да се окажат погрешни, както вече се е случвало в миналото. Сега дори видях, че има и продължение.

концертът – Остава в Петното. За пореден път, но след по-дълга пауза от обикновенно 🙂 Концерта започна с голямо закъснение, защото в 22:30 дойдоха полицаи и започнаха провека на всички в заведението. Накараха ни да излезем навън и отделяха хората без лични карти. Защо винаги се сещат да правят такива показни акции, когато се случи нещо … Както и да е … иначе концерта си беше супер, както винаги ! А аз пак си намерих познати в Петното 🙂

театърът – “Сън в лятна нощ”. Този път в драматичния не беше толкова студено 😛 Добра постановка и актьорите играха страхотно.

Всъщност дали всичко това се случи или беше просто сън …

След поредната подмяна на сървъри, една седмица не работеше drundrun.org и поддомейните му. Вече всичко изглежда ОК и се надявам скоро да няма такъв голям downtime. Какво се случи за една седмица ? Ами всъщност нищо особено 🙂

• Понеделник, 13-ти – традиционно невероятен ден ! Имам си диска на Белослава 🙂 Мерси, усмивке !
• Вторник, 14-ти, ден на влюбените, Трифон Зарезан, два рождени дни, а аз в Найлона 🙂 Нищо особено
• Сряда, 18:30 “Хайде на театър от 19” . За малко да отидем до Стара Загора, но стигнахме до драматичния и “Гара за трима” – става 🙂
• Четвъртък не помня
• Петък вечер в къщи … 1 час skype, поредния епизод на Lost и наспиване
• Събота – прекрасен топъл ден. Цял ден навън – разходки из Пловдив и срещи
• Неделя – пътешествие до Розино. Хубава разходка, малко катерене, презареждане на батериите. Ядох за първи път истински кокосов орех – хареса ми. Вечерта – за кратко на парти в Петното.

И на това казвам “нищо особено” ?!? ами така да е 🙂 Дано в скоро бъдеще да има повече емоции.

За моя радост деня ми продължи така както и започна – с усмивка 🙂 След като се събудих по-свеж от колкото съм бил в последно време, ме зарадва и хубавото време. Слънцето грее, снега се топи. Излязох на вън. Най-сетне се снимах, за да си подменя паспорта, който ми изтече още през лятото.

Видях се с Герито, разходихме се из стария град и седнахме горе на тепето. Камъните бяха напечени от слънцето и можеше съвсем спокойно да се седи на тях. След това закарахме Ричо (котарака) на доктор. Вече е добре, но ще се оправи 🙂
След това се направих на куриер и занесох един подарък на бабата на Гери. Дори попълнихме един формуляр и й взех подпис, за пратката 🙂 Получи се хубава изненада. Трябва да разбера как е реагирала като е видяла какъв е подаръка и най-вече като разбере, че не съм никакъв куриер 😉 Беше по-лесно от колкото очаквах.
Вече Слънцето залязваше, а нас ни се ходеше на някъде. Нещо се отказахме от идеята за разходка из града и решихме да изненадаме Нина в Стамболийски 🙂 Речено-сторено. Отидохме, пихме чай и гледахме снимки от миналия път когато ходихме. Много хубави снимки прави ! Гери, като ги сканираш, нали знаеш ? 😉

Вчера с Йонов се вдигнахме и отидохме в София. Герито беше там на уроци, а решихме да изненадаме Магито 🙂 Като пристигнахме решихме първо да отидем до квартирата на Маги. Тук май е момента да кажа, че тренирах постояннио “как най-добре да се изгубя в непознат град”. Дори и Йонов с картата не можахме да намерим от първия път Овча купел, а забихме по околовръсното чак до Люлин. После няколко пъти от Овча купел до центъра и обратно и вече съм спец по тази дестинация 😛 Всъщност Магито не си беше в квартирата и малко се развали изненадата, но само малко 😉 Ударихме си една среща пред СУ. Ядохме пици тънки като чипс (дори не разбрах как се казваше заведението, беше срещу О! Шипка). Взехме сестра ми от магазина и решихме всички да се съберем вечерта в квартирата на Магито. Съквартирантките й ги нямаше и целия апартамент беше празен. Накупихме провизии, готвихме (без мен де), ядохме, пихме … много добре си изкарахме.

Сутринта (не много неочаквано) ни посрещна с нова снежна покривка и обилен снеговалеж, който не спря целия ден. Лошото време ми правали всякакви планове за разхода из Витоша или където и да е другаде 🙁 Общо взето нище не правих днес. Гери малко се позабави с урока и решихме след това да си тръгваме към Пловдив, за да се приберем по на време. Добре че го направихме. Пътуването беше доста тежко (поне за мен като шофьор). Постоянно валеше сняг и камионите не спогваха да го почистят. Доста време карах зад един снегорин с 40 km/h. Може би беше най-бавното ми преминаване по магистралата София-Пловдив. Имаше няколко катастрофи, които допълнително те карат да намалиш скоростта.

