Ik0's WebJournal

От както ми изгоря твърдия диск в края на миналата година, се замислих сериозно за домашно съхранение на файлове. Обмислях от най-простото (и евтино) да си купя един голям диск и месечно веднъж да го включвам да си преточвам важните файлове, през външен USB диск до готови решения за NAS сървъри (може би най-скъпия вариант). В крайна сметка се спрях на идеята да си сглобя сам PC. Още в началото ми хрумна за процесор да бъде някой от Atom серията на Intel. Дори леко учудващо за мен лесно си намери дъно BLKD945GCLF2D, което включва двуядрен Atom 330, вградена видеокарта, звукова карта (която в моя случай не ми трябва), USB-та, gigabit LAN карта … и всичко това в доста малки размери.

забележете, че вентилатора е на chipset-а, а не на процесора

По-голям проблем се оказа да си намеря малка кутия за това дъно. Не че пречеше да го сложа в голяма, но защо ?!? Общо взето това ми беше най-трудния избор и дори направих компромис, като си взех една на Delux, която не беше най-хубавата, но се събираше всичко което исках а и беше на малко по-поносима цена. Това беше и частта, за която чаках доставка до днес.

С кутията, дъното, два хард диска по 1TB и една плочка 1GB DDR2 RAM, хардуера за домашния сървър е готов !

Оставаше да измисля софтуера Най-лесно за мен би било да му сложа един ArchLinux и да го забравя. Все пак се загледах за алтернативи и попаднах на FreeNAS – FreeBSD дистрибуция, специално направена за домашни сървъри като моя. Освен това реших, че двата диска (в RAID1) ще бъдат само за информация а операционната система ще бъде на USB флашка или SD карта. FreeNAS поддържа такъв вариант, така че това окончателно ме убеди. Така в къщи имам още една операционна система

Изтеглих си embedded img файла на последната версия на FreeNAS (към момента 0.7.1) и малко ме издразни, че няма ясна документация как да го инсталирам на USB флашка (за начало реших да boot-вам от USB преди да измисля как да сложа носителя с операционната система вътре в кутията). В един блог намерих, че всъщност .img файла е gzip-нат и трябва да се разархивира преди да се сложи с dd или нещо подобно. Там за пример бяха сложили командата:

gunzip -c <path>/FreeNAS-i386-embedded-xxx.img | dd of=/dev/sdc

/dev/sdc е устройството на флашката при мен – трябва да го промените при вас

След това сложиш флашката в USB порта на новият ми компютър, настроих го да boot-ва от там и общо взето това е всичко От менюто в терминала единственото, което настроих беше статично IP, за да не го търся какво IP му е дал DHCP сървъра. Иначе всичко друго може да настроите от web интерфейса на FreeNAS-а. Не ви трябва монитор и клавиатура. Като начало трябваше да настроя софтуерния RAID и да форматирам дисковете. Имаше малко време докато му схвана логиката на интерфейса – например има едни плюсове отстрани с които трябва да си добавиш дисковете, защото не ги разпознава веднага, и освен това след като направиш нещо, то се появява и го виждаш, но за да се запише трябва да даваш винаги “apply”. Свиква се. Подкарах си бързо ssh, ftp и rsync сървъри. И в момента дори върви rsync на снимките ми – общо взето най-ценното ми, което го имах до сега само на един хард диск. С новия ми фотоапарата и row файловете напоследък и DVD-тата ми се виждаха малки. Сега вече ще съм доста по-спокоен.

За в бъдеще може да подкарам и torrent клиента на FreeNAS-a (transmission) и да оставя той да seed-ва. Ако кача и всичката ми музика на сървъра може да си пусна DAAP сървър, за да си слушам от всякъде с Rhythmbox например. Другата ми цел е да сложа SqueezeboxServer и squeezebox-а ми да свири от там. Току що видях, че има SlimNAS инсталационен скрипт, който върши точно това и го интегрира в менюто на FreeNAS След като направя всичко това домашното ми PC ще стане истинско desktop PC – за интернет, поща, комуникация, документи, филми … а всичко ценно (под ценно се разбира неща, правени от мен) с едно копие на домашния backup сървър.

За финал да кажа, че съм доволен от новата ми придобивка. Хубаво че успях да намеря енергийно ефективно дъно и процесор. В едно ревю на дъното, дори бяха изчислили, че ако стои включено 24/7 дори ценово си избива парите от електричество за една година в сравнение с едно “нормално” дъно. Само захранването на кутията ми се вижда малко шумно, но ако много започне да ми пречи може да му взема една wireless карта и да го закарам в някоя друга стая, или просто да сменя кутията

п.с. благодаря на Адроит и по-точно на Катя, която ми отговаряше на всякакви прищявки и ми намира каквито кажа компоненти. Някой може да каже, че това им е работата, но наистина е приятно да се работи с тях.

От както се upgrade-нах до Gnome 2.30, все ме мъчеше един дребен но досаден проблем. Всъщност не точно проблем, а въпрос на свикване. Аз така си бях свикнал във файловия мениджър Nautilus полето с пътя до директорията често да си го превключвам от текстов режим в бутони и обратно. Във версия 2.30.x по подразбиране ми дойде само в текстов режим и колкото да търсех в настройките не можех да открия начин да си върна старото държание. Може би не ви става ясно за какво говоря, затова ето малко картинки.

