Само да спомена, че тази вечер гледах Stranger than fiction (сега в imdb.com видях, че има доста филми с това заглавие, но става дума за този от линка) и много ми хареса ! Интересен сценарии – препоръчвам.

Лека нощ 😉

Вчера и днес ми се сляха в едно. Снощи след работа взех служебния лаптоп и отидох в офиса на Йонов да оправяме wireless-а. С помощта на 2 литра бира, всичко тръгна както трябва – криптиране, идентификация … (за пореден път се потвърди, че без бира, нищо не тръгва).

След мрежовите настройки, решихме да отидем у Таня да изгледаме някой друг филм. Така и така бях взел компютъра, Йонов взе филми, взехме още бира и отидохме на коновечеринка 🙂 Първо хапнахме малко вкусни сандвичи, защото бяхме доста гладни, а след това изгледахме The Human Stain. След него Йонов си тръгна, Таня заспа и останахме Пухи и аз и по едно време дойде и Цвета. Изгледахме “Мечтатели“. Аз го бях гледал и преди, като не мога да кажа, че много ми харесва. The Human Stain (който не запомних как е преведен на български) ми хареса повече, но и двата са доста тежки драми.

Беше минало 1:30 през нощта и се зачудих дали да си зарежа колата и на другия ден си я взема (все пак бях пийнал доста бира), но реших да остана да спя там и на сутринта направо на работа с колата. Така и направих. Иначе трябваше и лаптопа да мъкна сутринта пеша.

Днес след работата се прибрах 🙂 и малко след това пак излязох 🙂 Отидох да се видя с Гери и колкото ни е акъла, вместо да я закарам към тях тръгнахме към Храбрино. По пътя сменихме посоката и в крайна сметка стигнахме село Руен 🙂 Полюбувахме се на безбройните звезди, светлините на града и студа и … се върнахме.

След това бях на мисия “Happy hands” и вече синьото си има лапа за здрасти 😉

Премина и този 8-ми декември. След като не си намерихме подходяща хижа, се събрахме в селото на Тишо – Долно Съхране до Казанлък. Събрахме се добра компания и както обикновено вечерта премина в ядене, пиене и музика. Да, бяхме само една вечер. Едвам се събрахме 8 човека на едно легло и два дивана, но беше весело 🙂 Винаги е весело, като има повече хора и са добри приятели. Въпреки неудобствата, спахме до към 11 часа.

След кафето и закуската (едното или другото или и двете) се зачудихме на къде да си направим пътешествие, и както става често, когато много мислиш – нищо не измисляш, и отидохме само до Казанлък. Там отново хапнахме, малка разходка и решихме да тръгваме към Пловдив. Времето беше неподходящо за повече ходене – тази мъгла, така и не се вдигна 🙁

На връщане отвлякохме Тишо към Пловдив 🙂 Пътуването беше весело. Тишо ни разказа за великите им (по мое мнение) преводи на български думи на английски. Най-сполучливите са:

зеленчук < => greenhummer

самурай < => onlyparadise

🙂

След като стигнахме в Пловдив, с Таня и Тишо решихме да си направим филмова вечер у нас. Другите се отказаха и може да съжаляват ! Започнахме с корейския филм “Пролет, лято, есен, зима … и пролет“, който много исках да гледам на един филмов фестивал, но го изпуснах. Наистина филма си заслужава да се гледа. Хареса ми ! Репликите не са много, но като цяло филмът е запомнящ се. Следващия филм беше “Мъртвата булка” (Corpse Bride) на Тим Бъртън. Аз го бях гледал, но нямах нищо против за още веднъж. След това се зачудихме дали да гледаме още нещо и решихме, че така и така сме почнали, и си пуснахме “Форест Гъмп“. Мисля, че го гледам за трети или четвърти път този филм и отново много ми хареса и много ми влияе ! Направо всеки път го изживявам. Не знам какво толкова има в него, но е един от любимите ми въобще. Не съжалявам, че го гледах отново. И не забравяйте – “глупак е този, който върши глупости”.

