Monthly Archives: January 2009

Отпуска в петък

Ежедневие, Разни, , , ,

Много е хубаво да си вземеш някой свободен ден по никое време, просто ей така … и да си свършиш някои неща, за които все не ти остава време. Аз така направих вчера (в петък) и си направих един малко по-дълъг уикенд. Само сутринта успях да си свърша всички неща които си бях наумил – отидох до КАТ (където още не ми беше излязъл акта за нарушението ми от 1-ви ноември), бях до банката (оправих си разни сметки), бях до застрахователната ми компания (за да си взема зелената карта), платих си телефона, интернета, и най-важното – взех си панталон за сноуборд ! 🙂 Общо взето всички тези неща можеш да свърша, ако излизам всеки ден по малко от работа, или направо след работа но не ми се занимава толкова време. Така наведнъж си ми беше много добре. На обяд дори случайно срещнах Йонов и отидохме заедно на обяд, заедно с целия i-creativ. След обяд дори спах 🙂 Вечерта бяхме на бразилско парти в едно заведение, което дори не е отворило официално а на моменти дори беше претъпкано с хора. Добре съм се забавлявал, дори май сътм прекалил, защото сега чувствам, че нещо Тангра ми е сърдит.

Хайде да се похваля малко за панталона 🙂 Много е як. Марката е Exxtasy. Много ми хареса и си го взех още от втория магазин, в който влезнах. След това като из разглеждах сайта се оказа, че е от най-яката им серия за екстремен спорт с най-голяма водонепропускливост (Exxtassy climate system 15000). Жалко че нямат хубав сайт, че да пусна точен линк с характеристики и снимки. Ама съм много доволен. Трябва да отида някъде да го пробвам 🙂 Дано да се окаже здрав и да си го нося много време.

Dial-up и през 2009-та

Geek, Линукс, Технологии, , , , ,

От както си купих Eee PC-то, се чудя как да направя така,че навсякъде да имам интернет. В къщи ясно – имам си кабелен, по градовете вече почти навсякъде се намира някой свободен wi-fi (при спешен случай – просто отиваш в някое заведение и там има). Проблем си остават малките населени места и дивите кътчета, където както знаете, аз често скитам. Единствената добре развита мрежа в момента е GSM (наистина се надявам WiMax услугите, и най-вече покритието да нараства с по-голяма скорост). До тук добре – GSM операторите предлагат мобилен Интернет, обаче … ОБАЧЕ ! Цените ! Виждали ли сте цените ? Ами те нямат срам, бе ! (M-tel, Globul, Vivatel)В наше време интернета просто не струва толкова (да не говорим за колко пари дават GSM модемите, но това и в световен мащаб ми се струва завишено). Отгоре на всичко, услугите се предлагат само с дългосрочни договори, а на мен ми трябва като backup вариант, само когато съм някъде извън града.

И тук приказката “всяко ново е добре забравено старо” си дойде на мястото. Реших да си прекарам домашния интернет, който така и така плащам, през GSM мрежата, като най-развита такава. Мобилните телефони имат вграден модем, ще си взема предплатена карта, която ще добавя към групата “семейство и приятели” (абонат съм на M-tel), с които говоря безплатно и готово. Споделих идеята с Йонов, той я прие радушно и един ден след нова година някъде, се събрахме в офиса му, да я осъществяваме.

Първо ни трябваше Dial-in сървър. Хората (в това числя и аз де) наистина са забравили времената на dial-up-а. Всички How-To са от преди сума години (има ли смисъл да казвам, че за всички настройки говоря за Линукс). Поне повечето модеми на GSM-ите се поддържат от ядрото. Всъщност всички, които пробвахме, тръгнаха (Siemens C75, SonyEricsson K310, Nokia 5100, Nokia 5300). За терминална програма, която да отговаря на повикванията използвахме mgetty. На Debian-а на сървъра на Йонов нямаше проблем, защото си има готов пакет, но аз имах проблем на ArchLinux, защото там няма mgetty, и дори цяла една вечер се опитвах да го подкарам с agetty, но така и не успях. След това се наложи да си компилирам mgetty, което си изисква малко четене и конфигуриране преди да се компилира. Внимавайте – дори инициализиращия стринг за модема е вътре в сорса, аз доста се мотах докато разбера, че е така. Като цяло използвах ето това How To Set Up Linux As A Dial-In Server. След това би трябвало да имате готов сървър.