Ето така ми стоеше, постоянно. Текстовото поле е удобно когато навлизаш навътре в директориите, заради автоматичното довършване, но на връщане аз си бях свикнал просто да натисна съответния бутон на директорията. Снощи най-сетне открих решението. То се крие в конфигурационната програма на Gnome – gconf. Стартирайте я – най-лесно става с ALT+F2 и в полето пишете gconf-editor. След това отиване в /apps/nautilus/preferences и намирате ключа always_use_location_entry .

Махате отметката и готово !

Вече си имате бутони. Ако искате текстово поле натискате CTRL+L (или просто /), при натискане на ESC отново се появяват бутоните. Удобно, особено ако си свикнал с това от години.

Ще се радвам ако съм помогнал на някой.

След като 5 дена стоях без интернет (е, два от тях бях на тиймбилдинг извън града) се установи, че ми е изгорял безжичния рутер. Лоша новина Всъщност по нищо не му личеше, че е изгорял, защото успявах да се свържа през web, но WAN интерфейса бил сдал багажа при някоя от гръмотевичните бури. В момента нямам излишни 100-150 лева за нов и се замислих как мога да го използвам. И го измислих Сложих втора LAN-ка на компютъра ми. Настроих Линукса да прави NAT. Втората LAN-ка (с настроено вътрешно IP 192.168.1.1) я свързах към един от четирите порта на linksys-а. Зададох на рутера вътрешно IP 192.168.1.2 (Външното IP не го пренастройвах, то така и не работи). Зададох на безжичния рутер да раздава IP-та от същата мрежа и воаля стана ! Всъщност почти Единствения проблем е че wireless рутера задава неговото IP (192.168.1.2) като default gateway и на клиентите трябва ръчно да се промени на IP-то за default gateway на това на Линукс машината – 192.168.1.1 и след това всичко работи. Сега се замислих, ако сложа DHCP сървър на линукс машината и спра DHCP сървъра на linksys-а, дали всичко няма да си работи без ръчни настройки ?! Трябва да го пробвам тези дни.

Като обобщение картинката е следната:

           .----------.              ^ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ^
           |  Линукс  |     .--------|             |-----------------.
internet --| компютър |-----| router |             | безжичен клиент |
           |  с NAT   |     '--------'             '-----------------'
           '----------'

Така спестих (поне временно) пари за един рутер, а безжичната ми домашна мрежа отново е жива

От както си купих Eee PC-то, се чудя как да направя така,че навсякъде да имам интернет. В къщи ясно – имам си кабелен, по градовете вече почти навсякъде се намира някой свободен wi-fi (при спешен случай – просто отиваш в някое заведение и там има). Проблем си остават малките населени места и дивите кътчета, където както знаете, аз често скитам. Единствената добре развита мрежа в момента е GSM (наистина се надявам WiMax услугите, и най-вече покритието да нараства с по-голяма скорост). До тук добре – GSM операторите предлагат мобилен Интернет, обаче … ОБАЧЕ ! Цените ! Виждали ли сте цените ? Ами те нямат срам, бе ! (M-tel, Globul, Vivatel)В наше време интернета просто не струва толкова (да не говорим за колко пари дават GSM модемите, но това и в световен мащаб ми се струва завишено). Отгоре на всичко, услугите се предлагат само с дългосрочни договори, а на мен ми трябва като backup вариант, само когато съм някъде извън града.

И тук приказката “всяко ново е добре забравено старо” си дойде на мястото. Реших да си прекарам домашния интернет, който така и така плащам, през GSM мрежата, като най-развита такава. Мобилните телефони имат вграден модем, ще си взема предплатена карта, която ще добавя към групата “семейство и приятели” (абонат съм на M-tel), с които говоря безплатно и готово. Споделих идеята с Йонов, той я прие радушно и един ден след нова година някъде, се събрахме в офиса му, да я осъществяваме.

Първо ни трябваше Dial-in сървър. Хората (в това числя и аз де) наистина са забравили времената на dial-up-а. Всички How-To са от преди сума години (има ли смисъл да казвам, че за всички настройки говоря за Линукс). Поне повечето модеми на GSM-ите се поддържат от ядрото. Всъщност всички, които пробвахме, тръгнаха (Siemens C75, SonyEricsson K310, Nokia 5100, Nokia 5300). За терминална програма, която да отговаря на повикванията използвахме mgetty. На Debian-а на сървъра на Йонов нямаше проблем, защото си има готов пакет, но аз имах проблем на ArchLinux, защото там няма mgetty, и дори цяла една вечер се опитвах да го подкарам с agetty, но така и не успях. След това се наложи да си компилирам mgetty, което си изисква малко четене и конфигуриране преди да се компилира. Внимавайте – дори инициализиращия стринг за модема е вътре в сорса, аз доста се мотах докато разбера, че е така. Като цяло използвах ето това How To Set Up Linux As A Dial-In Server. След това би трябвало да имате готов сървър.

От клиентската страна (за лаптопите говорим ) аз си използвам моя телефон с USB кабел и wvdial за връзка. Работи идеално (след като му сложиш “Stupid mode =1″ в .conf файла на wvdial ) Йонов дори си подкара модема през bluetooth, и казва че не е трудно и работи добре. Аз нямам bluetooth на телефона, така че не съм го пробвал.

