Tag Archives: linux

Asus Transformer Prime – ревюто

След вече две седмици с таблета Asus Transformer Prime, ето какви са ми впечатленията от него. За по-лесно ще ги разделя на положителни и отрицателни черти (според мен):

положителни черти:

  • батерията наистина издържа много. Позволявам си да държа Wi-Fi и синхронизирането постоянно включено през деня.
  • клавиатурата е удобна. За пълна поддръжка на български си изтеглих последната beta на българската клавиатура за Android.
  • може да включите едновременно SD карта, MicroSD и флашка в USB порта (дори някъде видях видео че и външен хард диск се поддържа). Като цяло може да разширявате паметта доста. Друг е въпроса до колко има смисъл 🙂
  • по една програма за всичко. Според мен работата на Android е по-продуктивна. Въпреки, че има multitasking, в един момент на екрана е само едно приложение и с изключение на съобщенията (notifications) друго не отклонява вниманието. Така мога да гледам снимки, чета писма или новини в Google Reader-а, без да имам до тях още 20 отворени таба и само да ги превключвам, какво правя обикновено на desktop-а.
  • най-мощния процесор за таблет в момента. Наистина всичко хвърчи и въобще не лагва (освен Twitter, Но за това Еленко вече е писал 🙂 ). Разбира се това няма да е вечно така.
  • игри. Не съм gamer, но изтеглих няколко и наистина мога да кажа че е страхотна платформа за забавления. Има игри (особено в nVIDIA Tegra Zone), които са от игрални конзоли и вървят страхотно. Мисля че се стремят Android да го направят и игрова платформа. Дори си купих една игра за 1$ – първата ми покупка от Market-а 🙂
  • много удобен (особено без клавиатурата) да си го вземеш в леглото или в тоалетната 😀
  • много здрав. Металния корпус и gorila стъклото го правят не само да изглежда стабилно. Веднъж седнах на него и стоях 5 минути преди да се усетя 🙂 И както можете да се досетите – нищо му нямаше

недостатъци :

  • не се зарежда от USB-то. Това не знам до колко е недостатък, но аз лично очаквах да може да се зарежда от компютър.
  • Трансфера на данни с компютър е само за Windows и Mac през специална програма. Няма Mass storage режим и когато трябва да си прехвърля нещо на таблета за сега го правя през флашка. sftp клиента на File Expert приложението нещо ми бъгва. Въобще бъдещето май е в облака и вече никой да не прехвърля данни извън Интернет.
  • няма 3G, но пък ако имате Android телефон с Wi-Fi HotSpot (като мен) се разбират чудесно. Все още не съм пробвал USB 3G модул дали се разпознава.
  • няма/не знам как да превключвам между български и английски от клавиатурата. Виртуалната клавиатура има копче, но хардуерната не. За сега се налага да превключвам с допир на екрана. Има – Shift+Space на Bulgarain Keyboard 2. Благодаря, Жоро.

неутрални (или по-скоро отрицателни неща, за които не е виновен конкретния модел) :

  • В Android 4 има проверка на правописа във всички полета, но няма български. Освен това не намерих дори информация как мога да си добавя. Надявам се скоро да се появи.
  • стандартния player не ми пуска някои клипчета/филми, но за сметка на това в market-а има избор. За сега съм се спрял на MX Video Player – ако някои може да препоръча нещо по-добро за таблет, да каже.
  • не всички приложения за оптимизирани за голям екран и изглеждат странно разпънати. Дори някои widget-и не се подравняват с други (и аз не знам защо). За сметка на това оптимизираните приложения (главно тези на Google) са супер удобни.

Вместо финал искам да кажа, че имам съвсем ясна надежда някой ден да си направя dual-boot Android/Linux. Четох една статия, че от Linux 3.3 ще започнат да включват всички промени от Android ядрото в „нормалното” линукс ядро. Вече излезе x.org 1.12 с X Input 2.2 , който поддържа multitouch, който заедно с новата визия на Gnome 3 и ArchLinux за ARM се надявам да бъде втората операционна система на моя Tranformer Prime. Ubuntu също имат идея за linux for Android, но тяхната посока нещо не ми допада.
Разбира се нямам и намерение да махам Android-а, дори смятам, че има пълния потенциал да стане пълноправна операционна система. Дори няма нужда да се сравнява с Windows, защото в момента именно Microsoft се опитва да догони Android с Windows 8.

