Tag Archives: Любляна

В Словения през декември (част 2) – адриатика

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , , ,

След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем 🙂 – в къщата на нашите домакини от couchsurfing.

Първият (идвайки от Любляна) и най-големият морски град на Словения е Koper (на италиански – Capodistria). Пристигнахме там на смрачаване и искахме просто да се разходим по крайбрежието, обаче много ни забавиха направо странните правила за шофиране – странни кръгови и улици, който стават изведнъж еднопосочни и то в противоположната посока ! В крайна сметка успяхме да разгледаме нощен Koper с коледната украса върху палми 🙂 Разгледахме и старата част с тесни улички, но като цяло нещо не ме впечатли … може би просто първото впечатление не ми хареса.

 

 

Написах и италианското име на Koper, защото в онази част на адриатика всички надписи са на словенски и италиански (за английски направо забравете 🙂 ). Още повече като няма вече граница между двете държави, всичко е един смесен район.

След Koper посетихме Izola (на италиански естествено Isola). Вече беше станало късно и първото, което направихме беше да си потърсим място да хапнем. Влезнахме в първото ресторантче, хапнахме по една супа и пийнахме бира. После се оказа, че сме уцелили много добро място и то на добри цени. Това го разбрах в последвалата разходка из нощна Изола, в която дори съм забравил да снимам и нямам нито една снимка от там. Интересно за този град е че в миналото е бил остров (Isola на италиански е остров), но в последствие са го свързали със сушата и вече не е остров.

В Izola изчакахме Teja и Primož, които бяха тръгнали след работа от Любляна, и ни заведоха на тяхната вила, която се оказа в следващото селце – Strunjan. Чудесно място ! На върха на един стръмен склон и е нещо като полуостров, т.е. почти навсякъде наоколо е само море. Дори вече е защитена местност и не може да се строи повече.

 

На адриатическо море беше доста топло (за декември) дори и вечерта и нямаше големи разлики – общо взето през деня беше 13°C а вечерта падаше до 10 🙂 Първата вечер дори навън беше по-топло от колкото вътре в къщата и стояхме под навеса от бамбук. След няколко бири Примош извади и домашните им запаси, които в словения им казват Шнопс. Имаше една, която си беше чиста сръбска Шливовица, и две по-интересни – шнопс с плодове боровинки вътре и червено вино отново с боровинки. Трябваше да опитам от всичко и май се понапииииййх 😀

В събота ни разведоха с тяхната кола по останалата част от словенска адриатика. Първо посетихме Piran (Pirano). Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … и всичко това нагъчкано до морето, а от към сушата стабилна крепостна стена.

 

 

След едно хубаво кафе на брега в Piran, се отправихме към Portorož (Portorose). Това е нещо Слънчев бряг на Словения – хотели, казина, барове, яхти … и сладолед 🙂 Ядохме по един сладолед на брега през декември. След това бяхме и на пицария. Въобще това е най-гъзарското курортно място на Словения, но сега беше доста спокойно и приятно за разходки.

 

 

И общо взето това беше цялото словенско крайбрежие. Успяхме да го кръстосаме цялото.

Вечерта Тея и Примош бяха решили да отидат на шопинг и заедно отидохме до един от моловете в Koper, където и ние взехме разни подаръчета. Освен това от супермаркета взехме продукти и след като се прибрахме във вилата, Вили направи една българска мусака 🙂 Мисля, че много им хареса, защото я изядоха цялата.

Неделната сутрин започна с дълго излежаване. Дори аз по едно не издържах и си направих една разходка по крайбрежието. Чак към обяд успяхме да се постегнем и решихме да отидем до Италия 🙂 Там целта отново беше един дворец – Miramare. Аз бях там през 2009-та, но сега исках да го покажа на Вили. Този път дори влязохме вътре. Този вече беше доста по-различен от замъците, които гледахме в Словения. Доста по-нов (завършен е 1860 г.), в различен стил и истинско показване на заможност от XIX век.

 

След това се разходихме малко и из градината за двореца, която е огромна и за мен си е истинска ботаническа градина. Накрая решихме да не спираме в Триест, а направо да се връщаме към Любляна.

