XI Толкин фест

Събитието на Вили за тази година беше Толкин феста, който може би нямаше да се състои, ако тя не беше се захванала. В крайна сметка той се състоя на 20-22 септември в почивна база Металик (в местността Студенец). Неделната сутрин на 20-ти оставихме Божидар на баба му в Кричим и с Вили тръгнахме към хижата. По пътя разбрахме, че останалите от феста имат среща на Билата на гарата, и ние решихме да отидем за да вземем някои с колата, да не се качваме само двамата. Общо взето целия Толкин фест се събрахме в 3 коли. Както отбеляза Асен, поне бройката на хората беше повече от номера на феста (с един) 🙂 Отидохме, настанихме се, хижата беше стара, но ремонтирана и стоите бяха чисти с нови дограми и бани. Заедно с нас имаше и събиране на Менса, но за тях нищо няма да кажа. Както казах хижата беше реновирана, но хижарите – не. Държаха се меко казано отвратително ! Първо почти ни изнудиха да си платим пълен пансион, а тези които не искаха храна (например вегетарианци) трябваше да изчакат на всички да се сервира и десерта и чак тогава въобще да им вземат поръчките (а менюто беше на необосновано завишени цени!). Отделно ни се накарах, че нямаме никаква организация, нямаме списък … дори не ни дадоха зала, където да си проведем феста, защото не сме били сигурни, а на Менса им взимал пари за залата. Въобще такива соц дребно тарикати, които само мислят да не се минат за нищо, не бях срещал отдавна ! Впоследствие дори разбрах, че бил казал да не сме момчета и момичета в една стая.
На фона на проблемите с хижара, феста премина повече от добре. Липсата на зала ни изпрати на близка поляна, където се изнесоха лекциите, а какво по-хубаво от това да слушаш за Толкин под дърветата! Най яката част за мен, въпреки че аз не участвах, беше ролевата игра, която се игра (по план трябваше дори да са 3, но времето и за една не стигна). Отделно който искаше имаше дуели с мечове и стрелби с лък. Единствено не можаха да се състоят заниманията, които изискваха стая, като например прожектиране на филми, за което аз дори мъкнах проектор и колонки.
Аз съм най доволен, че Вили най-накрая се забавляваше истински и успя за един ден да се откъсне напълно от (мислите за) Божидар. Изкарахме си хубаво. Направихме и една разходка из гората.

XI Толкин фест

Царево 2015

За втора поредна година изкарахме семейната отпуска на Царево. Миналата седмица отново бяхме в Царево с Божидар. Тази година вече гледаше морето по-малко стреснато и дори последните дни се отпусна да отива към водата и да ходи спокойно по пясъка (което му беше малко неприятно в началото). Първите три дни дори ни бяха “на гости” Софи и Жоро и се видяхме и с тях. Като цяло вече две години сме доволни от комплекс Bay View, където в големите апартаменти спокойно могат да се настанят 4 възрастни и дете.
Добре си изкарахме – времето беше слънчево, морето се поуспокои последните (въпреки че плажа на Царево беше почти изяден от морето), хапнахме разни риби … но все пак си беше градско преживяване. С малко дете няма как – търсим все още разни удобства на града. Догодина вече се надявам да отидем и някъде на къмпинг.

Снимки във flickr:

Царево 2015

Промени

Как се променят нещата само. Всъщност не е изненада, че се променят а скоростта с която се променят. Само до преди година и няколко месеца Божидар все още го нямаше, а от както се появи веднага приоритетите се променят. Вече дори като сме на почивка (или планираме такава), не се интересуваме дали ни е харесало, а на него дали му е добре (справка седмицата в Мандрица от предишния пост). Дори като съм плажа преди си мислех че е пълно с topless мадами, а сега гледам че е пълно с деца. Само ги гледам и си мисля – колко си са големи, какво правят, сравнявам ги с нашия … или дори гледам с какви колички са. Просто до толкова Божидар и всичко около него ни е влезнало в главата.
От няколко поста си мисля да вмъкна тези мисли, но все нещо става и ги оставям по-сухи. Сега просто си дойде времето и мястото и то в отделен пост. Всичко си идва на време.

Промените са хубаво нещо.

п.с. откакто се е родил Божидар не съм си включил алармата за събуждане нито веднъж и дори съм спокоен, че няма да закъснея за работа. А преди спях до много късно.

