През четирите почивни дни бях в Мандрица, и въпреки обещанието ми миналата година, да ходя по-често там, това беше първото ми посещение за тази 🙁 Сега не ми остава нищо друго освен да обещая същото за в бъдеще. Всъщност имаше няколко причини, заради които за малко да не отида. Разбира се не съжалявам за избора ми, но си мисля дали не трябва да съжалявам ?!? Изпуснах рожденния ден на Усмивката, концерта на Мизар, евентуално един театър, една разходка до водопад …

На Мандрица както винаги беше супер 🙂 Случихме на идеално време и си починах много добре, въпреки че единия полуден изкарах в бране и носене на грозде, което си беше доста изморително.

Разхождах се из любимите ми улички, от които имам много детски спомени, и гледах как се променят. Сега доста снимах къщите, преди да са паднали, както се случва с повечето изоставени, а и не само. Къщите са кирпичени и са над 100-150 години, което също е невероятно, че са здрави и до днес.

Между другото (до)прочетох “Шифърът на Леонардо” и ми хареса. Обичам други гледни точки, освен общоприетите. Разбира се, всеки за себе си решава на кое да повярва и как ще изгради свото виждане по въпроса (не само за конкретния).

Всичко щеше просто да е прекрасно, ако снощи на баща ми не получи нова криза и за малко да тръгнем по сред нощ към болницата в Пловдив. За сега се отлага, но не се знае до кога.

Като се прибрах още едно нещо ми направи неприятно впечатление. Проверих си пощата и видях дългите нижки в списъците на ССС и само като им прочетох по първото писмо, ми стана ясно за останалите. Така и не прочетох останалите. Много тъпо ми стана, че OpenFest разделя хората, вместо да ги обединява 🙁 Надявам се всички да си поемат въздух и да се съсредоточат върху дела.

Първоначално мислех да пиша за вчеращния имен ден на сестра ми и как сме си прекарали, със всичките му премеждия и интересни неща, но сега вече ми се спи и ще кажа, само това което ми направи най-голямо впечатление. Бяхме решили да ходим в Петното, поради щастливия факт, че точно снощи му беше първия ден за новия сезон 05-06. Първоначално си мислех. че няма да има почти никой и едва ли не, ще работи само за нас. Можете да си представите изненадата ми, когато разбрах, че всичко е резервирано и пълно и дори имаше вход. Не можахме да останем там за именния ден, но аз се върнах отново към 1 часа. Тогава беше още по претъпкано, а така пълно съм виждал Петното само по най-големите концерти и празници. Май подцених известността на заведението, особено в събота вечер на ден с много именници (а снощи дори имаше и булка 🙂 ). Все пак беше весело и видях много познати.

Днес ми беше много крив ден. Не бях на работа, за да свърша малко лични дела, а не свърших нищо. Дори обратното, отчаях се още повече. Май няма да правя mp3 player за дипломна. След няколко телеграфни отговора по мейла от типа:

temata e shiroko razprostranena w Internet.
Triabwa da ima neshto nowo

ne wijdam twoiata injenerna zadacha w towa zadanie

и

za kakwo sam ti az?

се примирих че това задание няма да го бъде. Да точно така, написани на шльокавица, и то от човека, който според моето мнение, е най-добрия преподавател в Пловдивския филиал на ТУ, поне в специалността, която завършвам – електроника. После да не се чудят като дава оценка среден 3 на катедрата, и че най-вероятно тази година няма да има места за магистри в целия факултет.

Не можах да се депресирам, но ми стана тъпо. Още от втори курс разбрах, че не трябва да се дава много зор за училищните проекти, но се надявах с дипломнарта да не е така. Явно съм сгрешил. Сега ще мисля друго задание, а плеъра ще си го направя за удоволствие.

Хубавото нещо днес, е че майка ми има рожден ден. Факт, който обаче не можа да ми оправи настроенито напълно.

Честит рожден ден, мамче !

От снощи ме боли грълото и ми е гадно цял ден. Много е кофти да си болен !!! Май има някакъв грип или просто от времето, което варира от супер топло следобяд, до наистина студено сутрин и вечер. Доста хора, чувам да са болни.

Освен това съм депресиран, защото (евентуалния) ръководител на дипломната ми работа, не харесва така зададена темата ми, а аз нямам време да я сменям, а и си държа на нея. Освен това не искам да съм при друг. Не знам какво ще правя ?!?

Днес си взех един ден неплатена отпуска с идеята, че ще ходя в университета и си мислех, че ще се забавя доста. Всъщност с Бойко се разбрахме набързо, а и той имаше изпит и доста хора идваха при него. Така още на обяд се прибрах в къщи.

След обяд с майка ми и баща ми решихме да отидем до Хисаря да налеем “малко” минерална вода направо от изворите. Те първоначално мислеха да отидат за няколко дена на почивка там, но явно са се отказали. Така към 15 часа бяхме в Хисаря. Напълнихме всичките 10-литрови бутилки, които носехме и тръгнахме на кратка разходка. Градът не е много голям и лесно се обикаля цялата централна част. На един 8-ми декември бах там, но нещо не можах да се ориентирам. Всичко ми се струваше непознато и ново. Всъщност тогава в зимата не съм обикалял толкова. Днес седнахме в една сладкарница, от стария социалистически тип, които вече почти ги няма. Пихме кафе и ядохме торта, направо се почуствах като едно време, когато бях малък с мама и тати.

