Днес след обяд точно бях започнал да пиша как плановете се правят единствено за това, да не се получат, и моя план се промени. Всъщност щях да пиша, че се убеждавам, че винаги се променят за по-добро. Най-пресния ми пример, е че няма да ходя в София в понеделник-вторник, а в сряда. Първоначално си помислих – край, провали ми се всичко, но в последствие се оказа, че е по-добре 🙂

Та да се върна за днес. Точно когато вече реших, че няма с кой къде да ходя, Герито се обади и решихме да ходим някъде.Тя имаше едно предложение за село Момино село и до някакви езера до него. Без да му мислим много тръгнахме. Стигнахме до там, но не намерихме пътя към водните басейни. Видяхме, че до съседното село Борец има язовир с едноименното име. Променихме плана и отидохме до него. (Забележка номер една : избягвайте пътя Момино село-Броец, в много лошо състояние е !) Предпочетохме го, пред малките безименни сини точици на картата, все пак поне имаше име 🙂 Съвсем не съжалявам, че отидохме там. Язовирчето е много приятно (за съжаление с мръсна вода) и става за разходка. Обиколихме го, което беше много бърза задача. Имаше много патки и лебеди във водата. Красота и спокойствие.

Тръгнахме обратно и се учудихме как пътя на връщане е хубав, но обяснението се оказа много просто – объркали сме го 🙂 Така през село Пъдарско пътя е идеален 🙂 Решихме да се върнем през друг път и продължих направо към Ръжево Конаре, от там към Дълго поле. Когато стигнахме до разклона на пътя Пловдив-Карлово ми хрумна защо да не продължим направо и да пресечем главния път, вместо да се прибираме по него. Идеята ми беше Старосел 🙂 Както и направихме. За втори път отивам на Старосел и тракийския храм по залез слънце, за втори път се уверявам колко е красиво там и за втори път не мога да си взема печат, защото е затворено вече, но последно няма чак толкова голямо значение. Поне са оправили пътя до селото Старосел.

На тръгване отново решихме да минем по друг път, и по-точно покрай язовир Пясъчник. Минахме през село Красново, след което пътя отново стана лош. От слаломирането между дупките не можах много да се нарадвам на красотата на язовира, затова по едно време спряхме и отидохме до водата. Беше почти като на море. В същото време небето беше от ярко до тъмно червено.

Продължихме по малките пътчета и от едно село към друго. (Забележка две : избягвайте и пътя Неделево-Голям чардак. На места си е изцяло черен път) Включихме се в Труд и се прибрахме. Така от нищото и тръгване така изведнъж минахме 160 km и изкарахме хубави 6 часа 😉

Малко извън темата с пътешествието, но свързано с внезапните панове беше петъшното ми ходене на кино на филма “Шифърът на Леонардо“. Чел съм книгата и въобще не се замислях дали да гледам филма, но след като Магито ми предложи си казах: защо пък не. Имаше проблеми със запазените места, но все пак влезнахме, макар и на разбъркани редове. Наш’та леля (майката на Маги) малко ме накара да се изчервя и засрамя, като ме похвали за този блог. Не се чувствам добре, когато ме хвалят и охарактеризират.

Знаех какво става във филма и отговорите на всички загадки и единствената интрига за мен беше как са направили филма в Холивуд. Общо взето разминаванията са малко и горе-долу са се придържали по книгата до колкото може всичко да се предаде на екрана. Все пак една книга не е сценарии за филм и обратното. Единственото нещо за което може да разберете само от филма е

(спрете до тук, ако не искате да узнаете какво става или просто не click-айте на more)

Continue reading was: за плановете →

Много страннен филм ! Спастнята ми го беше препоръчал преди много време и тази вечер реших да изгледам един по-различен филм. Всъщност е анимационен филм, в стил всяко цветно петно мърда постоянно независимо от другите и в същото време стила на анимацията се сменя постоянно във филма – от реалистична до почти абстрактна. Главния герой постоянно обикаля някъде и се среща с хора, които му говорят философски за живота (доста интересно между другото) и по някое време нещо става и той се събужда. Всъщност уж се събужда, защото после пак осъзнава, че е сън. Точно това е идеята на филма – кое е реалното и истинското – съня или реалността. Кога сънуваме и кога живеем по-истински. Доста интересни мисли има във филма !