Последната ни вечер в Словения си направихме отново нощна разходка из Любляна, а когато се прибрахме ни чакаше вкусна вечеря във фурмата (бяха ни оставили ключа за къщата си). Наядохме се и приготвихме малко сандвичи за другия ден, когато ни очакваше още един ден пътуване до България. Малко по-късно, когато се прибра Примош, ни показа снимки от неговите пътешествия из югоизточна Азия (той явно винаги е пътувал в онзи регион). Най ме впечатлиха снимките от Мианмар. Трябва да взема да отида някой ден там.

В понеделника пътуването се оказа дори по-дълго от очакванато. Не само че се губи 1 час от часовата разлика и това че трябваше да се върнем до Пловдив, вместо до София, но точно в София ни посрещна една толкова гъста мъгла, каквато никога не съм виждал. Направо беше невъзможно да се шофира. Дори успях да изпусна пресечката за магистралата от околовръстното, независимо че имах GPS, а пред мен бяха друга пловдивска кола и пазарджишка. И тримата я изпуснахме ! Наложи се още половин час да се влачим в мъглата за да намерим безопасно място да завъртим наобратно. Така бяхме тръгнали в 7 сутринта (8 българско време) и се прибрахме в 22:30. Това са почти 15 часа път за около 1000km. За цялото пътуване, според GPS-а, съм навъртял над 2600 km и над 32 часа шофиране.

Въпреки дългия път съм супер доволен от пътешествието. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища … Ние за 4 дни успяхме да разгледаме само една малка част от разнообразието на Словения. Дори част от нещата, които си бяхме набелязали, останаха за другия път.

В Словения през декември (част 1) – езера и замъци

Пътешествия, , , , , , , , ,

Преди около месец-месец и половина, Софито ми каза, че иска да ходи на анимационния фестивал Animateka в Любляна. С Вили не се чудихме много и решихме да отидем с нея и да си направим едно пътешествие. Обаче сега въобще няма да Ви говоря за анимационни филми, защото след като оставихме Софи в хостела, се видяхме само за 5 минути, и след това чак на пътуването към вкъщи. С Вили си направихме такава пълна програма с пътешестване из Словения, че не ни остана време да ходим на прожекции. Бях решил да й покажа хубавата страна на couchsurfing-а и бях уговорил да спим у една двойка в Любляна. Teja и Primož се оказаха много готини и свястни хора. Но за това малко по-късно.

На отиване тръгнахме от София и до Любляна ни излезе около 11 часа пътуване с кола (заедно с няколко кратки почивки). Хубавото на отиване е че се печели един час от часовата разлика, а лошото на зимата е че няма как да не пътуваш по тъмно – в Словения през декември в 16:30 вече си е много тъмно. Още първата вечер нашите домакини ни заведоха на по бира в едно готино заведение. В Словения е много популярно да се стои навън пред заведението, защото вътре е забранено да се пуши. Пред всички заведения има газови печки за открито. В това, в което бяхме дори имаше печки на дърва на открито ! В България биха казали, че това е на празно, но явно това привлича клиентите.

Първия ден, в който бяхме изцяло в Словения, решихме да посетим може би най-популярното им място – езерото Bled. Наистина много красиво място – не случайно ми попадна в класация топ 10 на най-красивите места в света. Прекрасно планинско езеро с островче, на което има църква, отстрани на висока скала – замък на 1000 години, а на заден план заснежени върхове.

 

 

Замъка Блед (Blejski Grad) също много ни хареса. Една крепост на 1000 години, разположена на невероятно място. Ние нацелихме много слънчево време и в двора доста се препичахме на слънце, гледайки езерото и всичко наоколо. Много приятно и красиво. Входната такса е 8€ (и няма студентски), но според мен си струва.

 

 

След замъка на Блед направихме пълна обиколка около езерото. По принцип бях чел някъде че се обикаля за около час, но на нас ни отне повече 🙂 Беше приятна разходка почти на залез слънце.

Заради кратките декемврийски дни не можахме да обърнем много внимание на следващата ни цел – най-голямото езеро на Словения – Bohinj. По пътя видяхме много приятни малки селца с къщички с остри покриви, все едно си в Алпите (или поне Австрия или Германия). Самото езеро го видяхме само на смрачаване и просто си направихме един пикник в единия му край.

След като се прибрахме от разходката край Bled и Bohinj толкова бяхме изморени, че просто легнахме и заспахме. Беше много изморителен, но и толкова приятен ден.

