Tag Archives: Филми

Кино и театър през март

Култура, Филми, , , , , ,

Днес вече ме обвиниха, че не съм писал отдавна и аз се оправдах че няма за какво. Всъщност не е съвсем така. Този месец почти не съм пътешествал, но за сметка на това, докато си стоях в Пловдив, изгледах няколко интересни филми и постановки. Въобще културната ми програма беше по-силна от обикновено (и това без да броим концерта на Спастнята в началото на март).

кино:
3 – Тази година на София Филм Фест-а в Пловдив бях (само) на два филма. Това беше първия. Една доста интересна история как двойка (мъж и жена) се влюбват в един и същи мъж. От там нататък става интересно 🙂 Моментите преди това според мен можеха да ги спестят.

Манчестър Юнайтед от Свищов – другия филм от феста. Документалния филм на Стефан Вълдобрев, който според мен е с толкова интересна история, че може да мине и за художествен и в същото време една истинска история за един истински футболен фен. И въобще не става дума за футболните хулигани, а истински фен.

Rango – една доста приятна анимация както за деца, така и за възрастни. Определено става за отпускане. Аз дори излязох по-рано от работа един четвъртък, за да отида да го гледам и добре ме измъкна от напрежението.
(за посещенията ми на Манчестър Юнайтед и Ранго – благодарности на Ваничка !)

театър:
Подземни чайки – отидох на премиерата малко предубеден, че историята няма да ми хареса, но за щастие това което последва напълно ме опроверга. Алексей и Троян играха чудесно. Отгоре на всичко Троян имаше рожден ден и всичко завърши с голяма торта 🙂

Канкун – определено топ 1 за месеца. От анотацията на представлението въобще няма да очаквате това, което всъщност се случва на сцената (освен че действието се развива в Канкун). След края на представлението всички излизат от залата с усмивка на уста. И освен това разбирате, че не трябва да съжалявате за минали събития, като това е доказано дори с теорията на относителността.

Живот в три версии – една вечер в три варианта.Единствената интрига тук беше дали положението ще ескалира в трите версии, дали ще се подобрява или ще са двете крайности в началото и ще завърши по-умерено. Като цяло не ме впечатли представлението. Имаше много викане, което дори малко смущава … поне мен.

Мисия Лондон – филмът

Филми,

По някаква щастлива случайност успях да попадна в киносалона още в деня на премиерата на Мисия Лондон. Отдавна го очаквах, но наистина не мислех, че ще го гледам още първия ден. Като цяло ми хареса. Сюжета нямаше с какво да ме изненада, след като съм чел книгата и като изключим натрапването на определени търговски марки през цялото време, всичко останало си е 1:1. Има и хубави режисьорски хрумвания, за неща който може да усетиш при четене, но не и на екрана. Като се замисля и книгата ми хареса, така че я препоръчвам и нея (сега установих, че не съм писал за нея в блога ми). Радвам се че започват да се екранизират сравнително нови български книги. Актьорите си бяха на световно ниво, само първата дама (Ернестина Шинова) не успя да ме убеди в лошия си характер 🙂 Юлиан Вергов и Любомир Нейков бяха перфектни ! Като цяло идеята на филма е да те разсмее и мен успя. С цената на изтъркани смешки за българския/балканския нрав, но все пак това е идеята на филма и няма как да мине без това. Аз се смях през по-голяма част от времето. Въпреки, че дори не си платих аз билета, той беше дори с по-ниска цена от колкото очаквах като за премиера – 8 лева. Препоръчвам ви да отидете на кино да го гледате. Не само защото е български.

От страната на досадата до страната на чудесата

Ежедневие, Филми, , ,

След една „нощна смяна“ предишната вечер, последвана от ставане в ранни зори, малко по-късно доспиване, тежък работен ден (за оправяне на проблемите останали от вечерта), в който нищо не вървеше, поне вечерта беше хубава … както си стоях окъснял в офиса и си казвах само този ден да мине, Маги ме попита дали да ме измъква и аз без колебание казах “измъквай ме”. Бях готов на всякакво предложение, а нейното беше да ходим да гледаме Алиса. Така и направихме 🙂 Отидохме в 9, но се оказа че прожекцията е отложена, защото имали технически проблем в залата. Взехме си билети за 22:15. Гери също дойде, както и още едно момиче и момче приятели на Маги. Така петимата имахме да изгубим близо час и половина и го направихме в разходка около братската могила, ядене на бисквити и пиене на чай. Чудна комбинация.

Последва едно гмуркане в страната на чудесата. На пук на хората, които са „очаквали повече“ от този филм, на мен много ми хареса ! Интерпретацията на Тим Бъртън ми се стори страшно добра, както и визията му за персонажите. Чудесен филм според мен.

