Нямах никакви планове за този уикенд (освен да си търся обувки), и естествено се получи нещо съвсем друго. В събота сутринта Йонов ме субуди и каза, че е размислил и да ходим към село Боженци. Предишната вечер подхвърлихме да ходим, но така и не се решихме. Утрото обаче, като по-мъдро от вечерта, ни подкани да ходим. Така взех Магито и Йонов с Астралката и потеглихме към Стара Планина. По пътя се усетихме да се обадим на Тихомир от Казанлък и да го вземем с нас. Той се оказа че е на работа, но каза да му звъннем пак като пристигнем. Центъра на Казанлък са го направили много хубав ! Разходихме се малко, Тишо ни заведе на едни сандвичи да хапнем и тръгнахме отново на път. Казахме му да идва с нас и той се съгласи 🙂 Единственото в Казанлък не ми хареса, че няма почти никакви табели и се объркахме и обиколихме целия град преди да влезем в него.

Преминахме прохода Шипка и минахме през мястото, където миналата година катастрофирах. Спрях за малко и огледах мястото. Счупената мантинела, все още си беше смачкана. Тревата и храстите бяха порастнали още повече. Интересно ми беше да се върна отново там. Имаше горски ягоди наблизо и Магито веднага ги надуши 🙂

Малко преди нашата цел – село Боженци, срещнахме по пътя Яна и Сребрин, от които всъщност ни хрумна да отидем на там. Те още не бяха стигнали. Оказа се че нещо са се объркали с рейсовете. Взехме ги на нещо като стоп, но се оказа, че само след няколко завоя е и самото село. В Боженци е много яко (ако мога така да се изразя). Всички къщи са във възрожденски стил и същевременно в тях си живеят хора. Вярно е, че половината са превърнати в механи, но всичко като е в един стил е хубаво. Просто си струва да се посети ! Взех си и печат за 100-те туристически обекта.

Обикаляхме поне няколко часа, но съм сигурен, че има още доста хубави места да се видят в това село. Уважихме една от механите като седнахме за почивка и хапване. Ядох “Боб в гърне”, но в сравнение с този от Широка Лъка, не струва 😛 Пърленката, обаче е супер 🙂 Оставихме Яна и Сребрин в Боженци, а ние тръгнахме по обратния път.

На върха при Шипка се почудихме малко дали да не спрем, и си казахме – така и така сме тук, дай да се качваме! Оставихме колата долу (вече бяха заключили бариерите, а и така е по-хубаво) и се закатерихме по стълбите. Така за пръв път ходих и до Шипка. Направихме си и доста снимки там. Скоро ще трябва да попълня Нашите Снимки с цялото ни пътешествие.

Тръгнахме отново към Пловдив, но вече се стъмни и докато се чудихме по кой път да се върнем – през Карловския или през Павел Баня, на Йонов му хрумна да ходим да спип в негото село Колю Мариново. Нашите малко ми се разсърдиха като им се обадих и им казах, че ще се прибера утре сутрин, а бях казал, че излизам “за няколко часа”. В неделята по принцип трябваше да ходим на село. Така се съгласих за Колю Мариново, само ако станем тръгнем рано сутринта за Пловдив.

Още по-странно беше положението на Тишо, който беше отишъл на работа в събота, а отиде до Боженци, Шипка, а след това се съгласи да дойде и до Колю Мариново и до Пловдив. Все пак на път за вилата на Йонов минахме през селото на Тишо – Долно Сахране, от където взехме малко хранителни запаси за вечерта. Минахме през Средна Гора по тъмно и не можахме да се насладим на красотата й, а и беше вече сравнително късно и бяхме изморени. Пристигнахме в Колю Мариново към 23 часа, направихме си една хубава вечеря, намерихме едно хубаво домашно винце и след това спахме много хубаво (всчики се похвалиха че са спали много добре).

В крайна сметка в неделя в 9:30 си бях в Пловдив и след това с нашите ходихме до Чоба, по същия път, по който се прибирах малко преди това.

Хубави неща стават спонтанно ! 🙂 Аз се заредих хубаво за новата работна седмица, а Вие ?

