Monthly Archives: May 2009

19 – 25 май 2009

Ежедневие, Музика, Пътешествия, Работа, Събития, , , , , , , , , , , , , , ,

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.

Уикенд в София

Пътешествия, , , ,

След тежката петък вечер в градкста градина, успяхме да се съвземем и тръгнем към София чак към 16 часа. Като стигнахме в София, направо взехме Дина от работа и плана беше да посетим част от нощта на музеите и галериите. Общо взето програмата беше доста постна, концертите (които си харесахме) бяха рано още в 19 часа и ги изпуснахме … успяхме да разгледаме само изложбата “Изкушението Чалга” в градската галерия, която за мое учудване ми хареса. Направо си е чудесна 😉 След това отидохме в парка Заимов, където седяхме доста време, срещнахме разни хора. Вечерта завършихме (поне част от нас) в заведението на Гергана 14-16.
В неделя станахме към обяд, видях се със Софито, и след това отидохме на Витоша. Дина ни заведе на златните мостове и видях за първи път морените. Бреййй тез’ камъни наистина огромни ! Ама ОГРОМНИ Ви казвам ! Вчипитлих се 🙂 След Витоша отидохме на гости на Стринето, в готското й апартаментче и тя ни нагости с вкусна домашна пица. След това едно бързо прибиране с Пухи по спокойната магистрала (която между другото на места така се е разбила, че прилича на градски път), и за финал на неделята и уикенда ударихме едно Петно, където бяха останалите 🙂
Като се замисля, доста неща като за два дена 🙂

Евро пътешествието

Пътешествия, Разни

Най-сетне ми остана време да напиша заключението за евро-пътешествието ми през миналия месец. Всъщност никакво заключение няма да е. Просто да кажа, че част от постовете са обновени с линкове и снимки, а на всички им сложих етикет – euro trip april 2009. Малко късно, но все пак го направих.

Слънчево зарядно

Технологии,

От много време се опитвам да си намеря слънчево зарядно. В интернет (най-вече в engadget) съм виждал ревюта на най-различни, но почти никъде на пазара не мога да ги намеря. Точно преди да тръгна за Италия, най-сетне видях едно в Техномаркет, но с цена близо 90 лева, което ми се стори доста. Из всички места, които посетих също се оказа, че слънчевите зарядни не са много популярни и никъде не намерих. Чак в последните дни в Милано видях същото зарядно за не-много-по-малкото пари от €39, но реших да го взема. За параметрите съм малко раздвоен – принципно е почти това, което исках: компактни размери, стандартен USB изход, преходници за всякакви модели GSM-и.

solar charger

Първоначално не ми хареса, че всъщност зарежда NiMH батерии и ми се струва, че много бързо ще се прецакат. Въпреки, че на самите тях пише “no memory effect”, аз нещо не вярвам. След като го купих, прочетох че навсякъде в ръководството за употреба, пише че едва ли не, е само за аварийна (emergency) употреба. Това също малко ме разочарова. Все още не съм го пробвал дали ще ми зареди напълно телефона – най-малкото си мисля, че ще му трябва много време.

Обаче в събота, пробвах нещо, с което все пак слънчевото зарядно минава в графата ми сполучливи покупки. Стоим си ние на язовир Копринка на жаркото слънце и включих моите портативни тонколонки директно в USB изхода на зарядното. За пробата му извадих батериите, за да се убедя, че наистина напрежението идва директно от слънцето, и всичко работеше чудесно !

solar_charger_and_music

Само на някой сянката като минеше покрай зарядното музиката спираше, но все се намираше друг да извика “Ей, шшш” 🙂 Облаците не бяха такъв проблем. А със заредените батерии, имахме музика и през нощта. Естествено player-а си беше на собствена батерия.

Доволен съм, че използвам поне малко екологичен източник на енергия.

Язовир Копринка, Шипченски манастир, Бузлуджа, Казанлък

Пътешествия, , , , , , , , , ,

През изминалия уикенд решихме да открием сезона на палатките. Времето се очертаваше да бъде горещо, но все пак избрахме да не отидем в планината, а някъде по-ниско. Така в събота към обяд (само ) четирима човека потеглихме към язовир Копринка. На отиване реших да минем по карловския път. Оказа се че между разклоните за Калояново и Хисаря все още е затворен пътя (както беше още като тръгвах към Букурещ). Никой от нас не беше ходил на Копринка и не знаехме точно къде отиваме (само бяхме гледали снимки от изложбата България 360°).  Първо свихме на дясно при разклона за Долно Съхране, но питахме едни хора и те ни казаха, че е по-добре ако минем през отбивката, която е точно срещу чешмата на около 1 километър по-надолу. От там започва най-хубавия черен път, който съм виждал. Направо магистралата на черните пътища. Не се шегувам, наистина черен път, по който спокойно се кара с 50 км/ч. След това малко се полутахме докато си намерихме една идеална полянка и там си останахме. Опънахме палатките седнахме на сянка (жегата беше голяма), аз дори бях по къси панталони и сандали.