На следващата сутрин  разгледахме крепостта на Любляна, но тя нещо не ни хареса – беше твърде “модернизирана” за вкуса ни. За сметка на това следобяд посетихме мястото, което най-много ме впечатли от цялото ни пътешествие – замъка Predjama (Predjamski Grad). Отново средновековен замък, но построен в една скала. Самото му име буквално означава “пред ямата”. Част от замъка е естествена пещера от скалата. А самия замък въобще не е малък. Цялостната гледка наистина е впечатляваща – и отвън и отвътре. Представям си когато правят възстановки на средновековни турнири и обичаи каква гледка е. Мястото е наистина предразполагащо.

 

 

Наистина мога да препоръчам на всички да посетят Predjamski. Замък какъвто никога не съм си мислел, че ще видя на живо, съчетан с прекрасна природа наоколо. Нямаше време да посетим и пещерата Постойна (Postojnska Jama), защото през зимата последното влизане е в 15 часа, но нищо – следващия път 🙂

След Предямския замък се отправихме директно към морето. Нашите домакини Mateja и Primož ни бяха поканили за уикенда на тяхната вила на адриатическо море … и ние разбира се приехме 🙂 За следващите два дни на морето на Словения – в следващата част.

На сноуборд в Марибор

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

* Заглавието е малко подвеждащо, но такъв беше първоначалния план. Какво всъщност се случи четете надолу.

В петък (26-ти февруари) веднага след работа започнах дългоочакваното ми ходене на сноуборд в Словения. Отидох до София, където да взема и останалите хора от групата. Първо отидох у Цецо. Там дори имах малко време и успяхме да хапнем и да направим сандвичи за из път. След това кръстосахме София за да вземем другите ни две спътнички – Ина и Мира, с които всъщност се запознах тогава. Излязохме от София в 23:30 с пълна кола с екипировки и идея да направим нощен преход.

Сърбия ни посрещна с проливен дъжд. Ама наистина от най-силните. Тези които почти нищо не виждаш и те карат да караш със 60 на магистралата, защото цялата е в локви. Белград ми се стори невероятно далече. Спряхме да почина за по-малко от час някъде към 4 и тъкмо дъжда малко намаля. Въобще беше си гадно пътуване, но ние се надъхвахме – щом тук вали дъжд, значи в Марибор вали сняг и като отидем, ще има пресен сняг. Въпреки прогнозите за топло време. Мира ме смени някъде по хърватските магистрали, когато вече беше светло, за около час и успях да дремна. Бяхме решили, че ще си плащаме магистралите, защото искахме да стигнем бързо и да имаме максимално време в Словения. В Сърбия платихме на двете отсечки 730 и 340 динара (съответно 8€ и 4€), а в Хърватия 105 и 42 куни (14,6€ и 5,9€). Навсякъде приемат кредитни карти и нямахме проблеми. Само в Хърватия на магистралите явно има някакъв монопол на бензиностанции Ina и се излъгахме да заредим там. Не приемат кредитни карти и доста ме прецакаха с курса на еврото – за 39 литра бензин ми взеха 52€. Така че ако пътувате натам изчакайте до Загреб, където има “нормални” бензиностанции, или просто заредете колкото да стигнете до там. Стигнахме Словения, където трябваше да си вземем винетка – за 7 дни е 15€, което е може би една от най-скъпите в Европа.

Някъде към обяд на 27-ми стигнахме Марибор (Maribor). Целият облян в слънце. Наоколо в планините имаше сняг само на пистите. В града беше сигурно към 15 градуса. Това на нас, като хора отишли на снежна ваканция, въобще не ни хареса.

Разгледахме града и дори седнахме на едно приятно кафене на открито. След кратка разходка из града отидохме в Словенска Бистрица (Slovenska Bistrica), който е на 20 километра от Марибор, където живееше нашата домакиня от couchsurfing – Nina. Цецо я познаваше от предишното му ходене в Марибор, затова този път нямахме никакви проблеми с намирането на host, дори имахме няколко предложения. Дори се оказа, че тя живее в едно селце точно до Словенска Бистрица – Горна Бистрица (Zgornja Bistrica). Беше много красиво място с големи къщи, като явно в Словения това е обичаен начин на живот. Имахме и огромна стая за нас четиримата.

Вечерта, след като предишния ден бяхме на работа, цяла нощ пътувахме, а пред деня се разхождахме из Марибор, решихме да отидем на нощно каране 🙂 Просто не се стърпяхме, а и искахме да видим как са условията.

