Както предишните няколко вечери, така и тази въобще не ми спи и като цяло не мога да спя. Сега поне съм решил да си запиша какво става напоследък, че някои хора дори ми звъннаха да ме питат какво правя, защото не съм писал в блога и не знаели 🙂 Хора, блога си е за мен, ако се интересувате от мен – звънкайте … радвам ви се 🙂

Миналата събота и неделя бях в Мандрица, този уикенд също ще ходя, следващия съм на сватба на братовчет ми и като цяло искам да се оплача, че не ми остава време за моите си пътешествия. Май ще трябва да изчакам чак отпуската. А ми се ходи някъде. И си търся хубава палатка. Някой да препоръча нещо ?

Вчера (в сряда по-точно) бях на новата изложба в Баня Старинна.  Снимките на Гоце Наневски ми харесаха, работите от вестници на Исмет Рамичевич по не ми допаднаха. Ако имате свободно време минете и разгледайте – така и така нищо друго не се случва в този град в този заспал сезон.

Тази вечер отидох да гледам “Парфюмът: историята на един убиец” от програмата на филмовите нощи във Филипополис. Историята не ми допадна особено (не съм чел и  книгата), но въпреки това е доста въздействаща, както и филма. Препоръчвам го. Лятното кино дори беше препълнено, въпреки че това вече беше третата прожекция на филма. Не очаквах такава навалица и дори се наложи да стоя на дървените “седалки”. Иначе отново си бях сам – този път дори не си направих труда на звъня на много хора.

Преди няколко дни пък Спастнята ме зариби по SecondLife и дори се регистрирах. Интересна идея, която някои ми се струва че вземат твърде на сериозно. Иначе е забавно, особено ако има някои с който да правите простотии. Спастнята ме заведе по някакви металски феста и куфяхме. Всъщност има най-различни и разнообразни места. Става да загубите няколко минути и часове, ако имате свободни. Добро впечатление ми направи, че като отидох на мястото наречено Bulgaria навсякъде имаше плакати за спасяването на Странджа и за свобода на медицинските ни сестри в Либия.

Вчера между другите неща установих и че не бях снимал от повече от седмица и ми стана много странно. Дори почти бях забравил как ми изглежда фотоапарата и отидох на копчетата да направя няколко снимки 🙂 Тази вечер след “Парфюмът” минах през стария град и също изщраках няколко нощни снимки.  Междувременно в Конюшните на царя имаше live unplugged концерт на P.I.F. и целия стар град се озвучаваше от тях. Беше много приятно 🙂 Учудих се как е толкова тихо и се чува толкова надалече.

Сега погледнах часовника и датата и установих, че някъде по това време ставам на точно на 25 години и 7 месеца 🙂 Погледнато от друга страна остава един месец до края на отпуската ми, която дори не е започнала 😛

Хайде стига съм дрънкал несвързани глупости. Лека нощ 🙂 Добро утро ! или каквото там Ви се пада 🙂

 Пак се събраха четири почивни дни. Ето на кратко как ги изкарах, че нещо не ми се пиши, а изненадващо много неща се случиха.

Първоначално трябваше и четирите дни да съм в Мандрица с нашите и леля, но се оказа, че в неделя ще имам изпит и се върнахме в събота вечерта. В Мандрица бях взел служебния лаптоп и почти през цялото време или си четях лекциите или спях. Мислех да ходя до крепостта Лютица, но нямах време, а и валеше и беше доста кално, така че другия път – специално за това ще се ходи.

Вчера (неделя) отидох на изпита по софтуерни технологии, взех го и в 12 часа на обяд бях готов. Много ми се пътуваше на някъде, но никой не се нави, така че тръгнах сам. Магито заедно Митака, Жоро и Любо бяха ходили предишния ден към Видин и Белоградчик и с тях си ударих една среща в Ловеч 🙂 Пуснах си Нова Генерация и минах през минах прохода Кърнаре-Троян (в тази посока 🙂 ) за първи път. Това е най-красивия проход, през който съм минавал (поне в хубаво време по това време на годината). Отидох и горе на паметника и снимах 🙂

В Троян също се направих на класически японски турист с фотоапарат и се разходих из града. След като разбрах, че Магито ще се забавят, реших да отида и до Троянския манастир. Хубав е манастира, но с тези бележки, табели, надписи и картинки навсякъде в стил – “забранено за фотоапарати”, “забранено снимането”, “забранени камери”, “с GSM-а до тук” … направо бяха прекалили !

Малко по-късно се разбра, че няма да стигнем до Ловеч, и решихме да се видим някъде другаде, след като другите бяха още преди Враца. Някъде по средата видяхме пещерата Съева дупка и решихме да се срещнем в Брестница. Аз отново стигнах първи и реших да видя как е положението с пещерата. Отидох към 5:40 и човека там ми каза, че вече е затворено и последната група влизала в 5:30, така и този туристически обект пропадна. Аз се покатерих малко по-нагоре в планината към Ледницата, което май е хубаво място за катерене – много добре направено, точно като за начинаещи като мен. Някой ден трябва да го посетя отново.