Върнах се от поредното ни пътешествие из България. Този път целта ни беше Странджа и село Българи. Честно казано с Магито и Йонов тръгнахме в не особено бодро настроение, дори леко изнервено, защото не се знаеше до последния момент ще се ходи ли, и кой ще идва.

За пръв път отивах към Странджа. На отиване решихме да минем по “долния” път през Хасково, Харманли, Тополовград, Елхово и от там към Българи. Въпреки, че знаехме, че пътя ще бъде лош (най-вече из Странджа) решихме, че поне веднъж трябва да минем от там. Общо взето настроението, което ми поднесе първоначално тази нова за мен планина, беше красота и самота. Особено последния участък от пътя – след Елхово по пътя към Българи. Представляваше нещо като разходка с кола из парк – тесен път колко ширината на една кола и още малко, от двете страни плътно дървета и храсти, и естествено дупка до дупка в асвалта. Самотата я усетих, когато видяхме двама човека и възкликнах : “Я, хора”. Просто наистина там е много безлюдно. Селата са доста на рядко и почти ненаселени.

Лека полека стигнахме Българи в петък вечерта. Там срещнахме Камелия, Ицо и Тихомир (с последните двама се запознахме там) и си направихме лагер на една полянка, където си опънахме палатките. Вечерта се опита да завали леко, но не успя. Като цяло случихме на време. Вечерта малко след като си легнах дойдоха още хора с коли, пуснаха музика и започнаха да се настанявам. На другия ден се очакваха още много хора на същата полянка, така че решихме да се преместим. На сутринта намерихме едно хубаво място на вътре в гората, идеално за палаки, само където беше малко далечко от селото и за всяко нещо, за което трябваше да ходим отнемаше по един час (освен ако не ходихме с колата, естествено). Странното за мен в Странджа беше, че имаше невероятно много дърва за огън (почти беше трудно да стъпиш на нещо различно от сухо дърво), а няма никакви камъни. Едвам намерихме малко да си оградим “огнището”.
Събота вечерта бяха нестинарските танци. Имаше страшно много хора, и дори и аз (като един сравнително висок човек), виждах трудно. Имаше и много фотографи и репортери. За първи път гледах нестинари на живо и мисля, че си струва ! Въпреки обвиненията на много хора, че се мажат с мазила и вече не са истински, все пак наистина влизат в огъня заедно с иконите и има нещо тайствено ! След края на представлението много от зрителите също влезнаха в жарта. Аз не влезнах. По едно време доста се почудих, но не го направих. Едно глупаво оправдание, което си дадох, беше че на другия ден стъпалата ще ми трябват да шофирам. Като гледах днес Магито как не може да стъпва, направо си повярвах, че добре съм постъпил.

На събора имаше и много чужденци. Малко преди нестинарите, част от тях направиха много хубав спектакъл с ленти, кърпи и пеене на български народни песни, много по-добре от доста българи. Искренно се впечатлих.

Днес сутринта станахме сравнително рано, за да имаме време да минем през морето на връщане към Пловдив. Пихме кафе в Царево и доста се чудихме на кой плаж да отидем. В крайна сметка спряхме на Приморско. Плажчето е хубава, а и имаме хубави спомени от лятото преди две години. Моренцето вече е идеално 🙂 Поплувах си с кеф и след това се попекохме. Само където май прекалихме. Стояхме само няколко часа в Приморско, но сега целия съм червен и гърба ми пари. Дано умората да ме надвие и да спя спокойно тази нощ.

Наред с всички хубави неща които ми се случиха последните три дена, за десерт беше една невероятна дъга малко след Стара Загора, където пък ни валя пороен дъжд. Такава огромна и ярка дъга до сега не бях виждал !

Вчера беше моя ден от фирмата да стоя на нашия щанд на изложението Булконтрола. Първоначално си мислех, че ще съм два дена, но се оказа, че само за един. Аз вече се бях уговорил да оставам вечерта в София и нямах намерение да се отказвам от този ми план. Само не го бях измислил финално как на следващия ден ще се върна в Пловдив в 8:30 на работа.