Проблема с късните филми беше, че днес реших да ходя на упражнения. Така след като си легнахме към два и нещо, в 8:30 станахме и в 9 трябваше да съм в университета. Естествено малко закъснях (не повече от преподавателите), но важното е че отидох. Понаучиха ме малко (цял ден) на асемблер за X86 и свършихме след 17 часа.

Вечерта бях на театър (чичовците са там ! и тук … и май никога не са си тръгвали) и след това на биричка в Петното. Сега трябва да лягам, че сутринта ме чака новата работна седмица, която се очертава да е с доста командировки из България … а в събота имам изпит. Обаче някак си вече не се шашкам от изпити 😛

Весела седмица !

Зимата ли дойде, каква става, но напоследък всички са се покрили ?!? Днес за втори пореден път ми се случва да ходя сам на кино. Като стана дума – някой да му се ходи в сряда на “Сътресение” на Мариус Куркински, че май пак се очертава да ходя сам. (командировката ми за другата седмица се отложи за неопределено време, за тези на които бях казал, че ме няма през седмицата). Та мисълта ми беше, че всички или не мърдат от вкъщи или се изнесоха към София. Според мен не си струва само заради едната работа и парите. Все още имам някакви надежди/мечти, че положението и тук ще се оправи. Вчера ми попадна линк, че и големи фирми стъпват в Пловдив, така че ако искате да градите кариери и тук става. Вече има работа и за линуксджии 🙂 Не, това не е реклама, а просто го споделям като факт (все пак ако от IBM решат да ми платят – няма да откажа 🙂 )

Хайде да се върна на днес. След лекции отидох в офиса на Сдружение Изкуство днес, на представянето на Венцислав Занков на проекта – “10 години видео изкуство в България“. Пускаха се доста видеа и имаше много интересни и оригинални. Единствената забележка, която се спомена и на място, беше че повечето са предвидени да се показват на изложби, а не като филми и някак си усещането е друго. За тези които се интересуват, утре (от 14 часа) прожекциите продължават и ако можете отидете – струва си !

Да кажа и няколко думи за филма, който споменах в началото. Отидох на първия, от набеляазаните ми филми, на първата Киномания Пловдив в Lucky Cinema. Заглавието е “9 песни” (9 songs), и както пишеше в резюмето, което четох – режисьора си направил направо нов жанр. Мога да го нарека музикално-еротичен или еротично-музикален. Просто музиката и секса бяха 50/50. Редуваха се цели концертни изпълнения и цели еротични сцени … и друго май нямаше … ааа и малко кадри от Антрактида. Някои хора в салона не издържаха голата истина и периодично някой си тръгваше. Може би филма просто не е всички. Лично аз получих точно това, което очаквах от филма, и останах доволен.

Тази вечер, както си стоях и избирах кои снимки от сватбата на Серго и Красито да сложа най-сетне на Нашите Снимки и си мислех, че ще е поредната делнична вечер, в която нищо няма да направя и после ще съжалявам, се сетих да видя отново програмата на Златната Ракла. Този път реших да потърся нещо за филма, който ще дават, преди да отида. Късния филм отново беше от съвременното руско кино – “Парников ефект“. Коментарите, макар и само два в IMDB, бяха по-скоро положителни и в 8 без 20 реших да отида на филма, който започваше в 20 часа. Отидох и не съжалявам – филма си струва ! Разказва се за няколко бездомни приятели в съвременна Москва. Историята не е хич весела, но е много истинска. Въобще не съжалявам, че отидох.

Точно на последната сцена на филма ми се обади Таня и каза, че са в Петното, където Пухи пуска музика. Официално има New Wave/Electro парти (както ще бъде всеки четвъртък) и отидох 🙂 Изпих две бири в студеното време и си изкарах весело вечерта. Между другото честит първи сняг на софиянци ! Тук все още е само мокро и на мен дори не ми станало особено студено. Това сериозно – само на мен ли не ми се студено ? В момента (полунощ) Кума Лиса показва 2 градуса, а RealFeel-а е -8.

