Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Ей сега ще стане една мацаница от теми, но не ми се пускам много постове.

Светлина

В петък вечерта бях на откриването на най-новата изложба на “Изкуство днес” със заглавие Светлина. Много хубави неща, само където основното беше тъмнина. Повечето помещения бяха напълно затъмнени и на места просто не виждаш къде стъпваш или дали ще блъснеш някой. Въобще е най-добре да разгледате изложбата сам, когато няма много хора. Иначе повечето неще са много добри и можех да си стоя много време в някои инсталации.

След изложбата отидохме в Гражданския клуб на малко хапване и продължаване на пийването. След това в Найлона. Там се видяхме с Миро, пихме още бири. Точно когато си мислех, че ми стига толкова Таня ме замъкна и в Пъзела (бившия Sax), където си разделихме още една бира, след която вече се прибрах

Съботата

В събота през деня ходихме на Чоба с нашите. Не бях си доспал и ми беше много криво и дори малко се скарахме. Хубавото беше след това – като се върнахме, отидох на гребната с Лео. Въпреки многото хора там, си направих хубава разходка, а и Усмивката ми оправи цялото настроение 🙂

Warming the angel

Събота вечерта беше Depeche Mode парти-то в Петното и естествено бях там 🙂 Имаше много хора, за разлика от обичайните вторнишни wave партита. Рекламата си върши работа, а и това си беше официално подгряващо парти за концерта. Получи се много яко ! Видяхме се и с Донка. Стоях до към 3 часа и усетих, че започвам да заспивам. Отидох за малко до Найлона да видя Таня и след това се прибрах да поспя малко.

Keysigning party

Обявеното подписване на GPG ключове се превърна в нормална среща да се видим. Аз си мислех, че имам остали листчета с fingerprint-а на публичния ми ключ от OpenFest-а и оставих за тази сутрин да ги търся и така и не ги намерих, а нямам принтер да си отпечатам нови. Важното беше, че се видяхме 🙂 Бяхме Йовко, Дафо, Антоний, Боян и аз. В 11:30 ни се стори малко рано време за бира и пихме безалкохолни в Орфей-а.

Arch64

Видях че е изляло официално ISO за инсталиране на Arch Linux за X86_64. Дръпнах си го и ще видя кога ще ми остане време да го инсталирам. Имам желание да се възползвам малко повече от процесора ми.

Пейо

Така и така почти всеки път го правя, нека този път да пробвам едно блогване точно в стил Пейо 🙂 Мисля, че е напълно подходящо за ден като днешния.

1-ви април

Днес е (беше) 1-ви април. Международен ден на шегата. Много съм доволен, че успях да го преживея без да излъжа някой или мен да ме излъжат. Само Софито се опита, но не успя 🙂 Всъщност то това си е идеята – просто шега. Има ли разлика между шега и лъжа ?

mp3 плеър

В петък след работа насочих Лео в посока Техномаркет Европа и се върнах с новичък mp3 плеър. Просто реших, че няма за кога да отлагам. Вече цяла седмица бях на колело и ми трябваше такова нещо, а и отдавна се каня. Взех малко пари и реших да ги дам за това. Купих си най-евтиния модел с 512 MB флаш памет – NEO m’cord. Имах малко проблеми с него още първия ден, но като цяло съм доволен. Единствено оригиналните му слушалки просто отказват да стоят в ушите ми, докато карам колело, така че ще си ползвам други. Иначе и те не са лоши – хем са връзка за врат, хем слушалки. Иначе си свири плеърчето 🙂 има си и радио, идеално е и за обикновенна флаш памет (то си е с такава форма дори), каквато нямам.

театър

Днес Магито ме нави да отидем на един театър в Синдикалния. Някакви нейни приятели организират нещо като куклен театър. Всъщност всичко беше от беши кърпи, които светеха на неонова светлина, а актьорите и всичко останало не се виждаше в тъмното. Много яко беше ! Не бях гледал нещо подобно преди. Всичко изиграха просто чудесно. А и музиката беше на точното място и част от цялостното усещане. За съжаление така и не запомних името на трупата и постановката, но останах страшно впечатлен. Всъшщност са млади момчета и момичета, които с парите от входа планираха да отидат на някакъв фестивал в Пазарджик.

Люто

Принципно не ям много люто, но днес Йонов ме нави да отидем на тайландския ресторант и да ядем пилешко с ориз и босилек и къри. Май това беше най-лютото нещо, което съм ял, но ми хареса 🙂 След като го изядохме (двамата 600г.), просто разбрахме колко е прекрасен света … без къри 🙂

“В” като …

Вечерта решихме да завършим като изгледаме някой филм на Mac G5-цата в офиса на Йонов. Докато с Герито отидохме за бира и да тя да хапне нещо, те бяха избрали филма V for Vendetta. Филм, който с нищо не ни впечатли. Йонов защо каза, че бил английски ? Сега гледам че е САЩ/Германия.

Еко фитнес

За този уикенд имах големи планове да ходя на накъде – от това да отида на море в Иракли, през Чепеларе или поне до скалите над Храбрино, но в крайна сметка утре ще съм на село 🙁 Както каза майка ми – еко фитнес.

Тази седмица го карам на вечерни културни мероприятия. Само да не звучи като оплакване 🙂

филмът – “What the #$*! Do We (K)now!?” (с превод като “Човекът и вселената”). Този филм ни го даде Митко йогин, като бяхме в неделя на Розино и в понеделник с Герито го гледахме у нас. Хубав филм с интересни идеи. Всъщност не мога да го нарека точно игрален филм, а по-скоро филм като по Discovery Channel. Разказва се за квантовата физика и как може всичките ни представи за света да се окажат погрешни, както вече се е случвало в миналото. Сега дори видях, че има и продължение.