Седмица на Мандрица

Днес се върнахме след една седмица отпуска, която изкарах като истинска почивка, на Мандрица. Беше много хубаво, особено за Божидар, който направо не можехме да го приберем от всички животни, които искаше да гледа на село. Постоянно искаше навън и ние му го дадохме. Мисля, че много се забавляваше. Ние с Вили също успяхме да си починем добре. Добре ни се получи тази почивка в края на май. Имаше и големи жеги и по-прохладни дни.

Християнче

Днес кръстихме Божидар. Като цяло, бях много притеснен за този ден, но всичко мина много по-добре отколкото очаквах. Посрещнахме много гости, и не на шега си казвахме, че кръщенето си е половин сватба. Естествено, бях най-притеснен за това как ще се държи Божидар, особено след многото драматично-ревливи истории, които бях чул. За голяма радост той беше много послушен. Дори, когато го потопиха във водата на купела, той по-скоро беше доволен – усмихваше се и риташе. Единствено нададе глас когато му режеха от косата, но само толкова, колкото да покаже, че все още е бебе. Всъщност, най-голямото ми притеснение беше как Божидар ще стои при Ники (кръстника му), но това не се наложи. Попът разреши детето да бъде в майка си през цялото време. Така Божидар стоеше сравнително кротко.
Кръщенката направихме в църквата “Св. св. Кирил и Методий“, която е много хубава, а и попът ни направи добро впечатление още когато заведохме Божидар на 40 дена. След официалната част отидохме на почерпка в ресторант “Хитър Петър”, където пък беше и нашата сватба. Както написах и в началото – всичко се получи много добре. Ето и няколко снимки:

17154275373_01564d900b_k

17774645095_5852325f79_k

17152044504_4b2501cb0d_k

17154181393_1173df5be2_k

Нов Nexus

Понеже стана традиция да си записвам, кога си сменям телефона, ето сега пак ще го направя. От няколко дена съм с Nexus 5. След като в събота, по време на сноуборд в Пампорово, стария ми Galaxy Nexus започна отново само да се рестартира и не искаше въобще да тръгне. До понеделник го мъчих с разни tool-ове и adb, но в крайна сметка нищо не помогна – отказваше да сложи всякакъв ROM или дори да направи wipe data. Не знам дали пробвах всички възможни варианти, или просто използвах момента да си купя нов телефон, но отворих продавалника (така де olx) и намерих Nexus 5 на цена, която ме урежда и го взех. И така – да ми е честит и да си го ползвам поне колкото предишния. За сега хвърчи и съм доволен.

nexus5

Култур Шок в Пловдив

Не знам как, но бях пропуснал, че Култур Шок ще идват в Пловдив. Вчера почти случайно видях един туит на Култур Шок

Това се случи в 9 вечерта, и почти веднага се навих да ходя. Видях, че Марин се е чекирал там, и си викам, че поне ще имам разни познати. Не че не бих и отишъл сам на Култур Шок. Божидар точно беше заспал, извиках едно такси и му казах Polinero place 🙂 Там видях Дарко и Елица и си прекарахме чудесно! Гледам Култур Шок поне за 5-и път и всеки път правят страхотно шоу. Дори бях малко притеснен, че ще претупат нещата в малкия пловдивски клуб, но си направиха цял концерт от почти два часа и си личеше, че много им хареса. На публиката също, въпреки че беше доста малко (май наистина е куцала рекламата и доста хора не са разбрали – както и аз).

Култур Шок

Божко проходи

От около месец Божидар се опитва да ходи, но от днес го броим официално 🙂 Направихме му прощъпулник. С Вили мислихме какви предмети да му сложим, като гледахме да изразяват добре различни професии, да не са му познати, и да няма много ярки и примамливи и накрая се спряхме на пет – компютърна мишка (компютърен специалист, ИТ като цяло), отвертка (техничар, инженер …), книга (учен, писател), дървена лъжица (готвач), GPS (пътешественик).

Прощъпулник

Мисля, че това е оптималния брой предмети, които да се сложат, без детето да се шашка. Божидар отиде до масата, огледа се и след много малко чудене хвана … отвертката !

Божидар прощъпулник

Да ни е честит следващия инж. Илиев :–)