Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:
четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.
В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.
събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.
в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !
