Е, тази година не отидохме на Самотраки … по много причини. Нищо де – може и по някое друго време да го направим. Като си помисля само, че за малко да се откажа от голямото ми априлско пътешествие, защото нямаше да имам пари за Самотраки … добре че не го направих !
Прекарахме 5 дена в Кольо Мариново. Почти всеки ден някой си отиваше, а друг си идваше и вечерите бяхме константна величина – 6 човека 🙂 (само последната бяхме 7). Направихме си такива кулинарни вакханалии ! От обилни скари, които едвам изяждахме, до супа от коприва набрана от двора. И на разходки бяхме, и на пикник, и ни валя дъжд, и слънце ни печеше … и изпихме всичкия чуждестранен алкохол, който бях донесъл (естествено заедно със всичкия местен, който бяхме накупили). Като цяло добре си починахме.
Tag Archives: weekend
За всенародните чествания на рождения ден на Динчето
Дойде време и ние да се включим във всенародните чествания по случай рождения ден на Дина. Традиционно се събрахме всички (с изключение на официално извинените), та дори и малко отгоре. Вчера отидохме в Кольо Мариново на вилата на Йонов и веднага седнахме на полянката пред къщата. Времето беше чудесно пролетно, почти лятно. Направихме си и разходка. Аз успях да се напия, да заспя на поляната, след това да ме събудят и да започна отначало 🙂 Както и да е – основното беше че в събота времето беше прекрасно и с Ники се навихме да спим на палатка в двора. Така по традиция (от миналата година) откриваме сезона на палатките на рождения ден на Динчето. Въобще не беше студено. За разлика от неделята, когато времето се намуси. Цяла сутрин беше мрачно и облачно, а следобяд дори си заваля 🙁 Въпреки това пак си направихме разходка из селото. И разпънахме новата палатка-подарък на Дина. Брех много е хубава, дори по-хубава от моята 😉
Хубав уикенд пак си спретнахме – много простотии и много смях. А снимкитеее …
Спокойно
Ах, толкова хубаво и спокойно беше на Мандрица този уикенд. А като се прибрах в Пловдив само за 5 минути GSM-а успя да ме изнерви с 10 обаждания едно през друго. Все пак всичко е добре, щом завършва … в кръчмата в Бойково 🙂
Неделния сноуборд
Традиция стана-а-а … да не повтарям място, където да карам сноуборд. Днес точно си мислех да отида пак в Чепеларе, но в последния момент, сменихме крайната цел на Пампорово. Така и Пампорово стана мое сноубордно завоевание 🙂 Този път поне не бях сам, и дори бяхме пълна кола. Дорито, Вилито, Надя и Димитър запълниха колата, но само аз и Димитър карахме. Другите просто се разходиха, като Вилито я беше много яд че екипировката й не беше в Пловдив. За малко да има и още една кола хора, но за съжаление не дойдоха. То и ние с нашата организация успяхме да стигнем чак на обяд и си взехме само половин дневна карта за лифта.
Пампорово се оказа по-голям дори от колкото си го представях – за първи път спирам да го разгледам повече, обикновено минавам само транзит. Сумати писти, лифтове, влекове, хора … но не беше чак прекалено претъпкано. Дори ми се стори една идея по-България отколкото Боровец (там си е направо чужбина). За протокола, цените (главно за да мога след време да сравня колко са се променили) – дневна карта за всички лифтове през уикенда 33 лева, половин ден 20 лева, сноуборд и обувки под наем за ден – 25 лева.
Иначе с карането на борда продължавам да задобрявам. Паданията стават по-малко, но за сметка на това по-качествени. Трябва да се замисля за каска вече.
От събота до сега
Напоследък се замислям да пиша за толкова неща, но все не ми остава време да седна на компютъра. Някои от тях вече остаряха и едва ли ще пиша за тях, а за други очаквайте скоро. Иначе останалото съвсем информативно.
В събота през деня бяхме семейно до Хисаря. Времето беше чудесно, направихме си хубава разходка, съчетана с обяд и доставяне на известно количество минерална вода. Вечерта не излизах, а беше отдадена на преинсталиране на лаптопа на сестра ми, като махнахме стандартно инсталираната Виста и сложих ЕксПи. Освен това се бъзикахме с новия таблет, който се оказа голяма зарибявка.
