По някаква щастлива случайност успях да попадна в киносалона още в деня на премиерата на Мисия Лондон. Отдавна го очаквах, но наистина не мислех, че ще го гледам още първия ден. Като цяло ми хареса. Сюжета нямаше с какво да ме изненада, след като съм чел книгата и като изключим натрапването на определени търговски марки през цялото време, всичко останало си е 1:1. Има и хубави режисьорски хрумвания, за неща който може да усетиш при четене, но не и на екрана. Като се замисля и книгата ми хареса, така че я препоръчвам и нея (сега установих, че не съм писал за нея в блога ми). Радвам се че започват да се екранизират сравнително нови български книги. Актьорите си бяха на световно ниво, само първата дама (Ернестина Шинова) не успя да ме убеди в лошия си характер 🙂 Юлиан Вергов и Любомир Нейков бяха перфектни ! Като цяло идеята на филма е да те разсмее и мен успя. С цената на изтъркани смешки за българския/балканския нрав, но все пак това е идеята на филма и няма как да мине без това. Аз се смях през по-голяма част от времето. Въпреки, че дори не си платих аз билета, той беше дори с по-ниска цена от колкото очаквах като за премиера – 8 лева. Препоръчвам ви да отидете на кино да го гледате. Не само защото е български.
Току-що гледах филма и още съм под впечатлението на дръзкия (или поне не-страхлив!) сценарий! Не съм чел книгата, която е послужила за литературна основа, но очевидно авторът има преки впечатления от живота в българските посолства по света…
Типичната слабост на родните актьори (да играят себе си) в случая е направо полезна, тъй като безупречно пресъздават простотията на родната дипломация и съпътстващите я “кадри” 😉 Единствено неубедително стоеше Юлиян Вергов, тъй като лековатото му излъчване не подхожда за посланик, дори той да е леке и връзкарче – този актьор би паснал повече за роля на низов чиновник.
Орлин Горанов обаче направо излъчва артистична класа – този човек си я има и всички го знаем! И тук не ни разочарова!
Не искам дори да си помислям коя президентска съпруга е послужила за първообраз на героинята във филма, макар всички да се досещаме, пък и оригиналното и име в романа е достатъчно красноречиво – Селянова 😉 Актрисата Шинова не блести с нищо, но сценографите, майсторите на костюми и гримьорите на филма са се справили направо блестящо – от героинята лъха безвкусица, селяния, простащина и гадост! Това си е супер творческо постижение!
Сценарият наистина ме докосна, разсмя на няколко пъти и почти разплака – толкова е реалистичен, че сатирата се съдържа в ежедневните случки и не може да остави никой нормален българин равнодушен!
Горещо препоръчвам филма на всички! Ще се смеете от сърце и ще се сетите за доста политически фигури със съжаление за нещастното им живуркане като човекоподобни същества! Това само по себе си е прекрасно изживяване!!!
Благодарност за всички създатели на филма.Благодарност разбира се и за уникалния АЛЕК.
Най – голям принос обаче имат “актьорите” и “актрисите” като АНТОНИНА СТОЯНОВА без които няма идеи.
Мога да кажа само, че филма е перфектен.Дълго време обаче няма да се промени таза байганьовщина в българските посолства и всякакви представителства зад граница.Ако знае само обикновения българин какво цари в нашите посолства(между впрочем той вече знае доста), неутешимо ще реве със силен глас до пълно изтощение.
Браво АЛЕК, браво за всички създатели на филма!!
Дано тази мръсна сган, която безпощадно осмивате скоро бъде изрината.