Както и предполагахме имаше само изкуствен сняг и въобще не ни хареса. На мен ми изглеждаше все едно карам на кристали сол. Евала им на усилията да поддържат пистата, но на 15 градуса да има сняг не е нормално. Така и така си бяхме платили, така че карахме и тотално се изморихме (особено аз). Все пак решихме, че няма да си взимаме на другия ден тридневна карта. Пътуването ни отиваше на етап да се провали. Прибрахме се при Нина, която ни даде сумати брошури за цяла Словения (много добра идея, която аз трябва да направя за моите гости от couchsurfing). Решихме че на другия ден ще се разходим из Словения. Така и така бяхме там и така и така сме си платили винетката.

На сутринта потеглихме към Любляна (Ljubljana). За около час стигнахме там, намерихме си една уличка, където оставихме колата и се отдадохме на разглеждане. Любляна е много приятен град. Разходихме се из старата част около реката (Любляница). Направих доста снимки. Имаше и доста хубави графити, които ни направиха впечатление. Друго впечатление ми направи, че няма никакви магазини за туристи, пълни с картички, магнитчета, тениски … толкова обичайни за други градове. В Словения трябва да отидеш в туристическите информационни центрове, за да си купиш сувенири. Седнахме в едно кафене точно до реката, където имаше книги, които може да четеш. Между другото ако решите да седнете на открито на всеки стол имаше одеялце да се завиете 🙂 От книгите ние си намерихме един английско-словенски речник, който разглеждахме. Сега малко за словенския език – общо взето установихме, че в почти всички думи имат буквата “j”, просто трябва да я поставите на правилното място. Иначе думите са им доста близки до нашите и повечето със същото значение. От речника фаворит ми остана глупав – neumen 🙂 кафене е kavarna, греяно вино е kuhano vino, а junk food е hitra hrana.

Разходката из Любляна продължи с посещение на крепостта, от където има чудна гледка към целия град и Алпите на заден план. Самата крепост в опита си да я направят безопасна и полезна с музеи и магазинчета, са я развалили. Общо взето не може да снимаш нищо без да хванеш някакъв модерен детайл. Решихме да не се бавим много, за да отидем близо до Postojna, където си бяхме набелязали една крепост в скалите, която изглеждаше много добре.

Върнахме се, където бяхме паркирали, обаче за наша изненада в уличката вече нямаше нито една кола, включително и нашата. Явно ни е бяха вдигнали с паяк, но тъпото беше, че няма никакъв знак, че вдигат и още по-малко табела с телефони (само знака забранено паркиране 🙂 ). Абсурдното в цялата ситуация е че беше неделя и синя зона не работеше и на практика навсякъде паркирането беше безплатно. Просто всичко беше запълнено и ние си избрахме тази уличка, където си имаше и други коли. Стана ясно, че въпреки, че синя зона не работи в неделя, паяците си работят. Беше малко трудно да разберем какво да правим в тази ситуация и добре че имаше добри случайни минувачи, които ни помогнаха. Дадохме на една жена да говори с полицията, от където ни дадоха номера на фирмата, която се занимава с вдигането на коли. След това звъннахме на тях и се оказа, че колата ни е там. Трябваше да отидем с такси и друга жена ни извика такси по телефона, защото иначе имало много измамници (особено с туристи). Няколко човека ни казаха в Любляна да ползваме само такси Metro (и то да го викаме по телефона). На таксиметровия шофьор казахме само “пайк” (така ни казаха да кажем) и той ни разбра 🙂 Отидохме на паркинга за вдигнати коли, където човека ни каза, че ще му трябва ID и 100€ за да ни даде колата. Ние се опитахме да се вайкаме и да се правим на бедни туристи, но единственото съжаление, което получихме беше “може да платите и с карта”. Така олекнахме с по 25€ и си казахме, че все едно да си бяхме взели еднодневна карта за лифта. Покрай цялото разправяне с колата не остана време за Постойна.

Върнахме се в Словенска Бистрица, където Нина ни беше организирала вечеря в един ресторант. Честно да ви каза открих словенското Бойково. Нина ни закара по един тесен криволичещ път нагоре до село Жабич или нещо подобно. Собствениците на ресторантчето бяха познати на Нина и на родители те й, които също бяха с нас. Там се наядохме вкусно-вкусно. Точно като Бойково Ви казвам 🙂 След ресторанта имахме среща в Марибор с още едно момиче от couchsurfing. Всъщност Нина се опита да организира среща, но само Барбара се нави да дойде. Пихме по едно-две в един бар и си поприказвахме.