Допълнение, което дори не е по темата, но докато пишех това, Android Market се превърна в Google Play.

Gnome-shell extensions

Ако не използвате Gnome 3, може спокойно да пропуснете този текст. Ако ползвате обаче, най-вероятно като мен се чудите от къде да си намерите разширения и добавки. Особено тези, които ви липсват от Gnome 2. Вчера съвсем случайно открих сайта https://extensions.gnome.org и останах изумен. Не знам как до сега не ми е попаднал, а изглежда да е активен от няколко месеца вече. На едно място са събрани много и все полезни разширения. И най-важното – инсталират се директно от сайта ! Могат да се активират и деактивират също директно от сайта (тествано с Firefox и Chromium на gnome-shell 3.2.2). Аз си намерих доста полезни неща, като най-доволен съм от Connection Manager, което е пълен заместител (дори има import на настройките) на SSHMenu за Gnome2, без което не мога.

Като цяло искам просто да популяризирам малко сайта, защото въпреки, че уж следя новини и се интересувам от темата никъде до сега не съм попаднал на новина или текст за него. Възможно е защото си пише с големи букви че е Alpha версия и да не е пуснат официално, но при мен работи перфектно. Надявам се да се пълни с все повече разширения за любимия ми Gnome 🙂

p.s. един колега го отвори с Windows и сайта изглежда празен, но повярвайте ми – съвсем не е така 🙂

Проблем с location полето в Nautilus 2.30

От както се upgrade-нах до Gnome 2.30, все ме мъчеше един дребен но досаден проблем. Всъщност не точно проблем, а въпрос на свикване. Аз така си бях свикнал във файловия мениджър Nautilus полето с пътя до директорията често да си го превключвам от текстов режим в бутони и обратно. Във версия 2.30.x по подразбиране ми дойде само в текстов режим и колкото да търсех в настройките не можех да открия начин да си върна старото държание. Може би не ви става ясно за какво говоря, затова ето малко картинки.

Ето така ми стоеше, постоянно. Текстовото поле е удобно когато навлизаш навътре в директориите, заради автоматичното довършване, но на връщане аз си бях свикнал просто да натисна съответния бутон на директорията. Снощи най-сетне открих решението. То се крие в конфигурационната програма на Gnome – gconf. Стартирайте я – най-лесно става с ALT+F2 и в полето пишете gconf-editor. След това отиване в /apps/nautilus/preferences и намирате ключа always_use_location_entry .

Махате отметката и готово !

Вече си имате бутони. Ако искате текстово поле натискате CTRL+L (или просто /), при натискане на ESC отново се появяват бутоните. Удобно, особено ако си свикнал с това от години.

Ще се радвам ако съм помогнал на някой.

Безжичен рутер като безжичен суитч

След като 5 дена стоях без интернет (е, два от тях бях на тиймбилдинг извън града) се установи, че ми е изгорял безжичния рутер. Лоша новина 🙁 Всъщност по нищо не му личеше, че е изгорял, защото успявах да се свържа през web, но WAN интерфейса бил сдал багажа при някоя от гръмотевичните бури. В момента нямам излишни 100-150 лева за нов и се замислих как мога да го използвам. И го измислих 🙂 Сложих втора LAN-ка на компютъра ми. Настроих Линукса да прави NAT. Втората LAN-ка (с настроено вътрешно IP 192.168.1.1) я свързах към един от четирите порта на linksys-а. Зададох на рутера вътрешно IP 192.168.1.2 (Външното IP не го пренастройвах, то така и не работи). Зададох на безжичния рутер да раздава IP-та от същата мрежа и воаля стана ! Всъщност почти 🙂 Единствения проблем е че wireless рутера задава неговото IP (192.168.1.2) като default gateway и на клиентите трябва ръчно да се промени на IP-то за default gateway на това на Линукс машината – 192.168.1.1 и след това всичко работи. Сега се замислих, ако сложа DHCP сървър на линукс машината и спра DHCP сървъра на linksys-а, дали всичко няма да си работи без ръчни настройки ?! Трябва да го пробвам тези дни.