В неделя през деня се разходих до Асеновград и под хубавото слънце се печахме на скалите до параклиса св. Димитър. Много хубаво е там 🙂 След Асеновград минахме през Пловдив да вземем Дина и Елица и директно заминахме към Бойково, където направихме поредната (вече традиционна неделна) кулинарна вакханалия.
В понеделник сестра ми ми написа SMS, какъв чудесен уикенд сме си изкарали и иска пак в Пловдив, защото в София валяло и било студено. Наистина хубав уикенд се получи. Иначе в понеделник вечерта отидох уж за малко в Петното, а така хубаво се почерпихме (снимковия материал се надявам да остане завинаги засекретен), че във вторник ми беше лошо цял ден.
Вторник беше рождения ден на баща ми. Да си жив и здрав, тате ! 🙂 Междувременно (още в понеделник вечерта) се разбра, че чисто новото XP на сестра ми не иска да подкара интернета в София и тя се наложи спешно да си дойде отново до Пловдив, за да го погледна. Хем се получи хубава изненада за рождения ден ! И така след празничната вечеря, аз отново се занимавах с преинсталация. Лошото се оказа, че наистина има проблем с лаптоп HP 6820 с Windows XP и мрежовата карта (wireless-а няма проблем). За момент дори се шашнах, че няма да мога да го оправя, когато намерих в интернет, че проблема всъщност бил в … не може да познаете … в BIOS-а. трябва да се флашне и след това се оправя. Така до 2 часа през нощта отново съм се занимавал с инсталации.
Днес, в сряда, след работа отидох да си взема новия ми компютър – мдаа настана време и аз да се ъпгрейдна 🙂 Ха да ми е честито ! Противно на моите очаквания успях да изляза и да се видя с приятелите ми, вместо цяла вечер да се занимавам с инсталации. Май две поредни вечери дори на мен ми идват много.
Сега си копирам /home дяла на новия 500G хард и докато го чакам, остана малко време да пиша тук.
Втория път не боли толкова
Този уикенд си мислех, че ще го прекарам в болки, защото в събота на обяд имах час при зъболекаря, и се очакваше да ми пили едни зъби, но се оказа, че трябва да отложим с няколко дена нещата. Така, като се разделяхме, Дафо ми пожела весел уикенд, а аз направо не знаех какво да правя, след като така ми развали плановете. В крайна сметка съботата я пропилях, а беше такова хубаво време. Вечерта се видях с Гери, Яна и останалите от компанията, и по едно време Митака каза, че на другия ден ще ходи да кара сноуборд на Боровец. Попита искам ли да дойда и аз естествено казах “OK” (всъщност попита всички, но само аз се навих). Разбрахме се в 8 часа сутринта да тръгваме. Това се случи някъде към 10 вечерта, а след това аз отидох в петното, където останах до 2.
Сутринта все пак не можахме да тръгнем в 8, но след малко технически проблеми с колата, Митака и Орлин (бяхме тримата) се появиха пред нас в 8:30. Пътьом напазарувахме от една бензиностанция разни неща за закуска и към 10:30 бяхме в Боровец. Взехме си сноубордове под наем – комплекта с обувките беше 30 лева на ден. Този път имаше кой да ми обясни какво да правя на борда. Един приятел на Орлин (и мой адаш между другото) ми каза какво да пробвам и само след 1-2 часа тренировки вече се се спусках от най-високото (на тренировъчната писта 🙂 да не си помислите нещо) до долу, без да падна на заден кант. Там естествено беше претъпкано с хора, и горе-долу успявах да ги избегна 🙂 Вече мога да се похваля, че карам сноуборд ! Миналия път на Безбог, по-скоро мога да кажа, че само се качих, но никакво управление не можах да постигна. Днес до края на дена почти овладях и предния кант. Сега остава само да ги сменям, без да падам 😛
Малко за Боровец. Много е скъпо. И има само чужденци – навсякъде чуваш английски, руски, сръбски, в краен случай македонски 🙂 В заведението до пистите няма артикул “чай”, а “вносен чай” на цена 2,50 лева. Взех си – нищо вносно нямаше – най-обикновено пликче чай, в чаша топла вода от машината. Минералната вода (500ml) също 2,50 лева. Не че ги нямах да ги дам, но някак си не ми се дават толкова пари, за нещо, за което знам, че не струва толкова. Хайде , след цял ден каране, седнахме в един ресторант и трима човека изядохме 100 лева (с бакшиша), но дори това ми се струва по-нормално. Навсякъде има скъпи ресторанти, а и яденето наистина беше много и вкусно. Все пак еднодневния ми престой на Боровец ми затвърди представите, които имах за това място. Просто там се целят в англичаните, които идват. Дори всички реклами са на английски.