Всичко работи идеално, но все пак има едно голямо НО. Скоростта – 9600 9,6kbps. Наистина имах големи надежди, че ще успеем да подкараме HSCSD, като си мислех, че трябва само и двата GSM-а да поддържат този стандарт, но се оказа, че и GSM мрежата трябва да го поддържа. В България (май) никой оператор не поддържа HSCSD. Така първоначалната ми цел е постигната само до някъде. Наистина имам интернет навсякъде, където имам GSM покритие, с минимални финансови разходи, но реалната скорост е 1k. Този уикенд на Кольо Мариново дори беше бойното кръщение на технологията ни, но за приблизително 1MB информация (jpeg файл) чаках половин час.

Все пак си доказах, че dial-up между два GSM-а си работи на практика без никакви проблеми. Вече знам, че където и да съм, ако много ми залипсва, мога да си пусна някой чат, да си проверя пощата … или нещо друго. На Мандрица мисля, че ще ми дойде много добре

п.с. някой да знае къде може да се намери евтим USB GSM модем ? Дори в ebay ми се виждат скъпи.

Важно допълнение !

Оказа се че Mtel таксува преноса на данни като “Изходящи данни MobilTel – България” (цитат от e-фактурата ми), независимо, че се обаждам на номер от групата “семейство и приятели” Цената е 12 ст./мин в ненатоварената зона и 24 през натоварената (с ДДС). Така че и този вариант не е много изгоден. Леко съм разочарован. Радвам се все пак че си реализирах цялата идея и успяхме да подкараме всичко. Все пак всичко писано по-горе си работи. Някой да има представа как стоят нещата при другите мобилни оператори ?

Най-сетне успях да си подкарам да мога да пиша на кирилица на оригиналния софтуер на Eee PC 901. Общо взето стана по един от най-тривиалните начини с промяна на конфигурационния файл на X-а. Ето стъпка по стъпка какво направих:

1. Първо си компилирах български local. Не знам дали може да се мине без тази стъпка, но според мен си е добре. Като начало: Ctrl+Alt+t и се отваря терминал
2. Пишете командата: sudo dpkg-reconfigure locales
3. Съгласявате се с първия екран, след което от втория отбелязвате (с интервал) българска локализация: [*] bg_BG.UTF-8 UTF-8 . След това TAB и OK.
4. За локализация по подразбиране аз си оставих en_US.UTF-8. След което избраните локализации се компилират
5. Следва истинската настройка да можете да пишете на български в Eee PC 901. Използвайте любимия Ви текстов редактор и редактирайте файла /etc/X11/xorg.conf. В моя случай въведох в терминала: sudo nano /etc/X11/xorg.conf
6. В секцията за клавиатурата добавете/редактирайте следното:
   

   Section “InputDevice”
   Identifier “keyboard”
   Driver “kbd”
   Option “CoreKeyboard”
   Option “XkbRules” “xorg”
   Option “XkbModel” “pc105″
   Option “XkbLayout” “us,bg”
   Option “XkbVariant” “,phonetic”
   Option “XkbOptions” “grp:alt_shift_toggle”
   EndSection

7. Запазете файла и рестартирайте компютъра. Вече би трябвало да можете с Alt+Shift да превключвате английски/български и да пишете навсякъде, както аз правя в момента

Като за финал да спомена една моя грешка, която направиш снощи, за да не я повтаряте. Всъщност направих всичко описано по-горе, но в допълнение реших да махна пакена gcin с командата в терминала sudo apt-get remove gcin, след което Eee PC-то не поиска да тръгне повече. Наложи се да възтановявам системата с F9 при стартиране, с което се губят всички настройки и аз така и не разбрах, че съм бил подкарал кирилицата.

Сега вече като мога да пиша на кирилица, Eee PC-то поне малко отложи времето на пълното му форматиране с цел поставяне на по-нормален Линукс, за когато имам малко повече свободно време.

От много отдавна си мечтаех за малък лаптоп. Лошото до скоро беше,че бяха много скъпи. Още от появата на така наречените UMPC-та им хвърлих око. Първите Eee PC-та на ASUS не можаха да ме спечелят, но модела 901 ми хареса още като видях първите ревюта преди да излезе. Общо взето от тогава го чаках да дойде в България. И така до онзи ден вечерта, когато вече го държах в ръцете си. Дойде ми почти като подарък, след като не съм дал пари – мерси , мамче !

Много е готино ! Точно каквото го исках – мъничко, което можеш да носиш навсякъде с теб просто захвърлено в раницата. Единственото нещо по хардуера, което не ми харесва, е че е бял но в most-а (за сега) нямат други. Всъщност цветът е единственото нещо, което пренебрегнах (и леко външния дизайн, но за него нямаше какво да направя). Нищо друго не исках да пренебрегна и все още мисля, че 901 е най-добрия модел на Eee PC. Не исках да пропусна нито 20-те гигабайта SSD (вместо твърд диск), нито Atom процесора, нито 6-клетъчната батерия (за до 6 часа работа), нито Линукса. Теглото и размера на екрана са оптималните за мен – 1,1 kg и 8,9″ респективно.

