Category Archives: Ежедневие

На басейн в Мандрица

Едно време, като бях малък, с кърпи, дюшеци и надоваеми топки отивахме на реката. Сега с малкия, натоварени с чанта, пояс и лодка, отиваме на басейна. Не е същото, но поне пак сме на Мандрица и има деца из селото.

Седмица на Мандрица

Днес се върнахме след една седмица отпуска, която изкарах като истинска почивка, на Мандрица. Беше много хубаво, особено за Божидар, който направо не можехме да го приберем от всички животни, които искаше да гледа на село. Постоянно искаше навън и ние му го дадохме. Мисля, че много се забавляваше. Ние с Вили също успяхме да си починем добре. Добре ни се получи тази почивка в края на май. Имаше и големи жеги и по-прохладни дни.

Божидар на 2 месеца

Ваничка май ще се окаже права, че сега ще започна да пиша само за Божидар. Ама то и какво друго ми остава, като общо взето нищо други не ми се случва. С малко бебе не можем да мръднем никъде. Едно пътуване на 30km до Кричим си беше цяло преселение. Но от друга страна Божидар все повече расте, все повече проявява характер, все повече радва (не е като в онази песен на Контрол 🙂 … и не е онова основно спящо бебе от първия месец. От моя гледна точка мога да кажа, че втория месец мина много по-бързо от първия. За напред се надявам да е още по-добре.

p.s. ето и малко снимки.

Великден

Отмина и тазгодишния Великден. За първи път от доста време не бях в Мандрица, но затова си има причина и тя се казва Божидар. С малко бебе нямаше как да тръгнем на толкова дълъг път, но все пак успяхме да мръднем от Пловдив. Прекарахме празниците при родителите на Вилито в Кричим. Както казах за първи път излизахме с бебето извън Пловдив и багажите, които трябваше да вземем бяха изумително количество – колата беше препълнена. Сериозно започнах да се замислям за багажник за покрив. Иначе празниците се усетиха основно по яденето. Oстаналото време не се различаваше много от последните ми няколко уикенда – гледане на бебето. Ама така е – не се оплаквам, а се радвам !

Божидар на 1 седмица

Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.

Божидар

В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂

Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.

Великден на Мандрица

Тази година се събраха на куп много празници – 1-ви май, Великден и Гергьовден. С още 2-3 дена отпуска с Вили успяхме да си направим една голяма 10-дневна отпуска на Мандрица. Отидохме още предишната събота със Софи и Сара. Първите дни, майка ми само ни беше чакала, за да ни впрегне на работа. Мога да кажа, че доста работа свършихме по къщата и по градината, но беше хубаво. Първо малко физическо натоварване. Второ – хубаво е като виждаш как нещата, за които си си мислил, се получават на практика и къщата става все по-хубава и уютна.

Работа намаля към четвъртък-петък, когато вече настанаха празници и започнахме приготовленията за Великден. Боядисване на яйца и печене на агне. Вилито има имен ден на Великден и бяхме поканили цялата рода в неделя на обяд. В събота пристигнаха и родителите на Вилито, които идваха за първи път на Мандрица. Взехме цяло агне и имаше лека драма къде да го опечем, но в крайна сметка всичко се подреди чудесно. Агнето престоя цяла нощ в нагорещена фурна и беше чудесно – дори на мен, като не съм голям фен на агнешкото, ми беше много вкусно. Въобще целия имен ден се получи много добре. Само ни липсваха приятелите, но този път така се получи. Надявам се да отидем всички скоро там на по-спокойно.

Великденски яйца

 

допълнение: ето и всички снимки.

Април

Ето че почти се изниза и април. А аз (само да погледна) не съм писал тук от 17 март. Тази година дори пропуснах и редовния пост за годишнината на блога ми – е, той вече стана на 9 години ! Честито ми 🙂 Надявам се догодина да отбележа годишнината по-тържествено.

Общо взето нищо ново този месец. Чакам днес да свърши, и от утре съм в отпуска. Мисля да я прекарам в Мандрица. Там ще отпразнуваме Великден, както и имения ден на Вилито. Надявам се на едно истинско откъсване от компютрите.

Ливиньо ден 1 – адската зима чу’ек

Събуждаме се първата сутрин в къщата в Ливиньо и какво да видим – навън вали упорито сняг. А вечерта нямаше никакви подобни признаци. И не само вали ами вече беше натрупало 15-20 cm. Яко ! Оправихме се и отидохме на пистите. Там зимното време си продължи – мъгла и обилен снеговалеж. Разбира се, не много приятно за каране, но на нас ни е първи ден и няма как да изпуснем промоцията пресен априлски сняг. А времето вместо да оправя става още по-зле – силен вятър, виелици … истинска зима ! По едно време дори се поуплаших и точно си мислех че сноуборд деня отива на привършване още към обяд, когато изведнъж силния вятър разкара облаците и се показа синьото небе. Чак тогава успях всъщност да видя къде се намирам и да огледам с очите си прекрасните алпийски пейзажи, които са наоколо. Снегът, между другото, не спря да вали почти през целия ден, което затрудни обработването на пистите и те не бяха в много добро състояние. От друга страна имаше супер много пудра !!! Цял ден просто се разбих да карам в пресен сняг. И то точно на пистите. Постоянно изживявах невероятното чувство да се спускаш по 50 сантиметрова пудра и като направиш кант струята сняг да те “зарие” целия 🙂 Просто мога да обявя днешния ден за най-якото каране през кариерата ми 🙂 ! Да видим как ще са следващите.

23 април 2012
0:31

Запролетява се

Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.

Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂

16-18 септември

Скоро не съм писал тук, но и нямам настроение за това. Все пак изминалия уикенд се случиха няколко неща, които си струва да запиша. Още в петък вечерта започнах с метъл концерт в Пъзела. Спастнята свириха по случай рождения ден на S!ckFlag и решихме да отидем. Първи бяха Delate, които само няколко седмици преди това гледах в Стрелча. След това се изкефих на Unhumanity, и в крайна сметка това ми стигна и не останах да видя рождениците. Вечерта завърших в Петното, която му беше първата за новия сезон 🙂 Легендарния DJ Soupdragon, разбира се откри първата вечер.

Събота беше нощта на музеите и галериите, но през деня аз имах намерението да отида до Гребния канал, за да видя европейското първенство по гребане, но когато стигнах, всичко вече беше свършило за деня. В крайна сметка отидох във Водолаза на бира и цаца 🙂 Вечерта в Нощта си знаех, че ще е препълнено с хора, затова просто отидох на Античния театър на концерта на Максим Ешкенази (част от Fortisimo Fest)и много се радвам че това беше единственото събитие, което посетих. Концерта беше много добър. След това минах за малко през ArtNewsCafe и в крайна сметка завърших на Конюшните на царя, където тази вечер Легендарния закриваше летните сцени.

В неделя отново направих опит да стигна на време за европейското по гребане, но отново неуспешно. Видях се с Carolin от Лайпциг, защото нямаше как да се видим предишната вечер. И докато стигна до гребната вече всичко прибираха. Поне се организирахме и отидохме в Бойково на кръчмата.