Днес започна филмовия фестивал “Златната ракла” в Пловдив. Принципно съм голям фен на киното и по-специално на не-американското. Реших още първия ден да пробвам някой филм, без да гледам предварително за него. Погледнах програмата в пловдивското издание на Програмата и видях, че вечерните прожекции са главно от “панорама Съвременното кино на Русия”. Общо взето едиствения вариант беше филма “Слънце” от 20:15. Отидох към 20 часа и както очаквах, все още вървеше предишния. Завърши с повече от половин час закъснение и в крайна сметка гледах повече него – “В онази страна”. Филмът, заради който отидох, се оказа с военна тематика и имаше субтитри само на руски, който за съжаление разбирам по-малко от английския. Изгледах 20-30 минути и си тръгнах. Сигурно съм споменавал, че не обичам филми за войни, както и самите войни. Става ми тъжно и тъпо най-вече заради човешката глупост, която ги допуска.

Уф, отплеснах се … отивам да играя frozen bubble, а другите дни ще видя какви филми ще си харесам 🙂 За утре “Щатския съветник” съм го гледал, но ако някой се навие да ходим, за разлика от днес, бих го гледал пак.

Днес изкарах един неделен киноден преминал в киновечер 🙂 С Таня и Дарко се събрахме у нас и гледахме филми, ядохме пуканки и пихме (малко) бира. Резултатът е един руски, два сръбски и един унгарски филм, а поименно Огледало (Зеркало) на Тарковски, Ние не сме ангели (Mi nismo andjeli) 1 и 2 и Контрол (Kontroll). Няма да им правя ревю, просто ми хареса, че минахме само с европейско кино 🙂

Успешна нова седмица на всички !

Дефакто днес ми е (беше) първия ден от отпуската. Реших да свърша някои работи. Станах (сравнително) рано и отидох до университета за уверение за военните, а там ми сервираха, че ми липсвал един предмет в картона. Дори и те не знаеха кой 😛 Не че аз можех да се сетя 🙂 Така се наложи следобяд пак да ходя с книжката и да сравняваме. Е, поне се разбра кой е, но лошото е че ми я няма оценката за него в протокола, а е има в книжката ми (дори имам 6). Сега през септември пак ще имам разправии (за втори път ми се случва). Най-тъпото е че миналия септември, като завърших семестриално ми казаха, че всико ми е наред.

Междувременно си платих сметките за GSM и интернет и пих една бира в 12 часа на обяд в Найлона 🙂 Наистна усещам нещо странно да не съм на работа 🙂

След второто ходене до университета, отидох да си оправям спирачките на колата. За съжаление положението се оказа по-лошо от колкото мислех. Едва ли не ми смениха целите спирачни механизми на двете задни колела. Оръсих се близо 100 лева там. Наложи се да се връщам до нас да взимам още пари. Спирачките са важно нещо.
Малко след 17:30 отидох на центъра да видя началото на международния фолклорен фестивал, с идеята да направя няколко снимки. Точно когато трябваше да минат, заваля доста силен дъжд и за нула време целия бях мокър, дори като криех под едно дърво. Поне като всеки летен дъжд бързо премина.

След това паднах с колелото на мокрия асвалт, като се опитах да взема един завой по-остро. Нищо страшно – просто малко се поужулих и доста се изцапах. Също така трябваше да поставям веригата и тя малко опъваше и още повече се изцапах, а имах и кръв по ръката.

Все пак всичко завърши добре – бира в Red Eye и фолклорни танци на античния театър. Всъщност се учудих колко различни държави има тази година. От Колумбия до Южна Корея.
А до сега гледах документално-рекламния филм за България на Георги Торнев – “Bulgariq – The code of eternity”. Много добре е направен, с дребни забележки. Много ми е странно, че не мога да намеря нищо за него в интернет.
Отстрани погледнато ми казах, че съм имал ужасен ден, а аз въобще не се чувствам така. Много ми е готино настроението дори. Мисля да завърша с най-новия лаф на Йонов (за който не знам дали е оптимистичен или не, но на мен ми звучи добре):