За софтуера имам повече резерви – eee pc-то е направено като готово устройство за крайни потребители, което просто да използваш (твърде много прилича на Windows). На мен ми малко неприятно да не мога да си бъркам на ниско ниво Линукса и май скоро този Xandros ще си замине в полза на един хубав ArchLinux Ще видим още колко време ще му дам. Добре че разбрах, че с CTRL+ALT+T се пуска терминал и сега се чувствам с една идея по-добре. Още не мога да си подкарам кирилицата Някой да помогне ? С десен бутон върху иконката за езика ми сменя метода за въвеждане,а не знам коя програмка да пусна ?!? Help ! Освен това дори няма икона за файловия менъджер и си го пускам от терминала. Ей такива дребни неща малко ме ядосват.

Да се върна на хубавите неща – голямо завление е ! С толкова много безжични мрежи на около дори е много хубаво ! Сноищи, като за първа вечер, го пробвахме в градската градина и докато си пиехме хванахме интернет, гледахме снимки, пробвахме bluetooth-а, гледахме клипове в youtube … весело беше … и батерията издържа ! Наистина си мисля, че е идеалния лаптоп за мен. Надявам се да си го ползвам много време на много нови места, да ни служи, да гледаме снимки, а и да си намирам някой друг couchsurfer докато обикалям

Днес реших да пробвам как ще е следващата версия на Firefox. Все още е beta версия, но от няколко места чух/четох хвалби за нея. Видях, че има пакет за Archlinux в unstable и за мое улеснение сложих него. Тръгна без проблеми. В блога на Еленко видях, че не му тръгнали добавките, но при мен най-използваните ми тръгнаха – Forecastfox, NoScript, Google Notebook … Е, имаше и такива, които не тръгнаха – например темата ми и проверката на правописа на български, за което най-много съжалявам. Иначе интерфейса е почти същия (какво ти почти, направо си е същия) с някои нови екстри, които на първо гледане много ми харесаха – Smart Bookmarks (автоматично събира най-посещаваните и най-новите отбелязани (bookmark) интернет адреси), подобрено търсене когато въвеждате URL (вече търси и в заглавията на страниците), има подобрения и в управлението на свалянията и добавките, пита дали да запази сесията и разни други глезотийки. Вече няколко (5-6) часа го използвам усилено и забелязвам, че се държи много добре. Нито веднъж не е увиснал (но при мен и верися 2 не ми забива често). Дори си направих един експеримент – след като рестартирах (обнових ядрото за да не съм уязвим на този local exploit, който работи между другото) стартират firefox 2, заредих само този сайт командата top показа:

PID USER      PR  NI  VIRT  RES  SHR S %CPU %MEM    TIME+  COMMAND
7413 iko       20   0  152m  43m  20m S  0.0  5.8   0:10.68 firefox-bin

затворих firefox 2 и стартирах firefox 3 отново само с този сайт зареден

 PID USER      PR  NI  VIRT  RES  SHR S %CPU %MEM    TIME+  COMMAND
 7500 iko       20   0  144m  45m  21m S  0.0  6.0   0:06.38 firefox-bin

Така че според мен си гълтат приблизително еднакво количество памет. В момента след повече от 5 часа работа показва следното

 PID USER      PR  NI  VIRT  RES  SHR S %CPU %MEM    TIME+  COMMAND
 7500 iko       20   0  191m  88m  24m S  4.0 11.8   5:10.52 firefox-bin

Мисля да го  ползвам firefox3, въпреки че е още beta. Очаквам с нетърпене финалната версия и мисля, че ще стане много популярна. Има всички предпоставки за това – потребителски глезотийки, познат интерфейс, стабилност, отваря безпогрешно всички сайтове, които пробвах.

Приключи и тазгодишния OpenFest. Аз в събота успях чак към 9:30 да се измъкна от вкъщи и да тръгна към София. По пътя постоянно валеше и имаше гъста мъгла. Най-странното беше, че в Пловдив си беше хубаво време и аз дори си забравих якето – голяма грешка, като се има в предвид къде отивам, обаче се усетих чак на магистралата и не ми се връщаше. Въпреки лошото време успях към 11:30 да стигна във Военния клуб.

Изслушах лекцията на Georg Greve, която беше доста добра. След това реших да пропусна следващата и заедно с времето за почивка отидох при братовчетките ми да се видим. Всъщност основната причина да отида, която ми развали “open” деня, беше да се занимавам (разбирай преинсталация) с един Windows.

След тази не-open пауза се върнах на OpenFest. Отидох в зала 3 на Web 2.0 BarCamp, но нещо тези уеб неща не можаха да ме спечелят. Отново отидох в 1-ва зала, в която течеше лекцията на Васил Колев, който говореше за VoIP. Догледах я и след това започна лекцията, която най-много ми хареса от целия OpenFest – Building Wikipedia: a very cheap story. Просто лектора (Domas Mituzas) беше идеален и предостави точно това, което аз очаквам от една лекция. Дозата хумор също беше на ниво. Идеята със оператора за оптимизация* просто разби цялата зала Освен това научих доста неща за това как и на какво се крепи Wikipedia. Накрая поредното разбиващо изказване беше след въпроса “как се грижите за бекъпите?”, на който отговори с “backup, what ?!?!?”. Така че да знаете – wikipedia, освен седемте им data сървъри по света, нямат backup.

Като естествено продължение изслушах и лекцията за българката wikipedia, което беше и края на първия ден на Openfest.