В крайна сметка се срещнахме в Ябланица … пред пощата 🙂 където беше поредно уговорено място за среща. Там се почудихме къде да ходим, но след като се стъмваше вече решихме, че ще е най-добре да се връщаме към Пловдив през София, за да използваме магистралите. Магито реши направо да остане в София, а аз си уговорих среща със сестра ми да ходим да хапнем пица. Уникалното беше, че на обяд преди да тръгна, майка ми ми се чудеше защо ходя все някъде далеч, а не отида примерно да видя сестра ми в София, моя отговор беше: “че какво да правя в София ?!? и то лятно време ?!?”. Вечерта като ми се обади аз ядох пица именно там 🙂 Така отново се потвърди тезата ми, че става винаги обратното на каквото си мислиш 🙂 Тръгнах си от столицата точно в полунощ и в 1:30 благополучно се прибрах. Изкъпах се и си легнах усмихнат.

Тази вечер (понеделник) пък най-неочаквано гледах за втори път “Кървава сватба” в театъра. Отидох да купя билети за “Мъжка забавачка”, но се оказа, че няма за утре и взех чак за другия понеделник. Герито пък ме попита какво има тази, и решихме да ходим 🙂 За “Мъжка забавачка” реших да видя лично за какво става дума, след като чух много хубави и много лошо неща за тази постановка.

Този последният абзац нямаше нищо общо с останалото, но така и така вече го написах …

п.с. пфуу май не мога много на кратко 😛

Днес точно се прибрах от работа и си помислих, че никъде няма да излизам, когато RSS-а на Сдружение “Изкуство днес” ми напомни, че от 18 часа има представление в Баня Старинна. В 6 без 5 реших да отида и се изстрелях натам. Представлението беше представено като театрално, но си беше опера. Бях приятно изненадан, че ми хареса 🙂 Дело е на студенти от НБУ и си личеше ентусиазмът, с който е направено, а аз винаги харесвам това, в някоя работа.

След нормалния, като за понеделник, работен ден, вечерта изживях две силни визуални преживявания.

Общественъ врагъ

Бях на премиерата на “Общественъ врагъ” в Драматичния театър. Една много силна постановка, за която искам да поздравя всички виновни да се случи ! Въпреки, че е дълга (с антракт) просто ме грабна и не усетих кога свърши. Историята звучи толкова реална и сега, и изиграна много добре, просто почти успя да ме подтисне от нашето “общественото мнение” ! Трябва да се научим да бъдем самотни. Отидете и я вижте !

11:14 

Един филм, който гледахме у Таня. 11:14 започва класически, като се въвеждат няколко “уж” независими случки, които в последствие се оказва, че за толкова свързани, че просто няма нищо излишно в кадрите и всичко и всеки е замесен. Въпреки, че на моменти е доста брутален, е доста добре измислена завъртяна история, която може да Ви накара, да спирате колата си в 11:14 вечерта и просто да изчакате да премине кротко този час.

Вчера и днес го ударих на закупуване на билети. Снощи си взех билет за премиерата на “Обещественъ врагъ” в Драматичния театър. Дори малко се учудих, че все още има места за 19-ти, но имаше и си взех билет за тогава. Днес си взех билет за De-Phazz. И за двете събития за сега съм сам, така че приемам компания. За De-Phazz дори предлагам извозване с кола от Пловдив до София, срещу поделяне на пътните 🙂

Другото събитие, което посетих днес, беше откриването на новата изложба на “Сдружение Изкуство Днес” в Баня Старинна. Изложбата от цикъла Аутсайдери е просто взета от заобикалящата ни реалност. Непременно си струва да се разгледа ! Аз ще отида пак, най-малкото защото днес си бях забравил фотоапарата, а искам да запечат тези картини и инсталаци.

Plovdiv … the place where things happen …

След като вчера прочетох в блога на Донка за любимите градове, реших че най-сетне е дошъл момента за този  пост, за който се каня от миналото лято. Става дума за една мултимедийно CD за Пловдив озаглавено “Plovdiv … the place where things happen …”. Основен автор е Йоханес Артинян от i-creativ (хайде да спомена , че и Йонов е замесен в направата му 🙂 ). Правено е по поръчка на община Пловдив (или нещо подобно) и никъде не намерих до колко е законно да се разпространява. По принцип не се продава, а общинарите се хвалят с него по чужбината. Йохо ми даде разрешение да го сложа тук.

CD-то е за Windows  и Mac, но безпроблемно върви с wine по Linux (стартиране wine index.exe в WindowsFiles директорията). Като дизайн е много добро, но за съжаление е доста бедно от към информация. Все пак става да се фукаш с градът си 🙂

Ако съм Ви заинтригувал, да го пробвате, ето iso файл, който може да си запишете на CD или да го монтирате и разгледате директно от твърдия диск. Предоставям и не особено добре сканирани картинки на разгънатата опаковка със CD-то отвън и отвътре.