А вечерта завърши с нощно пътуване до Крумово. Откога не правили с Гери подобни пътувания 😉

За Аватар и американските филми

Филми, ,

Гледах Аватар. След много (положителни) препоръки от интернет, та дори от доста близки хора, днес колегите ми отидоха да го гледат, и аз реших да отида с тях. Е, честно казано не ме грабна и съвсем не мога да кажа, че това е най-великия филм. Историята му е съвсем като на американски филм – война, пари, лични емоции на част от замесените, любовна история, смяна на позициите, битка, щастлив край. Гледали сме много такива филми. Не смятам, че точно този трябва да е култов. Единственото, което беше оригинално е универсалния жак за включване към информационната мрежа 🙂 (технологична шегичка 😉 ). Надявам е че след като толкова хора по света са го гледали, ще се замислят за опазването на природата (ако идеята на авторите, е че красивата Пандора е всъщност Земята). Аз лично точно сега нямах нужда от този филм.

И понеже вече ме обвиниха, че съм против американските филми като цяло, само да кажа, че наскоро гледах (в къщи на компютър с 9″ екран, а не на 3D кино) Into the wild и мога да кажа, че накрая почти се разплаках. Много силно го усетих отвътре. Мен явно не специалните ефекти ме впечатляват.

Уикенд на Мандрица

Пътешествия, Филми, , , , ,

Уикенда бях на Мандрица, но семейно (всъщност с майка ми, Гергана и Сара, за интересуващите се конкретно). Тръгнахме още в петък следобед и основните поводи бяха помена на дядо ми и да почистим малко къщата. Така че нямаше много време за почивка. С работата също не ни вървеше. Счупихме едното стъкло, така и не изчистихме задния двор, едвам оправихме печките … поне електрическите задачи си ги свърших. Както се казва – колкото-толкова ! Поне на Мандрица си беше хубаво както всеки път. И доста по-прохладно от Пловдив.

Двете вечери успях да изгледам и два филма 🙂 Аз в Пловдив не съм гледал филм от месеци, но там няма празно. Първият беше “Me and you and everyone we know“, който отдавна чакаше за изглеждане, а втория “Sympathy for Mr. Vengeance” – един доста брутален корейски филм, който наскоро Стринето препоръча. Общо взето и аз Ви ги препоръчвам и двата.

Джаги и helvetica

Ежедневие, Разни, Филми, , ,

Във вторник на 13-ти, с Герито, Митака, Жоро и Любо ходихме да играем джаги. Толкова много игри играх за първи път. С Митака бяхме голям тандем. И дартс пробвахме. В някакво заведение в Тракия. Напиха ме преди това в Дървеното (при леля Дима, 5-ти корпус, срещу техническия, Латини), и след това ме замъкнаха там.

Днес пък бях на прожекция на филм в Art News кафето на Весито. Никога не бях се замислил, че може да се направи пълнометражен филм, и то доста добър, посветен на един шрифт – Helvetica. Струва си да го гледате, ако поне малко се интересувате от графичен дизайн.

Спасение дебне отвсякъде

Филми, ,

В края на лежерната мрачна неделя спасението дойде изневиделица с ходене на кино. Маги ми се обади и в последния момент хванахме прожекцията. Както сигурно се досещате от заглавието гледах “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (за филма в iMDB). От доста време бях слушал за този филм и ме впечатли още със заглавието си, което много ми допада като израз 🙂 Почти нищо не знаех за историята и честно казано очаквах по-оптимистичен филм (особено с такова заглавие). Лично мен ме потресе още с първите кадри с катастрофата, като имаше момент с камера, поставена сякаш вътре във въртяща се кола, и веднага ми изникнаха спомени, че гледката всъщност е точно такава (да, за съжаление или по-точно за радост имам такива спомени). Последвалата история е свързана с комунистическия режим в България. Май това е модерно напоследък – последните два български филма, който гледах (Дзифт и този) са на тази тематика. Все пак това е добре – аз също научавам някои неща от онова време, от което нямам много ясни спомени. Актьорската игра е добра, за разлика от Дзифт, ама този път половината не са българи. Идеята Сашко да се играе от небългарски актьор с голям акцент също ми хареса (все пак според историята, не е живял в България от малък). Само дядо му защо е сърбин не става ясно, но поне Мики Манойлович си е голям актьори добре си играе ролята.

Ретроспективните кадри бяха доста тежки и депресивни, докато в настоящето филма си беше почти комедия. Един контраст който сигурно трябва да внушава оптимизма от заглавието и да Ви кажа – при мен работи. Пътешествието с колело беше много добро 😉

Единствено не ми хареса звука и се надявам (и вярвам), че проблема беше в залата на Лъки синема, а не в самия филм. Много голяма част от репликите се чуваха трудно, а на други места звука беше много силен.

Като цяло – хубав филм. Радвам се че го гледах. Препоръчвам да го гледате – макар трудно и рядко, все пак се случват хубави неща в българската киноиндустрия.