Втория ден също закъснях малко за началото и влезнах по някое време на лекциите на Бого, който нещо ми се стори недоспал (или каквото там) и не беше така темпераментен в презентацията си, както обикновено. Иначе много се радвам на идеите и нещата които представи. Наистина се надявам свободните софтуерни решения да спечелят бизнеса и администрацията.

Следващата лекция беше на Erik Josefsson. Честно казано от заглавието “Как да се борим за права си в цифровия свят” очаквах да говори как да защитим нашите неща и нещата които правим в Интернет, а той говори главно за законите и проектозаконите в европейския съюз, които се отнасят главно за защита на авторски права и правото на лична употреба. Не че беше лошо, но не очаквах това. Накрая на лекцията представи и всички (?) кампании на EFF, което ми хареса.

Последва почивка, която прекарах в ядене на пица в близката пицария, където бяха и почти всички останали от OpenFest След като се наядох добре реших да пропусна следващата бизнес лекция, както и останалата част от ден, а да се прибера по-навреме в Пловдив и да гласувам.

* – оператор за оптимизация: //

Днес на работата ни дойде новата развойна среда на Atmel за процесорите от AVR32 архитектурата – STK1000. Откакто през пролетта разбрах за новите продукти на Atmel веднага се зарибих по тях и ми се искаше да пробвам. Още повече като разбрах, че от (мисля) версия 2.6.16 линукс ядрото официално поддържа архитектурата AVR32. STK1000 идва с преинсталиран Линукс на 128MB SD карта (де факто са заети малко над 5MB). Кутията изглежда така:

Естествено като пристигна веднага зарязах всичко и се заех да го разуча. Отворих кутията и го включих. От Atmel отново, както и при STK500, не предоставят захранване, а само букса с кабелче, което да си включите към вашо захранване. Дори напук на всички останали плюса е отвън, а минуса вътре ?!? Както и да е – като го включите се стартира Линукса и виждате това:

Забравих да спомена, че STK1000 си идва с допълнение STK1002 на което е всъщност основния процесор AT32AP7000.

Останалата периферия е на дъното STK1000. Всъщност периферията на 32AP7000 хич не е малко – има USB-та, 2 ethernet-а, серийни портове, PS/2 (мишка и клавиатура), звук AC97, IrDA, VGA … въобще цял компютър. Има и голямо цветно 3,5” LCD

Връзката с персоналния компютър става чрез сериен порт (115200 kbps 8N1), telnet и ftp. Последните две ми отне малко време да ги подкарам, но проблема беше че търсеше IP чрез DHCP и трябваше да намеря къде да конфигурирам мрежата ръчно (през серийната конзола). Естетвено има и уеб сървър , но от него не може нищо да се конфигурира.

Първата задача с която се захванах беше да хакна картинката на LCD-то и да я сменя. В /etc намерих един подозрителен jpeg и се заех да го променя Колегите веднага дадоха предложите да сложим снимка от поредицата “Лесна е бат’ Ицовата …”

Общо взето установих че LCD-то е вързано като frame buffer device и картинките се сменят с fbv.

Впечатление ми направи, че в комплекта няма отпечатано упътване, а само CD

Отзад на CD-то  гордо стоят логотата на GNU и Линукс !

Като цяло съм много доволен, че ще имам възможността да се занимавам с тази развойна среда в близките месеци … и сигурно години. Май точно с това ми се занимава – електронни устройства с embedded linux.

Happy hacking , както се казва

Снощи точно преди да си легна видях, че RockBox официално вече поддържа Sandisk Sansa e200 серията Аз, като собственик на Sansa e260, веднага се зачетох какво трябва да направя, за да го пробвам, и пак си легнах по малките часове . За тези, които не знаят RockBox е независим open source проект за създаване на софтуер за различни портативни плеъри. Поддържа модели на Archos, iRiver, iPod … , а от този месец и Sansa.

Днес цял ден се чудих, но след като се прибрах, реших че просто няма как да се сдържа да не го изпробвам, пък каквото ще да става. Все пак навсякъде пише, че няма stable версия, а и винаги с RockBox, може да си повредиш плеъра. Свалих си необходимите файлове – в упътването си пише всичко много подробно. Първия път без да искам извадих USB-то без да unmount-на устройството и Sansa-та си тръгна с оригиналния firmware. Това в първия момент ме стресна, но после пък си казах – е, значи все пак не изтрива оригиналния софтуер. Отново повторих цялата процедура по инсталирането (за по-сигурно) и след следващия рестарт се появи логото на RockBox Ето първите ми впечатления от него :

Предимства:

• свободен софтуер (нарочно го поставям на първо място) – един проект, който се развива постоянно
• поддържа много звукови кодирания – mp3, ogg, flac, wav … (според сайта – повече от 15)
• разглеждане и възпроизвеждане по директории ИЛИ по изпълнители/албуми. Базата данни се обновява само когато пожелаеш, а не всеки път при стартиране, както оригиналния софтуер (при него дори липсва възпроизвеждане по директория)
• като цяло много и подробни настройки
• възможност за използване на теми (има за всеки вкус )
• МНОГО добавки (plugins)
• DOOM – всъщност това е една от добавките, но си струва да се отбележи отделно
• улеснено създаване на списъци от песни (playlists). Функция опашка. Оригиналния ми firmware въобще не може да се създават от устройството, а само от компютър и то с Windows Media Player.
• и не на последно място – поддръжка на last.fm – нещото заради, което най-много се замислям дали да не премина изцяло на RockBox

