Едно време, като бях малък, с кърпи, дюшеци и надуваеми топки отивахме на реката. Сега с малкия, натоварени с чанта, пояс и лодка, отиваме на басейна. Не е същото, но поне пак сме на Мандрица и има деца из селото.
Tag Archives: Мандрица
Нова година
Честита нова година ! Макар и с голяма закъснение 🙂 Вилито само ме пита защо не пиша в блога и ето пиша! След две годишно прекъсване отново посрещнахме новата година на Мандрица. Събрахме се с Вени и Ники и другия Ники (на който Божидар казва не-не-не) и си изкарахме много добре. То беше някакъв невиждан студ за Мандрица, та повече си стояхме вкъщи. А на самата нова година едвам отидохме до Букор Щепи и веднага бързахме да се върнем. Не знам минус колко беше, но се усещаше наистина много студено. Единия ден имаше дори малко сняг, а накрая (като си тръгвахме) и доста повече. От баницата ми се падна берекет, на Вили здраве, а на Божидар хармония, така че мисля, че ще сме добре и тази година 🙂 Иначе си е хубаво на Мандрица! Тази година повече, а пък ако прекараме и интернет, направо … 🙂
А снимки може да видите в (изненада!) нашите снимки.
Седмица на Мандрица
Днес се върнахме след една седмица отпуска, която изкарах като истинска почивка, на Мандрица. Беше много хубаво, особено за Божидар, който направо не можехме да го приберем от всички животни, които искаше да гледа на село. Постоянно искаше навън и ние му го дадохме. Мисля, че много се забавляваше. Ние с Вили също успяхме да си починем добре. Добре ни се получи тази почивка в края на май. Имаше и големи жеги и по-прохладни дни.
Отпуска
Тази година отпуската я карам на Мандрица. Вече втора седмица с Вилито и Божидар сме тук. Като цяло е точно това, което си представяхме – почивка, спокойствие и Божидар спи повече на въздух. Е, има и доста работа като приготвяне на зимнина и цепене на дърва (което пак си е подготовка за зимата), но на село не ноже без работа. Починах си и от компютрите, като едиствено съм със смартфона. Интернетът е само супер бавния GPRS и сам те отказва да го ползваш. Поне за ssh става, че да оправям по някой сървър.
ЧРД, Вили !
То вече мина много време, но все пак – честит рожден ден, Вили !!! :* По случай празника решихме да направим едно ходене до Мандрица. Освободих си петъка и към обяд натоварихме Иван и Стоян в новия Пежак и поехме пак на път 🙂 За съжаление другите не дойдоха, но и ние си изкарахме много добре. На Мандрица, както винаги, беше много слънчево и през деня си стояхме в градинката. Вечер си ставаше хладно, но камината смесена с червено вино идваха идеално !
В събота отидохме да разгледаме „вила Армира“. Там от няколко месеца са правили голям ремонт и вече е доста променена. Доста неща са реставрирани, върнати са мозайки и статуи от музея в София, отвън също има доста подобрения … въобще много добре ! Е, обаче са вдигнали входа на 5 лева 🙂 Все пак мисля, че е един добър пример как да се усвояват пари. Иван и Стоян остана впечатлени, а ние с Вили също останахме доволни от промените.
Както казах, в Мандрица беше слънчево, но в Ивайловград имаше мъгла и не можахме да се качим на кръста над града, затова се върнахме на село. Там хоремага беше затворен, затова веднага минахме на винце и скрабъл в градината, докато слънцето се скри зад хълма.
В неделя трябваше да се прибираме, но ние решихме да не бързаме и по пътя да разгледаме някои неща. Първата ни спира беше средновековната крепост до село Мезек. Там новото е че вече има вход от 2 лева, който не ни стана ясно за какво точно е. Стана ясно, че през лятото имам някакъв „средновековен атракцион“, но в момента го нямаше, но въпреки това си ни взеха входа.
Следваща спирка беше тракийската гробница до село Мезек. Тук също имаше подобрения. Първо имаше някакви 3D рисунки на асфалта по пътя за гробницата и второ холограми вътре в гробницата. Аз особено се впечатлих от холограмите, които бяха на предметите, които са намерени там, но в момента са в някой музей.
За финал мислихме да минем и през Каснаково за светилището на нимфите, но по пътя ни заваля проливен дъжд и се наложи да пропуснем. Ще остане за следващия път. Чух че и там имало някакви подобрения.
След това се прибрахме в Пловдив и новата работна седмица започна ударно и чак сега имам малко време да напиша всичко това.
Отново заедно ! Отново прегръдки !