Вчера тръгнахме в 8 сутринта за изложението. Аз бях (както трябваше) с черен панталон и официална риза, а в раницата си носех друг панталон, тениска и кецове. На самото изложение беше спокойно – имаше сравнително малко хора, но то това му е хубавото на тези специализирани излопжения, че ходят само хора, които наистина се интересуват, а не зяпачи. В 14 часа чух, че ще има семинар на някаква тема за микроконтролери. Първоначално разбрах, че ще е за Atmel и реших да отида уж за малко. Оказа се че сме само двама човека и направиха семинара за нас. Оказа се че е представяне на микроконтролерите на фирма Renesas, която е обиденение на Hitachi и Mitsubishi. Естествено се похвалиха, че са най-великите 🙂 Само където не са много известни в Европа и са решили да правят зарибявки. Общо взето са им хубави микроконтролерите, а и предлагат безплатно C компилатор (с ограничение до 64kB). Все пак си мисля, че са ориентирани главно към големи производители на електроника. В кафе паузата в 16 часа си поговорих малко с организаторите, които си казаха, че са очаквали повече хора и малко след това си тръгнах. Малко кофти постъпих, но все пак казах, че отивам за малко. (пфуу позабравил съм разговорния английски 🙁 )

След края на работния ден се преоблякох в колата, оставих официалните дрехи да пътуват към Пловдив, а аз имах среща с taralezh пред университета. Отидох до една спирка да чакам рейс, но нямаше от къде да си купя билети. Казаха ми че шофьорите продават, но на това 114, на което се качих нямаше и аз като примерен гражданин си слезнах на следващата спирка. От там си купих билети, огледах таблата кои номера ходят до Орлов мост и се качих на едно 305. Дори успях да подраня. нямах никаква представа за колко време мога да дойда. Много отдавна не бях пътувал сам с градския транспорт в София. Еми дойде и ми подари две списания Digital Photo-Video (БЛАГОДАРЯ много !). Имаше час и половина до началото на NightSongs и решихме да пийнем бира някъде. Отидохме в една пицария, където намерихме свободни места (май се казваше Уно или нещо такова). Докато пийвахме и говорихме се обади Маги, че все пак ще дойде на театъра. Станахме малко по-рано и отидохме да я вземем от попа. След това направо към Хамбара. Мястото наистина вътре изглежда като нашето мазе, където едно време правихме партита. Трите запазени билета ни чакаха, срещу които получихме диск (самия билет) и чаша JimBeam 🙂 Седнахме горео от където си мислех, че ще се вижда по-добре, но май не е точно така. Актьорите бяха супер ! (не е тайна и че съм фен на Весела 🙂 ). Играха толкова добре, че по едно време като се обърнах към Еми, тя ми каза, че още малко ще се разплаче за Тони.

След представлението си тръгнахме сравнително бързо, защото никой нямаше пари за такси и решихме да си хванем метрото. Оказа се че Магито и Еми и двете са в Овча купел и двете май доста си паснаха по характер 🙂 Те слезнаха на метроспирка К.Величков и се разделихме. Аз на Вардар и се обадих на сестра ми, да ме посрещне. Отидохме в квартирата й, и не след дълго бяхме в леглата. Аз трябваше да си хвана първия рейс за Плводив, който е 7 сутринта и реших да отида доста по-рано, да не би да няма места. Станах в 5:30 и 6:15 бях на автогарата. Оказа се че съм бързал на празно. Рейса дойде чак в 7 без 25 и имаше дори свободни места. Явно сутрин трафика е повече от Пловдив към София. В 9:30 с един час закъснение бях на работа.

Така завърши моето едно/двудневно приключение. Сега като се прибрах от работа в опашката за модериране на коментари в блога ме очакваха над 9000 (!!!), като ми отде доста време докато ги почистя. Първо на php-то му свършваха лимитите за време преди да ги покаже всичките и се наложи да ги трия по други начини.

Утре си взех почивен ден от работата. Дано да тръгнем на някъде както е плана, но точно за това ме съмнява … Весели дни !