Недостатъци (разбира се има и такива) :

• нещо е бъгав все още. За няколко часа се наложи да го изключа принудително 2-3 пъти. Освен това като го пъхна в USB-то не се представя като устройство, а само започва да се зарежда батерията. Ако го включа в USB-то, когато е изключен RockBox-а crash-ва, след което тръгва оригиналния софтуер и чак тогава ми се появява като USB устройство. Освен това, след като играх DOOM ми насичаше музиката – с рестарт се оправи.
• каквото и да си говорим – по-грозно е от оригиналния firmware. Там картинките да си доста мазни, а и дисплея е хубав, а RockBox е (почти) изцяло текстов. Все пак за фенове на конзолата, като мен, това не е чак такъв голям проблем. Дори е много geek
• загуба на функционалност – въпреки многото функции, които дава RockBox, в него липсват радиото и диктофона (две неща, които почти не използвам). Видеовъзпроизвеждането и показването на картинки е с plugin-и и не съм ги пробвал.
• бавен – особено докато свири, разлистването из менюто доста “насича”. (единствено печели в скоростта на начално зареждане)

Въпреки многото предимства на RockBox, засега май ще си остана на оригиналния firmware от Sandisk. Все пак най-важното (за мен) за един преносим плеър е да свири стабилно музика. Другото са глезотиики Радвам се все пак, че имам open source алтернатива и когато стане по-стабилен и по-бърз може да премина изцяло на RockBox. Дотогава пожелавам успех на проекта !

Измина почти една седмица, през която блога не ми работеше, а ми се случиха толкова неща Сега само на кратко

Рождения ден на Тишо

мина супер ! Много хубаво си изкарах(ме) ! Вече ми се струва толкова далече. Добре че ги има спомените

31-ви януари

Рождения ден на сестра ми ! ЧРД , Пуфи Пожеланията си ги знаеш и са от сърце И аз си те обичам

Вечерта отново бях на театър. Гледах “Отвътре” и май се оказа, че само аз не бях го гледал. Все пак по-добре късно отколкото никога. А представлението си струва от всякъде (дори от вътре). Много се смях ! Хареса ми определението на Цонев – “Тежка простотия”. Ако не сте го гледали, силно Ви препоръчвам да отидете на 14-т, когато междувременно може да кажете “обичам те” от сцената на театъра

MidpSSH

Намерих си идеалния SSH клиент за мобилния ми телефон – MidpSSH. Подържа всичко и изглежда много яко !

(между другото установих, че за ядра >= 2.6.18 , трябва да се промени малко сорса на siefs, за да може да се монтират Siemens телефоните. Трябва да обновя Siemens Mini-HowTo-то)

Остава

Петък вечерта бях на концерт на Остава в Петното. Както винаги беше невероятно преживяване ! Срещнах много познати хора, въпреки, че за малко пак си помислих, че ще съм сам. (Софи, имаш много поздрави от Дани и го хвана яд, че ти е забравил РД-то )

Днес на работата нямаше вода и шефа реши да ни пусне по-рано, защото човек по едната нужда не може да отиде Аз използвах по-ранното излизане и отидох да си купя винетка. Междувременно прегледах финансовото ми положение, прецених оставащите ми пари и разходи и реших да си купя нов твърд диск Покрай коледа имах и някои извънредни постъпления и след като тогава не се отдадох на покупки (както повечето хора), сега си направих коледно-новогодишни подаръци. Един mp3 player и нов твърд диск са си идеални подаръци, които успях да си направя. За тази Коледа стига толкова

Иначе за диска не му мислих много – отидох в Адроит и казах, че идвам за хард диск. Като цена доста са паднали. Преди години си спомням, че за хубав диск (за времето си) съм се бъркал по (и над) 100$ , а сега за ~120 лева си взех 250GB Western Digital. Това ми е и първия SATA диск – досега карах на старото IDE.

Така бързо си разреших проблема какво да изтрия, за да си освободя място Веднага си направих един 200 GB дял, копирах в него всички домашни директории и го монтирах като /home на настоящата ми инсталация. Сега ми е доста по-широко В останалото място направих още малко (ако на 1GB му викам малко … ) swap и един дял с все още неясно предназначение

Лошата новина е, че стария ми Celeron нещо тихо и кротко си е отишъл. Купих му една мрежова карта (защото старата си я върнах на Йонов), сложих я, пускам го, а той ни звук, ни картина Извадих я – същата работа. Почистих процесора и видео картата – никаква промяна. Нямах повече време да му отделя, но нещо не е наред

п.с. ЗА ЙОНОВ !!! – онзи ден си забравих всички болтчета в офиса – да ми ги пазиш, че днес колко се ядосвах, че няма с какво да си хвана новия диск !!!

+3

От днес има поне още три компютъра с Линукс Прекарах по-голямата част от деня в новия офис на i-creativ, където заедно с Йонов инсталирахме два Arch-а и едно openSuse. Естествено нищо не вървеше както трябва – първо аз бях взел една неработеща мрежова карта … ааа, да, и едновременно оправяхме и мрежата. Всъщност накрая всичко тръгна с изключение на една звукова карта, за която няма поддръжка в ядро 2.6.18, а за Suse 10.2 не можах да намеря 2.6.19. Ще видим как ще го оправим, а трябва да има звук на това PC. Честно казано това OpenSuse доста ме поизнерви.
Най-интересно ми беше с третия компютър, който е сървър DELL PowerEdge 2400 – двупроцесорен Pentium III 733MHz с 1 GB RAM, пет твърди SCSI диска, които могат да се изваждат в движение и дори захранванията могат да се сменят, без да се спира. Страхотия просто Новия сървър беше закупен на Татянен ден и затова го кръстихме “tanya”. За сега е с ArchLinux, но ще видим какво ще го правим занапред. Трябва малко да си поиграем с RAID-а.

