Този уикенд беше много силен 🙂 пълен с празници … или просто дъъълги вечери. Всичко започна още в петък, когато отидохме на откриването на изложбата на Сашо в Basquiat. Там не знам какво правихме, но още в 11 решихме да отидем направо в Найлона … а това знаете какво означава – дълга и безпаметна вечер. Въпреки това в събота станах още в 9 и отидохме на разходка в Родопите. Такова слънчево време нямаше как да се пропусне. Тръгнахме към Върбово, но по пътя решихме че е много далече, а ние искахме просто да лежим на някоя полянка. В Хвойна свихме наляво към хижа Пашалийца, но и до нея не стигнахме 🙂 Намерихме си една горска пътечка, тръгнахме по нея и на първата голяма, слънчева и прекрасна полянка се спряхме. Там полегнахме, похапнахме … въобще наслаждавахме се на лятното време през ноември. Много хубаво ! Когато взе да се скрива слънцето се върнахме към Пловдив. Вечерта бяхме на рожден ден на Таня (Честитооо, Тан !!!). Първо се събрахме в Йонов, където иху-аху, вкусни домашни торти, аху-иху и така. След това отидох до Петното, уж за 1 бира, защото след предишната вечер в Найлона не ми се стоеше много … А то какво стана, останахме в Петното до 4 и пак си легнах в 5. В неделя сутринта пак се наложи да стана сравнително рано, но поне после си доспах до 3 след обяд. Тогава станах и отидох на сватбата на Донка (Честитооо !!!). Всъщност бях само за службата в църквата (и ми хареса, което дори и мен ме изненада). След това мислех да се прибера веднага, но Пухи ми се обади с предложение да отидем в Бойково. Аз не бях ял цял ден и нямаше как да откажа 🙂 Така неделя вечер отново завърши в топлата кръчма високо в планината. В понеделник беше именния ден на Дарко (Честитоооо !!!). Отново в Петното, какво да кажа …
Tag Archives: Дарко
От четвъртък до неделя
Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:
четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.
В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.
събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.
в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !
Пак в Кольо Мариново
Този уикенд бяхме в Кольо Мариново, като този път повода беше рождения ден на Дарко. Малко на патерици, но все пак добре го отпразнувахме.
Всъщност няма какво толкова за разказване. Който беше знае колко се смяхме и какви клипове се получиха 🙂
А на края нещо на всички ни се приходи на някъде … на море … на Кара дере … където и да е …
допълнение: забравих да сложа най-яката покана/план за рожден ден, която съм получавал. Евала, Дарко, машала !
Тан празнува рожден ден … с Róisín Murphy
На 6-ти беше рождения ден на Таня. Още преди няколко месеца, след като разбрахме, че точно на същия ден ще има концерт на Róisín Murphy в София, знаехме какво ще правим на този ден. Събрахме се още взето цялата компания. Повечето си взехме почивен ден в петък, а Анито дори си дойде от Германия за три дена. В четвъртък някъде след 17 часа тръгнахме към София, като аз си се бях приготвил, че няма да се върна до неделя, макар че все още нямахме конкретни планове за следващите дни.
Концертът беше обявен за 19 часа, ние бяхме пред залата към 19:30, влезнахме около 20:30, защото навън захладня. Все още звучеше сета на Rainer Trüby. Bushmill, не само не почерпи за рождения си ден, но вътре продаваха само уиски и то на убийствени цени. Все пак ние си правехме купона. Май бяхме най-шумната компания в залата, че дори на няколко пъти хора наоколо ни правеха забележка да се успокоим малко. Абе тия хора като са дошли на рок концерт, как не очакват че другите ще викат и ще скачат ?!? Луда работа ! Ама ние не им обърнахме много внимание, а си продължихме с нашето уиски и нашите фъстъци … а-а-а това беше от друга песен – с нашия рожден ден и нашите викове “Таня, Таня, Таняяя” 🙂 Ройшин излезе на сцената чак към 22 часа. Концерта беше страхотен ! Арт-а беше убийствен ! Много повече от този, който гледах в Скопие. Тук смени повече тоалети и сценични атрибути. Върха беше танца с двамата бутафорни мъже. Концерта беше почти два часа, но въпреки това не изпя някои песни които ми/ни се искаха. Като цяло прекарах един незабравим концерт ! Толкова много хора отдавна не бяхме се събирали да ходим заедно на концерт.
След концерта и след известно висене през залата (което аз май прекарах в ритане на празни PVC бутилки заедно с Елица), отидохме в квартирата на Маги, където продължихме рождения ден на Таня. Цялата огромна стая беше пълна с балони ! Много яко ! Взехме си пиене, разположихме се по пода, но нещо хората един по един взеха да заспиват. Накрая до към 4 часа май останахме Анито, Ники и аз, като Анито направи 24 часа откакто беше станала предишната сутрин в Мюнстер.
На сутринта вече много от компанията вече ги нямаше. Дина си тръгна още вечерта, защото беше на работа, трима си заминаха за Пловдив, Маги също каза, че ще си ходи и така останахме само 5-6 човека, които нямахме планове до неделя. В крайна сметка надделя мнението, че не ни се стои в София толкова дни (че как да ти се стои ?!?) и решихме да отидем във Виноградец. Не остана време дори да се разходим до Витоша – стана много късно, рано се стъмва вече, а и аз вече бях много болен и нямах глас (това не съм сигурен дали беше от вируса или от концерта). Напазарувахме си от Billa, ядохме като зверове направо на паркинга, и потеглихме към Виноградец.
В петък вечерта празнувахме друг празник – имения ден на Ани, който е на следващия ден, но тя тогава трябваше да си заминава за Германия. Отново добре се почерпихме. Имаше много танци-манци, снимки-мимки, али-бали 🙂 Яка работа. Само където не стояхме до много късно, защото на другата сутрин станахме (сравнително) рано и със Спас закарахме Ани до летището.
В събота вечерта дойде на борда следващия именник – Дарко 🙂 Този път беше далеч по-спокойна вечер. Въобще като във Виноградец го избичихме яко айляка. Никъде не се разходихме, а си стояхме на топличко в къщата. Ядинье, пиенье, топличко … и другото там каквото си следва 😉 Така де – и филми гледахме. Въобще пълен айляк до неделя вечерта 🙂 Аз дори не мислех, за това че съм болен и то взе че ми мина, като така и не взех никакви хапчета (само един Fervex ме накараха да си купя). Така е то – като се забавляваш, не мислиш за болести.
Хайде стига съм писал – отивам да оправям снимки да качвам 🙂 Страхотен уикенд от четвъртък до неделя си беше. Струва си да се отрази и снимково.