За ски туризъм на Боровец условията си бяха идеални. И времето беше прекрасно – топло, слънчево, с едно синьооо небе … А аз лично съм страшно доволен с напредъка да карам сноуборд !
11 януари 2009
Май взех да се завръщам към нормалното ми ежедневие – цяла седмица нищо не пиша и в неделя-понеделник пиша какво е ставало през уикенда. Така ще направя и сега.
Тази събота беше работна и аз също бях на работа. Целият ден така и не можах да осъзная, че е събота, а не петък например. За сметка на това вечерта беше много приятна 🙂 Първо започна в Марата, а след това с Маги продължихме в Петното, където видях доста и най-различни хора, като Митака например, който повече от година се изгуби в щатите. Получи се много хубаво парти. Пухи не ни пускаше да си ходим от хубава музика. На няколко пъти с Маги се запътвахме да си тръгваме и все се връщахме. Единия път дори си сложих якето и раницата, но се наложи да се събличам пак. Чак към 3:30, когато Пухи слезна от диджейницата, използвахме момента да си тръгнем. От къде се сети Пухи за толкова хуабави стари песни – не знам.
В неделя станах на обяд и почти в последния момент реших да отида на следобедна CouchSurfing среща у Стела. Тя беше направила едни сандвичи, баница … въобще много добре. Принципно трябваше да гледаме филм, но май повече си говорихме. Запознах се с нови хора, срещнах други couchsurfer-и от Пловдив. Хубаво изкарах, но трябваше да си тръгна по някое време, защото се бяхме разбрали с приятелите ми да ходим на вечеря в кръчмата в Бойково. Така и направихме. Дори пак прекалихме с яденето. Преядох и сега ми се спи 🙂
РД 2008
Премина и поредния ми рожден ден. Това пред-рожден-денната депресия си е по-голям стрес от постваканционния. Бях изпаднал в голяма сатурнова дупка, но всичко завърши повече от хубаво. Точно на 20-ти отидохме в Лясково където бях наел цяла къща – Вила Дария. Направо се чудя как беше свободна покрай всички празници, а аз се обадиш почти в последния момент. Вилата е чудесна. Дори е по-голяма от колкото изглежда на снимки. Има място да спят много хора, особено ако си носят чували (както ние правим). През лятото има условия за прекрасно барбекю на открито и огромна тераса, който сега посред зима не можахме да използваме. Бяхме 10 човека и ни беше много добре. Почнахме с празнуването още като пристигнахме към 2-3 часа след обяд. То като се стъмва толкова рано, към 8 часа вече ни се струваше, че е полунощ. Благодаря на Йонов (а и на другите, които помагаха) за хубавата вечеря – и ребрата и картофеното пюре бяха прекрасни ! Иначе като последствия от вечерта имам една синина на таза от игра на Twister и мускулна треска на прасците от скачане на концерта на Underworld. Ле-ле как хубаво си изкарахме на концерта, все едно че бяхме там … или те тук 🙂 След ранното започване, всъщност и завършихме твърде рано – около полунощ повече от половината вече бяха изпопадали, както направих и аз малко по-късно в чисто новия ми спален чувал !
