Вечер въобще не ми се спи, а сутрин едвам ставам. Не се оплаквам просто съм така. Всяка сутрин като звънне будилника и ставам с единствената мисъл, че като се прибера направо ще си лягам. Няма въобще никакво значение кога съм си легнал, а само кога се събуждам – рано ли е – значи ми се спи. Вечер е обратното – мине ли полунощ ми минава и сънливостта. Снощи например бях на поредното уейв парти в Петното (на което впрочем се разцепих от кеф), прибрах се към 1:30 и просто не ми се мислеше за лягане. Намерих една купа пържени картофи на масата и реших да ям. Пуснах телевизора в кухнята и дори се загледах в някаква телевизионна игра с едни кутии по Нова Телевизия. В крайна сметка в 2:30 си легнах, защото реших че е време и знаех, че в 8 сутринта трябва да съм станал.

С нарастването на e-джажите ми (с mp3 плеъра положението вече стана критично), се замислих колко много неща мъкна постнянно в раницата ми. Сега реших да погледна вътре, защото има неща за които и аз не подозирам. Я да видим какво ще изкочи 🙂

• папка с бели листове, джобове, разни схеми
• шапка с козирка
• case с дискове – главно музика
• друг case с дискове – главно Линукс дистрибуции, празни CD-та, филмът Revolution OS …
• диск Ik0’s Walk – диск с любими песни
• 1 презаписваем диск
• книгата, която чета. В случая – “Бродягите на дхарма” на Джак Керуак
• чифт слушалки (това е от скоро, заради mp3 плеъра, когато не ми висят на врата)
• 3 химикала (два от които не работят)
• цифров фотоапарат
• течност за размразяване на ключалки на автомобил (май е време да я махна от раницата 🙂 )
• фирмено тефтерче на Invest Electronics за бележки
• друго тефтерче с твърди корици, в което едно време си записвах телефони, e-mail-и, ICQ-та и др.
• 3 запалки (не, не пуша)
• калкулатор с инженерни функции (както е известен – елка с много копчета)
• капачка от бира Guiness (подарък от Роб) – как е оцеляла толкова време в раницата не знам ?!? 🙂
• картонено етикетче за скриване на черните надписи по цигарените кутии с надпис “I love PHP” от миналия WebTech
• пакетче чай Twinings Lemon Twist
• пакет нескафе 3 в 1
• 2 презерватива
• зарядно за Siemens
• инструкции за сглобяване на калници на велосипед (и това не знам защо е още в раницата)
• многофункционален ключ за велосипед (това знам защо е там 🙂 )
• 2 пакета носни кърпички (едния на половина)
• пакет цигари Slims (нали казах, че не пуша)
• 9 бонбона лукчета
• 6 други смучещи бонбони (от онези цветните)
• 1 шоколадова вафла
• USB кабел за Siemens
• пакет Fervex
• листче с описано свързване на женски 9 и 25 пинови COM портове (е, те това наистина не знам от кога е)
• 6 пакетчета захар (в окаяно състояние)
• 1 фенерче
• 2 лепенки за рани
• пътен атлас на България
• швейцарско ножче – не, не е от MTel, има доста по-интересна история 😉
• 3 батерии тип AAA
• 1 малко шоколадче от онези за кафе
• книжка за печати от 100-те национални туристически обекта
• 1 мида от морето 🙂
• малко тинол за запояване
• безопасна игла
• шише с вода – 500ml
• пакетче дъвки

и това всичко в една раница за 12 лева купена преди две години от пазара на “Кап. Райчо”.
а като тръгна на някъде към това се прибавят поне зарядното за фотоапарата и четка за зъби 🙂

Баща ми
днес го оперираха и му извадиха левия бъбрек. За това последните няколко дена почти ме нямаше. Всъщност той получи по-сериозно криза още преди нова година и дори за малко да не отидем на Мандрица (всъщност това малко хора го знаеха). Сега уж е по-добре и казаха, че всичко е минало добре и трябва повече да няма проблеми. Дано да е така. След подобна операция очаквах да го видя и в по-лошо състояние, но не беше така. Все пак майка ми тази нощ ще е при него. После аз и така ще се редуваме следващите няколко дена.

Колата
В началото на година редовно има много разходи по един автомобил. Най-напред започват винетка – не мога без нея, аз затова имам кола, да обикалям; Застраховка Гражданска отговорност – задължителна е и дори си направих по-скъпа, като водач нарушител. Не свърших до тук с рахнодите – вчера си залепих едната гума, която спадаше, а днес оправих задното гърне, което се беше откачило. Така и така бях отишъл и ми смениха и средното, което дори не знам как точно се нарича, но беше задръстено и заради него колата ми губеше мощност. Сега се надявам да е поне малко по-добре на нагорнищата. Остава само да сменя маслото, защото за половин година съм изминал 10000 километра и е време.