Да използвам случая да честитя новия офис на на Йонов, Йохо и Елито – да правите още много хубави работи там

Vozd in traffic

Вечерта бях на концерт на Vozd in traffic в Петното. Почти нищо не знаех за тази група преди да отида на концерта. Единствено прочетох информацията в last.fm и ме заинтригува и отидох. Музиката им е наистина много интересна смесица – електронна, jazz, реге, drum’n'bass … Само където аз нещо в момента не съм на такава вълна и дори си тръгнах преди края на концерта. Поне си имам тяхно CD и ще го слушам. Между другото – някой да има опис на CD-то ???

ЧРД

Айде и още един поздрав за рождения ден на Gregg, който с неговата недостъпност ми спести да му звънна и да не кажа нищо смислено и да се изложа Въобще ме няма в пожеланията (това май трябва да е номер 6 в списъка с нещата които (не) знаете за мен ). Някой да не си помисли, че сега ще измисля нещо

Днес в gnomefiles.org видях, че за коледа има нова версия на предпочитания от мен плеър за Линукс – rhythmobx 0.9.7. Changelog-а веднага ме грабна – вградена поддръжка на last.fm радиотата и Magnatune Веднага видях сред пакетите на Archlinux и като видях, че вече е обновен – веднага си го инсталирах. Сега през почивния ми ден мога да си избирам от много места за слушане и всичко от един плеър

По едно време си мислех, че няма да настигне AmaroK по функционалност, но вече не съм толкова сигурен

п.с. само трябва да оправят да тръгва по-бързо. Сега всеки път при стартиране препрочита всички песни, които в моя случай са много Добре че не го спирам със седмици и това неудобство го усещам рядко.

Тази вечер ми мина в оправяне на WordPress. Първо реших най-сетне да оправя проблема на Донка, където блога й не приемаше повечето коментари. Донке, мерси, че не ми мрънкаше, че не го погледнах по-рано. Започнах с ъпгрейд до най-новата версия 2.0.5 , но за съжаление това не помогна. Реших да се разровя из базата данни. За съжаление няма PhpMyAdmin (а аз без него не смея да пипам, че хич не разбирам от SQL). Добре, че Сребрин ми подхвърли да си сложа. Въобще не бях се замислял, че мога да си инсталирам с моя потребител и да си барам само някоя база. Изтеглих PhpMyAdmin, и започнаха мъките ми по конфигурирането му. Учудващо за мен – доста ме измъчи. Дори не наложи да прочета документацията му . Забележка към хората свързани с drundrun.org – обадете ми се, ще ви кажа как да го ползвате.

След това продължих с ровенето из базите на WordPress-а. Малее това нещо пазело всички коментари (дори и спамовете) ! Видях, че коментарите, които не се показваха до сега, всъщност си бяха там, махнах им статуса spam и после Донка си ги пусна в блога, които сметна за нужно. Изтрих доста спамове, промених някои настройки директно в базата и по едно време коментарите “уж” тръгнаха. Надявам се наистина да се е оправил проблема, въпреки че така и не разбрах от какво точно беше ?!?

След като оправих лимонения блог, реших да обърна малко внимание и на моя. Обнових го до 2.0.5 и всичко мина гладко. Реших да обърна и малко внимание на един друг проблем, които имах – plugin-а ми за статистика WP-ShortStat не работеше от близо половин година. Порових се из google къде може да е проблема, дори изтрих таблиците в базата данни и го инсталирах наново, но не се оправи. В крайна сметка си намерих заместник – WP-SlimStat който дори изглежда по-красиво и има някои подобрения. Така отново си имам статистика за това кой, какво и как гледа в блога ми и то работеща !

Днес си купих нов монитор. Най-сетне изхвърлям стария GoldStar от 97-ма. С това казвам чао на катодно-лъчевите тръби и здрасти на TFT-тата Взех парите от сайта и два часа по-късно си взех този 19” Philips 190C

Само нещо не иска да тръгне на оптималните, както пише в упътването 60Hz, а е на 75Hz. Нещо Gnome-а, или не знам кое, не иска да слуша xorg.conf-а. Ще го оправя За сега му се кефя !