Студа продължава, работата също (а тази седмица дори се работи и събота 🙁 ) … Йонов ми е взел билети за Depeche, само където не искаше да ми ги даде днес. Утре, та утре 😛 Да те обложа публично, колко си лош ! 😉

ама наистина на кубчета ! Направо не можех да повярвам, че след слънчевия неделен ден, може температурата да пада с един градус на половин час, както беше сутринта в Пловдив. Точно днес се случи да изпишат баща ми от болницата след 20 дневен престой там. Най-хубавото, е че той се чувства бодър и оптимистично настроен, а и така изглежа, въпреки че днес беше отпаднал и отслабнал. Така в тази мразовита и снежна обстановка ми се наложи да кръстосвам целия град с автомобил. Главните пътища бяха просто затворени, а никои не бяха разчистени. На места просто се налага да направиш обратен и да търсиш обиколни улички, от колкото да чакаш да минеш. На една пресечка дори не залитнах леко на леда и добре, че нямаше коли на по-главната улица, и си минах спокойно. За час и половина успях да стигна от работата ми (Брезовско шосе), през гарата до хирургиите на Пещерско. Хубаво поне, че в колата си е топло и успешно прибрах баща без да го излагам на снежната виелица на вън. Имаше моменти, когато не можех да ходя с отворени очи.

Сега е -13, ще видим как ще е сутринта … и все пак като гледам тук е едно от топлите места в България.

Иначе е красиво, ако стоиш на топло и гледаш как лекия снег се стели по земята 🙂

Напоследък няма муза да пиша тук. Това май си е нормално състояние от време на време. Тази седмица (поне работната й част) се изниза доста бързо. Почти не съм излизал, но то къде ли и да ходиш в този студ, а го дават да се застиди още повече. Май ще трябва да купувам още антифриз. Като стана дума за колата, тази седмица ми откраднаха задната чистачка, и се наложи да си купувам нова. Мислех ,че вече не се крадат чистачките но уви (едва ли се е дематериализирала от само себе си). Спомних за онази песен на Тодор Колев:

… Дай ми чистачките
или ми ги върни …

Баща ми е по-добре, но още в болницата. Оправя и дано да няма нови проблеми.

Последните няколко дена още повече ми допадна идеята на семейството сайтове 43 (43places, 43things, 43people), попълвах профилите си и гледах места, неща и хора 🙂 Интересно.

Днес сутринта си купих още 512MB RAM за компютъра (вече имам 768 🙂 ). Отказах се от идеята за mp3 плеър, поне докато не стане сезона за велосипед. Надявам се цените да паднат още малко до тогава. За сега си имам стерео в колата 🙂 Следобяд спах до 7:30 вечерта и сега не знам кога ще заспя пак.

Баща ми
днес го оперираха и му извадиха левия бъбрек. За това последните няколко дена почти ме нямаше. Всъщност той получи по-сериозно криза още преди нова година и дори за малко да не отидем на Мандрица (всъщност това малко хора го знаеха). Сега уж е по-добре и казаха, че всичко е минало добре и трябва повече да няма проблеми. Дано да е така. След подобна операция очаквах да го видя и в по-лошо състояние, но не беше така. Все пак майка ми тази нощ ще е при него. После аз и така ще се редуваме следващите няколко дена.

Колата
В началото на година редовно има много разходи по един автомобил. Най-напред започват винетка – не мога без нея, аз затова имам кола, да обикалям; Застраховка Гражданска отговорност – задължителна е и дори си направих по-скъпа, като водач нарушител. Не свърших до тук с рахнодите – вчера си залепих едната гума, която спадаше, а днес оправих задното гърне, което се беше откачило. Така и така бях отишъл и ми смениха и средното, което дори не знам как точно се нарича, но беше задръстено и заради него колата ми губеше мощност. Сега се надявам да е поне малко по-добре на нагорнищата. Остава само да сменя маслото, защото за половин година съм изминал 10000 километра и е време.

усмивката
нещо е “заминала” някъде и не иска да се връща на лицето 🙁 🙁 🙁

айде пак тръгвам за болницата … въпреки всички проблеми гледам да се усмихвам и да давам кураж на хората около мен … а аз ще се оправя … може и да се наспя някой ден

Както съм казвал и преди плановете не са това което са. Миналата нощ си легнах в 4, и след това цял ден на работата си мислех как ще се наспя тази нощ. Със Спастнята си мислехме само за онова дюшече на мечета (знам, че не знаете за какво става дума, но още ни е яд, че не го купихме за фирмата тогава). Той пък миналата нощ запивал с Дейвид. Толкова англичани да има по света, а да се окаже че и двамата го познаваме. В началото като ми каза, дори не исках и да си помисля, че може да става дума за същия човек. Малко се отплеснах … та вместо да си остана в къщи, както планирах и да спя и да си оправям компютъра, който все още не работи, Донка и Анито успяха да ме изкарат на вън и на караоке в Мармалад. Сега въобще не съжалявам ! Много весело беше ! Браво лимонче и жалко, че не можах да остана и за следващата Ви песен. Радвам се че се видяхме, защото както каза, скоро може да се “виждаме” само тук 😉

Сняг
вали, вали …
Какво ли ще ми донесе ?

Санки

Аз точно завиждах на Софиянци за снега, а той взе че дойде и тук. Не просто сняг, а СНЯГ ! Много сняг. Много е хубав, ако си стоиш на топло и го гледаш с чаша кафе през прозореца. Лошото става, когато трябва да ходиш някъде, особено, ако трябва и да чистиш кола.

През почивния ден се зарибих по 43places.com . Всъщност от доста време ми беше привлякъл вниманието, с идеята си, но все нямах време да въвеждам къде съм ходил. Днес писах за някои места и сложих снимки. Може да видите профила ми тук. Все още са малко местата ми, но мисля да нарастват, след всяко пътешествие 🙂 А междувременно, ще попълвам местата на които съм бил.