Като обобщение картинката е следната:

           .----------.              ^ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ^
           |  Линукс  |     .--------|             |-----------------.
internet --| компютър |-----| router |             | безжичен клиент |
           |  с NAT   |     '--------'             '-----------------'
           '----------'

Така спестих (поне временно) пари за един рутер, а безжичната ми домашна мрежа отново е жива 🙂

За ъпгрейдите

Покрай многото преинсталации/ъпгрейди, които ми се случиха напоследък, се замислих – как един windows се преинсталира няколко пъти на един hardware (разбирайте един компютър между два ъпгрейда), а един Linux обикновено сменя няколко хардуера. Честно казано не помня кога инсталирах моя Arch, след това се копира от един дял на друг и от един хард диск на друг. Това не му пречи да се обновява на практика ежедневно и освен това да тръгва на новия hardware почти веднага.

Dial-up и през 2009-та

От както си купих Eee PC-то, се чудя как да направя така,че навсякъде да имам интернет. В къщи ясно – имам си кабелен, по градовете вече почти навсякъде се намира някой свободен wi-fi (при спешен случай – просто отиваш в някое заведение и там има). Проблем си остават малките населени места и дивите кътчета, където както знаете, аз често скитам. Единствената добре развита мрежа в момента е GSM (наистина се надявам WiMax услугите, и най-вече покритието да нараства с по-голяма скорост). До тук добре – GSM операторите предлагат мобилен Интернет, обаче … ОБАЧЕ ! Цените ! Виждали ли сте цените ? Ами те нямат срам, бе ! (M-tel, Globul, Vivatel)В наше време интернета просто не струва толкова (да не говорим за колко пари дават GSM модемите, но това и в световен мащаб ми се струва завишено). Отгоре на всичко, услугите се предлагат само с дългосрочни договори, а на мен ми трябва като backup вариант, само когато съм някъде извън града.

И тук приказката “всяко ново е добре забравено старо” си дойде на мястото. Реших да си прекарам домашния интернет, който така и така плащам, през GSM мрежата, като най-развита такава. Мобилните телефони имат вграден модем, ще си взема предплатена карта, която ще добавя към групата “семейство и приятели” (абонат съм на M-tel), с които говоря безплатно и готово. Споделих идеята с Йонов, той я прие радушно и един ден след нова година някъде, се събрахме в офиса му, да я осъществяваме.

Първо ни трябваше Dial-in сървър. Хората (в това числя и аз де) наистина са забравили времената на dial-up-а. Всички How-To са от преди сума години (има ли смисъл да казвам, че за всички настройки говоря за Линукс). Поне повечето модеми на GSM-ите се поддържат от ядрото. Всъщност всички, които пробвахме, тръгнаха (Siemens C75, SonyEricsson K310, Nokia 5100, Nokia 5300). За терминална програма, която да отговаря на повикванията използвахме mgetty. На Debian-а на сървъра на Йонов нямаше проблем, защото си има готов пакет, но аз имах проблем на ArchLinux, защото там няма mgetty, и дори цяла една вечер се опитвах да го подкарам с agetty, но така и не успях. След това се наложи да си компилирам mgetty, което си изисква малко четене и конфигуриране преди да се компилира. Внимавайте – дори инициализиращия стринг за модема е вътре в сорса, аз доста се мотах докато разбера, че е така. Като цяло използвах ето това How To Set Up Linux As A Dial-In Server. След това би трябвало да имате готов сървър.

От клиентската страна (за лаптопите говорим 🙂 ) аз си използвам моя телефон с USB кабел и wvdial за връзка. Работи идеално (след като му сложиш “Stupid mode =1” в .conf файла на wvdial 🙂 ) Йонов дори си подкара модема през bluetooth, и казва че не е трудно и работи добре. Аз нямам bluetooth на телефона, така че не съм го пробвал.

