Category Archives: Разни
Къде
Настана лято. Време за пътешествия. Ето на къде ми се ходи. Този пост може да се разглежда и като отговор на предизвикателството To Do списък на Еми.
Малко се отплеснат – ето какви посоки съм си набелязал, без да правя конкретни планове (реда е горе-долу от най-желани към по-малко такива)
- обиколка на старите български столици – Велико Търново, Плиска, Преслав. Като не смятам да пропусна Овеч, Мадарския конник и разни други неща из североизточна България. За два дена (един уикенд) може и да успея, но ще е хубаво да има повече време
- село Маточина – една отдавна желана от мен посока. Да видя най-сетне крепостта от “Мила от Марс”
- Райското пръскало и връх Ботев – няколко пъти вече ми се разминава. Трябва да се кача най-сетне.
- пътешествие по(край) Дунав – Лом, Козлодуй, Никопол, Белене, Свищов, Русе, Тутракан, резервата Сребърна, Силистра … за това пътешествие, ако имам една седмица, ще е супер
- B’ESTFEST в Букурещ. Миналата година бях там и тази година румънците също са с голям шанс да ме привлекат. От всички летни фестивали наоколо, тази година отново, този най ми харесва. Освен това в Румъния много ми се ходи в Брашов (набелязал съм го още от зимата)
- Македония – тази година вече бях във всички съседни нам страни, с изключение на Македония. Защо да не отида и до Охриското езеро 🙂
- хижа Безбог – това ще е хубаво да остане за зимата, но трябва да отида. Въобще не съм ходил в Пирин (срам, срам, срам)
- Маджарово – както и посещение на крепостта Лютица. Това си го представям двудневно пътешествие с преспиване в Мандрица
- пещерите Магурата и Леденика
- Татул, Вулвата, Дяволския мост – тази част от Родопите също е малко изследвана от мен
- връх Околчица – винаги съм си мислил да отида там на/около 2 юни, но и тази година пропуснах. Нищо, може и по друго време
- да обиколя малко повече Рила преди (не дай си Боже) да я застроят
- северното черноморие – Шабла, Дуранкулак. Там също ще отида някой ден
- на палатки в село Свежен също ми е в To Go списъка от доста време
- Златоград също
Мисля че имаше още, но нещо сега не мога да се сетя. Ако ми хрумне нещо, може да променям в движение. Няма да споменавам местата, на които вече съм ходил и сигурно ще повторя (като Широка поляна), както и местата където с голяма сигурност ще ходя (Кара Дере например).
Две от старите мечтани деснинации – Самотраки и Крушуна вече са изпълнени.
Традиция стана …
… да се напиваме в понеделник вечер
Никой не ме разбира
Мислех тази вечер да пиша, за това как изкарах великден на Мандрица, как валеше през цялото време, как прочетох “любовта трае три години” за два дена, как се наядох … но няма. Ще Ви разкажа^H^H^H^H^H^H^H помрънкам какво ми се случи преди малко. Отивам аз в един магазин, вземам една двулитрова бира от фризера и отивам на касата да си я платя. Бирата струва 2,60 лева, аз поглеждам в профейла, виждам едно 2 и едно 20 лева. Знам че имам и доста монети, така че сигурно ще събера 60 стотинки, но подавам двадесетолевката и решавам да попитам момичето дали има да ми ги развали. Тя ме поглежда и казва: “two sixty”. Аз – шах и мат ! Знам че не ми се разбира като говоря, но чак толкова ли ?!?
Четири
Честит рожден ден, бебинцеее (или по-точно месец, защото не знам от кога точно се води) 🙂 Да ти е живо и здраво името, журналчо ! Наскоро казаха за теб “електронните медии писаха …”, което малко ме учуди, но също така се почувствах леко горд.
Спане ли ?!?
Тази седмица спането въобще не беше на мода. Като се започна още в понеделник, когато Магито и Йонов донесоха от Гърция едно двулитрово узо с маслини и октопод (някакъв маринован, на мен не ми хареса). Така се направихме, че не успях да си тръгна и спах в Таня и Пухи. На сутринта Спасови се наложи да ме закарат на работа, след като предишната вечер ме бяха оставили на центъра. Вторник вечерта беше единствената с малко повече почивка. В сряда беше рождения ден Магито и невероятното парти на PoRN In Da USA в Петното. В четвъртък пък беше рождения ден на Райо. Беше в един детски център в стария град – хубавко, свежо, на открито, само където аз бях скапан и се прибрах рано. В петък ми дойде първият гостенин от couchsurfing – Daniel от Австралия. След работа го взех от копчетата, отидохме до нас, за да си остави багажа и после го навих да дойде с мен към Йонов. Всъщност той не беше сам, а с още една австралийка, която живее в Пловдив и се видяли по-рано през деня. Madeleine (така се казва тя) е много готина – австралийка, която учи български фолклор в музикалното в Пловдив и много харесва България. По пътя към Йонов седнахме за малко в Гражданския клуб, където от тях двамата научих доста неща за Австралия, а и за още доста страни от Daniel, който е на пътешествие вече повече от година. Междувременно се запознах и с още една couchsurfer(ка) от Пловдив – Петя. След като изпихме по една бира в Гражданския, най-сетне отидохме в Йонов. Там планираното прожектиране на късометражни филми пропадна, поради технически проблеми 🙂 (не тръгнаха на DVD-то), но за сметка на това се събрахме много хора, Daniel пи ракия, ядохме китайска храна, и много се забавлявахме.