Файлове:

PlovdivCD.iso – мултимедийното CD (~89MB)

PlovdivCD-front-back.jpg – обложката разгъната отвън

PlovdivCD-inside.jpg – обложката разгъната от вътре (с поставено  CD)

п.с. преди някой да е попитал – не, нямам повече бройки и нямам представа от къде може да се намерят. Разбира се, винаги мога да Ви го запиша 🙂

Измина почти една седмица, през която блога не ми работеше, а ми се случиха толкова неща 🙂 Сега само на кратко

Рождения ден на Тишо

мина супер ! Много хубаво си изкарах(ме) ! Вече ми се струва толкова далече. Добре че ги има спомените 🙂

31-ви януари

Рождения ден на сестра ми ! ЧРД , Пуфи 😉 Пожеланията си ги знаеш 🙂 и са от сърце 😉 И аз си те обичам 🙂

Вечерта отново бях на театър. Гледах “Отвътре” и май се оказа, че само аз не бях го гледал. Все пак по-добре късно отколкото никога. А представлението си струва от всякъде (дори от вътре). Много се смях ! Хареса ми определението на Цонев – “Тежка простотия”. Ако не сте го гледали, силно Ви препоръчвам да отидете на 14-т, когато междувременно може да кажете “обичам те” от сцената на театъра 🙂

MidpSSH

Намерих си идеалния SSH клиент за мобилния ми телефон – MidpSSH. Подържа всичко и изглежда много яко !

(между другото установих, че за ядра >= 2.6.18 , трябва да се промени малко сорса на siefs, за да може да се монтират Siemens телефоните. Трябва да обновя Siemens Mini-HowTo-то)

Остава

Петък вечерта бях на концерт на Остава в Петното. Както винаги беше невероятно преживяване ! Срещнах много познати хора, въпреки, че за малко пак си помислих, че ще съм сам. (Софи, имаш много поздрави от Дани 🙂 и го хвана яд, че ти е забравил РД-то 🙂 )

Вчера бях на театър – “Домът на Бернарда Алба” в Драматичния театър. Благодарности на Gregg за поканата ! Спектакъла беше хубав, само се чудих какво правеше онзи телевизор с bTV, който беше на сцената през цялото време и излъчваше стари черно-бели кадри.

Днес си взех дипломата за висше образование от техническия. Миналия петък е била официалната промоция, но аз не бях разбрал и я пропуснах. Дори и да знаех, едва ли щях да отида, защото не познавам никой от този випуск. А и цялата работа с тези тоги, нещо не ми е по сърце.

Утре … кой знае ?!? 🙂 Има един план, но си знам, че ако пиша за него няма да се случи, така че каквото стане. Да не забравяме, че най-доброто предстои 😉

Както може би знаете по случай влизането на Европа на Балканите (както правилно каза Димитър Цонев), министерството на културата ни подари безплатен вход за театър. Така днес в Пловдивския драматичен театър имаше безплатно представление на най-новата им постановка Чичовци. Естествено предполагах, че ще има повече хора от колкото побира залата, но все пак реших да отида. Още повече майка ми и баща ми се навиха да дойдат и отидох и заради тях. Аз вече веднъж го бях гледал.

Блъсканицата на входа направо ме ужаси !!! Направо си представих гледката пред Индиго, само че сега не бяха тинейджъри а възрастни хора, които буквално се мачкаха. Не бях виждал такова нещо.

Въпреки всичко актьорите се справиха перфектно ! Винаги си струва да изгледаш театър (или кино) за втори път – улавят се повече подробности. Аз този път успях да си запомня една реплика, която миналия път си казах, че трябва да я запомня и след това естествено забравих 🙂

Няма файда от кахъра

п.с. ето още по темата от Gregg.

Тази вечер беше откриването на поредната изложба в Баня Старинна, организиране от Сдружение Изкуство Днес. Както винаги Елито ме спамна (в добрия смисъл) още вчера с SMS. Първо си помислих – малее в този студ (декември месец) изложба в Банята ??? Официално името на изложбата е “Аудиогид”, с нещо като подзаглавие “Изложба без произведения”. Наистина в банята няма нито едно произведение ! Има табелки със заглавия и автори, но ги няма самите произведения. На входа получаваш една джаджа със слушалки и с нея обикаляш “творбите”. Устройството представлява нещо като GSM с клавиатура цифрите от 0 до 9, още няколко функционални бутони и малък текстов дисплей. Като се спреш пред някое произведение – набираш съответния номер (написан на табелката с името) и започваш да слушаш описание за творбата и автора. Така в банята има картини, фотографии, скулптури, инсталации, видеа, а физически няма нищо ! На мен лично много ми хареса идеята ! Някои описания са доста детайлни, а други започват с нещо от сорта “огледайте картината от всички страни. Забелязвате ли … ” 🙂 Като цяло Ви трябва добро въображение, за да посетите тази изложба. Има наистина много творби и някои описания са доста дълги и не ги изслушах до край.

Ако написаното до тук Ви се струва интересно – отидете и вижте … опаа изслушайте изложбата 🙂  Ще бъде в Баня Старинна още десетина дена. Не разбрах точно колко, а и май не пише на сайта (Йонов, оправи го 🙂 )
п.с. носете си личната карта, защото аудиогид-а го дават срещу нея.