В неделя изкарахме една лежерна сутрин (е аз станах на обяд де 🙂 ), след това плановете за разходка се провалиха, и накрая изчистихме къщата и си тръгнахме около 15:30 (Таня беше на работа вечерта и трябваше да си тръгнем по навреме). В Пловдив решихме да отидем на ресторант, да вечеряме. Отидохме в Гражданския, аз си поръчах една салата, която се оказа с кисело мляко и след това нищо не ми се ядеше.Така до 19 часа в неделя бях на едно кафе и една голяма ракия 😛 В крайна сметка си зарязах колата на центъра, взех пица на парче от дюнерите и отидох в Найлона. Самия Найлон същата вечер имаше рожден ден и се очакваше голям купон. Ние постояхме малко (дори видяхме съвсем случайно Пламена, което беше голямо съвпадение), но след като навън спря да вали, вътре започна (което е нормално за Найлона), решихме да отидем в Петното при Таня. Така after party-то за рождения ми ден завърши с Drum’N’Bass парти 🙂
Радвам Ви се на всички, които бяхме с мен тези дни, както и на всички, които се сетиха за рождения ми ден. Благодаря Ви !
Уикенд в Розовец
Този уикенд бяхме в Розовец. Повода беше двоен – рождения ден на Елица (с малко закъснение) и имения ден на Ники. Да сте ми живи и здрави и да ви е живо и здраво името ! 🙂
Принципно трябваше да се съберем в събота в 12 на обяд у Таня, но както винаги тръгването ни се проточи. Аз използвах времето да отида до офис на M-Tel, за да си платя сметката и да се откажа от хартиената фактура – нещо за което отдавна си мисля, дали може да стане (особено след като въведоха електронната) и сега е радостно, че дори подтикват да го направиш.
След като пристигнахме в Розовец, първо решихме да си направим разходка около селото. Още докато излизахме от селото ни срещна групичка хора, които вече бяха видимо по-така 🙂 Единия от тях – Янко – веднага ни покани довечера на купон в тяхната къща и дори ни заведоха до там. Ние казахме, че ще си помислим и си продължихме разходката. Розовец е разположен на хубаво място. На сред Средна гора и предлага доста възможности за спокойна разходка.
Времето беше прекрасно. Вечерта си напалихме огън на двора. Седяхме около него, печахме разни неща … въобще по нищо не личеше, че е декември месец. Беше ми залипсвало лагеруването. Радвам се, че се случи. Иначе вечерта премина както традицията повелява – ядене (имаше и вкусна пъстърва), пиене (с Дарко го откарахме на мастики), музика (има доста яки снимки 😉 ), счупен прозорец … По някое време дори отидохме на купона, на който ни поканиха. Янко беше навън по боксерки. Повече няма да разказвам. Иначе не го откарахме до много късно. Аз си харесах едно легло до стълбите, което още като видях си казах, че е идеално за couchsurfing. Там си се наспах много добре.
Неделната сутрин ни посрещна с пролетно време – слънчево, топло (никакви дъждове, както беше прогнозата). След като се пооправихме отидохме на разходка. По едно време нещо всички спряха, но аз и Спасчо си продължихме. Така продължихме, че не се спряхме. Отиодхме до язовира, след това някакви ферми, обори, вили, сечища … Просто в това хубаво време не ми се спираше, да се разхождам из горите. Вървяхме два часа и решихме, че трябва и да се върнем. На връщане дори си намерихме друг път (макар, че по едно време се сляха отново). Много хубава разходка си направихме, трябваше ми нещо подобно да се заредя с положително.
Като се върнахме всички бяха пред къщата, отново около скарата. Йонов също беше дошъл. Наядохме се хубаво, и чак тогава времето започна да се разваля и ни изгони. Изчистихме къщата и си тръгнахме. Беше тъмно, а часът едва 5. Ужасно подтискащо е да се стъмва толкова рано.
За пореден път, чуден уикенд си сторихме. Ели, благодаря за гостоприемството. Къщата е яка. Само вода нямаше, но това се преживява. А и на нас не ни правят впечатление такива дребнобуржоазни проблеми 🙂 Настроението си е най-важното 🙂
Да не да
Отидох на Блуба Лу, и не съжалявам
Не отидох на Open Fest, и съжалявам
Бях на Disco-funk партито, и не съжалявам (въпреки че си тръгнах рано)
Не се обадих, и съжалявам
Отидох в неделя в Родипите, и въобще не съжалявам !