‘
Тази година се навършват 100 години от разделянето на село Мандрица. Тогава се променят границите на България и много семейства решават да отидат в Гърция (Мандрица е на самата граница с Гърция). За много от хората, това е последния път през бивота им, когато са видяли роднините си. Тази година децата и внуците на тези изселници, решихме да отпразнуваме тази годишнина. Ако може да се нарече празник този повод. Въпреки всичко се получи празник. Дойдоха много хора – общо шест автобуса от Гърция плюс много леки коли. Хората видяха своите роднини за първи път от толкова време, а по-младите се видяха за първи път. Независимо дали ще го наречете празник или помен, важното е че центъра на Мандрица беше изпълнен с множество прегръдки и усмихнати лица !
Великден на Мандрица
Тази година се събраха на куп много празници – 1-ви май, Великден и Гергьовден. С още 2-3 дена отпуска с Вили успяхме да си направим една голяма 10-дневна отпуска на Мандрица. Отидохме още предишната събота със Софи и Сара. Първите дни, майка ми само ни беше чакала, за да ни впрегне на работа. Мога да кажа, че доста работа свършихме по къщата и по градината, но беше хубаво. Първо малко физическо натоварване. Второ – хубаво е като виждаш как нещата, за които си си мислил, се получават на практика и къщата става все по-хубава и уютна.
Работа намаля към четвъртък-петък, когато вече настанаха празници и започнахме приготовленията за Великден. Боядисване на яйца и печене на агне. Вилито има имен ден на Великден и бяхме поканили цялата рода в неделя на обяд. В събота пристигнаха и родителите на Вилито, които идваха за първи път на Мандрица. Взехме цяло агне и имаше лека драма къде да го опечем, но в крайна сметка всичко се подреди чудесно. Агнето престоя цяла нощ в нагорещена фурна и беше чудесно – дори на мен, като не съм голям фен на агнешкото, ми беше много вкусно. Въобще целия имен ден се получи много добре. Само ни липсваха приятелите, но този път така се получи. Надявам се да отидем всички скоро там на по-спокойно.
допълнение: ето и всички снимки.
От Мандрица до Одрин за един ден
Едно от нещата, които бяхме запланували докато сме в Мандрица за Великден, беше еднодневната разходка до Одрин. Решихме това да бъде понеделник, докато Софито все още е тук. Планът изглеждаше прост – от Мандрица, през Ивайловград, от там влизаме в Гърция, минаваме транзит и сме на границата с Турция съвсем до Одрин. Общо взето едни 70 километра – нищо работа, само където нещата не се развиха така просто.
Понеделникът започна лошо. Първо още в 7:30 – оправяне на сървър. Както и да е – оправих го, въпреки прекъсващия бавен GPRS интернет. След това се оправяме и всички – майка ми, Вилито, Софи и Сара – сме готови за тръгване. Потегляме – упс, колата не пали ! Ха сега де ! До вчера нищо й нямаше – хайде да не е вчера но в събота пътувахме от Пловдив, и не даваше никакви признаци нещо да му има на акумулатора. Казах си, че може би съм забравил касетофона, въпреки, че съм почти сигурен, че си беше загасен. Все пак бързо намираме един съсед, който да ни даде ток и тръгваме. Естествено не гася колата до Ивайловград, въпреки, че имахме една междинна спирка в Свирачи. На бензиностанцията вече няма как и загасям. Напълвам газ и когато пробвам да запаля отново фал. Силно се замислих дали да не се откажем, но Вилито ме разубеди, като ми каза, че сме тръгнали и няма да се връщаме. На бензиностанцията лесно намерихме човек, който да ни даде ток и отново запалихме. Междувременно си купих и едни кабели, че до сега нямах.
След Ивайловград влезхаме в Гърция. Там минахме транзит. С GPS-а бързо стигнахме границата с Турция и въпреки по-щателните проверки (все пак излизаме от европейския съюз) успях да удържа без да загася колата. На Турската граница обаче не успях не успях. Имаше опашка и по едно време изпуснах съединителя и изгаснахме. Това някак си не ме отказа – отидох с документите, минах формалностите и официално вече бяхме в Турция. Обаче не може да тръгнем. Вече имах кабели и успяхме с Вили на аглийски да убедим един грък да ни даде ток. Обаче – голям проблем – дори и с кабелите не можехме да запалим. “Окото” на акумулатора вече показваше бяло и аз съвсем се отчаях. След няколко опита, го оставихме да си тръгва, а ние останахме с неработеща кола. Ето тук вече съвсем се отчаях. Започнах да мисля кой да извикаме от Мандрица да ни помогне. Проблемът дори не беше, че ние сме в роуминг, а това че в Мандрица нямаше обхват и почти никой не си носи GSM-а с него. Вариант бяха домашните телефони, но и кой да разкарваме през 2 държави, за да ни помогне. Другото, което мислих беше да отида пеша/стоп до Одрин и от там да купя акумулатор, но според GPS-а си бяха едни 7-8 километра, които пеша са си доста, а и трябва да оставя 4 жени да ме чакат на турската граница. Тогава някъде Вили я нацвъка едно пиленце и тя каза да опитаме с още един човек, който да ни даде ток. Реших да я послушам и добре, че го направих. Отново избрахме един грък, който говореше дори по-малко английски от предишния, но пък този се оказа по разбирач. Отново пробвахме с кабелите, които бяхме купили от бензиностанцията, но естествено не стана. Тогава гъркът започна да говори нещо, което не разбрах и изчезна. След малко се появи един турчин с кабели и тогава разбрах, че искал да каже, че моите кабели са тънки и не стават. С другите кабели – запалихме ! Голяма радост настана. Невероятно, но можехме да продължим.