п.с. поне разбрах как да разбирам кога сънувам и кога не – пробваш с ключа за лампата – ако се промени осветлението значи си буден, ако не – сънуваш 😉

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Пейо

Така и така почти всеки път го правя, нека този път да пробвам едно блогване точно в стил Пейо 🙂 Мисля, че е напълно подходящо за ден като днешния.

1-ви април

Днес е (беше) 1-ви април. Международен ден на шегата. Много съм доволен, че успях да го преживея без да излъжа някой или мен да ме излъжат. Само Софито се опита, но не успя 🙂 Всъщност то това си е идеята – просто шега. Има ли разлика между шега и лъжа ?

mp3 плеър

В петък след работа насочих Лео в посока Техномаркет Европа и се върнах с новичък mp3 плеър. Просто реших, че няма за кога да отлагам. Вече цяла седмица бях на колело и ми трябваше такова нещо, а и отдавна се каня. Взех малко пари и реших да ги дам за това. Купих си най-евтиния модел с 512 MB флаш памет – NEO m’cord. Имах малко проблеми с него още първия ден, но като цяло съм доволен. Единствено оригиналните му слушалки просто отказват да стоят в ушите ми, докато карам колело, така че ще си ползвам други. Иначе и те не са лоши – хем са връзка за врат, хем слушалки. Иначе си свири плеърчето 🙂 има си и радио, идеално е и за обикновенна флаш памет (то си е с такава форма дори), каквато нямам.

театър

Днес Магито ме нави да отидем на един театър в Синдикалния. Някакви нейни приятели организират нещо като куклен театър. Всъщност всичко беше от беши кърпи, които светеха на неонова светлина, а актьорите и всичко останало не се виждаше в тъмното. Много яко беше ! Не бях гледал нещо подобно преди. Всичко изиграха просто чудесно. А и музиката беше на точното място и част от цялостното усещане. За съжаление така и не запомних името на трупата и постановката, но останах страшно впечатлен. Всъшщност са млади момчета и момичета, които с парите от входа планираха да отидат на някакъв фестивал в Пазарджик.

Люто

Принципно не ям много люто, но днес Йонов ме нави да отидем на тайландския ресторант и да ядем пилешко с ориз и босилек и къри. Май това беше най-лютото нещо, което съм ял, но ми хареса 🙂 След като го изядохме (двамата 600г.), просто разбрахме колко е прекрасен света … без къри 🙂

“В” като …

Вечерта решихме да завършим като изгледаме някой филм на Mac G5-цата в офиса на Йонов. Докато с Герито отидохме за бира и да тя да хапне нещо, те бяха избрали филма V for Vendetta. Филм, който с нищо не ни впечатли. Йонов защо каза, че бил английски ? Сега гледам че е САЩ/Германия.

Еко фитнес

За този уикенд имах големи планове да ходя на накъде – от това да отида на море в Иракли, през Чепеларе или поне до скалите над Храбрино, но в крайна сметка утре ще съм на село 🙁 Както каза майка ми – еко фитнес.

Завърши “София филм фест в Пловдив“. Бях на последната прожекция – Crossing the bringe – Music of Istanbul. Филм за който през последните няколко дена чух от две места и ми хареса, че не беше минал все още. През деня отидох и успях да взема два билета. Интереса към филма наистина беше голям – дори имаше правостоящи (всъщност седящи на допълнителни столове). Не знам дали хората бяха дошли заради филма, или като уважение към организаторите, които се представиха, но наистина имаше много хора. Филма определено си струва (дори да си го купи човек) – всички музикални стилове (малее това турски рап е нещо уникалнио 🙂 ), пречупени през погледа на народ еднакво повлиян от изтока и запада, наистина се е получило нещо много качествено. Всъщност Истанбул е единствения чужд град в който съм бил аз (поне в съзнателния ми живот), и ми беше интевресно да видя какво съм пропуснал, като знам, че и аз съм бил там.

