След хубавата отпуска, на първия работен ден, нищо не можеше да ми развали настроението. Всъщност започна с лошата новина, че вече няма да имам интернет на работния ми компютър. Стандартния проблем с много ровене и даунлодване и малкото работа, както казах и това не ми се стори чак толкова страшно, а дори може да е малко полезно. Така, ако на някой му трябвам през деня, да не ме търси на ICQ, а да праща SMS-и. След тази новина със Спастнята започваме да разработваме нов протокол и среда за предаване на Интернет – “TCP over медитация”. Като стигнем до първата alpha версия, ще я пуснем open source 🙂 Които иска може да се включва в проекта.

След края на работния ден, трябваше да отида до офиса на куриерите, които използваме да изпратя някаква служебна пратка, защото нямало свободен човек да дойде да я вземе. Отидох и видях една колежка от университета, която не бях я виждал от месеци, а работела там. Дадох си пратката и точно влизам при нея и се усещам ,че има имен ден (между другото – честит имен ден на всики именички). Супер се зарадвах на съвпадението 🙂

Вечерта в къщи нещо всички се бяха изнервили и беше доста неспокойно, въпреки че има две Марии 🙂 Излязох да се разходя и с Гери си направихме още една хубава разходка из стария град. За съжаление, не много дълга, защото майката на Гери има имен ден и трябваше да се прибере по-рано.

На връщане реших да мина през главната и там естествено срещнах доста познати. Първо минах през Red Eye и видях Цвета за малко, нямаше никой друг и си тръгнах. Точно виждам насреща Йонов и Магито и гледам в страни Добри сегди и свири на кавал. Седнахме новия търговски център, който го строят в бившото кино Ботев. Там направо забих Йонов в земята с въпроса “Къде е шапката ?”. Това знам, че не всички ще го разберат, но Йонов просто изгуби ума и дума от къде може да знам и дали въобще говоря за същата шапка. Дори говореше към небесата, да не го издават вече на мен 🙂 Всъщност така и не ми отговри на въпроса ! Йонов, я сложи един кометар, къде беше шапката. Аз ти казах, кой е кораба-майка от който получих посланието 🙂 Междувременно по главната минаха Камелия, Пламен и други познати лица от Иракли. Ехх, искам още такива дни !