Пристигаме в Одрин. Намерих едно място за паркиране близо до джамията, с ясната идея, че където спра, няма да мога да потегля след това. Оставихме колата и решихме първо да се разходим, а след това да го мислим. Първо отидохме до голямата джамия Селимийе. Вили, Софито и майка ми за първи път идваха в Одрин и аз трябваше да им бъде нещо като екскурзовод. Някои и за първи път влизаха в джамия. Честно казано използвахме джамията и за разхлаждане, защото вече наближаваше обяд и слънцето навън беше напекло, а вътре беше прохладно.
След джамията тръгнахме към главната улица на Одрин. Започнах да се сещам за разни познати места, но така и не можах да си спомня къде ядохме по-предишния път. Вече бяхме гладни и леко изнервени от цялата неяснота как ще се приберем обратно. Намерихме едно ресторантче на главната улица, в което имаше вкусна храна, която доста ни пооправи настроението. Другото беше жегата – въпреки, че все още нямаше май месец, следобяд стана над 30 градуса и едва се вървеше на слънце. Стигнахме чак до края на главната, където започва пазара. Въпреки, че не беше петък, имаше разни хора на пазара. Честно казано нищо не ме впечатли, освен че си взехме малко зеленчуци.
Излязохме от пазара и почти веднага видях един сервиз с поставени акумулатори отпред. Казахме си – това е знак. Момичето в сервиза не говореше грам английски и се наложи да се разберем с писане. Разбрах, че един 60А струва 160 лири и видимо приемаха карти (точно това търсих, защото нямах толкова лири в мен). Въпреки, че колата беше от другата страна на главната улица, реших да го взема, защото не знам дали щях да намеря друг. Така си купих акумулатор от Турция ! След това се наложи да го мъкна през най-големия пек по цялата главна, но нямаше как. Освен това цялата неяснота дали ще се оправим допълнително нажежаваше обстановката. Изцяло изпотен стигнах до колата и добре че тя поне беше леко в сянка. Разхладих се за кратко и се заех със смяната на акумулатора. За щастие никой от болтовете не заяде и го смених сравнително бързо. Докато го сменях няколко турчина, с тяхната любезност, предлагаха помощ или просто завързваха разговор. В крайна сметка го сложих и … запалих ! Чак сега успях да се успокоя напълно този ден.
След като колата ни вече работеше, отидохме на едно кафене, близо до джамията, да пием чай. Всички си отдъхнахме и си взехме последни покупки от Одрин – главно разни сладки работи и джунджурии.
Връщането мина безпроблемно. Дори мога да кажа успешно 🙂 В Ивайловград на бензиностанция дори успяхме да върнем кабелите, които бяхме купили по-рано същия ден. След доста уговорки ни върнаха парите. Междувременно, докато чакахме да напишат протокол за рекламация, Вилито реши да си пробва късмета на нацвъкана от птиче, купи един билет от националната лотария и спечели 10 лева ! Дори бяхме на плюс 🙂
След като се прибрахме в Мандрица нямаше време за отдъхване, а се наложи да оправя чешмата и да свърша още няколко работи. Въобще това беше един изпълнен в преживявания ден !
Април
Ето че почти се изниза и април. А аз (само да погледна) не съм писал тук от 17 март. Тази година дори пропуснах и редовния пост за годишнината на блога ми – е, той вече стана на 9 години ! Честито ми 🙂 Надявам се догодина да отбележа годишнината по-тържествено.
Общо взето нищо ново този месец. Чакам днес да свърши, и от утре съм в отпуска. Мисля да я прекарам в Мандрица. Там ще отпразнуваме Великден, както и имения ден на Вилито. Надявам се на едно истинско откъсване от компютрите.
Нова година, ново начало
Честита нова година !
В края на предишната мислех да пиша равносметка за старата година, но така и не ми остана време/настроение. Като цяло беше тежка година, но пък щастлива за мен (поне в сравнение с по-предишните). Най-хубавото, с което започвам новата година, е че „официално“ вече с Вили ще живеем заедно. Поне това ми дава надежда за още по-хубави години напред !
Тази нова година посрещнах отново в Мандрица, но този път в по-скромна на брой компания. Всъщност за първи път посрещам новата година на площада. Тази година, основно благодарение на сдружението и Ивайло, имаше чудесна елха на центъра, имаше фойерверки, имаше и доста повече хора от обикновено. Очаквайте скоро снимки. Може да разгледате всички снимки ето тук.