За тази година равносметката е проста – не отидох нито веднъж на палатка и на Кара дере, но направих може би най-важното нещо в живота ми – ожених се !
Прегледах на бързо какво съм писал през месеците, и гледам че е доста малко. Този път не мисля да слагам връзки по събития и месеци, затова ето ги всички постове за 2013-та на куп.
Днес ставам на 20, ама шестнайсетично. Иначе казано трийсе и няколко … май вече спрях да ги броя. Тази година ми случиха толкова много неща, че рождения ми ден минава някак си между другото. Чак преди няколко дена се усетих, че много е наближил. Но нека е така. Пожелавам си и през следващата година още повече и по радостни моменти !
Истина е ! Шоуто колата свърши. Днес официално продадох Астралката. Стана на доста годинки тя, и след като взехме Пежака, нямаше как да поддържам две коли. Всъщност всичко стана много бързо още миналата сряда. Вечерта пуснах няколко оферти за продажба, без много надежди, че ще я продам скоро, но в четвъртък сутринта още от 8:30 започнаха да звънят. За 5 минути ми звъннаха трима, които бяха готови да я вземат. В 9 часа най-бързи бяха едни момчета от Войводиново, които дойдоха, видяха я, дадоха ми парите и я взеха … на мен ми стана чак мъчно. Толкова бързо не очаквах да се разделя с нея. С тази кола си направих европейското пътешествие през 2009-та, видяла е толкова държави и толкова пътища … направо не мога да ги изброя, както направих с Кадета.
Днес отидохме да я прехвърлим на нотариус. Оказа се, че и момчетата са я продали и така в крайна сметка, новите собственици са едни добри хора от Борино. Дано да им служи вярно, както на мен. А съвпадение или по ирония на съдбата, днес я прехвърлих при същия нотариус, при който я купих преди повече от 8 години.
То вече мина много време, но все пак – честит рожден ден, Вили !!! :* По случай празника решихме да направим едно ходене до Мандрица. Освободих си петъка и към обяд натоварихме Иван и Стоян в новия Пежак и поехме пак на път 🙂 За съжаление другите не дойдоха, но и ние си изкарахме много добре. На Мандрица, както винаги, беше много слънчево и през деня си стояхме в градинката. Вечер си ставаше хладно, но камината смесена с червено вино идваха идеално !
В събота отидохме да разгледаме „вила Армира“. Там от няколко месеца са правили голям ремонт и вече е доста променена. Доста неща са реставрирани, върнати са мозайки и статуи от музея в София, отвън също има доста подобрения … въобще много добре ! Е, обаче са вдигнали входа на 5 лева 🙂 Все пак мисля, че е един добър пример как да се усвояват пари. Иван и Стоян остана впечатлени, а ние с Вили също останахме доволни от промените.
Както казах, в Мандрица беше слънчево, но в Ивайловград имаше мъгла и не можахме да се качим на кръста над града, затова се върнахме на село. Там хоремага беше затворен, затова веднага минахме на винце и скрабъл в градината, докато слънцето се скри зад хълма.
В неделя трябваше да се прибираме, но ние решихме да не бързаме и по пътя да разгледаме някои неща. Първата ни спира беше средновековната крепост до село Мезек. Там новото е че вече има вход от 2 лева, който не ни стана ясно за какво точно е. Стана ясно, че през лятото имам някакъв „средновековен атракцион“, но в момента го нямаше, но въпреки това си ни взеха входа.
Следваща спирка беше тракийската гробница до село Мезек. Тук също имаше подобрения. Първо имаше някакви 3D рисунки на асфалта по пътя за гробницата и второ холограми вътре в гробницата. Аз особено се впечатлих от холограмите, които бяха на предметите, които са намерени там, но в момента са в някой музей.
За финал мислихме да минем и през Каснаково за светилището на нимфите, но по пътя ни заваля проливен дъжд и се наложи да пропуснем. Ще остане за следващия път. Чух че и там имало някакви подобрения.
След това се прибрахме в Пловдив и новата работна седмица започна ударно и чак сега имам малко време да напиша всичко това.