От клиентската страна (за лаптопите говорим 🙂 ) аз си използвам моя телефон с USB кабел и wvdial за връзка. Работи идеално (след като му сложиш “Stupid mode =1” в .conf файла на wvdial 🙂 ) Йонов дори си подкара модема през bluetooth, и казва че не е трудно и работи добре. Аз нямам bluetooth на телефона, така че не съм го пробвал.

Всичко работи идеално, но все пак има едно голямо НО. Скоростта – 9600 9,6kbps. Наистина имах големи надежди, че ще успеем да подкараме HSCSD, като си мислех, че трябва само и двата GSM-а да поддържат този стандарт, но се оказа, че и GSM мрежата трябва да го поддържа. В България (май) никой оператор не поддържа HSCSD. Така първоначалната ми цел е постигната само до някъде. Наистина имам интернет навсякъде, където имам GSM покритие, с минимални финансови разходи, но реалната скорост е 1k. Този уикенд на Кольо Мариново дори беше бойното кръщение на технологията ни, но за приблизително 1MB информация (jpeg файл) чаках половин час.

Все пак си доказах, че dial-up между два GSM-а си работи на практика без никакви проблеми. Вече знам, че където и да съм, ако много ми залипсва, мога да си пусна някой чат, да си проверя пощата … или нещо друго. На Мандрица мисля, че ще ми дойде много добре 🙂

п.с. някой да знае къде може да се намери евтим USB GSM модем ? Дори в ebay ми се виждат скъпи.

Важно допълнение !

Оказа се че Mtel таксува преноса на данни като “Изходящи данни MobilTel – България” (цитат от e-фактурата ми), независимо, че се обаждам на номер от групата “семейство и приятели” 🙁 Цената е 12 ст./мин в ненатоварената зона и 24 през натоварената (с ДДС). Така че и този вариант не е много изгоден. Леко съм разочарован. Радвам се все пак че си реализирах цялата идея и успяхме да подкараме всичко. Все пак всичко писано по-горе си работи. Някой да има представа как стоят нещата при другите мобилни оператори ?

Пак в Кольо Мариново

Пътешествия, , ,

Този уикенд бяхме в Кольо Мариново, като този път повода беше рождения ден на Дарко. Малко на патерици, но все пак добре го отпразнувахме.

Всъщност няма какво толкова за разказване. Който беше знае колко се смяхме и какви клипове се получиха 🙂

А на края нещо на всички ни се приходи на някъде … на море … на Кара дере … където и да е …

допълнение:  забравих да сложа най-яката покана/план за рожден ден, която съм получавал. Евала, Дарко, машала !

party-plan

Календари

Работа, Разни, Смях, ,

SMC Design® представя (*):
От няколко години на работата си правим, т.е. Спастнята прави, картинки, които залепваме върху произволен календар и си имаме собствен фирмен календар. Освен това картинката се поставя и като тапет на някои от компютрите във фирмата. Отдавна се каня да ги обложа, и сега като излезе за 2009-та, е точно удобен случай. Ето и самите календари:

2006:

calendar-2006

2007:

calendar-2007

2008:

calendar-2008

2009:

calendar-2009

(*) SMC (“Срала Маца в Каца”) е запазена марка на Спастнята

Добрите стари нощни пътешествия

Пътешествия, ,

Ехеее отдавна не бях правил нощно пътешествие, някъде наблизо просто ей така за хубав край на деня. Днес след работа се заприказвахме с Герито в skype, сетих се че трябва да й върна палатката, която бях взел още лятото за Софито и Жоро, като ходихме на Кара Дере, и реших да го направя тази вечер. Така и така отидох до тях и решихме да отскочим на някъде. Взехме и Жорето и както си мислехме за Асеновата крепост, в крайна сметка кривнахме към манастира “Св. Св. Кирик и Юлита”. Жорето не беше ходил там и така го решихме. Разгледахме го на бързо, имаше много гъста мъгла и не се виждаха светлините на градовете и селата наоколо. След това се върнахме в Пловдив, спрях пред Герито и там ударихме един мохабет от час и половина. Сега ще лягам с една голяма усмивка 🙂

Към ползвателите на drundrun.org

Разни

Този пост е предназначен само за хората, които по някакъв начин се чувства свързани с drundrun.org. Ако не сте тях, може просто да не четете надолу.