След като се върнахме, реших, че е крайно време някой да се заеме с организацията на OpenFest Пловдив, и както тръгнало май пак ще съм аз. Не че имам нещо против, но се надявам този път да има повече помощници. Освен това този месец съм притиснат със срокове от университета (за малко да ми отрежат студентските права) и от работата (трябва да се привършат едни изделия преди панаира). Поне днес Найден ме успокои, че във ФМИ на ПУ ще ни дадат зала без проблем, само да кажем точна дата поне 2-3 седмици по-рано. Така единия проблем може да се счита за решен. Остава търсенето на лектори, спонсори и медиини партньори. Някой от Пловдив да е навит да помага ? Особено за общуването с фирми и организации. Наистина критично ни липсва такъв човек. Всъщност всяка помощ е от полза – може да се свъжете директно с мен или да оставите коментар тук.

Пратих едно писмо до пощенския списък за OpenFest, в което писах, че ще организирам OF2006 и ми трябваше един час, за да се усетя колко съм завеян 🙂 Дори по едно време като гледах сайта се чудих защо още пише 2005 😛 Чак тогава се усетих какво съм направил. Не знам къде ми е акъла ?!? То не, че няма и догодина пак да го правим, но как се изтрелях с една година напред и аз не знам 🙂

Вечерта беше ми подготвила нова изненада 🙂 Към 19 Йонов ми се обади, че отиват с Магито на разходка към Асеновград и ако искам да идвам. Аз се почудих и реших да видя, ако Гери се навие, да ходим. Тя естесвено го направи и така към 21 часа тръгнахме към Асеновград. Там имахме среща на магазинчето от което обикновенно си купуваме провизии, когато отиваме към Асеновата. За разлика от Пловдив, в Асеновград се оказа доста ветровито и хладно. Направихме си една разходка из центъра с редовното ядене на тостери “Принц”. След това се качихме до една църква – само не ме питайте коя 🙂 но беше близо и сравнително височко да има хубава гледка към града. Не бях ходил там и ми хареса 🙂 Не можахме да стоим много защото направо замръзвахме и репихме да си тръгваме. Хубав завършек на един интересен ден 🙂

Малеее, как омеших всякакви теми в един пост, но то самия ден си беше такъв омешен 🙂

От една седмица не ми работеше измиването на стъклата на колата и след кратко разследване, се оказа, че е от помпичката, която явно е изгоряла. Днес отидох в моргата, където е стария ми Кадет и си купих помпичката от него. Съдбата някой път си играе интересни игрички с нас.

Хубав ден ! Сутринта както никога си изслухаш хороскопа и беше много усмихнат и оптимистичен. Лек и забавен работен ден с правене на макетчета за нови изделия. Върнах се бързо у нас, защото ме чакаше един чисто нов Fujitso-Siemens Amilo L7300 на Анито, с който имах удоволствието да си поиграя за малко за да му инсталирам разни нещица, и който с държа много добре в моите ръце 🙂 . Хубаво нещо са мобилните компютри 🙂 Някой ден и аз ще си купя. Само където един час работа на онзи хубав дисплей и сега монитора ми се вижда отвратителен (а той наистина е). Вечерта продължи в Конюшните с концерт на Остава. Както винаги, събраха доста хора. Бях на почти всички Оранжеви Концерти (май само на един не съм бил), и Остава събраха най-много хора и двата пъти. Разбира се, имаше и доста незаслужено слабо посетени концерти (като Блуба Лу например), за което май беше виновно лошото време и отлагането на почти всички от предварителната програма. Зарадвах се, че Дани (барабаниста на Остава) ме позна и сам доиде при мен да си поговорим преди след концерта. Накрая дори снимах Цвети със Свилен и Дани и тя остана много доволна 🙂

Хубав завършек на август 🙂

На 29-ти август се навършиха 5 години от смъртта на дядо ми Христо. Човекът, на когото съм кръстен и човекът при когото съм прекарал повечето ми детски лета на село. Днес ми беше странно, че не сме отново в Мандрица, както се очакваше да бъде всяка година. Просто плановете са едно, а реалността съвсем друго. Въпреки всичко, дядо, не си забравен и никога няма да бъдеш ! Почивай в мир.

Въпреки тъжния повод, знам че животът продължава и трябва да се живее с пълна сила, защото е само един и не особено дълъг. Преди няколко дена ме попитаха в ICQ-то: “Как си ?” и аз непринудено отговорих “Жив и щастлив“. Сега продължавам да се чувствам така и съм много радостен. Основната заслуга за това е една усмивка 🙂 Усмивке, не угасвай никога, никъде.

Колкото и да е странно за пръв път бях в Гепи … тръгване … SMS … Momiche – Zvetina … ново бебе … джумаята … слънчев часовник … чакане … Гепи … вход … голяма компания … звън … Дил … изход … разтоварване … палатки, шалтета … весело море … чао … пак Гепи … яка музика от 90^-те … май съм се зарибил по новия албум на Ъпсурт … смях … весели хора … КАРАОКЕ … весели хора … пеене … пиене … три бири … Шуменско … 02 часа … тръгване … сутринта … работа … лека нощ

Времето се оправи ! Навън грее едно хубаво слънчице, само за разходки е. Вече имам и Интернет. Водата, ту я има, ту я няма, но май взех да свиквам …

Довечера … довечера вече ще изляза от тази бетонена кутийка

п.с. само 2 часа по-късно настроението ми тотално се скапа … времето се развали отново, и ми се случи нещо от което ми писна вече, и дори не мисля да пиша за него …