п.с. разбрах как се задава твърдо честота на вертикално опресняване в xorg.conf. На редовете Modes, се добавя честотата след долна чертичка:

Modes “1280x1024_60″

От няколко дена слушам един албум на една група, който спокойно можеш да го слушаш online целия през flash player, но го няма за download. Реших, че така не ми харесва ! Най-малкото, дори не може да се появи в last.fm, че съм го слушал Реших да намеря начин да си го запиша и да си го слушам и offline, особено след като само ми спира интернета, след бурите напоследък. След като няколко часа търсех някаква програмка, която да записва всякакъв звук, който излиза от звуковата ми карта (без да минава през микрофона естествено ). В крайна сметка се оказа, че или няма свястна за Линукс или просто с моята карта не става. Реших да пробвам генерално друг подход. Свалих .swf файла, но от там не можах да измъкна имената и пътищата на файловете. Поне стана ясно, че се стриймват – просто нямаше как да са вътре, в толкова малък обем. След това за кратко пробвах и с метода на налучкването. Открих, че има mp3 директория, но от там нататък – нищо. Последната (и печелившата) идея, която ми хрумна е да пусна един sniffer и да видя какви заявки излизат от мен към сайта. Бинго ! Сложих един ethereal, който се оказа точно това което ми трябва. Филтрира, разпознава и разбива всякакви пакети и много ясно (дори цветно) може да видя GET заявките. От там нататък всичко беше лесно …

п.с. за втори път успявам да “измамя” flash сайтове Защо така се дразня като ме ограничават в интернет-а

Ура ! Google най-сетне пуснаха GoogleEarth за Linux и то версия 4 ! Наистина това ми липсваше в къщи. Сега мога да си пътешествам още по често по света

Преди няколко седмици пък си сложих Google Notebook и съм много доволен за сега. Пробвал съм доста offline програмки за бързи бележки, но идеята за online такива, ми допадна. Мога да и ги гледам от всякъде, а и си ги добавям само с един click във Firefox-а.

Третото нещо, което напоследък пробвах от Google, но този път не ми хареса е BrowserSync. Просто не иска да работи при мен и това си е. Само дава някаква грешка или timeout. В същото време все още се чудя дали да доверя на Google всичките ми посетени сайтове заедно с паролите и кукитата. Май е по-добре, че не ми работи.

MacOSX е мъртъв, да живее Arch64 !

Преди няколко дена излезе официално първото инсталиращо CD на ArchLinux за 64 битови процесори и нямаше как да не го пробвам Тази вечер ми остана малко свободно време и реших да го инсталирам. Затрих дяла на който беше тестовата версия на MacOSX за X86 процесори, форматирах си я на reiserfs и стартирах инсталиращото CD. Естествено можех да направя дяловете по време на инсталацията, но реших да не рискувам да не объркам цифрите (че ми станаха бая дяловете, а нямам скорошен backup). Инсталацията е същата както и на 32-битовата версия и с нищо не ме изненеда – същата позната текстова инсталация. Сложих си Base пакетите и за 10-тина минути имах нов Линукс. Рестартирах и ядрото (2.6.16.3) тръгна без проблеми. Усетих забелижима бързина, но не съм сигурен дали е от подръжката на 64-битовите инструкции или просто защото RAM-а си ми беше празен и всичко се зареждаше в него Какво да искам от един shell и един pacman на 768MB RAM Като се замисли човек – какво му трябва друго освен ядро и pacman, за да си направи система по желание. Точно това ми харесва в идеологията на ArchLinux. Тази нощ сигурно ще го пусна да дърпа, инсталира и обновява. За сега може да го ползвам за тестове, но в по-дългосрочен план мисля да мина изцяло на него. Имам мерак да сложа XGL като основен X сървър, но ще видим. (някой беше казал за вярата в утрешния ден )

Ей сега ще стане една мацаница от теми, но не ми се пускам много постове.

Светлина

В петък вечерта бях на откриването на най-новата изложба на “Изкуство днес” със заглавие Светлина. Много хубави неща, само където основното беше тъмнина. Повечето помещения бяха напълно затъмнени и на места просто не виждаш къде стъпваш или дали ще блъснеш някой. Въобще е най-добре да разгледате изложбата сам, когато няма много хора. Иначе повечето неще са много добри и можех да си стоя много време в някои инсталации.

След изложбата отидохме в Гражданския клуб на малко хапване и продължаване на пийването. След това в Найлона. Там се видяхме с Миро, пихме още бири. Точно когато си мислех, че ми стига толкова Таня ме замъкна и в Пъзела (бившия Sax), където си разделихме още една бира, след която вече се прибрах

В събота през деня ходихме на Чоба с нашите. Не бях си доспал и ми беше много криво и дори малко се скарахме. Хубавото беше след това – като се върнахме, отидох на гребната с Лео. Въпреки многото хора там, си направих хубава разходка, а и Усмивката ми оправи цялото настроение

Събота вечерта беше Depeche Mode парти-то в Петното и естествено бях там Имаше много хора, за разлика от обичайните вторнишни wave партита. Рекламата си върши работа, а и това си беше официално подгряващо парти за концерта. Получи се много яко ! Видяхме се и с Донка. Стоях до към 3 часа и усетих, че започвам да заспивам. Отидох за малко до Найлона да видя Таня и след това се прибрах да поспя малко.

Обявеното подписване на GPG ключове се превърна в нормална среща да се видим. Аз си мислех, че имам остали листчета с fingerprint-а на публичния ми ключ от OpenFest-а и оставих за тази сутрин да ги търся и така и не ги намерих, а нямам принтер да си отпечатам нови. Важното беше, че се видяхме Бяхме Йовко, Дафо, Антоний, Боян и аз. В 11:30 ни се стори малко рано време за бира и пихме безалкохолни в Орфей-а.

Видях че е изляло официално ISO за инсталиране на Arch Linux за X86_64. Дръпнах си го и ще видя кога ще ми остане време да го инсталирам. Имам желание да се възползвам малко повече от процесора ми.