Първо: настана време за плащане на хостинга 🙂 За ново двегодишно спокойствие са ни необходими $166 (~250лв.).  Поради това заедно с Йонов и Донка (Донке, ще ти се обадя през деня да се разберем) събираме волни пожертвувания. Който реши да жертва малко финанси за каузата, да се обади. Знаете ни координатите.

Второ: правя анкета дали да местим снимките от Нашите Снимки на новия сайт, или просто да ги оставим да работят и двата, като от сега нататък ще обновяваме само новия. Това е идея на Йонов. Аз съм малко против, но ако сметнете, че така е по-добре ще се съглася. Хубавото на този вариант, е че текущите линкове ще продължат да си работят, както и коментарите ще става ясно точно за кои номера снимки са. Лошото е че се разпиляват на две места. Кажете какво мислите като коментар.

Втория път не боли толкова

Пътешествия, , ,

Този уикенд си мислех, че ще го прекарам в болки, защото в събота на обяд имах час при зъболекаря, и се очакваше да ми пили едни зъби, но се оказа, че трябва да отложим с няколко дена нещата. Така, като се разделяхме, Дафо ми пожела весел уикенд, а аз направо не знаех какво да правя, след като така ми развали плановете. В крайна сметка съботата я пропилях, а беше такова хубаво време. Вечерта се видях с Гери, Яна и останалите от компанията, и по едно време Митака каза, че на другия ден ще ходи да кара сноуборд на Боровец. Попита искам ли да дойда и аз естествено казах “OK” (всъщност попита всички, но само аз се навих). Разбрахме се в 8 часа сутринта да тръгваме. Това се случи някъде към 10 вечерта, а след това аз отидох в петното, където останах до 2.

Сутринта все пак не можахме да тръгнем в 8, но след малко технически проблеми с колата, Митака и Орлин (бяхме тримата) се появиха пред нас в 8:30.  Пътьом напазарувахме от една бензиностанция разни неща за закуска и към 10:30 бяхме в Боровец. Взехме си сноубордове под наем – комплекта с обувките беше 30 лева на ден. Този път имаше кой да ми обясни какво да правя на борда. Един приятел на Орлин (и мой адаш между другото) ми каза какво да пробвам и само след 1-2 часа тренировки вече се се спусках от най-високото (на тренировъчната писта 🙂 да не си помислите нещо) до долу, без да падна на заден кант. Там естествено беше претъпкано с хора, и горе-долу успявах да ги избегна 🙂 Вече мога да се похваля, че карам сноуборд ! Миналия път на Безбог, по-скоро мога да кажа, че само се качих, но никакво управление не можах да постигна. Днес до края на дена почти овладях и предния кант. Сега остава само да ги сменям, без да падам 😛

Малко за Боровец. Много е скъпо. И има само чужденци – навсякъде чуваш английски, руски, сръбски, в краен случай македонски 🙂 В заведението до пистите няма артикул “чай”, а “вносен чай” на цена 2,50 лева. Взех си – нищо вносно нямаше – най-обикновено пликче чай, в чаша топла вода от машината. Минералната вода (500ml) също 2,50 лева. Не че ги нямах да ги дам, но някак си не ми се дават толкова пари, за нещо, за което знам, че не струва толкова. Хайде , след цял ден каране, седнахме в един ресторант и трима човека изядохме 100 лева (с бакшиша), но дори това ми се струва по-нормално. Навсякъде има скъпи ресторанти, а и яденето наистина беше много и вкусно. Все пак еднодневния ми престой на Боровец ми затвърди представите, които имах за това място. Просто там се целят в англичаните, които идват. Дори всички реклами са на английски.

За ски туризъм на Боровец условията си бяха идеални. И времето беше прекрасно – топло, слънчево, с едно синьооо небе … А аз лично съм страшно доволен с напредъка да карам сноуборд !

Джаги и helvetica

Ежедневие, Разни, Филми, , ,

Във вторник на 13-ти, с Герито, Митака, Жоро и Любо ходихме да играем джаги. Толкова много игри играх за първи път. С Митака бяхме голям тандем. И дартс пробвахме. В някакво заведение в Тракия. Напиха ме преди това в Дървеното (при леля Дима, 5-ти корпус, срещу техническия, Латини), и след това ме замъкнаха там.

Днес пък бях на прожекция на филм в Art News кафето на Весито. Никога не бях се замислил, че може да се направи пълнометражен филм, и то доста добър, посветен на един шрифт – Helvetica. Струва си да го гледате, ако поне малко се интересувате от графичен дизайн.