В събота трябваше да ходя на работа, защото решихме сега да отработваме един от двата дни от “майските поразници” (от кога има такива, че ги рекламират по туристическите агенции?). Аз бях забравил да цъкна и съботата в алармата на GSM-а и добре че че събудих сам в 8 часа (иначе мислех да стана в 7:30). Закусихме с Daniel, и се наложи да го оставя на спирката от където да отиде на гарата и там да си хване рейс/влак за Бургас, а аз отидох на работа почти без да закъснея. В събота вечерта стандартно си бяхме в Петното, където Пухи пуска музика и трудно ме оставя да си тръгна.
В неделя сутринта отидох на лекции (започна и последния ми триместър), но изкарах само до обяд, когато решихме да ходим към Асеновград. Идеята беше да се качим на параклиса св. Илия, но нещо на повечето не им се ходеше много и само спирахме по пейките и не стигнахме до никъде. Все пак бяхме в планината и беше хубаво. След това изядохме една цаца с пържени картофки и бира в Асеновград, и се прибрахме в Пловдив. От цялата седмица, чак сега ми остана малко време да седна на компютъра. А това лошо ли е ? 🙂
Backup – март 2008
Преди малко си направих обичайния месечен архив със снимки, в случая за месец март. Понеже още не съм си намерил хубава програма за управление на снимките ми и не ги таг-вам, затова класически си пиша с маркер върху DVD-то от къде са ми снимките. Изумих се на колко места съм бил предишния месец :
- Истанбул, Турция (на WIN изложението)
- Одрин
- на концерт на Култур Шок в София (в Black Box)
- село Бойково (една неделна разходка)
- Сърбия (малко снимки на път към Хърватска)
- снимки из Хърватска
- Загреб (най-вече от там, всъщност ето всички снимки от пътешествието)
- Унгария (разни селца и паланки)
- Сегет (там бях за една нощ)
- Румъния
- Тимишоара
- Перперикон
- Скалните гъби (пак там, Кърджалийско)
- Хасково
- Стара Загора
- концерт на Остава (в Петното)
- село Мостово (рожден ден на Дина)
- Белинташ (близо е до Мостово)
и всичко това само за един месец 🙂 Дано да имам още много подобни 30 дена от живота ми !
Мини загадка
Мостово и Белинташ
Този уикенд беше отреден за голямото празнуване на рождения ден на Дина. Да ти е живо и здраво името, Дина !!! Мястото беше село Мостово. Там имахме цяла запазена къща, от модерните напоследък селски туризъм. Всъщност къщичката си беше направена чудесно. Има си всякакви чудесии, но всичко е опитано да се запази битово (гардероба рулира !). Все пак на мен нещо като сателитна телевизия ми идва в повече, но това си е въпрос на вкус 🙂
Отидохме в събота след обяд, слънцето грееше приятно и веднага започнахме с бирите 🙂 Бяхме се събрали доста голяма компания – 13 човека в основната си част, а на моменти пред къщата имаше 5 коли, което си е много. Приготвяхме си разни манджи, запалихме камината, слънцето залезе, влезнахме в трапезарията(бивш обор 🙂 ), минахме на ракия … 🙂 Ядохме, пихме и се забавлявахме. Само където не беше три дена. Лично за мен мога да кажа, че се забавлявах на максимум. Дори Пухи и Ники ми се вързаха на акъла и след като бяхме загряли доволно вътрешно, решихме да спим на палатка в двора. Така и направихме, което ми беше първата палатка за тази година.
В неделя решихме да отидем до Белинташ. Вече някои участъци от пътя са асфалтирани, но все пак по-голямата част си остава черен път. Това не е проблем за мен, аз си обичам да ходя на закътани места, но мисля за хората, които живеят в близките села и в 21-ви век, в европейския съюз, дори няма път до тях.
На Белинташ ни изненада много силен вятър и го обиколихме набързо (дори по едно време се опита да завали сняг). Аз вече съм бил няколко пъти там, но отново исках да видя повечето места на скалата. Този път имаше доста хора, и цялото място го усетих повече като туристическа дестинация, отколкото като мистично енергийно място. Все пак си струва ходенето до там, най-малкото заради величествената скала и величествената гледка.
Върнахме се в къщата в Мостово. Там ни дойдоха на гости за малко Еличката и Райо 🙂 Почистихме къщата и след това трябваше да си ходим … колкото и да не ми се искаше, уикенда свърши. Хайде дано да има още много подобни хубави поводи да се събираме така и да се забавляваме така !
Иде …
Иде пролетта зимата пролетта … Какво става с това време ?!? Преди няколко дена лежах по тревата на над 25 градуса, след няколко дена е първа пролет, а сега прехвърча сняг … да дори в Пловдив. Хора, пазете природата, иначе тя ще ни съсипе