Този уикенд беше посветен на използването на поредния подарък от сватбата ни – ваучер за уикенд за двама в хотел Сезони в Чигов чарк, подарен от колегите ми. Благодарим Ви ! Изкарахме си наистина добре. Хотелът е много добър, дори може би за първи път мога да кажа, че трите му звезди са малко … или може би си отговаря на толкова, но аз съм бил в доста по-мизерни тризвездни хотели. За хотел Сезони дори бих казал, че е луксозен – чист, спретнат, с добро обслужване, прекрасен ресторант, добро местоположение … въобще препоръчвам го ! Е, разбира се, не е от най-евтините.
През уикенда, малко времето се опита да ни развали разходката, но ние не му се дадохме. Дори използвах мъгливото време да поснимам повече. Заминахме още в петък следобяд и успяхме да направим само малка разходка в сумрака. В събота обаче, веднага след закуската, отидохме в „централната част“ на Цигов чарк и разгледахме западната страна на язовир Батак. След кратко стопляне с чайче в една механа, решихме да отидем до град Батак. Оказа се че и двамата с Вили нямаме печат от историческия музей в града. Решихме да поправим това и направо зададохме музея в GPS-a. Вили караше новата кола и казва, че й е доста по-удобна от старата. Още я е страх да кара градско, но и това ще стане 🙂
Както и да е – да се върна на историческия музей в Батак. Общо взето град с доста история, но историческия музей не е update-ван от времето на комунизма. Това го казвам със съжаление 🙁 Още стоят старите табелки със соц лозунгите. Не ме очарова. Хубавото поне, е че с билета от историческия музей, може да се разгледа и етнографския музей. Етнографския музей, както може да предположите, е една къща но все пак си струва да се разгледа. Накрая влезнахме и в църквата „Св. Неделя“. След това отново ни стана хладно и си потърсихме някоя кръчма, за да хапнем по една супа и да се стоплим.
В събота вечерта нямахме вечеря в хотела и решихме да пробваме механата, в която пихме чай сутринта – механа Йоана. Във Foursquare доста я хвалеха, но не бих казал, че е върха. Все пак се наядохме много добре, а аз успях да пийна, защото Вили отново караше 🙂
В неделя най-сетне времето се усмихна, мъглите се вдигнаха и слънцето изгря. На тръгване от Цигов чарк, решихме да разгледаме язовира от източната му страна. Светлината отново беше много добра за снимки и направих няколко хубави пейзажа. Красиво място, но на мен малко голо ми идва. Честно казано „Широка поляна“ или „Голям Беглик“ повече ми харесват. Най-малкото тук по-трудно би се намерило хубаво място за палатки 🙂
Ето малко снимки, а скоро ще кача повече.
Взех си нова кола ! Е, не точно нова, но Пежо 206 от 2004-та с газ, комби. Не съм си мислил някога, че ще си взема Пежо, но в момента на това попаднах и се навих. Изглежда много добре, пълна с екстри … но на мен единственото ми изискване е да върви безотказно и безаварийно. Това си пожелавам.
Вчера на скромна церемония в Кричим с Вилито минахме и под венчилото в църква. Оставихме този ритуал за след гражданската сватба и добре направихме. В слънчевия 20-ти октомври, в църквата „Козма и Дамян”, в присъствието само на кумовете и още 5-6 човека, се оженихме … пак. Мисля, че така е много по-добре, защото отец Миро ни обърна доста по-голямо внимание, отколкото би било, ако бяхме много хора или в някоя натоварена църква. Говореше силно и уверено и някак си наистина усетихме тайнството.
Не можах да напиша много за самата сватба, но мисля, че мога да споделя моя опит в организирането на едно такова събитие. Противно на общоприетото мнение, че за организирането на сватба е необходимо много време, според мен не е необходимо. Някои започват с организацията една година по-рано, което е прекалено. Ние успяхме с организацията за около месец и то без да си взимаме отпуска през това време.
Първото, естествено, беше да изберем дата. Отдавна си бяхме говорили да е есента и първия уикенд на октомври ни се стори добър избор. Отидохме да попитаме в гражданското, дали има свободни часове за 6-ти (първата неделя) и като ни казаха, че има, почти всичко беше решено (въпреки, че не запазихме още в първия момент).
