Завърши благополучно поредното ми пътешествие, а и с него и отпуската ми. В Петък потеглихме по план в 10 сутринта към Триград за тридневния фестивал “Слънце-Луна”, който тази година учудващо за мен е прекръстен (поне според плакатите) на “Орфеически мистерии в Триград”. Всичките ми спътнички се оказаха във всички възможни части на града и навъртях 30 километра само за да се съберем. Пътувахме през Кричим и Девин, защото пътя през Пампорово пътя беше пострадал от наскорощните наводнения, и въпреки, че вече беше отворен, не исках да рискуваме. Предишния ден се бях обадил в хижа “Триградски скали” и ми казаха, че в онзи край не са пострадали от бедствията и пътищата са наред.

Пристигнахме в Трихград в ранния следобед и започнахме да разглеждаме и да търсим удобно място да си опънем палатките. Това въобще не е лесна задача, защото там навсякъде е обградено със стръмни скали. Имаше малко място до хижата, но там искаха по 2 лева на палатка и още 2 за колата, което нас не ни устройваше. В крайна сметка се настанихме в началото на селото (нали Триград е село, така и не разбрах със сигурност), до реката и до едни обори и плевни. Най-хубавото беше, че и колата успяхме да докараме точно до палатките и всичко беше наблизо – храна и вода. Наядохме се и после с Гери си направихме едно хубаво изкачване/преходче през гората, като на места си беше трудно преходимо (добре че го направихме тогава, защото след това не остана време за други подобни разходки).

Първата вечер по програма имаше само (детска) “дискотека под звездите”, която обаче беше премесена с чалги и естествено не бяхме там. По едно време ми се отвори друго занимание – трябваше да отида до Девин, за да взема Камелия и Калоян, които идвах на стоп от Варна, но вече се беше стъмнило и нямаше коли. Едночасово шофиране е тъмното Триградско ждрело си е напрегващо занимание, което беше улекотено от забаваната комапния.

След като се върнахме отидохме на разходака с Гери из нощен Триград. По едно време стигнахме до една къща, където някакви хора бяха опънали техники и забиваха яко. Замалко да падна като се приближихме и разпознах група Angel. Не стига, че само ги слушам в Петното, ами сега и като се забия в планината, пак да попадна на тях 😛

Точно се върнахме от разходката и на Яна й се обадиха едни приятели да отидем да ги видим. Съгласихме се и тръгнахме към някаква къща, където са отседнали. Оказа се, че това е компанията на Балканджи, които също ще свирят на другата вечер. Много се радвам, че успях да ги видя в “естествена” среда 🙂 Вечерта, или по-скоро ноща, беше много забавна. Постоянно се пееха глупави и пиянски песни тип Черно фередже, Хиподил, КуКу и други подобни. Беше много запленително и на моменти се хващах, че и аз съм запял, макар и на ум. Откъде ги помня всички тези глупави текстове … а и ракииката с ябълков сок също помага 🙂 Прибрахме се към палатките след 3 след полунощ, където от близката дискотека се носеха някакви чалги и не можах да заспя още доста време.

Съботата решихме да отделим за посещение на Ягодинската пещера, въпреки че щяхме да изпунем всички прояви в селото. Тръгнахме пеша към 11, като ни казаха, че прехода е два часа и половина. Не знам с какво темпо се движихиме или дали сме почивали дълго, но на нас ни отнеха 4 часа, за да стигнем от Триград до Ягодинската пещера. Разбира се не съжалявам, защото пътя през родопите е супер красив и живописен. Гъсти гори или огромни пасища. Всъщност едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха в онзи край са огромните плевни. Гледаш една къщичка, а до нея плевня два пъти по-голяма. Явно животновъдството е основен поминък там.

Самата пещера няма да я описвам, просто трябва да се види. По всеобщо мнение и на хора, които са посещавали и други пещери, Ягодинската наистина е много красива и заслужава да се види. На връщане се разделихме на две групи, като едните се върнаха пеша, а аз бях от хората, които решихме да се върнем на стоп през село Тешел. За щастие стопа вървеше и за един час си бяхме в Триград. Хванахме кукерското шествие от селото към пещерата “Дяволско гърло”, но изпуснахме почти всички фолклорни представления през деня.

Вечера беше обявена като рок концерт между скалите до Дяволското гърло. Трябваше да изслушам всички (вече омръзнали ми) пловдивски групи като Angel, Габана, Конкурент (които май не са пловдивчани, но няма значение), докато на сцената излязат тези които исках да чуя – Балканджи. Представиха се отлично и мисля, че публиката остана много доволна. Аз бях слушал само албума Awake, а от него изпяха само две песни, и не можах да си чуя любимите, но все пак беше страхотно, а и им чух други песни. След концерта отново отидохме в къщата на приятелите на Яна и там се започнаха едни вицове, едни разкази и така докато ни се доспа супер много и просто трябваше да си тръгнем, за да не заспя там.

В неделя не отидохме никъде. а си оправихме нещата и тръгнахме. Всъщност това не е толкова лесна задача. Въпреки, че станах в 8:30 (което прави 5 часа сън), тръгнахме чак в 11. Трябваше да изчакаме да поизсъхнат палатките, които от сутрешната роса, ставаха доста мокри. Едната дори не можа да изсъхне напълно. Решихме да не оставяме Камелия и Калоян и се качихме 6 човека в колата, което знам че е неправилно, но и не можех да ги оставя. На задната седалка имаше 4 момичета, които ми се обидиха, като попитах “кой има 50 килограма ?”, така че се събираха спокойно и издържаха без да спираме никъде. Пътя надолу ми се стори ад. Между Девин и Кричим направо ми се стори безкрайно. Сигурно бях изморен и малко недоспал, и затова карах бавно, но по едно време като видях, че сме изминали само 40 km, а на мен ми се бяха сторили поне 100. Важното е че стигнахме без произшествия и отново уцелихме хубаво време. Когато се прибрах – изкъпах се, ядох и се стоварих в леглото. Спах като утрепан 2 часа. Вечерта се събрахме хубава компания и пихме биричка в синдикалния, където в началото бяхме отвън и ни понамокри проливния дъжд, който се промъкна през навеса.

Като цяло пътешествието много ме зареди с положителна енергия. Много съм щастлив, че бях там, видях нови неща, посетих интересни места, случиха ми се хубави неща 🙂 Дори съм готов за първата работна седмица.