яз. Копринка

яз. Копринка - палатките

По-късно през деня дойде и Дина и станахме петима. Вечерта за първи път тази година използвахме и самотрашката скара и си направихме вкусна вечеря на огън 🙂 Огънят беше хубаво нещо и за топлене, защото през нощта си стана доста студено покрай язовира. Сложихме си всички дрехи, които имахме и така спахме до сутринта, когато слънцето отново напече непоносимо. Вдигна ни рано от палатките. Постояхме малко покрай язовира и решихме да си направих разходка из околността.

Събрахме лагера и потеглихме към град Шипка и Шипченския манастир.

Шипченски манастир

Разгледахме църквата, криптата, около манастира, дори си направихме обяд/пикник на една от полянките около манастира, а за финал си взехме и печат за стоте национали туристически обекта.

След Шипченския манастир тръгнахме към Казанлък, но по пътя видяхме отбивката за Бузлуджа и спонтанно решихме да отидем там. Тръгнахме по пътя на горе, покрай който имаше много хора излязли на излет. Спряхме на паркинга горе и последния участък го изкачихме пеша, като не знаехме че има път чак до самия паметник. До сега не бях се качвал на Бузлуджа и това което видях, беше една рушаща се сграда. Винаги съм мислел, че историята трябва да се помни, а не да се руши … Паметника на Бузлуджа така е прогизнал и капе отвсякъде, че си мисля, че дори не може да се възстанови.

Бузлуджа

Бузлуджа 2

Бузлуджа - покрива

Бузлуджа - терасата

добавка: а ето как е изглеждало приблизително същото място в оригинал.

След Бузлуджа все пак отидохме и до Казанлък. Там се разходихме по центъра, хапнахме малко и накрая се пльоснахме в парка. Така почти до стъмване и трябваше вече да тръгваме обратно към Пловдив. Реших на връщане да минем през Павел баня, НО … пътя между Турия и Розовец се оказа затворен ! Спасчо спомена, че е чул за свлачище, но все пак решихме да пробваме. Е, не можахме да минем и трябваше да заобиколим през Братя Даскалови. Никога не бях ходил до там. В началото (всъщност до Братя Даскалови) пътя е чисто нов, но въпреки това не е много приятен за шофиране – много завои, много стръмен, и спирачките яко загряват. След Братя Даскалови до Брезово, пътя става още по-ужасен – този път заради дупките, или по-точно заради липсата на път около дупките ! Ужасно прибиране се получи. Чак към 22:30 си бях в къщи доста изморен, но доволен от уикенда.

Кой е спамъра ?

Разни, Смях, , ,

Вчера получих получих един спам за ето този фестивал в София – PARKLIVE. Дори не го помислих за злонамерен спам, нито го маркирах като такъв. Все пак може да се каже, че фестивала дори ме интересува. Почти веднага след това го изпратих до нашия (таен) mailing list drundrun, просто като информация. Изненадата дойде днес, когато всички от групата отговориха, че са получили същия спам. Сега внимавайте ! Който е издал всичките ни имейли (моя и на моите приятели) веднага да си каже доброволно, за да няма по-тежки последствия. За сега публично извинение и свободен пропуск за всички на фестивала, ще е достатъчно да компенсира моралните ни щети !
🙂

Почивката … в Кольо Мариново

Пътешествия, ,

Е, тази година не отидохме на Самотраки … по много причини. Нищо де – може и по някое друго време да го направим. Като си помисля само, че за малко да се откажа от голямото ми априлско пътешествие, защото нямаше да имам пари за Самотраки … добре че не го направих !
Прекарахме 5 дена в Кольо Мариново. Почти всеки ден някой си отиваше, а друг си идваше и вечерите бяхме константна величина – 6 човека 🙂 (само последната бяхме 7). Направихме си такива кулинарни вакханалии ! От обилни скари, които едвам изяждахме, до супа от коприва набрана от двора. И на разходки бяхме, и на пикник, и ни валя дъжд, и слънце ни печеше … и изпихме всичкия чуждестранен алкохол, който бях донесъл (естествено заедно със всичкия местен, който бяхме накупили). Като цяло добре си починахме.

Крайбрежието на Хърватска … или от Риека до Дубровник

Пътешествия, Фотография, , , , , , , , , ,

Като пътувате от Триест (Италия) през Словения към морето на Хърватска, първия по-голям град е Риека (Rijeka). Риека е неголям град, предимно индустриален и жилищен.

Rijeka

Центъра е сравнително хубав, но определено не е много туристически град.

Rijeka - center

Rijeka - theatre

Крайбрежието няма да Ви впечатли със нищо. Доста е индустриално и не е много приятно просто да стоиш и да гледаш морето.

Rijeka-seaside

Rijeka-seaside2

Има доста големи молове, ако се интересувате от шопинг, но за морски туризъм не го препоръчвам. По-добре тръгнете на юг.

Continue reading Крайбрежието на Хърватска … или от Риека до Дубровник →