Следващото нещо беше да говорим с бъдещите ни кумове. Вени и Ники веднага се съгласиха, само им казах за кога става дума и те казаха „добре“ 🙂 Малко беше странно да имаме дата, а дори да нямаме кумове, но това бързо го поправихме.
Междувременно започнахме да правим списъка с гостите. Ето тук нещата най-много ескалираха ! Започнахме с 10 човека, станаха 20, след това по 20 на страна и накрая като се видя, че така и така ще бъдем 40 човека, решихме по-добре да поканим и приятелите ни и закръглихме бройката на 60.
При толкова хора вече беше нереалистично да отидем просто в някой ресторант да хапнем, така че трябваше да резервираме един. Първоначално си мислех, че това ще е най-трудната задача, затова с Вили отделихме една събота и тръгнахме по ресторанти, които мислихме за подходящи или ни бяха препоръчали. Наистина беше малко досадно, защото навсякъде беше едно и също: „добър ден”, „правите ли сватби?“, „на 6-ти свободно ли е ?“, „може ли едно меню?” … Обиколихме доста ресторанти – буквално във всички краища на Пловдив. Леко учудващо за мен на всякъде разрешаваха да се внася алкохол, но явно това е стандарт (дори в по-лъскавите ресторанти). От всички си избрахме ресторант „Хитър Петър“, където управителя беше най-отзивчив, а и ни предложи най-добри условия. Общо взето ни каза в прав текст, че иска от нас куверт от минимум 20 лв./човек и от там нататък може да внасяме всичко. Куверта също ние си го избрахме, като дори нямаше алкохол в него, но като сложиш всичко необходимо за един обяд (забравих ли да спомена, че сватбата ни беше дневна? 🙂 ), и то няма как да е по-малко от 20 лева. Отгоре на всичко „Хитър Петър“ е хубаво, просторно и светло място. При обикалянето попаднахме на доста (буквално) тъмни захлупени ресторанти. Единствената допълнителна такса, която ни взеха беше по 1,20лв./стол за украса на заведението. Във всички други ресторанти имаше такса „оувъртайм“ от нещо като 60лв. за всеки започнат час след петия ! В „Хитър Петър“ се разбрахме за 6-7 часа без проблеми.
При обикалянето по ресторанти ни изникна друг проблем – навсякъде ни казваха, че една сватба зависела най-много от DJ-а, а ние до тогава си мислихме да минем дори без DJ. Само като си представихме мазните им гласове и чалгите и направо ни се отвращаваше, но след като всички твърдяха че било много важно се замислихме. Дори се разрових по разни форуми за рок/метъл сватбени DJ 🙂 Разбира се на всички на сайтовете им пише, че са професионалисти и пускат каквото им кажеш. Реших да се прежаля и да се срещна с няколко. В деня, в който имах 3 срещи с диджеи, реших да си сложа тениската от Polinero Place и да видя дали някой ще забележи. Глупав подход, но май свърши работа – единствения който обърна внимание беше DJ Maily и в крайна сметка той беше нашия DJ. А казвам, че свърши работа, защото на сватбата нямаше нито една чалга, а DJ Maily ни изпълни всички желания и ни питаше за всичко. С други думи останахме доволни. За цената на DJ – според мен всички взимат много повече от колкото трябва. Всички твърдят че нормалната им тарифа била 300-500 лева, но за сватба в неделя следобяд, и трите ни оферти бяха за 250 лева.
Поканите. Аз лично не смятах, че са нещо задължително, но пък е хубаво да поканиш някой по-официално. Общо взето всички готови покани са грозни и скъпи, затова Вили и Таня решиха да направят handmade ! И според всеобщото мнение се получиха супер ! Аз също много ги харесах.