Междувременно се беше зародила идеята да отидем да караме в Австрия (всъщност само Мира караше ски, останалите бяхме със сноуборди). След като се прибрахме започнахме усилено търсене на австрийски курорти, които да са близо до Марибор (за да може да отидем и да се върнем за един ден), но освен това да са достатъчно на високо в Алпите, че да има сняг. Гледахме сайтове, камери, прогнози за времето, мнения … Имаше спорове дали да не отидем на някой по-далечен, но истински голям курорт, но това се отхвърли.

Избрахме си курорта Lachtal на 2 часа с кола от Марибор и на сутринта тръгнахме на там. В Австрия си взехме винетка (която вече е 7,90€ за 10 дни) и стъклото ми още повече се запълни със стикери. Малко ни изненадаха малко по-късно, когато се оказа, че трябва да плащаме и за един тунел още 7,50€. Стигнахме в Lachtal малко преди 11 часа и си взехме карта за след 11 часа за 29,50€ + 3€ депозит за картата, която не се налага да я вадиш от джобовете (което си е удобство). За стандартите в Австрия това сигурно е малък курорт – само един 6-седалков лифт и 7 влека (които аз не мога да използвам защото само падам), но нас ни се стори рая ! Просто вече ще знаем – става ли дума за ходене на ски извън България – Австрия е мястото ! Алпите си е съвсем друго нещо. Гледките са невероятни. Снега истински. Пистите широки. А там най-хубавото е че дори не се налага да секат дървета, просто си е голо. В началото доста се обърквах от многото писти и дори и да исках не можех да повторя една и съща два пъти. Постепенно ги схванах де 🙂 Беше наистина много яко каране ! Стояхме до последно и искахме още. Но трябваше да се връщаме. Така се замотахме, че забравихме да си върнем картите и сега си имаме спомен от там (които струваха по 3€). Когато се усетихме вече бяха затворили касите, а не видяхме автомати.

На връщане към Словения се изхитрихме леко и минахме по второкласния път през планината и селцата и не платихме за тунела. Беше красиво и дори по-късо, но по-стръмно. По пътя решихме да спрем в Грац. Аз без да очаквам за по-малко от година се озовах за втори път там. В Грац си знам, че няма безплатно паркира и след случката от предишния ден, си платихме паркинга, въпреки че остава 10 минути до 20 часа, до колкото важи платеното паркиране. Машинките са доста умни, защото минималното беше 0,60€ за половин час и ни даде билетче до 9:20 на следващия ден, т.е. 10 минути сега и още 20 на сутринта. Разходихме из града, видях странната им сграда на музея за съвременно изкуство светеща през нощта. Минахме в тунела през “тепето” им, но не се качихме горе, защото беше тъмно. Обиколихме тесните улички и за финал отидохме в един ирландски бар 🙂

Нощен Грац Мозеят за съвременно изкуство в Грац

Върнахме се в Словенска Бистрица изморени от карането в Lachtal и обиколката на Грац и тъкмо си мислех че ще си легна блажено, бащата на Нина извади една бутилка Боровичевица (или нещо подобно) – някакво алкохолно питие от боровинки, което се оказа много хубаво. Почерпката беше в отговор на това, че им подарихме мартенички. Ина беше направила и огромни ръчни Пижо и Пенда за Нина. Постепенно дойде и втора бутилка Боровинчевица и една Сливовица (аз обаче хареса повече и останах на боровинките). Пак си легнахме по никое време.

Последния ден в Словения ни започна с разхода из Словенска Бистрица. Нина ни разходи – показа ни парковете, крепостта (там май всеки град си има крепост), центъра, спортни съоръжения, училището (където работеше майка й) и други по-интересни места от малкия град. След това отново с Нина решихме да отидем в Птуй (Ptuj) – най-старият град в Словения. Отново център, снимки, крепост, кафене, разходка а за финал и огромен мол (за малкото градче) от където си взехме храна за из път. От туристически център с Цецо си взехме и тениски със слогана на Словения – I feel sLOVEnia. Хубав дизайн са им направили.