концертът – Остава в Петното. За пореден път, но след по-дълга пауза от обикновенно 🙂 Концерта започна с голямо закъснение, защото в 22:30 дойдоха полицаи и започнаха провека на всички в заведението. Накараха ни да излезем навън и отделяха хората без лични карти. Защо винаги се сещат да правят такива показни акции, когато се случи нещо … Както и да е … иначе концерта си беше супер, както винаги ! А аз пак си намерих познати в Петното 🙂

театърът – “Сън в лятна нощ”. Този път в драматичния не беше толкова студено 😛 Добра постановка и актьорите играха страхотно.

Всъщност дали всичко това се случи или беше просто сън …

Сега се прибирам от обиколката ми в нощта на музеите и галериите. Много съм доволен, че с Гери и Яна обиколихме всичките 20 обекта включени в проявата. За пет часа (от 20:30 до 1:30) минахме порез всичките като само две бяха вече затворени. По принцип беше обявено, че ще работят до 3, но към 2 вече почти всичко беше затворено. Навсякъде имаше страшно много хора (като не на всякъде имаше безплатна бира) и всички бяха доволни. Общото мнение, е че идеята е супер добра и трябва да се повтаря по често. Коментарите бяха от поне два пъти годишно до всеки месец. Искам още веднъж да поздравя организаторите и специално Весела от галерия Сариев. Браво, Веси, идеално стана ! 😉

Една добра идея за петък вечер, ако сте в Пловдив или смятате да идвате. Наистина поздравявам организаторите за идеята. Аз ще разгледам каквото мога, но може би ще се задържа повече в Банята.

п.с. Йонов, нали не си забравил, че искам плакат 😉

Както вече писах, аз като виден фен на Весела Казакова, нямаше как да пропусна представление на StereoLove в Пловдив, като част от “Сцена на кръстопът”. Не можах да навия никой да дойде с мен (т.е. всеки имаше други ангажименти), взех си един билет (от драматичния, защото на касата на ГТК отказаха да ми дадат), и мислех че ще го гледам сам, но за щастие видях доста познати (Мила, Елито, Маги … ) и се зарадвах на неочакваната среща 🙂

Спектакъла е модерен и много ми хареса ! Самата му идея точно съвпада с моите виждания за живота. Един модерен поглед за хубавите и лошите страни на живота, за любовта и секса, за грешките и успехите … Най-много ми хареса извода от цявлото представление, което е и моето мнение, че не трябва никога да се съжалява за минали действия и/или бездействия.

И казвайте по-често … ТУУУУУУУУУУТТ 😉

Тази вечер ходих на танцово представление в Баня Старинна. Беше много хубаво и искам да го отделя от предишния пост, с не толкова положителна енергия.

Самия спектакъл е от две части (дори май три). Първата е моноспектакъл на Ана Каракашева, наречен “Босо Танго”, който бях гледал, но с удоволствие изгледах отново. Втората част по принцип също трябваше да съм я гледал, но днес беше толкова променена, че дори не мога да кажа, че е същото онова представление “Тя” от миналия път. Участваха повече хора и наистина се превърна в танцова импровизация. Един гаф се превърна в превратна точка за изпълнението – почти в самото начало спря тока и респективно музиката и осветлението, като се включи само авариината лампа за изхода. За огромна моя радост, а и на цялата на публиката, двете Ани (Митева и Каракашева) продължиха представлението в тишина и полумрак. Изведнъж на сцената се появи един японец с гайда, който просто разби всички с уменията си, а когато се появи и човек с тарамбука, просто всички останаха възхитени и запленени от това което гледат и слушат. Въпреки липсата на оригиналната музика (мисля, че гайдата трябваше да е просто допълнение), представлението стана повече от отлично и наистина се докосна до идеята за танцов експеримент и импровизация.

Днес бях на празненството по случай 30-тата годишнина на Сценични Кадри, където учеше сестра ми. Всъщност новото му гордо име е “Национална гимназия за сценични и екранни изкуства” . В началото мислех въобще да не оставам на представлението в Драматичния театър, защото след това щях пак да излизам, но всичко много ми хареса и не можах да си тръгна по средата. Започна с театрална постановка, в която, естествено за училището, декорите, костюмите, грима и осветлението бяха на ниво. Малко куцаха театралните способности, но все пак те дори не учат за актьори. След това имаше кратко представяне на историята на училището от 1975-та година до сега. Пуснаха кадри от първите години, както и от най-драматичния момент преди 5 години (когато и сестра ми учеше там) и искаха да закриват училището, и всъщност почти го бяха направили. Дадоха демонстрациите, които организираха в Пловдив и София и по едно време дори аз се разчуствах, като това дори не е моето училище. Освен това предствиха костюми и грим от (почти) всички исторически периоди. Един от костюмите беше от дипломната работа на сестра ми, и въобще имаше доста неща на ученици от нейния випуск. Прочетоха официални пожелания от различни институции и естествено завърши с торта и шампанско. Част от преведствията бяха под формата на музикални изпълнения и едно изпълнение на акордеон направо ме разби. Не разбрах името на момчето, но с акордеона имитираше различни други изструменти като цигулки и китари и свиреше с все душа.

И аз пожелавам упех на училището занапред, защото всички там са много весели, освободени и най-вече талантливи ! Знам го от лични наблюдения и само съжалявам, че вече не познавам хората които учат там. Преди като ходех, все срещах някои познат,а сега вече са нови лица.

След тържеството прибрах колата и отидох в Петното, но нещо бях изморен от целия ден и се прибрах след първата бира. Сутринта деня започна с ходене до село и садене на домати, а след обяд посрещах сестра ми и нямаше време да си почина. Сега наистина се чуствам физически изморен, но не и емоционално.