Друг голям харч покрай сватбата (освен ресторанта) неочаквано за мен, но напълно логично ако се замислиш, са халките. С Вили харесахме един и същ модел, така че затова не сме имали колебания. Въпроса беше в цената – обиколихме доста бижутерийни магазини, докато намерим най-изгодното предложение, което беше от 52 лв./гр с изработката. Иначе навсякъде предлагат да ви изкупят всякакво старо злато и така да се намали цената. Ние също се възползвахме, като цялата покупка стана със 100 лева капаро кеш, един стар пръстен и останалото с кредитна карта. Но както и да го смятате, като цяло си пригответе едни 500 лева тук. Не е евтино, но на практика това е единственото нещо, което остава най-дълго – букетите се изхвърлят, яденето се изяжда, пиенето се изпива, само халките остават.
Друго, което трябва да свършите за да се ожените е да си изкарате медицинско за брак. Това включва да си намерите (купите) бланки, да отидете до някоя лаборатория за да ви направят тест за сифилис (7 лева в Писанец), ходене до психото (12!!! лева за един печат) и завършвате при личния лекар, който да оформи всичко (5 лева). За бременни уж би трябвало да е безплатно, но в лабораторията си взимат пари.
Сватбените торти са скъпи само защото са сватбени. Обикновено дори не са вкусни. В Пловдив навсякъде искат по 200-300 лева за торта, като обикновено ти дават цена на парче и ти казваш за колко човека искаш. Ние искахме за около 70 човека, а за едно парче цената варираше по 2-3 дори 4 лева. В крайна сметка си взехме торта от Кричим, където ни поискаха 75 лева за цялата ! Като също беше много красива. Друг тънък момент, който на нас не ни се наложи, но ни предупредиха, че на много места искат 100 лева депозит за подноса, особено ако е на етажи.
Може би едно от последните неща, които си купихме бяха дрехите. След като се видя, че ще бъде истинска сватба, Вили реши че ще трябва да си купи по-булченска рокля. И естествено къде, ако не в царството на булчинските рокли – Асеновград. Доста пъти ходи до там, докато си намери нещо нециганско, изчистено и хубаво. И дори и тази се наложи да й махнат лъскавите неща и да я скъсят, за да не е до земята. За мен беше доста по-лесно – влязох в първия магазин и си купих костюм и риза (добре де, не беше първия, а втория). Дори ми набутаха и вратовръзка, ама продавачката и Вилито се обединиха срещу мен 🙂 За мое успокоение, всички казаха, че ми стоял добре.
Нещото, което пропуснахме в сватбения ден беше църковния брак. Не е тайна, че едно от основните неща, които искаше Вили беше именно това, но просто цените и отношението във всички пловдивски църкви, в които отидохме, ни отказаха и решихме да го направим друг път в по-тесен кръг. Навсякъде искаха по 200 лева, като за сравнение в Бачковския манастир е 100, а в Асеновград по 60.
Ако искате един тотал на парите ето: 1800 лв. в ресторанта, 140 в гражданското, 500 за халки, (минимум) 500 за дрехи и 250 за DJ. Останалото са по-дребни разходи.
Като заключение – подготовката може да ви изнерви, но сватбата минава весело !
‘
Тази година се навършват 100 години от разделянето на село Мандрица. Тогава се променят границите на България и много семейства решават да отидат в Гърция (Мандрица е на самата граница с Гърция). За много от хората, това е последния път през бивота им, когато са видяли роднините си. Тази година децата и внуците на тези изселници, решихме да отпразнуваме тази годишнина. Ако може да се нарече празник този повод. Въпреки всичко се получи празник. Дойдоха много хора – общо шест автобуса от Гърция плюс много леки коли. Хората видяха своите роднини за първи път от толкова време, а по-младите се видяха за първи път. Независимо дали ще го наречете празник или помен, важното е че центъра на Мандрица беше изпълнен с множество прегръдки и усмихнати лица !
От няколко дена се каня да напиша нещо за сватбата, но май няма да стане, основно поради две причини. Първо – почти не си спомням какво се случваше. Имам отделни весели историйки, но не и една цяла история. Сега като гледам снимките направо не мога да повярвам, че това се е случило. И второ – май такова нещо, колкото и да звучи банално, не може да се разкаже с думи. Като цяло бях много щастлив ! То май ми личи и от снимките 🙂 И все още съм ! Като питаме гостите, как са се чувствали, всички казват, че много им е харесало, което още повече ме радва. Благодаря Ви !