Крепостта в Словенска Бистрица Центъра на Словенска Бистрица

Вътрешния двор на крепостта в Птуй Най-старият град в Словения - Ptuj

След Ptuj трябваше да се разделим с Нина и ние да потеглим към Загреб. Вечерта се бях разбрал да спим у Поли, която познавам от предишното ми ходене в Загреб преди 2 години. На границата й написах SMS, че идваме, но не получих отговор. Стигнахме в Загреб в късния следобед и отидохме да се разходим из центъра. Получих няколко дежа-ву-та, но така и не успях да се ориентирам. В крайна сметка си намерихме и хубав бар, където да пробваме местните бири. Аз отдавна съм си фен на Ožujsko. В бара отново писах, на Поли, но пак без отговор. Звъннах й, но никой не вдигна. Усетихме че става нещо. Малко след това получих SMS да звънна на един номер. Звъннах – отново никой не вдига. След като отговорих с SMS, че никой не вдига, получих съобщение, че Поли си е изгубила телефона същия ден и имаше номер на съквартирантката й. Звъннах на нея, но така и не се разбрахме нещо. Последното което чух беше “добре, ще й кажа” след което ми затвори. Беше вече към 8 вечерта и Цецо се сети, че има една позната в Загреб от някоя от couchsurfing срещите и решихме да й пише. Тя веднага отговори, че може да отидем у тях. Единствения проблем беше, че живееше в едно селце Dumovec на 10 km от Загреб. Тук е момента да поздравя картата на Garmin Europe CityNavigator, която имаше търсене по улици във въпросното село, докато AdriaRoute нямаше. Така успяхме да намерим адреса. Ирена се се оказа хубаво момиче, което живееше самó с две котки и една игуана. Хубаво стана че игуната я видяхме чак на сутринта, защото се оказа че сме спали точно до нея – просто това което мислихме за тераса със спусната завеса се оказа терариум с 1,40 метрова игуана. Цецката сутринта се зачуди защо на “терасата” има радиатор, а в стаята е доста студено 🙂 Оскар (по-голяма котка) веднага се влюби в якето ми се настани в него. Като цяло още едно положително couchsurfing преживяване.

Котката Оскар на Ирена Игуаната на Ирена

На сутринта се разделихме с Ирена, която трябваше да отиде на работа, а ние да се връщаме към България. Този път беше през деня и не валеше, което беше доста по-приятно, но все така дълго. Въпреки, че бяхме станали доста рано, бяхме в София чак към 19 часа (като броим и единия час загуба от часовата зона). Докато оставя останалите ми отне още час и половина. След 2700 km пътуване последните няколко дена, околовръстното на София ми се стори ада ! Има ужасно много дупки. Освен това имаше затворени булеварди (точно където живее Ина), и освен това точно тогава се провеждаха тържествата за 3-ти март и се наложи да избягвам центъра.

Оставих и тримата ми спътници и реших, че щом е 20:30 все още имам време да се прибера до Пловдив, въпреки че имах доста оферти да остана. И ако си мислите че тук всичко свършва съвсем не е така. По някое време на магистралата установих, че колата ми духа студено, въпреки, че трябваше да топли. Спрях и видях, че няма никаква вода в казанчето. Нещо беше станало и постоянно губех охладителна течност. Спирах общо взето на 15 километра и на всяка бензиностанция. Изчаквах и да изстива колата. Един път, след като бях постоял известно време, не искаше да запали. На няколко пъти се виждах как звъня на Спасчо да идва да ме дърпа. На shell-а Пазарджик-юг един от служителите се поинтересува какво става и ми помогна доста. Аз вече бях установил, че един маркуч се е спукал и той го сряза, малко го скъсихме и стегна скобата отново. Наляхме вода, обезвъздуши системата и накрая вече не изтичаше вода. Браво на Мишо от shell-а. Благодаря ! Успях да се прибера жив и здрав, макар че окъснях доста. Бях си в къщи към някъде към 23:30. Приключението беше до края !

Сега съм много доволен как се получи всичко. Съвсем не се получи първоначалния план да отидем до Марибор, да караме 3 дена и да се върнем. За сметка на това се получи истинско мини евро-пътешествие. Бяхме в толкова държави и градове ! Карахме в Алпите ! По-добре не можеше да се получи !

p.s. снимки от пътешествието има тук, тук и тук (графити в Любляна).