п.с. … а първи юни е деня на детето … 😉 Честит празник !

Днес след обяд точно бях започнал да пиша как плановете се правят единствено за това, да не се получат, и моя план се промени. Всъщност щях да пиша, че се убеждавам, че винаги се променят за по-добро. Най-пресния ми пример, е че няма да ходя в София в понеделник-вторник, а в сряда. Първоначално си помислих – край, провали ми се всичко, но в последствие се оказа, че е по-добре 🙂

Та да се върна за днес. Точно когато вече реших, че няма с кой къде да ходя, Герито се обади и решихме да ходим някъде.Тя имаше едно предложение за село Момино село и до някакви езера до него. Без да му мислим много тръгнахме. Стигнахме до там, но не намерихме пътя към водните басейни. Видяхме, че до съседното село Борец има язовир с едноименното име. Променихме плана и отидохме до него. (Забележка номер една : избягвайте пътя Момино село-Броец, в много лошо състояние е !) Предпочетохме го, пред малките безименни сини точици на картата, все пак поне имаше име 🙂 Съвсем не съжалявам, че отидохме там. Язовирчето е много приятно (за съжаление с мръсна вода) и става за разходка. Обиколихме го, което беше много бърза задача. Имаше много патки и лебеди във водата. Красота и спокойствие.

Тръгнахме обратно и се учудихме как пътя на връщане е хубав, но обяснението се оказа много просто – объркали сме го 🙂 Така през село Пъдарско пътя е идеален 🙂 Решихме да се върнем през друг път и продължих направо към Ръжево Конаре, от там към Дълго поле. Когато стигнахме до разклона на пътя Пловдив-Карлово ми хрумна защо да не продължим направо и да пресечем главния път, вместо да се прибираме по него. Идеята ми беше Старосел 🙂 Както и направихме. За втори път отивам на Старосел и тракийския храм по залез слънце, за втори път се уверявам колко е красиво там и за втори път не мога да си взема печат, защото е затворено вече, но последно няма чак толкова голямо значение. Поне са оправили пътя до селото Старосел.

На тръгване отново решихме да минем по друг път, и по-точно покрай язовир Пясъчник. Минахме през село Красново, след което пътя отново стана лош. От слаломирането между дупките не можах много да се нарадвам на красотата на язовира, затова по едно време спряхме и отидохме до водата. Беше почти като на море. В същото време небето беше от ярко до тъмно червено.

Продължихме по малките пътчета и от едно село към друго. (Забележка две : избягвайте и пътя Неделево-Голям чардак. На места си е изцяло черен път) Включихме се в Труд и се прибрахме. Така от нищото и тръгване така изведнъж минахме 160 km и изкарахме хубави 6 часа 😉

Малко извън темата с пътешествието, но свързано с внезапните панове беше петъшното ми ходене на кино на филма “Шифърът на Леонардо“. Чел съм книгата и въобще не се замислях дали да гледам филма, но след като Магито ми предложи си казах: защо пък не. Имаше проблеми със запазените места, но все пак влезнахме, макар и на разбъркани редове. Наш’та леля (майката на Маги) малко ме накара да се изчервя и засрамя, като ме похвали за този блог. Не се чувствам добре, когато ме хвалят и охарактеризират.

Знаех какво става във филма и отговорите на всички загадки и единствената интрига за мен беше как са направили филма в Холивуд. Общо взето разминаванията са малко и горе-долу са се придържали по книгата до колкото може всичко да се предаде на екрана. Все пак една книга не е сценарии за филм и обратното. Единственото нещо за което може да разберете само от филма е

(спрете до тук, ако не искате да узнаете какво става или просто не click-айте на more)

Continue reading was: за плановете →

Честит празник !

Днес на почивния ден, семейно оидохме в София, където братовчетка ми Албена освещаваше апартамента си. Всъщност беше си пътуване като един работен ден. Станах както обикновенно към 8, тръгнахме и в 18:30 съм си у нас. Не минах без объркване на пътя из София, но се оправихме. Все пак имаше и доста затворени улици, заради празника, а вечерта и за мача.

