Вече е сигурно, че Опелката ще ходи на морга. Не искам да звуча тъжно, дори напротив, с тази кола имам толкова хубави спомени и изживявания, че не мога дори да си помисля лоши неща за нея. Ето една от първите снимки от зимата на 2003^-та, от когато всъщност я имам. Не знам дали е първата, но определено ми е една от любимите снимки, която през цялото време стоеше в колата закачена над вратата.

Чувствата са си лично мои и едва ли някой друг може да ги разбере като му ги кажа, за това през последните няколко дена реших поне да се опитам да си спомня всички места, където съм ходил с нея. Ето ги по азбучен ред, а някой ако се сети за други, да казва да допълвам:

• Асенова Крепост
• Асеновград
• Балчик
• Баня
• Бачковски Манастир
• Белащица
• Белинташ
• Бистрилица
• Ботевград
• Варна
• Гела
• Девин
• Зелениково
• Карлуково
• Кричим
• Крумово
• Мандрица
• Несебър
• Пазарджик
• Приморско
• Раковски
• Св. Кирик
• Слънчев бряг
• София
• Стара Загора
• Стряма
• Труд
• Хасково
• Храбрино
• Чоба
• Широка Лъка
• х. Здравец
• х. Черноморец

На някои от местата съм ходил по няколко пъти, а други съм посещавал в рамките на едно пътуване, но на всички тези съм бил и най-малко съм ги разглеждал. Чудя се дали да добавя и Габрово, до където стигнах последния път и всъщност това е единствения път, когато Опелката не ме е връщала.

Когато я взех беше на 15 години и 200 000km пробег. След това навъртях малко над 20 000 km за малко повече от година и половина. На дълъг и равен път гореше само 5/100 бензин, което беше едно голямото предимство и може би ще ми липсва в бъдеще.

Това ми беше първата кола и винаги съм си знаел. че ще я разбия, но никога не съм предполагал, че ще го направя толкова буквално. По-скоро си мислех, че нещо ще се счупи от неправилна поддръжка и незнание от моя страна.

Возел съм доста хора и (почти??) всички са оставали доволни, което разбира се ме прави леко горд. Ако има някой недоволен, да казва сега или да замълчи завинаги 🙂

Един любопитен факт. Може би някои незапознати се чудят защо Опела е женски – много просто, защото от време на време (почти регулярно) нещо му течеше отдолу 🙂 най-често бензин, но и разни други течности. Друго име с което беше известна е “белия лебед” 🙂

Е, това бяха нещо като сухите факти. Както казах няма да пиша за личните и съкровени спомени и чувства свързани с нея и само ще кажа:

Опелке, няма да те забравя !

п.с. и все пак е по-добре, че тя отива в моргата, а не аз …