Малко некоректно е да се сравняват “Аватар” и “Мисия Лондон” ! Или “Троя” и “Мисия Лондон”. Разликата е в светлинни години, в пъти повече в полза на “Аватар”, както в технологично отношение, така и в замисъл, монтаж, операторска работа, актьорско присъствие и режисура. Нещо повече,някои хора си мислят, че е успех нещо, което все пак се е гледало на български екран. Но тук, продуцентите на “Мисия Лондон” не отчитат факта, или просто не искат да го признаят официално, че “Аватар”, “Троя” или който и да било от филмите, които споменават по-горе, имат многократно по-голяма посещаемост в световен мащаб и многократно по-големи приходи за един уикенд, или за цялото си разпространение, отколкото нашия “Мисия Лондон”. Не е коректно да се пише и да се сравняват “Аватар” или “Троя” с “Мисия Лондон”. Жалки са приходите от 300 000 лева за един уикенд, сравнени с милионите в долари, направени за един уикенд от “Аватар”.
ОТНОВО ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗБИВАМЕ БЪЛГАРСКИ КОМПЛЕКСИ СЪС СРАВНЕНИЕТО “МИСИЯ ЛОНДОН” – “АВАТАР” ИЛИ “ТРОЯ”. Нека да сравняваме “Мисия Лондон” по-скромно, с някой български филм от последното десетилетие например! “Аватар” и “Троя” са много “голяма лъжица” за екипа реализирал “Мисия Лондон”. По-полека го давайте!
Нашият филм “Мисия Лондон” е поредният български тесногръден опит да се направи нещо. Не отричам, че има сръчно заснети епизоди и че екипа е положил доста труд и усилие. Но оправдано ли е това усилие, след като отново се задълбаваме в една съмнително смешна и най-вече тясно – българска история, която би развълнувала и то под въпрос, само някои от нас – българите. Нещо което би било смешно само на нас българите. Така не се прави филм за световния пазар. Освен това продуцентите на филма са хвърлили сумати пари в реклама за българския пазар. Толкова много реклама, че чак става досадно. Логично е тази масирана реклама, PR и толкова много спонсори и медийни партньори да вкарат зрителите в залите веднага след премиерата. Но много скоро аз прогнозирам, че зрителите на “Мисия Лондон” ще намалеят драстично. Ще намалеят драстично, защото филма е малко по-добър от посредствен. Но пак си остава посредствен. Защото положителните нагласи от романа на Алек Попов са едно, рекламата също събужда зрителския интерес, но филма не представлява нищо повече от поредната, сравнително сръчно скроена, но дребна българска история, която определено няма да развълнува много хора, особено извън България. Хората по света се интересуват от филми, засягащи теми, които са или по космополитни, или по-близки до техния манталитет, обичаи, до техния свят, а не от разни нашенски тъпотии. Освен това хората по света харесват оригинално заснети и талантливо режисирани филми, нещо ново, нещо по-различно, а не разни филми със съмнителни художествени качества. В “Мисия Лондон” няма нищо оригинално, нищо ново, нищо различно от това, което досега сме гледали – все едно сме го гледали този филм някога преди, ама в друг вариант. Говоря и за визията,и за режисурата, и за актьорската игра, монтажа и операторската работа. Някои хора пишат – “професионално е направен филма”… Ама хора, в България има много професионалисти и режисьори и оператори и музиканти и много още. Но това не е достатъчно за да направиш добър филм! Трябва и талант, трябват и много други неща, които в “Мисия Лондон” липсват. А трябва и повече професионализъм. “Мисия Лондон” все пак доказа, че многото пари, вложени във филм имат значение, но това е също много недостатъчно за да се направи наистина добър български филм.
Хубаво би било, продуцентите на филма и режисьора Митовски да не парадират толкова с този “успех” на “Мисия Лондон” в България и да не се тупат толкова в гърдите, защото излишното самочувствие и позьорството, както и излишния шум около филма, ще им изиграят неприятна шега. По-скромно – по-хубаво! Ясно е, че всичко е PR и реклама, ама по-скромно, за да не се получи обратния ефект от рекламата. Скромен е и самият филм “Мисия Лондон”. Според мен не е успех, а поредната посредствена “боза”, но този път опакована в много реклама и направена с доста пари.
Нека творците и продуцентите на този филм да не ми се сърдят, това е все пак едно лично мнение, но споделено и от много мои приятели и познати!