Като изключим факта, че си живеем идеално,

сме големи балъци да стоим в този град

След като Кустурица може да нарече Животът е чудо филма, който гледах преди малко, и в който на героите се случават всички тези неща, на мен не му остава друго освен да потвърдя – животът е прекрасен ! Дори когато не знаеш какво те очаква утре, когато любовта постоянно идва и си отива, когато проблемите не те оставят да се веселиш, когато времето тече твърде бързо, дори когато има по-важни неща от това да отидеш на концерт на Ladytron. Това последното беше малко като черен хумор. Да се върна на филма – все пак това не беше комедия в пълния смисъл на думата. Бодрата и жизнерадостана музика ярко контрастираше на военното действието. Много добре е показан абсурдът на всяка война и особено ми направи впечатление представянето й по медийте (главно телевизии, сещайте се CNN). Филмът просто трябва да се гледа. В Пловдив успяхме да го гледаме за 2 лева на кино (Гео Милев). След като казах на сестра ми направо се ядоса как може да има кино за 2 лева, а в София 4 лева, да е евтиния. Всъщност дори предпочетохме този, вместо в Спейс, където прожекциите са дори по левче.

personal note: имам и искам да свърша всичко, но просто не винаги всичко зависи само от мен

Съботата ми започна с дълъг сън, чак до ранния следобед. Не бях се наспивал така от доста време, а така обичам 🙂 Към 15 часа изпратих братовчетка ми Гергана до автогарата и след това реших да се поразходя малко преди да се прибера. Мислех да мина да поразгледам за летни обувки и дънки, но хич не обичам да ходя по магазини и просто преминах по Иван Вазов без да се спря никъде. Стигнах главната и реших да мина и по нея. В този момент ми се обади сестра ми да си поговорим, защото в София валял проливен дъжд и нямали работа в магазина. След разговора реших, че наистина е хубава идея да се поразходя, докато е все още хубаво времето тук. Точно реших да снимам главната с мноооого хора за 43places.com , когато срещнах Цвета. Тя много се изненада на въпроса ми : “Ти нямаш ли рожден ден днес ?” 🙂 Чак се зарадвах, че така я изненадах ! А всъщност ICQ-то е един добър стар доносник 😉 Не бях я виждал Цвета от доста време, а се случи точно на рожденния й ден. Ха кажете сега, че е случайност. Само където забравих да й кажа лично, че е страхотна на абитуриентските й снимки.

Малко след това, точно преди магазина на Герито, пък срещнах Весела и тя ме посрещна с въпроса : “Нали ще дойдеш днес?”. Аз дори не знаех за какво става дума. Оказа се, че след около час е представянето ан първата й стихосбирка в “Конюшните на царя”. Не се колебах дълго и й казах, че ще дойда.

В оставащото време до представянето , реших да отида да взема колата ми от автогарата, където я жях оставил, и да я преместя някъде по-близо до стария град. След това се видях на бързо с Герито и точно на път към Конюшните пък Таня ме видя от Кастело и се видях и с нея и Пухи. В Кастело пък ме изненада, че вече работи Румито. В първия момент си помислих, че е нейн двойник 🙂 Таня предложи утре да ходим в Кричим, но ще видим. Не искам вече да си правя планове.

В 16 часа вече бях в Конюшните на представянето на книгата на Веселина Сариева – “Ощ”. Книгата съдържа три цикъла стихотворения и един мултимедиен диск. Айде да похваля и тук Йонов, като кажа, че той е монтирал видеото ! Стиховете на Весела бяха определени много добре само с една дума – разчупени. Наистина не приличат на нищо друго, а са си уникални.

След представянето на книгата вече бях решил да се прибирам, но Йонов не беше на това мнение и решихме да минем за малко през офиса на “Изкуство днес” и след това направо към Магито на филмова вечер. Набързо довършихме видеото за сайта на Antistar и тръгнахме.

Стигнахме у Магито, хапнахме (защото се оказа, че всички сме гладни и най-вече аз) и седнахме да гледаме корейския филм “Стик номер 3”. Много ми хареса ! Друго нямам какво да кажа за този филм 🙂

Ей така се случва един хубав ден, за който нямах никаква предварителна идея какво ще правя.