През четирите почивни дни бях в Мандрица, и въпреки обещанието ми миналата година, да ходя по-често там, това беше първото ми посещение за тази 🙁 Сега не ми остава нищо друго освен да обещая същото за в бъдеще. Всъщност имаше няколко причини, заради които за малко да не отида. Разбира се не съжалявам за избора ми, но си мисля дали не трябва да съжалявам ?!? Изпуснах рожденния ден на Усмивката, концерта на Мизар, евентуално един театър, една разходка до водопад …

На Мандрица както винаги беше супер 🙂 Случихме на идеално време и си починах много добре, въпреки че единия полуден изкарах в бране и носене на грозде, което си беше доста изморително.

Разхождах се из любимите ми улички, от които имам много детски спомени, и гледах как се променят. Сега доста снимах къщите, преди да са паднали, както се случва с повечето изоставени, а и не само. Къщите са кирпичени и са над 100-150 години, което също е невероятно, че са здрави и до днес.

Между другото (до)прочетох “Шифърът на Леонардо” и ми хареса. Обичам други гледни точки, освен общоприетите. Разбира се, всеки за себе си решава на кое да повярва и как ще изгради свото виждане по въпроса (не само за конкретния).

Всичко щеше просто да е прекрасно, ако снощи на баща ми не получи нова криза и за малко да тръгнем по сред нощ към болницата в Пловдив. За сега се отлага, но не се знае до кога.

Като се прибрах още едно нещо ми направи неприятно впечатление. Проверих си пощата и видях дългите нижки в списъците на ССС и само като им прочетох по първото писмо, ми стана ясно за останалите. Така и не прочетох останалите. Много тъпо ми стана, че OpenFest разделя хората, вместо да ги обединява 🙁 Надявам се всички да си поемат въздух и да се съсредоточат върху дела.