Освещаването мина хубаво. Дори след обилния обяд се разлигавих с малките лапета 😉 В смисъл – играхме си, подавахме си едно нещо като топка, но се залепва (много е зарибяващо, трябва да си купя) и се гонихме. Успокоих се, че въпреки новообразувалото ми се шкембенце все още мога да се държа като лапе 🙂 Ама съм си едно голямо дете (поне на акъл, ако не на години 🙂 ).

п.с. само където изпуснах абитуриентската на Калоян 🙁

Преди малко отидох да се постригвам, но фризьорката ми каза, че ще може след един час. Така имах известно време да изгубя и реших да паля гумите да отида някъде наблизо извън Пловдив. Така и така бях със синьото, погледнах картата и си харесах село Оризари. Дадох газ, за да се разхладя в горещото пловдивско време, по радиото пуснаха любимата ми песен на Sonique – Sky и си направих едно кратно jurney to a far away place now … where we can be absolutely free. Двайсетина минути по-късно бях в центъра на селото, където се чудех на къде да тръгна гледайки табела, която посочваше, че на дясно има водни ски и места за нощуване, а на ляво – стадиона. Инстинктивно тръгнах на ляво. Всъщност моята цел беше Марица. Както и предположих стадиона се оказа точно до реката. Все още личаха последствията от наводненията миналата година – пясък, чакъл, диги, съборени дървета … Все пак се мушнах до реката. Вървях по едни дънери и за малко да цопна във водата, но се задържах 😉

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Трите почивни дни бях на Иракли за обявеното почистване там. С Магито и Йонов си изкарахме много добре, а и свършихме хубава работа. Всъщност съвсем не бяхме само ние. Имаше общо около 100-200 към 100 човека, дошли за почистването. Астралката се превърна в боклучийска кола, защото имаше малко коли и главно извозвахме чувалите до асвалтовия път с моята кола. Събирахме боклуците разделно и накрая дойдоха от ecobulpac да ги извозят, но не искаха да влизат по черния път. Останалите боклуци откарахме до контейнерите в близкото село Баня.

Времето беше мрачно и не ставаше за плаж, но и не валеше, така че беше идеално за почистане. Чак днес сутринта, когато изнесохме боклуците, Иракли ни се усмихма със слънце 🙂 Някои се изкъпаха, но аз не посмях.

Като цяло може да кажа, че открихме официално сезона на палатките, морето и пътешествията. Запознахме ме се с много хора (ах, как не помня именаа) и дори взехме още двама човека на връщане.

Застрояването в района още не започнало, но има доста хора които идват, гледат и мерят земите (между другото видяхме обяви, че земята се продава там за 1 евро/m²). Направо още не мога да повярвам какво искат да направят. Трябва да не им позволим ! Там е такава красота. С Йонов, докато чистихме, дори помислихме, че видяхме диви прасета, но в последствие ни обясниха, че там така се гледали домашните прасета – на свобода. Което автоматично ги прави полу-диви за мен. Иначе и птичките и разстенията са уникални. До колкото разбрах все още дори нямат разрешително за строеж, но това не би ги спряло и по-скоро ще си платят глобата след това, отколкото да чакат. Така че трябва да се действа преди да започнат ! Който е заинтересован нека посети DaSpasimIrakli.com.

Снощи вечерта с Магито, Вилито и Йонов решихме да отидем на планина. Окъсняхме много, защото изчакахме и сестра ми. Така към 9 часа вечерта тръгнахме от Асеновград към целта и подслона за вечерта – параклиса Св. Илия. Естествено вече беше тъмно и направихме един двучасов преход през гората, като на места дори не знаехме дали следваме правилната пътека. Към 11 часа пристигнахме доста понамокрени от листата на храстите и дърветата, през които минавахме. Настанихме се в паракалиса, в който нямаше никой, и махнахме мокрите дрехи. Всеки взе каквото намери сухо и се мушнахме в чувалите 🙂 Направихме си нещо като вечеря, като се оказа, че носим доста неща за ядене, като се има в предвид, че тръгнахме на бързо. Йонов дори не беше проспуснал новата му страст – Троянска сливова 😛
Сутринта се събудих в 7 часа, станах за една работа 🙂 излязох от параклиса и останах потресен. Чак тогава видях на какво хубаво място съм бил !!! Гледката беше просто неописуема – параклиса се намира на един връх, и във всички посоки се открива невероятна гледка. От едната страна “цялата” Горно-Тракийска низина с Асеновград, Пловдив и всички селца, а на другата раззеленилите се склонове на Родопите. Единствено ми напомня на гледката от Перперикон. Другаде не съм виждал такава. След като видях това просто ахнах и не можах отново да влезна вътре, то и без това не ми беше много удобно и не съм спал много.

