Една много весела статийка, за това що да дистро е Windows. Мен много ме разсмя 😉

Победа

Победа

Победа

Победа

Днес най-сетне гледах “Камината” на Антони Райжеков. След като толкова пъти не отидох до София, тя доиде в Пловдив. Постановката е много добра и си заслужи билета, който си купих накрая. Мислите, които предизвика в мен, ще оставя за себе си, просто защото не мога да ги опиша с думи – ту ме караше да се замислям сериозно, ту се смеех от сърце. Присъединявам се към пожеланията на Дафо към всички отговорни за този театър. Браво и продължавайте все така !

Напомняне за Пловивчани (и не само) – днес, 10-ти май от 19 часа е постановката “Камината” (или първия свободен български театър) в университетския театър в ПУ. Рекламната кампания с плакактите нещо се провали, и днес спамвах разни хора по ICQ и получих няколко потвърждения 🙂 С повечето се разбрах в 7 без 15 пред входа на старата сграда на Пловдивския Университет. И аз самия не знам къде точно се намира залата вътре, но ще се оправим. Както знаете (или не ?!?) входът е свободен за всички и може да си купите билет на изхода, ако желаете. Ще се радвам да се съберем много хора 🙂 Всички сте добре дошли и елате с приятели 🙂 Може би рекламата от ухо на ухо (или от блог на блог) е още по-добра.

Между дургото се радвам, че събрах двете ми категории “Свободата, Санчо…” и Култура в един пост 🙂

Отидох ! 🙂 Още преди 7 сутринта се събрахме пет човека (Дафо, Георги, Вальо, Краси и аз) в моята кола упяхме да стигнем на конференцията дори по-рано от предвиденото. Влезнахме по-рано и успяхме да си вземем седящи места, защото имаше и правостоящи, на лекцията на Ричард Столмън. Лекцията, озаглавена “Copyright vs Community in the Age of Computer Networks” беше много добра и мисля, че се хареса навсички. Столмън говореше бавно и много отчетливо (щом успях да разбера абсолютно всичко 🙂 ), за разлика от предварителните ми очакванаия да бъде по-неразбираемо. Оказа се добър лектор, но той и напоследък само това прави – изнася лекции по цял свят и успява да го прави много свободно, каквото е и самото му мислене. Ето някои неща, които ми направиха впечатление (да не кажа гръмкото – неща които няма да забравя никога 😛 ) :

• Столмън започна, очаквано за мен, с четирите основни правила, който дефинират свободата на софтуера. Интересното беше че ги изброи, типично по хакерски, от нула до три 😉
• Хареса ми историята, която започна още от древни времена на преписване на книгите, когато всеки е имал пълни права да копира, променя, и добавя нещо към тогавашната информация и как тези свободи постепенно се отнемат с навлизането на copyright и как постоянно се увеличават ограниченията с нови и нови закони, подтиквани главно от големите корпорации с много пари.
• Най-интересната част за мен беше разделянето на информацията (или дори познанението) не по начина на разпространение, а по предназнчението й, на три групи. Първа група – практически неща, които се използват в ежедневието и работата (документации, упътвания, научни трудове, рецепти за готвене …), които според него трябва да бъдат абсолютно под public domain , т.е. да имат цялата свобода. Втората група са неща, изразени от конкретна личност (лични мисли, идеи, есета …), които е добре да бъдат публични, но не е заължително да могат да се променят, за да се избегне погрешното предаване информацията и така да се предаде грешно думите на някой. Третата група са неща свързани с изкуството и развлеченията (музика, видео, картини …). Столмън се съгласява, че тези неща могат да имат определен период, в които са за комерсиална употреба, но той не трябва да е твърде дълъг – примерно не повече от 10 години, след което те също да стават свбодни.
• Свобода на споделянето на музика и видео в Интернет ! Това е нещо което не може да се спре, но и не трябва. Самите творци са заинтерисувани повече хора да чуят, видят и насладят на техните произведения, и така ще имат по-голяма публика. От цялата комерсиализация печелят главно музикалните компании, а самите музиканти не получават почти нищо. Аз напълно подклрепям тази идея. Изпълнителите получават пари главно от концерти на живо, а при по-голяма поблика, ще получат повече пари, а освен това, така ще останат само тези които наистина могат да пеят, свирят или творят.
• Столмън открито говореше против американската демокрация, която въобще не е тази, за която се представя. Най-лошото, е че под нейно влияние и други страни налагат ограничения, уж с оправданието, че помагат на обществото. На практика става точно обратното – управляват корпоративни интереси, а не хората, както е идеята на демокрцията.