усмивката
нещо е “заминала” някъде и не иска да се връща на лицето 🙁 🙁 🙁

айде пак тръгвам за болницата … въпреки всички проблеми гледам да се усмихвам и да давам кураж на хората около мен … а аз ще се оправя … може и да се наспя някой ден

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

Някъде по това време завършва 24-ти епизод от моята приказка и веднага започва 25-ти. Няма как, въвим напред и помъдряваме (днес ми казаха, че това замозалъгване вършело работа до едно време) 😉 Важното е усмивката да не излиза от живота ни … и сериала да е по-дълъг 🙂 демек, да сме живи, здрави и весели 🙂 Всички !

а аз се надявам да ми дойде още по-добро настроение за празниците …

hbtm
hbtm
hbdi
hbtm

На 29-ти август се навършиха 5 години от смъртта на дядо ми Христо. Човекът, на когото съм кръстен и човекът при когото съм прекарал повечето ми детски лета на село. Днес ми беше странно, че не сме отново в Мандрица, както се очакваше да бъде всяка година. Просто плановете са едно, а реалността съвсем друго. Въпреки всичко, дядо, не си забравен и никога няма да бъдеш ! Почивай в мир.

Въпреки тъжния повод, знам че животът продължава и трябва да се живее с пълна сила, защото е само един и не особено дълъг. Преди няколко дена ме попитаха в ICQ-то: “Как си ?” и аз непринудено отговорих “Жив и щастлив“. Сега продължавам да се чувствам така и съм много радостен. Основната заслуга за това е една усмивка 🙂 Усмивке, не угасвай никога, никъде.

Времето се оправи ! Навън грее едно хубаво слънчице, само за разходки е. Вече имам и Интернет. Водата, ту я има, ту я няма, но май взех да свиквам …

Довечера … довечера вече ще изляза от тази бетонена кутийка

п.с. само 2 часа по-късно настроението ми тотално се скапа … времето се развали отново, и ми се случи нещо от което ми писна вече, и дори не мисля да пиша за него …

Днес ми беше много готин ден, въпреки че се чувствам малко гузно. По принцип трябваше следобяда да карам нашите до едно село на близо по един лош повод, но майка ми не можа да излезе по-рано от работа и се отложи за по-късно. Аз вече си бях освободил следобеда от работа и реших да го запълня с нещо по-приятно. Ходеше ми се някъде … погледнах кой в Q-то и кой е свободен за разходка. Веднага се навиха Вилито и Яна и решихме да отидем в Храбрино, за да избягаме малко от невероятната пловдивска жега. С астралката стигнахме бързо и тръгнахме нагоре към скалите. Аз не бях ходил преди и добре, че Вилито знаеше пътя. Оказаха се малко по-далече от колкото очаквах. На изкачване по едно време свърши пътеката и за малко вървяхме през дива гора, като горе-долу спазвахме посоката. В последствие се оказа, че просто трябва да се следва маркировката за хижа Здравец, но така беше по-интересно 🙂 Имаше чешми със студена вода, която добре ни разхлаждаше. Скалите бяха много величествени, много отвесни и много високи. Яна едвам преодоляваше страха от височини. Дори и на мен на моменти ме хващаше страх да поглеждам надолу. Постояхме малко най-отгоре, хапнахме сандвичи, но слънцето си беше доста силно и тръгнахме обратно. Все пак в 17 часа трябваше да съм у нас, за да ходя с нашите на село. Така за няколко часа си направих много хубава разходка. Друго си е планината, дори и жегата е различна.

Тъпото беше, че не обичам да лъжа хората, а днес се наложи на някоплко пъти да прикривам част от истината. На работата не казах, че пътуването се отлага за 17 часа, у нас не казах, че съм излязъл от работа по-рано, на Яна и Вилито не им казах, защо не бях на работа … всъщност за нищо не съм излъгал, но ми някакво гузно.

Гласувах.

До преди 2 седмици почти бях убеден, че няма да гласувам, дори по разни online анкети избирах този отговор. Йонов, ти беше човека, който ме убеди да гласувам онази вечер в Гражданския клуб, заедно с Йохо. Сега не съжалявам. Предишният път пропуснах и нямам право да говоря против царя (не че го правя де), но сега поне знам че всичко не мина без мен. По принцип не обичам да гласувам за депутати, които в бългаския парламент гледат само себе си и както се казва – “всички са маскари”. Предпочитам мажоритарните избори като за кмет или президент – така може поне малко да знаеш що за човек е този. който избираш. Днес, след като бях решил, че ще гласувам, също използвах този подход и всъщност гласувах за човек, а не за партия или коалиция.

Знам, че вече е късно да Ви агитирам (точно преди 10 минути вече излязоха и първите прогнозни резултати на ангециите), но снощи една картичка от FameCards, за кампанията за увеличаване на гласуването ме накефи супер много 🙂 Браво на момиченцето и на фотографа:

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.

Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.

Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.

С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.

Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.

Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.