През изминалата седмица бях в отпуска, но не бях писал дълго време и преди това, основно защото ми изгоря хард диска и нямах компютър у дома. Смениха ми го ден преди да изляза в отпуска, след като веднъж ми го върнаха уж „ремонтиран“. Като цяло изводът е че домашните хард дискове не могат да издържат на денонощна работа, особено на пловдивските жеги.
Уикенда 28-29 юли бях на събор в Мандрица, който и тази година се случи ! Нямаше голяма организация, но мисля, че се получи много добре. Хората си го знаеха и дойдоха. Точно това прави един селски събор – роднините да се съберат от цял свят за един ден в селото !
След Мандрица последва една работна седмица за мен, в която се изясняваше последно къде да прекараме тазгодишната ни отпуска с компанията. Отпаднаха много предложения и в крайна сметка решихме да отидем просто някъде из южното черноморие (Карадере решихме да го оставим за септември, защото през август е пренаселено).
В събота (4-ти август) тръгнахме в 4 часа сутринта с две коли към морето. Магистралата беше препълнена с коли. Почувствах се като в Италия. На една бензиностанция ни казаха че така било от два часá. В Бургас спряхме да се видим с Иван и Елена в морската градина, и след това да напазаруваме. Естествено това ни отне целия преди обед.
Продължихме на юг. От Каваците взехме Вили и тогава на практика започна истинското търсене на място къде да си направим лагер. Първо огледахме Златна рибка, където не ни хареса плажа (беше много тесен и пълен с каравани), след това от къмпинг Юг тръгнахме към Корал, но навсякъде беше пълно с хора (а и ние търсим сравнително голямо място за 9 човека с 4-5 палатки). Минахме през Перла и дори стигнахме с Вили до Маслен нос, но навсякъде беше пълно. Напрежението взе да се нажежава не само от високите температури. В крайна сметка, за да може всички да са спокойни решихме да отидем на … Карадере ! Просто няма друго такова място на българското черноморие. За трети път се опитваме да намерим нещо на юг, но всичко е просто пренаселено. Въобще южното черноморие през август си е голяма лудница. Не че на Карадере не е пренаселено през август, но някак си ни е познато и мило. А и няма друг такъв плаж.
Пристигнахме на Карадере в събота на смрачаване и разпънахме палатките на плажа до „паркинга“. Беше ясно че ще изкараме поне една нощ там. Спането на плажа води до неизбежно ставане много рано на другата сутрин, още когато напече слънцето. А неделята беше един много горещ ден. Сутринта не можахме да си намерим място, а следобяда просто не издържахме на парещото слънце на плажа и отидохме в Бяла. Там в един парк под дърветата изкарахме няколко часа. Най-лошото беше, че след като се върнахме на Карадере отново не можахме да си намерим място. Тъпото беше че много места просто се „пазеха“ за някой, а на други обширни места имаше по една палатка. Така колкото и да не ни се искаше, трябваше да останем още една вечер на плажа.
В понеделник просто трябваше да си намерим място в горичката – нямаше да издържим още един следобед на слънце. Сварихме един хора да си тръгват и въпреки че беше най-отдалеченото място на вътре в гората, просто го заехме. Под далечно разбирайте не повече от 2-3 минути до плажа, но за Карадере това си е много 🙂 Беше малко наклонено, но поне достатъчно голямо за всички. И най-важното – с много борчета, които през деня пазят сянка, а през вечерта завет.
След като си направихме лагер започна безгрижното ежедневие на Карадере – слънце, море, гора … без никакви мисли за телефони, работа, пари … Както си го обичаме. И така до четвъртък, когато първата група хора трябваше да си тръгват. Малко се повтори от миналата година „След Таня и потоп“, т.е. след като си тръгна Таня малко се поразвали времето, но поне не заваля потоп, както миналата година. Стана малко по-хладно и в събота се опита да завали, но нищо сериозно.
Неделя имаше време само за един плаж с най-големите вълни, които съм виждал на Карадере и след това дългия път към дома. А той се оказа наистина дълъг – както и очаквахме ~20-те километра между Карнобат и петолъчката бяха едно брутално задръстване, което се взима за повече от час. Общо взето колкото и цялата построена магистрала до Пловдив (~140km). Оставих хората по къщите им и накрая дори отидох до Кричим да закарам и Вили. В крайна сметка стана късно и останах да пренощувам там, на сутринта направо на работа и чак вечерта успях да си се прибера вкъщи.
Снимки не очаквайте, поне докато се приберат Петя и Краси, защото си забравих фотоапарата на Карадере 🙂