За снощи и днес на бързо, ама наистина, че много ми се спи … Снощи бяхме (с Таня и Йонов) на New/Dark Wave партито на Chamber CLub в Петното. Миро този път караше на автопилот и вървеше през цялото време един сет. Нямаше хора, т.е. само ние бяхме. Затворихме Петното и отидохме в Найлона. Там продължихме с дълбокозамислените разговори, докато не затворихме и това заведение. Прибрах се в 3 след полунощ след доста бирички. Отгоре на всичко нещо се разболявам май и днес цял ден ми е запушен носа и ме болеше малко гърлото. Това добавено с недоспиване и лек махмурлук ми направи един тежък ден. Голяма част от работния ден прекарахме в почистване на градинката пред фирмата. Всъщност това си беше ободряваща и забавна част. След това останах до 19:30 на работата за да пробваме адресируемата централа и май ще я бъде. В 20:30 имах среща с Герито и Нина и ходихме на кино – “Статски съветник” – хубав криминален руски филм, само където аз май не си падам много по този жанр (или поне го предпочитам на книга). Сега май е време наистина да лягам, че днес също ме очаква един дълъг ден с най-различни ангажименти.

p.s. стана по-дълго от колкото го замислях

Малък е този Пловдив 🙂 Човек дори на кино не може да отиде сам. От няколко дена вече тече София филм фест в Пловдив, а аз все не намирах начин да отида. Тази вечер точно се отчаях, че никой не иска да дойде на кино, когато реших да отида сам на “Когато порасна, ще стана кенгуру”. Не знам защо, но още като го видях в програмата на фестивала, реших да отида. Та ставаше дума, че отидох сам и веднага видях комапнията на Найден (по-известен като Joke 🙂 ), които малко ме поотчаяха, че няма билети и всичко е резервирано. Все пак успях да си намеря едно място на втория ред в края. Малко след като си взех билета видях и Мила с нейната комапния 🙂 Нея все я засичам когато отида някъде сам – миналия път беше на StereoLove. Самия филм го представи лично режисьора му, който се оказа че е снимал и Munje (“Гръмотевици”, друг мой много любим сръбски филм!), което още веднъж потвърди мението ми, че ме очаква много хубав филм. И наистина се оказа така ! Всички, които не дойдохте, може силно да съжалявате !!! Филмчето е много яка комедия в стил munje и целия салон, който беше препълнен, не спря да се смее. Май само псувните дойдоха в повече, но за сръбските стандарти, може би са си наред 🙂

След филма минах за малко през Петното, където Калоян и приятели организираха поредното си парти. Не знам как го правят, но винаги има много хора и е супер забавно ! Браво и продължавайте все така ! А аз всъщност завърших неделната вечер в Найлона с блус на живо в изпълнение на Кольо Брадата и комания 🙂

Лека нощ и успешна седмица !

Един малко необикновен петък за мен. Май е време да издам новината, която някои хора вече знаят – намерих си нов ръководител (всъщност ръководителка) за дипломната работа. С бат’ Бойко така и не се разбрахме и се отказах от него. Сега ще правя дипломна по другия ми профил в които профилирах (не този в който работя) – медицинската електроника. Темата се очертва да е уред за механо-миотонусоскопия, ако съм го запомнил правилно 🙂 Листа с наименованието остава в доц. Петрова (новия ми ръководител), за да изготвим по-детайлно задание. Именно за това днес след обяд не бях на работа, а имахме среща в медицинска академия, от където всъщност идва заданието за устройството. Там се запознах с проф. Рашков и ръководителя на кетедрата по физиология, на когото не запомних името. Всъщност сложното име механомиотонусоскопия, означва прехващане на сигналите в мускулите (или не само), които се появяват при удар (механично въздействие). Аналоговия уред, който преобразува сигналите в аналогови електрически сигнали вече го има, като той дава самия сигнал заедно със скороста и ускорението му (първа и втора производна на първия сигнал), от които докторите си правят разни заключения за състоянието на мусколите. От мен се иска да дискретизирам трите сигнала и да ги изпратя по цифров канал към компютър за по-нататъшна обработка, с която аз няма да се занимавам. На пръв поглед не изглежда много трудно, но ще видим какви проблеми ще изникнат. За сега се очертава проблем със шумове (блях 😛 ). Най-хубавото е, че ще прави наистина и ще има някаква практическа стойност дипломната работа.