Всичко работи идеално, но все пак има едно голямо НО. Скоростта – 9600 9,6kbps. Наистина имах големи надежди, че ще успеем да подкараме HSCSD, като си мислех, че трябва само и двата GSM-а да поддържат този стандарт, но се оказа, че и GSM мрежата трябва да го поддържа. В България (май) никой оператор не поддържа HSCSD. Така първоначалната ми цел е постигната само до някъде. Наистина имам интернет навсякъде, където имам GSM покритие, с минимални финансови разходи, но реалната скорост е 1k. Този уикенд на Кольо Мариново дори беше бойното кръщение на технологията ни, но за приблизително 1MB информация (jpeg файл) чаках половин час.

Все пак си доказах, че dial-up между два GSM-а си работи на практика без никакви проблеми. Вече знам, че където и да съм, ако много ми залипсва, мога да си пусна някой чат, да си проверя пощата … или нещо друго. На Мандрица мисля, че ще ми дойде много добре 🙂

п.с. някой да знае къде може да се намери евтим USB GSM модем ? Дори в ebay ми се виждат скъпи.

Важно допълнение !

Оказа се че Mtel таксува преноса на данни като “Изходящи данни MobilTel – България” (цитат от e-фактурата ми), независимо, че се обаждам на номер от групата “семейство и приятели” 🙁 Цената е 12 ст./мин в ненатоварената зона и 24 през натоварената (с ДДС). Така че и този вариант не е много изгоден. Леко съм разочарован. Радвам се все пак че си реализирах цялата идея и успяхме да подкараме всичко. Все пак всичко писано по-горе си работи. Някой да има представа как стоят нещата при другите мобилни оператори ?

Кирилица на Eee PC 901

Най-сетне успях да си подкарам да мога да пиша на кирилица на оригиналния софтуер на Eee PC 901. Общо взето стана по един от най-тривиалните начини с промяна на конфигурационния файл на X-а. Ето стъпка по стъпка какво направих:

  1. Първо си компилирах български local. Не знам дали може да се мине без тази стъпка, но според мен си е добре. Като начало: Ctrl+Alt+t и се отваря терминал
  2. Пишете командата: sudo dpkg-reconfigure locales
  3. Съгласявате се с първия екран, след което от втория отбелязвате (с интервал) българска локализация: [*] bg_BG.UTF-8 UTF-8 . След това TAB и OK.
  4. За локализация по подразбиране аз си оставих en_US.UTF-8. След което избраните локализации се компилират
  5. Следва истинската настройка да можете да пишете на български в Eee PC 901. Използвайте любимия Ви текстов редактор и редактирайте файла /etc/X11/xorg.conf. В моя случай въведох в терминала: sudo nano /etc/X11/xorg.conf
  6. В секцията за клавиатурата добавете/редактирайте следното:

    Section “InputDevice”
    Identifier “keyboard”
    Driver “kbd”
    Option “CoreKeyboard”
    Option “XkbRules” “xorg”
    Option “XkbModel” “pc105”
    Option “XkbLayout” “us,bg”
    Option “XkbVariant” “,phonetic”
    Option “XkbOptions” “grp:alt_shift_toggle”
    EndSection

  7. Запазете файла и рестартирайте компютъра. Вече би трябвало да можете с Alt+Shift да превключвате английски/български и да пишете навсякъде, както аз правя в момента 🙂

Като за финал да спомена една моя грешка, която направиш снощи, за да не я повтаряте. Всъщност направих всичко описано по-горе, но в допълнение реших да махна пакена gcin с командата в терминала sudo apt-get remove gcin, след което Eee PC-то не поиска да тръгне повече. Наложи се да възтановявам системата с F9 при стартиране, с което се губят всички настройки и аз така и не разбрах, че съм бил подкарал кирилицата.

Сега вече като мога да пиша на кирилица, Eee PC-то поне малко отложи времето на пълното му форматиране с цел поставяне на по-нормален Линукс, за когато имам малко повече свободно време.

