Вече е неделя вечерта и моята двуседмична отпуска е на приключване. От утре започва постваканционния ми стрес на работата 🙂 Иначе отново успяхме да си изкараме прекрасно. Нека се опитам да си спомня какво се случи последната седмица с мен.
Миналата събота потеглихме към Мандрица. Пет човека с Астралката, а останалите четири на стоп. Наложи се да тръгнем от Пловдив чак след 5 часа следобяд, защото трябваше да изчакаме Цвета да приключи работа. Стопаджиите както обикновено стигнаха преди нас, обаче както предположих по пътя Любимец-Ивайловград никакъв стоп не става, така че се е наложило да вземат рейс.
На Мандрица, колкото и да е чудно на майка ми, на всички много им харесва. Лятото е дори още по-хубаво. Ходихме всеки ден на реката до Меден Бук и там е просто идеално за река. Съседите така ни гледаха, че направо ни хвана срам – постоянно даваха нещо за ядене. Мине се, не мине време и се появи някоя торба с чушки и домати или някой хвърли няколко царевици през оградата или върха беше едно руло с домашно сладко (беше върха!). Почивахме динамично 🙂
В неделята отидохме и до едно съседно село Сив Кладенец, което наистина си е направо на гръцка територия. Мислех, че там са снимали “Мила от Марс”, но се оказа, че само граничния мост е от там (по който минаваха бабичките, нали сте гледали филма ?). Все пак минахме по него. И снимахме – селото е идеално за снимки.
В понеделник Яна си тръгна, за да мине през Русе и после да се присъедини отново при нас на морето. Във вторник Магито и Йонов, се отправиха към морето ден преди останалите. Последната вечер останахме 6 човека. Гледахме “Когато порасна ще стана кенгуро” и на всички много им хареса, дори стана култов за ваканцията ни. Само аз го бях гледал преди това (два пъти).
В сряда тръгнахме директно от Мадрица към морето. Мястото, където ни чакаха Иван и Маги, бе Кара Дере – един невероятен плаж, близо до град Бяла. За да стигнем от там трябваше да се върнем до Харманли и от там през Тополовград и Бургас. Тръгнахме от Родопите и минахме през Сакар, Странджа и пресякохме Стара Планина 🙂 Страшно пътуване. На километри си е все едно от Пловдив до там.
Все пак мястото си заслужава. По-пусто е от Иракли и дори по-диво (нямаше чиста вода за пиене и трябваше да си вземем запаси от Бяла). Повечето палатките бяха по-скоро семейни шатри, отколкото отделни единични такива.
Спокойствието се усещаше във въздуха. Мобилен обхват – никакъв. Всякакъв досег с цивилизацията просто се губи. През по-голямата част от времето не знаех колко е часа, а понякога и деня. Само си спомняхме диалога от филма за кенгурото:
– Днес кой ден сме ?
– Неделя, пич !
– Неделя – друг път !
– Защо имаш нещо за вършене ли ?
– Не бе, просто си мислех, че е … нещо вторник-сряда или нещо подобно
Все пак по думите на Иван беше по-населено от миналата година. Там където тогава са били две палатки, днес бяха към десет.
Свикнах да ставам като изгрее слънцето и напече палатката ми, и да си лягаме под пълната луна когато ни се доспи. Когато огладнеем си сготвим нещо на огън и ядем. Половината комания са вегетарианци, така че наблягахме на леща, сухи супи и соеви неща.
Бяхме се настанили в една борова горичка, точно до плажа и от хамака имаше прекрасна гледка към морето. Два дена ставах за да гледам морски изгрев и беше супер. За първи път видях как слънцето излиза от водата. Всички предишни пъти като гледал, е било облачно и не се виждаше много хубаво. Този път времето беше с мен – кристално ясно небе.
Е, всичко (хубаво) си има край. За мен тази отпуска свършва днес, за други тя продължава (лека завист). Снимки тепърва е ще се събират. Ето кои ще останат нашите хитове на това пътешествие:
- Nina Simoine – Love me ot leave me
- Massive Attack – I against I
- Анимационерите с албума “Плюс” (да, почти целия албум, но имахме и фаворити 🙂 )
Най-много се базикахме с фразата “Не Пунти, Не Унти” (Ха познайте от къде е), като с тези две думи измислихме всичко, т.е. всичко замествахме с тях. Направо е невъзможно да изброя всичко, ако някой иска да остави като коментар най-яките изрази. А всъщност е 13-ти … Започнах с постваканционния стрес, а всъщност няма от какво. Светът е хубав, светът е прекрасен, светът има нужда от моята песен … ааа отплеснах се. Както и да е … точно преди една година на едно друго хубаво място ми се случи нещо прекрасно … въпреки че вече е далече … защо да не ми се случи нещо подобно утре … или вдругиден ???