Като цяло чух думите на един човек свободен по душа и разум и ми хареса много. За Столмън може да се говорят много и различни неща, но не може да се отрече че говори и постъпва напълно свободно. Освен критика, той дава и идеи как да се постигне свободата във всеки аспект на човечеството, не само в софтуера. Скоро с очаква да се появи запис на лекцията и Ви препоръчвам да я изтеглите и изслушате. Аз ще го направя пак 🙂

След много и положителни коментари отностно замисления от мен Free CD flood, вече съм убеден, че може да се получи нещо. Този следобяд седнах и се опитах да направя “банерчета”, с основните (според мен) идеи на Creative Commnons. Първото е с идея подобна на пропагадното от CD-то на Wired – “Fight for your right to copy”. Моят вариант е просто – “Ти имаш право да копираш“. Второто и третото са нещо като първа pre-alpha версия на евентуален надпис върху самото CD и подканят притежателя да копира това и респективно на английски – copy this. Четвърото (и последно) е една много хубава възможност при Creative Commons лицензите, а именно да споделиш творбата с някой напълно свободно и непринудено.

Искам да ви предупредя (или вече е късно 🙂 ), че въобще не ставам за дизайнер и тези неща са повече като мой ориентир какво ще става. Много ще се радвам ако някой ги дооправи или направо преработи 🙂 Ако някой има желание, може да му пратя и .xcf файла.

Снощи вечерта се събрахме в кварттирата на Таня и докато се прибирах леко на зиг-заг ми хрумна една идея, която не ми излиза от главата и до сега. Мисля си да направим масово разпространяване на безплатни дискове, както се разпространяват например Програмата, Навигатор, Showtime, FameCard и други подобни по заведения и публични места. Естествено на дисковете ще има неща със свободен лиценз – главно Live линукс дистрибуции, но си мисля и за свободна музика, видео, изображения … Нещо предназначено за масовата публика 🙂 Мисля, че хората на такива места са податливи да си вземат нещо и ако ги заинтригува, може да пробват. Тази събота ще говоря с приятелите от OpenClub и ако станем някакво дружество, ще имаме сметка и може да я отворим за дарения. Цените на дисковете са доста ниски и мисля, че ще се съберат пари за едно известно количество. Обнадежден съм за идеята, след като видях каква сума се събра за два дена в сметката на Йовко, за твърд диск за българското огледалото на Fedora. Трябва да се измисли и дизайн за обложките на дисковете с текст, който ясно да разяснява правата на разпространение. Много ми се иска и свободна музика да разпространяваме така (например на Антони Райжеков), в контраст на нашумялата напоследък борба с пиратството и спирането на free сървърите. Мисля че на хората ще им интересно да разберат че имат право, и дори се подтикват, да разпространяват този диск сред своите приятели и познати. Доста хора още не са свикнали да мислят така. А и как да стане като отвсякъде им набиват, че това е кражба, незаконно и може би дори неморално. Трябва да се разясни, че не винаги е така.

Мислите ли, че една такава идея може да има някакъв, макар и малък успех ? Или просто е моя недомислица в нетрезво състояние ?!?

Току що прочетох в блога на SebastianZ55, че Yahoo са пуснали търсачка (все още beta) за мартериали под някой creative commons лиценз – search.yahoo.com/cc. Струва ми се, че Yahoo са се поуплашили от популярността на google и след като им изкопираха интерфейса, най-сетне са започнали да мислят творчески и успяха с нещо да ги изпреварят. Това нас потребителите само може да ни радва 🙂 Хубаво е да има конкуренция.

Тази вечер имах далеч по-приятни преживявания, в сравнение със сутринта. Отидох на среща на OpenClub Пловдив, без да знам кой ще дойде, и събрахме 7-8 човека. Наред с обичайните глупости които си говорим (и които са си важна част от клуба), обсъдихме и възможностите за комерсиална и некомерсиална дейност на клуба. Все повече назрява идеята да се регистрира официално като юридическо лице. Днес ни предложиха да направим Гражданско Дружество по Закона за задълженията и договорите (чл.357 и следващите). Хубавото при него е, че е необходимо само заверка при нотариус, а си имаме булстат, банкова сметка, и така общата стойност на учредяването не е голяма, а и няма допълнителни задължителни месечни разходи. Разбира се не се отърваваме от счетоводство и данъчна декларация, но няма как иначе.

Преди срещата бях казал на Йовко, че ще се събираме и ако иска да дойде. Към края на срещата на клуба, той се обади и решихмне да отидем някъде на бира. След кратко лутане седнахме във Филипополисв стария град, където сервитьорката направо се учуди на 8 човека непушачи 🙂 Така е, хората използващи свободен софтуер си пазят и белите дробове свободни 🙂 С Йовко обсъдихме много неща – софтуерните патенти, идванията на Столман и Лесинг, Камината и Mediabox в Пловдив … разговора се получи много добре и се радвам че се видяхме и поговорихме на живо.