Eee PC 901

От много отдавна си мечтаех за малък лаптоп. Лошото до скоро беше,че бяха много скъпи. Още от появата на така наречените UMPC-та им хвърлих око. Първите Eee PC-та на ASUS не можаха да ме спечелят, но модела 901 ми хареса още като видях първите ревюта преди да излезе. Общо взето от тогава го чаках да дойде в България. И така до онзи ден вечерта, когато вече го държах в ръцете си. Дойде ми почти като подарък, след като не съм дал пари – мерси , мамче ! 🙂

Много е готино ! Точно каквото го исках – мъничко, което можеш да носиш навсякъде с теб просто захвърлено в раницата. Единственото нещо по хардуера, което не ми харесва, е че е бял 🙁 но в most-а (за сега) нямат други. Всъщност цветът е единственото нещо, което пренебрегнах (и леко външния дизайн, но за него нямаше какво да направя). Нищо друго не исках да пренебрегна и все още мисля, че 901 е най-добрия модел на Eee PC. Не исках да пропусна нито 20-те гигабайта SSD (вместо твърд диск), нито Atom процесора, нито 6-клетъчната батерия (за до 6 часа работа), нито Линукса. Теглото и размера на екрана са оптималните за мен – 1,1 kg и 8,9″ респективно.

За софтуера имам повече резерви – eee pc-то е направено като готово устройство за крайни потребители, което просто да използваш (твърде много прилича на Windows). На мен ми малко неприятно да не мога да си бъркам на ниско ниво Линукса и май скоро този Xandros ще си замине в полза на един хубав ArchLinux 🙂 Ще видим още колко време ще му дам. Добре че разбрах, че с CTRL+ALT+T се пуска терминал и сега се чувствам с една идея по-добре. Още не мога да си подкарам кирилицата 🙁 Някой да помогне ? С десен бутон върху иконката за езика ми сменя метода за въвеждане,а не знам коя програмка да пусна ?!? Help ! Освен това дори няма икона за файловия менъджер и си го пускам от терминала. Ей такива дребни неща малко ме ядосват.

Да се върна на хубавите неща – голямо завление е ! С толкова много безжични мрежи на около дори е много хубаво ! Сноищи, като за първа вечер, го пробвахме в градската градина и докато си пиехме хванахме интернет, гледахме снимки, пробвахме bluetooth-а, гледахме клипове в youtube … весело беше … и батерията издържа ! Наистина си мисля, че е идеалния лаптоп за мен. Надявам се да си го ползвам много време на много нови места, да ни служи, да гледаме снимки, а и да си намирам някой друг couchsurfer докато обикалям 🙂

13 януари 2007

+3

От днес има поне още три компютъра с Линукс 🙂 Прекарах по-голямата част от деня в новия офис на i-creativ, където заедно с Йонов инсталирахме два Arch-а и едно openSuse. Естествено нищо не вървеше както трябва – първо аз бях взел една неработеща мрежова карта … ааа, да, и едновременно оправяхме и мрежата. Всъщност накрая всичко тръгна с изключение на една звукова карта, за която няма поддръжка в ядро 2.6.18, а за Suse 10.2 не можах да намеря 2.6.19. Ще видим как ще го оправим, а трябва да има звук на това PC. Честно казано това OpenSuse доста ме поизнерви.
Най-интересно ми беше с третия компютър, който е сървър DELL PowerEdge 2400 – двупроцесорен Pentium III 733MHz с 1 GB RAM, пет твърди SCSI диска, които могат да се изваждат в движение и дори захранванията могат да се сменят, без да се спира. Страхотия просто 🙂 Новия сървър беше закупен на Татянен ден и затова го кръстихме “tanya”. За сега е с ArchLinux, но ще видим какво ще го правим занапред. Трябва малко да си поиграем с RAID-а.

Да използвам случая да честитя новия офис на на Йонов, Йохо и Елито – да правите още много хубави работи там 🙂

Vozd in traffic

Вечерта бях на концерт на Vozd in traffic в Петното. Почти нищо не знаех за тази група преди да отида на концерта. Единствено прочетох информацията в last.fm и ме заинтригува и отидох. Музиката им е наистина много интересна смесица – електронна, jazz, реге, drum’n’bass … Само където аз нещо в момента не съм на такава вълна и дори си тръгнах преди края на концерта. Поне си имам тяхно CD и ще го слушам. Между другото – някой да има опис на CD-то ???

ЧРД

Айде и още един поздрав за рождения ден на Gregg, който с неговата недостъпност ми спести да му звънна и да не кажа нищо смислено и да се изложа 🙂 Въобще ме няма в пожеланията (това май трябва да е номер 6 в списъка с нещата които (не) знаете за мен 🙂 ). Някой да не си помисли, че сега ще измисля нещо 😛