След срещата в медицинска академия успях да се прибера на време и дори да поспя 1 час след обяд и след това с Таня гледахме у нас Криминале – не съм го гледа, или съм го забравил напълно. След филма я закарах до Найлона, а аз отидох при Герито. Натъпкахме се с китайска храна в Азията. Точно се чудихме какво да правим след това, когато на излизане от ресторанта намерихме една лична карта на една възрастна жена. Разбира се решихме да я върнем, само където не знаехме къде е Цариградско шосе в Пловдив (където беше адреса на жената). Герито попита един таксиджия и той дори каза къде е точния номер. Оказа се, че това било бившата Лиляна. Беше малко късно (към 22 часа) и се почудихме дали да звъним на хората по това време, но решихме че по-добре така от колкото да плащат евентуално глоби, ако е изгубена скоро. Намерихме блока и звъннахме. Бабата се показа от терасата и се оказа малко глуха, но слезна съпруга й. Дядото беше много весел и се оказа, че картата е открадната още лятото и вече си има издадена нова. Беше малко странно защото си беше напълно запазена, но все пак ни благодари, че я върнахме и ни разказа цялата история по открадването 🙂 Интересно беше. Малка приказка за завършване на деня.

Напоследък, нещо не ми се пише тук. А уж има за какво. Първо мислех да се оплача, как в петък ме глобиха 20 лева, за това че не съм си върнал международния паспорт на време. Дадох още 30 за нов, а върха беше и 6 лева комисионни за банката (за два превода 😛 ). Както и да е – връщайте си паспортите на време, защото е голяма глупост иначе.

Петък вечерта се събрахме в Петното, като повода беше нещо като изпращане на Яна за Испания да учи там за 3 месеца. След Петното отидохме у Сребрин, където се появи една бутилка Sobieski, и аз след тези бири преди това … по едно време реших да си тръгна преди да ми е станало тотално лошо. Иначе червената водчица със сок вишна си беше бижу 🙂

Съботата ми премина в мързелуване и гледане на “Mulholland Drive” с Таня. Гледам за го втори път, но не бих могъл да кажа, че ми се изясни. Въпреки това, пак е един от най-хубавите филми на Линч (според мен). Общо взето всичко върви като нормален филм до едно време, когато вече не знаеш какво всъщност става, е станало или ще става.

Днес (неделя) имах едни windows неволи, но за тях почти не ми се говори 🙂 Просто ми потрябва за малко Windows и реших да пробвам да стартирам стария ми win98 на новия ми hardware, който той въобще не беше виждал. Най-странното ми беше, че ми хареса да се преборя с проблемите, а после като трябваше да свърша работата, за която всъщност ми трябваше, вече се отегчих. Естествено и ми заби 2 пъти.

Тази седмица го карам на вечерни културни мероприятия. Само да не звучи като оплакване 🙂

филмът – “What the #$*! Do We (K)now!?” (с превод като “Човекът и вселената”). Този филм ни го даде Митко йогин, като бяхме в неделя на Розино и в понеделник с Герито го гледахме у нас. Хубав филм с интересни идеи. Всъщност не мога да го нарека точно игрален филм, а по-скоро филм като по Discovery Channel. Разказва се за квантовата физика и как може всичките ни представи за света да се окажат погрешни, както вече се е случвало в миналото. Сега дори видях, че има и продължение.

концертът – Остава в Петното. За пореден път, но след по-дълга пауза от обикновенно 🙂 Концерта започна с голямо закъснение, защото в 22:30 дойдоха полицаи и започнаха провека на всички в заведението. Накараха ни да излезем навън и отделяха хората без лични карти. Защо винаги се сещат да правят такива показни акции, когато се случи нещо … Както и да е … иначе концерта си беше супер, както винаги ! А аз пак си намерих познати в Петното 🙂

театърът – “Сън в лятна нощ”. Този път в драматичния не беше толкова студено 😛 Добра постановка и актьорите играха страхотно.

Всъщност дали всичко това се случи или беше просто сън …