Сега прочетох блог-а на Йовко и видях как той е описал родното село на баща му – Писаница. Описанието му твърде много ми напомни на Мандрица. Отново едно умиращо родопско селце. По същите изоставени и обрасли с тръни пътеки минавах за да направя снимките на селото. Спомних си как едно време там си правихме къщички, а сега едвам стигнах до боровата горичка. Но всичко се променя. Преди стоях през лятото там с месеци а сега отидох за един ден, но и това стига да си припомня веселите моменти, детските игри, първо момиче, първия танц … не секс просто детско чуство, детска любов. Дори нашата къща вече е различна, откакто остана празна. Цялата е обрасла с треви и с катинари на всички врати. Някакси твърде различна, а преди беше подържана, отворена за всички. Съседната къща беше паднала и си помислих кога ли това ще се случи с нашата. Какво ли ще стане с Красива Мандрица ?!? Това незнам, никой не знае ! Това което знам, е че ще продължавам да ходя там поне веднъж годишно и то ще гледам да е за повече време.

Та това което исках да напиша е че Йовко пише невероятен блог, който чета с удоволствие, а аз май само загатвам за нещата които стават с мен, а на вас не ви става ясно почти нищо. Може би някакси го пиша само за мен си, а не осъзнавам, че всъщност е за Вас. От днес мисля да променя това. Благодаря, Йовко !