Събрахме малко дърва и учудващо лесно успяхме да ги запалим, като се има в предвид, че повечето бяха мокри. След като станаха всички си изпекохме филийки на жар и закусихме добре. Забравих да кажа, че около параклиса си е доста добре подържано – има огнища, скари, градинки с цветя.

Точно решихме да тръгваме, но отново заваля дъжд. Изчакахме малко да намалее и все пак тръгнахме. Отново се понамокрихме, но постепенно слънцето взе превес и в крайна сметка се спряхме на една слънчева полянка. Там заседнахме поне два часа 🙂 Някои дори си правеха слънчеви бани. След нощния студ, сутрешния дъжд, в крайна сметка изпукахме от жега в Асеновград и си купихме сладолед 🙂 Малко след като се прибрахме в Пловдив, отново заваля. Май са дошли летните дъждове вече 🙂

Както цяло съм много доволен от разходката ! Получи се просто идеално 🙂 Другата седмица отново има 3 почивни дни и живот и здраве може да отидем някъде по-далече.

п.с. Сложих снимките тук 

Вчера (в неделя) беше рождения ден на Магито. Още веднъж голямо ЧРД , Маги !!! 😉 Та по случай повода решихме да отидем на някъде в планината. От предишната вечер бяхме решили за някъде покрай хижа Здравец, но вчера както си ядохме тортата, единодушно решихме да зарежем тази идея да се отправим към Чепеларе при баба Руска. След дълго туткане и пазаруване успяхме да тръгнем към 13 часа от Пловдив. Когато стигнахме в Асеновград се усетихме, че може да вземем и Дил с нас 🙂 Йонов й звънна и тя се оказа, че си е в къщи и се нави. Дори ни беше много благодарна, че я измъкнахме от целодневната летаргия с Discovery Channel. Изчакахме я малко да си приготви нещо като багаж и в 14 часа вече се отправихме към Чепеларе. Чак по пътя успяхме да намерим баба Руска по телефона, за да й кажем, че идваме. Тя естествено много се зарадва. Пристигнахме, помолихме я да ни направи родопски клин, а ние петимата отидохме на разходка. Случихме на прекрасен пролетен ден ! Природата над Чепеларе е божествена. Отидохме на невероятни зелени полянки с цъфнали цветя и пеещи птички. Лежахме по земята, точно като онази прословута моя снимка в стил – “лесна е бат’ Ицовата”. (в момента дори ми стои за основна снимка в блога).

Вечерта решихме (то вече нямаше друг начин) да останем да пренощуваме там. Направихме си хубава вечеря, след което се качихме на втория етаж, където с хубава музика и винце (всъщност кой каквото пиеше) се заиграхме на една “игра с думи” (онази с плочките, където нареждаш думи). Неусетно стана среднощ и всеки започна да заспива. Легнахме късно, но на чисия въздух, сутринта сравнително лесно станах по почти същото време, за което ставам за работа. Вечерта се бях обадил, че си взимам половин ден отпуска (при нас може и така 🙂 ), така че към обяд трябваше да сме се прибрали. Герито също беше на работа от 12 часа. Колкото и да ни се струваше, че има време, едвам успяхме да тръгнем към 10:30. Честно казано въобще не ни се тръгваше, но това е друга тема 🙂 Успяхме да стигнем точно на време и направо отидохме на работа. Така работната ми седмицата започна с половин ден закъснение, което си е повод за радост 🙂

Хубава седмица !